РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, І въззивен състав,
в публичното заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 637 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
173/10.10.2019 г. по гр. д. № 990/2018 г. по описа на
РС – гр. Самоков, поправено с решение от 23.07.2020
г., е прекратен бракът, сключен на 27.07.2014 год. с акт № 5/27.07.2014 г. на община
Самоков, между З.Й.Й. и В.В.Й. поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на
двамата съпрузи. С решението упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Д.З.Й., роден
на *** г., е предоставено на майката с право на бащата да вижда и взема
детето при себе си с преспиване и да го връща на майката, както следва: всеки първи четвъртък до всяка първа неделя
на месеца - за времето от 18,30 часа на
четвъртък до 18,30 часа на неделния ден, с преспиване, както и всяка
трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 часа на съботния ден до
18,00 часа на неделния, с преспиване, както и един
месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката; за Коледните
празници –всяка нечетна година от 10.00 часа на 22 декември до 19.00 часа на 25
декември; за Новогодишните празници –всяка четна година – от 10.00 часа на 29
декември до 19.00 часа на 1 януари, както и по всяко време след предварителна
уговорка с майката, както и по всяко друго време след предварителна
уговорка между родителите. С решението бащата е осъден да заплащана на
малолетното дете Д.З. Й. чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 190.00 лв., считано от 12.09.2018 год. (датата на подаване на исковата молба) до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава за всеки просрочен месец, до окончателното
изплащане. Съдът е постановил семейното жилище, находящо
се в с. Д., община Самоков, ул.“00“ № 00,
представляващо трети етаж от къща, собственост на родителите на ищеца, да се
ползва от съпруга. Постановено е след прекратяването на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име – „Стоименова“. На
основание чл. 242, ал.1 от ГПК съдът е постановил предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката. С решението З.Й.Й.
е осъден да заплати по сметка на РС - Самоков
допълнителна държавна такса в размер на 136. 80 лева, на основание чл.7, т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 12.50 лева- допълнителна
държавна такса на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а В.В.Й. е осъдена да заплати по сметка на РС- Самоков сумата от 12.50 лева - допълнителна държавна такса
на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищеца З.Й.Й.
срещу онази част от решението, в която е прието, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака вина имат и двамата съпрузи. Счита, че
единствено ответницата е виновна за разстройството на брака, тъй като била
доказана извънбрачната й връзка с друг мъж. Решението е обжалвано и в частта, в
която родителските права по отношение на малолетното дете са предоставени на
майката, с доводи за неправилност, тъй като не бил отчетено обстоятелството, че
ищецът разполагал с по-голям ресурс – битов и социален – да отглежда детето.
Решението е обжалвано и в частта относно определения режим на лични контакти,
както и в частта, в която е присъдена издръжка в размер над 160 лева месечно.
Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на нов
акт по същество, с който да бъде прието, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругата, родителските права да бъдат предоставени
на бащата, като бъде определен режим на лични отношения с майката, която да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева. При условията на
евентуалност се претендира разширяване на режима на лични отношения на бащата,
както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца – по една пълна седмица с преспиване при бащата– от 17. 00 ч.
на първия неделен ден до 17. 00 ч. на съответния следващ неделен ден; всяка
втора събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа на съботния ден до
18.00 часа на неделния ден с преспиване при бащата; всяка четна година за
рождения ден на детето – единадесети декември – при бащата с преспиване,
съответно на всяка нечетна година – при майката; за рождения ден на бащата –
десети февруари – детето да бъде с бащата с преспиване; Великденските празници
на всяка нечетна година детето да прекарва с бащата с преспиване, считано от
четвъртък 17.00 часа преди Великден до 17.00 часа в понеделник (втория ден на Великден); за пролетната ваканция –
всяка четна година детето да прекарва с баща си с преспиване през цялата
ваканция. При условията на евентуалност
се иска редуциране на определената от районния съд месечна издръжка до сумата
от 160 лева. Претендират се и разноските по производството.
Срещу решението е депозирана и насрещна въззивна
жалба от ответницата срещу решението на районния съд в частта, в която е
прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака вина имат и
двамата съпрузи. Счита, че единствено ищецът е виновен за разстройството на
брака, тъй като били доказани противобрачните му
прояви. Искането е за отмяна на решението в тази част и за постановяване на нов
акт по същество, с който да бъде прието, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругът. В останалата част въззивната
жалба на ищеца се оспорва с искане за потвърждаване решението на районния съд.
В необжалваните
части решението на районния съд е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на всяка от страните.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Бракът между страните, сключен с акт за граждански брак
№ 0053/27.07.2014 год. на община Самоков, е
прекратен.
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 0316/12.12.2014 год. на община Самоков, се установява, че от брака съпрузите имат едно
дете – Д.З.Й., понастоящем на 6 години.
Страните не спорят, а и от трудов договор
№ 464 от 31.08.2017 г. и допълнително споразумение от 23.04.2018 г. се
установява, че съпругата работи като учител по биатлон в спортното училище в
гр. С. с месечно трудово възнаграждение в размер на 798.00 лева, а съпругът е
служител на МВР от 26.09.2012 г., като понастоящем работи в РУ - Самоков
при ОДМВР - София. От удостоверение от 17.03.2020 год. от ОДМВР - София се
установява, че З.Й.Й. за периода от 01.09.2019 г. до 29.02.2020
г. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 8 823.30 лева.
По делото са представени служебна бележка с изх. №
60/14.09.2018 г. от директора на ДГ „С.”-гр. Самоков,
в която е удостоверено, че детето Д.З.Й. не е посещавало детското заведение за
периода от 10.09.2018 год. до 14.09.2018 год., както и медицинска бележка, издадена
от д-р Светла Николова, от която видно, че за периода от 10.09.2018
год. до 14.09.2018 год. детето не е посещавало педиатричния кабинет за преглед.
В приетия в хода на производството пред районния съд
социален доклад се съдържат изводи, че и двамата родители са всеотдайни към
детето си, осигуряват условия за задоволяване на всички негови потребности . Детето
има възможност да контактува и с двамата си родители, които постигнали съгласие
в отношенията си след раздялата по отношение режима на лични контакти с детето.
Социалните работници не установяват риск от родителско отчуждение на детето
спрямо родител.
От показанията на свидетелите П.К., Д. А., Е.Й., А.С.,
Д.П. и П. К., събрани в производството пред районния съд, се установяват
следните правнорелевантни факти: след сключване на
гражданския брак между страните те се установили да живеят в с. Доспей, на
третия етаж на фамилна къща, собственост на родителите на съпруга, като
брачният им живот протичал спокойно и в общи грижи по отглеждане на детето им. На
първия етаж живеели родителите на съпруга, а на втория – неговата сестра,
свидетелят Е.Й.. Страните били във фактическа раздяла от месец септември 2018
г., когато след скандал между съпрузите съпругата напуснала семейното жилище и
се установила при своята майка в гр. И., а детето останало в семейното жилище.
След около две седмици страните отново заживели заедно, но последвал нов
конфликт между тях, състоял се на сватбено тържество през месец септември 2018
г., като повод за него били подозренията на съпруга за поддържана от съпругата му
извънбрачна връзка. Ревността на съпруга била причина и по-рано за напрежение в
отношенията в семейството.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Е. Й.,
сестра на съпруга, в частта относно твърденията, че единствено съпругът е
полагал грижи и усилия за поддържане на домакинството и отглеждане на детето,
както и показанията на свидетеля А.С., майка на съпругата, в частта относно твърденията,
че единствено съпругата е полагала грижи и усилия за поддържане на
домакинството и отглеждане на детето, тъй като в обсъжданите части показанията
на тези свидетели, заинтересовани от изхода на делото, се оборват от
показанията на останалите свидетели. Въз основа на събраните по делото гласни
доказателства съдът намира за недоказано фактическото твърдение за установена
извънбрачна връзка на съпругата, тъй като свидетелските показания
възпроизвеждат подозрения, а не отразяват непосредствено или косвено възприети
факти за интимност между съпругата и трето за процеса лице.
При изслушване на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК и двамата заявяват, че желаят да полагат непосредствени грижи по отглеждане
и възпитаване на детето, към което са силно привързани.
По силата на договор за дарение от 19.10.2018 г.,
оформен с нотариален акт № 94/2018 г., съпругата придобила правото на
собственост върху апартамент в гр. И..
Представените заповед за защита и съдебно решение,
постановено по молба за защита по ЗЗДН, съдът не обсъжда, тъй като с
определение на районния съд от 30.11.2018 г. същите са изключени от
доказателствата по делото.
С определение, постановено в открито съдебно заседание
на 30.11.2018 г., районният съд е
определил следните привременни мерки: определил е местоживеенето на малолетното
дете да бъде при неговата майка, предоставил е упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете на неговата майка, определил е като
привременна мярка по делото режим на лични отношения на бащата с малолетното
дете, както следва - бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа сутринта в
събота до 18.00 часа вечерта в неделя, с преспиване при бащата, определил е
като привременна мярка по делото месечна издръжка на детето Д.З., платима от
бащата З.Й. чрез майката В.Й., в размер на 130 лева, считано от датата на
постановяване на решението, до настъпване на основание за изменение и/или
прекратяване на тази привременна мярка, като издръжката е платима на 10-то
число за съответния месец, за който се отнася, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от деня на забавата, до окончателното изплащане.
От социален доклад от 30.10.2020 г. се установява, че
понастоящем страните са в добри отношения, като поддържат връзка заради детето,
което общува със своя баща по взаимно споразумение между родителите, като
по-често това се случва в рамките на определените от районния съд привременни
мерки. В доклада се сочи, че и двамата родители познават много добре
потребностите на детето и взаимно си помагат в грижата за него. И двамата бивши
съпрузи имат подкрепяща среда от своите родители, с които детето общува с
желание. Битовите условия за отглеждане на детето са отлични и при двамата
родители. Понастоящем детето живее със своята майка в апартамент в гр. С. срещу
месечна наемна цена от 140 лева. Детето има обособена детска стая. То посещава
редовно задължителна предучилищна група.
От обсъдените гласни доказателства окръжният съд
приема за установено, че и двете страни
по делото не са положили необходимите усилия да запазят брака си. Взаимното неразбирателство и съпружеските конфликти
са резултат от липсата на положени усилия от страна на съпрузите да преодолеят
и изгладят противоречията и възстановят нормалния семеен живот. Съгласно чл. 17 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно
своите възможности да осигурят благополучието на семейството. В т. 7
Постановление №10/3.11.1971 г. на Пленума на ВС се сочи, че бракът създава
определени задължения за всеки от съпрузите и докато той не е прекратен, те не
могат да се считат освободени от тях. Реакцията на един от съпрузите срещу
брачните нарушения на другия съпруг, когато е обяснима и извинима последица на
тези прояви, не следва да се третира като брачна вина. Оправдана е тази
реакция, която не надхвърля границите на житейско допустимото реагиране. В
случая от гласните доказателства не се установява съпругата да е полагала усилия
за преодоляване на влошените отношения между тях, а е напускала семейното
жилище. От друга страна, проявите на ревност у съпруга, довели до конфликти в
семейството, при недоказани твърдения за изневери на съпругата по време на
брачния им живот, съставляват проява на брачна вина.
По тези съображения съдът приема, че и двамата съпрузи
имат вина за разстройство на брака.
При разглеждане на претенцията относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
малолетния Д. съдът следва да се основава
на интереса на детето, като
се преценят следните обстоятелства - родителски качества,
полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане
за придобиване на знания, трудови
навици и др., морални качества на родителя, социално
обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата,
привързаност между деца и родители, помощ от трети
лица. В Постановление
№ 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, са дадени тези конкретни насоки за преценяване предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на
детето.
При съобразяване на родителските и възпитателски качества на родителите,
съдът приема, че от ангажираните
по делото свидетелски показания и социални доклади, се установява, че и двамата родители
притежават необходимите качества за отглеждане
на детето, тъй като работят
и имат социална култура. И двамата
родители имат подходящи жилищно-битови условия, получават трудови доходи, детето има добри
отношения и с двамата си родители, които са подпомагани от своите родители в грижите
по отглеждане и възпитание на детето до настоящия момент.
В настоящия случай при спор за
упражняване на родителски права между страните окръжният съд намира,
че в интерес на детето е то да
живее със своята майка, която има възможност да му осигури
необходимите условия за отглеждане, развитие и възпитание - детето се възпитава в спокойна среда, осигуряват се необходимите
грижи съобразно възрастта му и потребностите му, чувства се сигурно,
налице и силна емоционална връзка с майката. В същото време с оглед добрите родителски качества и битови условия у
бащата З.Й., към когото малолетният Д. също е привързан, за развитието на
детето ще допринесе и участието на баща му в процеса на неговото отглеждане,
развитие и възпитание. С оглед изложеното подходящ е именно определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения с бащата.
Този режим е достатъчно интензивен и ще допринесе за запазване и засилване на
връзката между баща и син. Установи се от събраните по делото доказателства, че
и двамата родители желаят да участват непосредствено в процеса по отглеждане и
възпитание на детето, родено по време на брака им. Тези правни изводи се
подкрепят и от изготвените от ДСП – гр. Самоков
актуални социални доклади след проведените разговори и срещи с двамата
родители. Настоящата съдебна инстанция приема, че определеният от районния съд
режим на лични контакти на бащата със своето малолетно дете е подходящ и във
висша степен съответен на интересите на детето с оглед поддържане на
емоционалната и духовна близост между детето и неговите родители. От друга
страна, при неговото възрастово съзряване не би изпитвало конфликт на лоялност
и ще чувства моралната и материалната подкрепа на своите родители. С този режим
на лични отношения се предоставя възможност за активното участие на бащата в
отглеждането, възпитанието, развитието и изграждането на ценности на детето и
емоционални връзки с близките му.
По отношение на издръжката настоящата съдебна
инстанция счита, че този минимален доход на детето, който да позволи задоволяване на неговите потребности, е в
размер на сумата от 230 лева. За да достигне до този правен извод, съдът
съобразява обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст
до 7 години, което се отглежда при роднини, близки или в приемно семейство, е в
размер на 225 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 1 ППЗЗкД. При спазване на указанията в Постановление № 5 от
16.XI.1970 г., Пленум на ВС, и ППлВС № 5/31.11.1981
г. на ВС на РБ следва да се отчете възрастта на детето и необходимостта му от
средства за храна, облекло и образование, поради което следва да се приеме, че
издръжка в размер на 230.00 лв. е подходяща с оглед и на размера на трудовото
възнаграждение на родителите. С оглед на факта, че майката е поела непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, при определена месечно издръжка
на детето в размер на 230 лв. тя трябва да поеме 40 лв. от необходимата
издръжка. Останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 190 лева
трябва да бъде поета от бащата.
Тъй като изводите на въззивния
съд съвпадат с тези в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено
в обжалваните части.
С оглед изхода на спора (при неоснователност на въззивните жалби и на
двете страни) разноските
следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са направени.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/10.10.2019 г. по гр. д. № 990/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков, поправено с решение от 23.07.2020 г., в
обжалваните части.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.