Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1032, 01.11.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
16.10.2023г., в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 637 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.220 от Закона
за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на дружество „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
срещу Решение № 32-96365/13.03.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас, с
което:
1/На основание чл.70, §1 и §2 вр. чл.71, §1, б.“д“, „i“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) е определена митническа стойност
за стока „платове“ по стокова позиция № 255 от Декларация за временно
складиране (ДВС) № 22BG001007044438U9 / 10.06.2022г. в размер на 189813.86 лева, с вкл. в нея
разходи за международен морски транспорт на стоката до мястото ù на
въвеждане на територията на ЕС;
2/На основание чл.79, §1, б.“а“ от МКС на 09.09.2022г.
възниква вносно митническо задължение.
3/На основание чл.57, §1 от МКС и Правила 1 и 6 от Общите
правила за тълкуване на КН на стоката е определен код по КН 5407 52 00 (код по
ТАРИК 5407 52 00 00);
4/На основание чл.85, §1 от МКС е опредено вносно мито
(8%) по отношение на трети страни в размер на 15185.11 лева.
5/ На основание чл.55 от Закона за данък добавена
стойност (ЗДДС) вр. чл.79, §1, б.“а“ вр. чл.79, §2, б.“а“ от МКС на датата на
възникване на митническото задължение възниква и задължение за ДДС.
6/ На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна
основа по чл.16, ал.1 от ЗДДС в размер на 207062.37 лева (189813.86 лева
митническа стойност, 15185.11 лв вносно мито, 2063.40 лв терминални и
транспортни разходи);
7/На основание чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено
задължение за ДДС в размер на 41412.47 лева.
8/На основание чл.84 вр. чл.79, §1, б.“а“ от МКС и чл.83,
ал.2 от ЗДДС вр. чл.84 и чл.79, §1, б.“а“ от МКС като солидарно отговорни
длъжници за плащане на определеното вносно мито и ДДС са определени дружествата
„ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – настоящият жалбоподател, „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД и
„ЕКОНОМУ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ШИПИНГ ЕЙДЖЪНСИЗ“ ЕООД.
9/На основание чл.102, §3, ал.1 от МКС и чл.19б, ал.1 от
ЗМ датата на връчване на решението се счита за датата на уведомяване на
длъжниците за задълженията за вносно мито и ДДС.
10/На основание чл.114, §2 от МКС и чл.19б, ал.1 от ЗМ се
дължи лихва за забава върху и над размера на вносното мито по т.4, считано от
датата на възникване на митническото задължение – 09.09.2022г., до датата на
уведомяване на длъжниците. На основание чл.59, ал.2 от ЗДДС вр. чл.114, §2 от
МКС се дължи лихва за забава и върху размера на дължимия ДДС по т.7.
11/На основание чл.108, §1, ал.2 от МКС, чл.19б, ал.3 от
ЗМ и чл.90, ал.1 и ал.3 от ЗДДС е определен десетдневен срок за заплащане на
сумите по т.4 и т.7, считано от датата на уведомяване на длъжниците.
12/На основание чл.114, §1 от МКС върху размера на
неплатеното вносно мито ще бъде начислена лихва за забава, считано от датата на
изтичане на срока, посочен в т.11, до датата на плащането. На основание чл.59,
ал.2 от ЗДДС вр. чл.114, §1 от МКС ще възникне задължение за заплащане и на
лихва върху размера на ДДС.
Решението е оспорено в частта му, в която в тежест на
жалбоподателя са установени задължения за плащане на вносно мито и ДДС. Твърдят
се следните отменителни основания: Оспорва се жалбоподателят да е задължено
лице по чл.79, §3, б.“в“ от МКС за описаните в акта задължения, тъй като не е
собственик на необмитената стока, а спедитор, на когото било възложено да
организира международния транспорт до мястото на доставката в град Ловеч.
Получател на стоката било дружество БОЛАН ХОУМ ФЕШЪН ГМБХ – дружеството,
регистрирано в Германия. Неправилен бил изводът на административния орган, че
стоката била придобита впоследствие от жалбоподателя, обоснован единствено на
изходяща от германското дружество декларация, според която деклараторът бил
посочил, че прехвърлял всички права върху стоките в полза на жалбоподателя и
прави отказ от правата си върху същите. Противопоставят се доводи за
невъзможност права да се прехвърлят чрез декларация, която е едностранна сделка
по смисъла на чл.44 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Германското
дружество било в производство по несъстоятелност от 01.08.2022г., а според
чл.80, ал.1 от Кодекса за несъстоятелността на Федерална Република Германия,
след откриване на производството по несъстоятелност правото на длъжника да
управлява и прехвърля масата на несъстоятелността преминава към определения в
производството синдик. Липсвали доказателства за изявление на синдика да
прехвърли стоката в полза на жалбоподателя.
Оспорва се жалбоподателят да е задължено лице по смисъла
на чл.79, §3, б.“б“ от МКС. В решението не били изложени мотиви в тази насока.
Не било ясно по коя от двете хипотези се ангажирала отговорността – дали е
действало за сметка на лицето, което е трябвало да изпълни задължението, или
което е участвало в действието, довело до неизпълнението на задължението.
Оспорва да се е осъществила някоя от двете хипотези на
чл.79, §3, б.“б“ от МКС, тъй като между жалбоподателя и другия длъжник „БМФ
ПОРТ БУРГАС“ АД не съществува някакво правоотношение по повод стоките, които не
били оставени от жалбоподателя на склад.
Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната
част. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
– Директорът на Агенция „Митници“, не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща
представител. Жалбата се поддържа чрез писмено становище, подадено от
представител по пълномощие – адвокат И.Ч. от АК Варна. Разноските се
претендират, съобразно представен списък.
Ответникът оспорването се представлява по пълномощие от
главен юрисконсулт М.Л., който оспорва жалбата и пледира да бъде отхвърлена.
Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Обжалваният по делото акт е Решение №
32-96365/13.03.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас – компетентен орган по
чл.19, ал.7 от ЗМ във връзка с прилагане на чл.29 от МКС, в което прието
следното :
На 10.06.2022г. в МП „Пристанище Бургас център“ по реда
на чл.145, §1 от МКС е
подадена ДВС с MRN 22BG001007044438U9 за стоки, съдържащи се в контейнери, разтоварени от
кораб „VIVIEN
A – WBS22W22“. Съгласно чл.147, §1 от
МКС стоките са на временно складиране във временен склад на „БМФ ПОРТ БУРГАС“
ЕАД, титуляр на разрешение № BGTSTBG001000-2019-RLT39501. Под стокова позиция № 255 на ДВС е декларирана стока,
съдържаща се в контейнер № HLBU3446264, с описание „платове“, 688 колета – 24207.600 кг.
Получател на стоката в контейнера е „на заповед на Економу ЕООД“.
От представените от „ЕКОНОМУ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ШИПИНГ
ЕЙДЖЪНСИЗ“ ЕООД – представител на контейнерната линия превозвач Hapag-Lloyd, било установено, че изпращач на стоката е GEFCO
FORWARDING CHINA LIMITED, SHANGHAI, CHINA,
а получател е дружеството – жалбоподател.
Тези факти се установявали от „Customs manifest import“, издаден от „ЕКОНОМУ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ШИПИНГ ЕЙДЖЪНСИЗ“ ЕООД, както и от
коносамент № HLCUSHA2201PERP4, издаден
в Шанхай от агента в товарно пристанище.
Посочено е, че в 90-дн. срок по чл.149 от МКС въведените
несъюзни стоки не са поставени под митнически режим и не са реекспортирани. На
основание чл.79, §2, б.“а“ от МКС на 09.09.2022г. – датата, на която е изтекъл
определеният 90-дн. срок, възниква митническо задължение за стоката от позиция
№ 255.
Според чл.85, §1 от МКС, размерът на вносните мита се
определя въз основа на правилата за тяхното изчисляване, приложими за
съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение. Цената
на стоката по фактура № IF220033 / 22.04.2022г.
– 85355.96 USD, преизчислена по курс
за митнически цени към 09.09.2022г., е 168050.52 лева. Стойността на разходите
за международен морски превоз по фактура № ********** / 09.06.2022г. е 11127.42
EUR. Сумата, преизчислена по курс за митнически цели към
същата дата, е 21763.34 лева.
На основание чл.70, §1 и §2 от МКС митническата стойност
е определена въз основа на представената фактура № IF220033 / 22.04.2022г. – 85355.96 USD. Предвид условието за доставка FOB
SHANGHAI, стойността следва да се
коригира, съгласно чл.71, §1, б.“д“ „i“ от МКС с разходите за международен морски транспорт в
размер на 11127.42 EUR, посочени
във фактура № **********/09.06.2022г.
Крайният определен размер на митническата стойност е
189 813.86 лева.
Стоката по ВДС от позиция № 255 с описание „100%
polyester fabric“ е класифицирана в код по
КН 5407 52 00 (код по ТАРИК 5407 52 00 00) „Тъкани от прежди от синтетични
нишки, вкл. тъканите, получени от продуктите от № 5404“. Съответстващата ставка
на мито към трети страни е 8 %.
На основание чл.85, §1 от МКС при прилагане на 8% ставка
е определено вносно мито в размер на 15185.11 лева.
Описани са писмените доказателства, представени от
настоящия жалбоподател, след като е бил уведомен по реда на чл.22, §6 от МКС,
както и неговото възражение, че не може да е задължено за митни сборове лице,
понеже е действал като delivery agent (агент за доставка). Изброени са следните транспортни
документи : фактура № IF220033/22.04.2022г. и пакинг лист към нея; фактура №
**********/09.06.2022г.; Port to Port or Combined Transport Bil of Lading
№ SHA02234066, издаден на 26.04.2022г. от GEFCO
FORWARDING CHINA LTD за стока 100%
полиестер в контейнер HLBU3446264 с получател BOLAN HOME FASHION LIMITED, Германия, а „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочено като спедитор
(forwarding
agent). Описано е и съдържанието на
декларацията, изходяща от BOLAN HOME FASHION LIMITED, Германия, с която се прехвърлят всички права върху
стоката в полза на „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
На основание чл.84 вр. чл.79, §1, б.“а“ от МКС длъжници
на възникналото митническо задължение са :
1/“БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД като титуляр на разрешение № BGTSTBG001000-2019-RLT39501 за управление на съоръжението за временно складиране,
където се съхранява стоката. Съгласно чл.147, §3, б.“б“ от МКС титулярът на
разрешението е отговорен за изпълнение на задълженията, произтичащи от даденото
разрешение. Тъй като стоката не е поставена под митнически режим или
реекспортирана в срок до 90 дни от датата на посочената ДВС, дружеството не е
осигурило спазване на срока за завършване на временното складиране, поради
което неговата отговорност е ангажирана на основание чл.79, §3, б.“а“ от МКС.
2/Жалбоподателят „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като лице, на
което са прехвърлени правата върху стоките във връзка с представената декларация
от собственика на стоките BOLAN HOME FASHION LIMITED, Германия, и
което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае в момента на
придобиването, че дадено задължение по митническото законодателство не е
изпълнено. Съгласно фактура № ********** / 09.06.2022г. „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
предоставило услуги за международен транспорт и доставка под режим транзит до
град Ловеч за сметка на BOLAN HOME FASHION LIMITED, Германия, на стоките под № 255 от ДВС. Предвид така
издадената фактура и посочването на дружеството като получател в Sea
Waybill HLCUSHA2201PERP4, същото е
следвало да знае, че
стоката е на временно складиране от 10.06.2022г. и в срок от 90 дни, считано от
тази дата, е трябвало да бъде поставена под митнически режим транзит, което
действие не е изпълнено от дружеството. С оглед на това, че предоставената
услуга по фактура № ********** / 09.06.2022г. не е осъществена, „ЖЕФКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, освен че впоследствие е придобило права върху стоките по силата
на представената декларация, към момента на придобиването е знаело, че не е
изпълнено задължението за завършването на временното складиране в срока по
чл.149 от МКС. Съгласно разпоредбите на
чл.79, §3, б.“б“ и б.„в“ от МКС „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е длъжник за митническото
задължение, възникнало на основание чл.79, §1, б.“а“ от МКС.
3/“ЕКОНОМУ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ШИПИНГ ЕЙДЖЪНСИЗ“ ЕООД като
представител на контейнерната линия превозвач Hapag-Lloyd, в чийто контейнер се съдържа стоката от позиция № 255
от ДВС. Дружеството има физически контрол върху стоките и се явява държател по
смисъла на чл.5, т.34 от МКС, поради което е следвало да знае, че стоката е на
временно складиране от 10.06.2022г. и в срок от 90 дни е трябвало да бъде
поставена под митнически режим или реекспортирана. Задължението по чл.149 от МКС
не е изпълнено, като това е известно на това дружество и съгласно описаните
обстоятелства и разпоредбата на чл.79, §3, б.“в“ от МКС то е длъжник на
митническо задължение по отношение на стоката, възникнало на основание чл.79,
§1, б.“а“ от МКС.
На основание чл.84 вр. чл.79, §1, б.“а“ от МКС тримата
длъжници са солидарно отговорни за заплащане на вносно мито в размер на
15185.11 лева.
На основание чл.54 от ЗДДС вр. чл.79, §1, б.“а“ вр.
чл.79, §2, б.“а“ от МКС на датата на възникване на митническото задължение
възниква и задължение за ДДС. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС за стоката е
определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС, както
следва : 189813.86 лева митническа стойност, 15185.11 лева вносно мито, 2063.40
лева терминални и транспортни разходи, 207062.37 лева данъчна основа. Данъчната
ставка е 20%, съгласно чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС при внос в размер на 41412.47 лева, за
което солидарно отговорни са тримата длъжници на основание чл.83, ал.2 от ЗДДС
вр. чл.84 и чл.79, §1, б.“а“ от МКС.
За да приеме, че „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е длъжник по
възникнало митническо задължение, органът е зачел Декларация без дата, изходяща
от BOLAN
HOME FASHION LIMITED, с адрес на регистрация
в Република Германия, като получател на стоките, с която дружеството декларира,
че е прехвърлило всички права върху стоките на настоящия жалбоподател и се
отказва от всякакви права върху стоките.
По делото е представено Публично съобщение № 23.05.2023г. на Окръжния съд в град Мюнстер, Р Германия, по дело №
79 IN23/22, според което дружество BOLAN
HOME FASHION LIMITED, законно
представлявано от управителите Маркус Шнерман и Дирк Шнерман, с предмет на
дейност покупко – продажба на текстил, на 01.08.2022г. в 09:00 часа е в открито
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
За синдик е назначен адвокат Михаел Мьониг. Кредиторите са призовани да
уведомят синдика какви обезпечения претендират върху движими вещи и права, като
бъде посочен обектът. Призовани са всички, които имат задължения към длъжника,
да плащат задълженията само към синдика (листи 130-137/ листи 193-206).
Представен е превод на български език на фактура № IF220033 / 22.04.2022г, издадена от
BOLAN
HOME FASHION LIMITED Хонг Конг – изпращач,
и получател BOLAN HOME FASHION LIMITED със седалище Веттринген, Германия (листи 138-152/листи
167-169, листи 173-183). Описаната във фактурата стоката е 688 рула полиестерен
плат с различни широчини. Общата цена по фактура е 85355.96 USD. Пристанището на товарене е Шанхай, Китай, а крайна дестинация –
Бургас. Отплаване – на или около 22.04.2022г. по море, а очакваното време на
пристигане – 30.05.2022г. В „Опаковъчен лист“ към фактурата е посочено, че
всички рула с плат са натоварени и запечатани в контейнер № HLBU3446264 (лист 139).
На 26.04.2022г. в град Шанхай, Китай, бил издаден Коносамент от пристанище до
пристанище или комбиниран транспорт (Експресна) № S02234066, № на товарителница SHA02234066, в който като изпращач е посочен BOLAN
HOME FASHION LIMITED Хонг Конг, а а
получател - BOLAN HOME FASHION LIMITED със седалище Ветринген, Германия (листи
153-155/170-172). Изпращащият
агент в Китай е „ЖЕФКО ФОРУЪРДИНГ ЧАЙНА ЛТД“, а агент по доставка –
дружеството-жалбоподател. Пристанището на товарене е Шанхай, а на разтоварване
– Бургас. Предмет на превоза е един контейнер, съдържащ 688 ролки, с № HLBU3446264 и пломба № HLG3621029. Таксите за превоз са платими в България. Плавателният
съд е YM
Wondrous 036W. Начинът на доставка по ИНКОТЕРМС – FOB. Посочено е, че таксите за превоз са платими в България.
На 08.06.2022г. в град Истанбул, Р Турция, където стоката
била претоварена, превозвачът „Хапаг-Лойд Акциенгезелшафт“, Хамбург
(контейнерна линия), представител на когото в България е “ЕКОНОМУ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ШИПИНГ ЕЙДЖЪНСИЗ“ ЕООД, издал морска товарителница № HLCUSHA2201PERP4. Като изпращач е вписан BOLAN HOME FASHION
LIMITED, Китай, а получател „ЖЕФКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Посочено е, че товарът е натоварен на борда на кораба YM
Wondrous 036W в пристанище Шанхай, а пристанището на разтоварване е
Бургас. Описанието на товара съвпада изцяло. В Истанбул стоката била
претоварена на кораба Вивиен А, № на пътуването 283394. Корабът отпътувал на
09.06.2022г. и и пристигнал в Бургас на 10.06.2022г. (лист 187-192).
Дружеството “ЕКОНОМУ - ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ШИПИНГ ЕЙДЖЪНСИЗ“
ЕООД, като представител на превозвача, въвело стоката на територията на ЕС и подало
Митнически документ за внос на контейнер № № HLBU3446264, съобразно чл.145, §5, б.“б“ от МКС, за пристигане на
стоката в Бургас на 10.06.2022г. (листи 184-185).
Била подадена ДВС № 22BG001007044438U9, в която за дата на приемане на описаните в нея стоки е
посочена датата 10.06.2022г., а крайният срок – 08.09.2022г. (листи 104-110).
Номерът на пломбата на процесния контейнер – HLG3621029, е сред посочените (лист 108 от делото). На стокова
позиция № 255 е описан контейнер HLBU3446264, придружен с коносамент № HLCUSHA2201PERP4.
На 09.06.2022г. „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД издало фактура №
********** / 09.06.2022г. със задължено лице BOLAN HOME FASHION
LIMITED, Германия, за сумата
12182.42 EUR, от които 11127.42 EUR възнаграждение за международен морски транспорт и
1055.00 EUR такси за обработка на терминала, транзит и доставка до
град Ловеч на транспортираната стока – контейнер HLBU3446264. Датата на доставка в град Ловеч е 10.06.2022г (листи
156-158).
В изпълнение на чл.22, §6 от МКС е изпратено съобщение с
рег. № 32-5988 / 06.01.2023г. до дружествата „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
“ЕКОНОМУ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ШИПИНГ ЕЙДЖЪНСИЗ“ ЕООД и „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД, в което са
възпроизведени правните и фактически положения от обжалваното решение и
адресатите са уведомени, че предстои издаване срещу тях на решение с
неблагоприятен за тях резултат (листи 52-53). На основание чл.8, §1 от МКС на
дружествата е разяснено правото да изразят писмено становище по съдържащите се
в съобщението мотиви в срок от 30 дни от получаването. Съобщението е получено
от представител на жалбоподателя на 09.01.2023г. (лист 51).
На 27.09.2022г. тричленна комисия, съставена от двама
старши инспектори в Агенция „Митници“ и един държавен инспектор от ТД на
Агенция „Митници“ Бургас, съставила Протокол за извършена митническа проверка №
22BGG001000M015730 (листи 88-91). Проверката била извършена на
“ЕКОНОМУ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ШИПИНГ ЕЙДЖЪНСИЗ“ ЕООД по повод контейнер HLBU3446264. Проверени били заключващия механизъм на вратата, както
и поставените пломби и било констатирано, че са с ненарушена цялост.
Контейнерът бил отворен и били разтоварени 188 рула плат. На произволен принцип
били проверени 26 от тях, след което всички рула били натоварени обратно в
контейнера, който пломбирали с ТСК тип пломба № 1096771.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Жалбата
е подадена от легитимирано за това лице,
чиито интереси са пряко засегнати от оспорения по делото акт. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Тъй като жалбата е редовна и допустима, подлежи на
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е връчено на 15.03.2023г. и на
другите двама адресати - “ЕКОНОМУ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ШИПИНГ ЕЙДЖЪНСИЗ“ ЕООД И „БМФ
ПОРТ БУРГАС“ АД, които не са го обжалвали и по отношение на тях то е влязло в
сила. Тъй като решение е неблагоприятно за тези двама негови адресати, то те не
се явяват заинтересовани страни от изхода на настоящото дело по аргумент от
чл.162, ал.2 от АПК.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на събраните
доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по АПК, вкл. да обяви нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ, за
целите на прилагане на чл.29
от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, каквото се
явява процесното, се издават от директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. Фактите и
обстоятелства, описани в обжалваното решение, са възникнали в град Бургас,
където е разтоварена стоката. Според чл.61 от ЗДДС, по реда, предвиден за митническите задължения законът урежда
обезпечаването и заплащането на данъка като условие за разрешаване от
митническите органи на вдигане на стоката. При внос на несъюзна стока, когато следва бъдат изпълнени императивните изисквания на чл.149 от МКС за поставяне под
митнически режим или реекспорт, компетентността за произнасяне е предоставена
на митническите органи.
Следователно, Директорът на ТД Митница Бургас се явява функционално и
териториално компетентен да постанови решение по реда на чл.29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вкл. и за ДДС.
Решението
съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му, които
бяха описани подробно по – горе. Така издателят на акта е удовлетворил в
необходимата пълнота изискванията на чл.22,
§7 от МКС и чл.59, ал.1, т.4 от АПК.
Съдът
не установи в хода на административното производство да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила. Производството е започнало служебно
след изтичане на 90-дневния срок по чл.149 от МКС, в който деклараторът не е
избрал по реда на чл.150 от МКС митническия режим, под който да постави
стоките. Митническият орган е направил преценка, че длъжници на несъбраното
вносно мито и ДДС са три дружества, едно от които настоящият жалбоподател. На всяко
от трите дружества са били изпратени съобщения по чл.29 вр. чл.22, §6 от МКС,
съдържащи мотивите, на които ще се основава решението и им е била предоставена
възможност всеки от тях да изрази становището си в 30-дневен срок. Решението
било постановено на 13.03.2023г. след изтичане на сроковете за становища,
съответно след изтичане на срока по чл.19б, ал.1 от ЗМ.
При проверка за съответствие на решението с материалния
закон съдът установи следното :
Съгласно чл.144 от МКС, несъюзна стока, каквато се явява
стоката в контейнер HLBU3446264, е на временно складиране от момента на представянето
ù пред митническите органи. Стоката в посочения контейнер била обхваната
от ДВС № 22BG001007044438U9 / 10.06.2022г., подадена от лицето по чл.139, §1 от
МКС, което е въвело стоките на
митническата територия на Съюза. Няма
данни за подадена обобщена декларация за въвеждане, която е била заменена от
ДВС по реда на чл.130, §2 от МКС.
Според чл.149 от МКС, несъюзните стоки се поставят под
митнически режим или се реекспортират в рамките на 90 дни, които са изтекли на
09.09.2022г.
Съгласно чл.134 от МКС, от момента на въвеждането
им в митническата територия на Съюза стоките са под митнически надзор и могат
да подлежат на митнически контрол.
Несъюзните стоки остават под митнически надзор до промяната на техния
митнически статут или до извеждането им от митническата територия на Съюза или
до унищожаването им.
Според чл.5, т.27, митнически надзор означава
дейността на митническите органи за осигуряване спазването на митническото
законодателство и където е целесъобразно и уместно, на други разпоредби,
приложими за стоките,предмет на тази дейност.
До изтичане на 90-дневния срок статутът на стоката,
съдържаща се в контейнер HLBU3446264, не е променен. Не е подадена митническа декларация и
стоката не е вдигната, за да бъде транспортирана до Ловеч, за където е била
предназначена, и не е допусната до свободно обращение. Според чл.195, §1 от
МКС, когато
поставянето на стоките под митнически режим поражда митническо задължение,
стоките се вдигат само ако размерът на вносните или износните мита,
съответстващ на митническото задължение, е платен или е обезпечен.
Митническа декларация по смисъла на МКС означава
актът, с който дадено лице изразява в установената форма и по установения начин
желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва
където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени.
Съгласно чл.77, §1 от МКС, митническо задължение при внос
възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита,
под един от следните митнически режими : а) допускане за свободно обращение,
вкл. съгласно разпоредбите за специфична уредба; б)временен внос с частично
освобождаване от вносни мита. Според §2, митническото задължение възниква с
подаване на митническата декларация. Според §3, длъжник е деклараторът, като
при косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва
митническото деклариране, също е длъжник. Длъжник е всяко лице, което е отговорно за заплащане на
митническо задължение – чл.5, т.19 от МКС.
Митническият орган е приел, че митническото задължение е
възникнало на основание чл.79, §1, б.“а“ от МКС, тъй като стоката в контейнер HLBU3446264 – несъюзна стока и подлежаща на облагане с вносни мита,
не е поставена под митнически режим и не е реекспортирана. Неизпълнението на
задължението за поставяне на стоката под митнически режим е квалифицирано като
неизпълнение на задължение, установено в митническото законодателство във
връзка с въвеждане на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза.
Моментът на възникване на митническото задължение е отнесен към момента, в
който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се
изпълнява, а именно 09.09.2022г. – чл.79, §2, б.“а“ от МКС.
Спорният по делото въпрос е дали жалбоподателят „ЖЕФКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е длъжник на митническо задължение и то на посоченото в
оспореното решение основание. В производството по
оспорване на индивидуални административни актове се проверява законосъобразостта на акта такъв какъвто е постановен
от административния орган, без съдът да може да замества органа в неговата
дейност, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта
всички правнозначими факти. Съдът е ограничен само до проверка дали описаните в акта фактически обстоятелства
съответстват на доказателствата, без съдът да е в правомощието да установява
нови факти и замества органа в тази му дейност.
За да ангажира отговорността на жалбоподателя,
митническият орган се е позовал на разпоредбата на чл.79, §3 от МКС, според
която в случаите по букви а) и б) от §1 длъжник е едно от следните лица:
Буква б) : лицето, което е знаело или според
обстоятелствата е трябвало да знае, че дадено задължение по митническото
законодателство не е изпълнено, и което е действало за сметка на лицето, което
е трябвало да изпълни задължението, или което е участвало в действието, довело
до неизпълнението на задължението;
Буква в): лицето, което е придобило или държало
въпросните стоки и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да
знае, че дадено задължение по митническото законодателство не е изпълнено.
Следователно отговорността на жалбоподателя е ангажирана
на две основания : като приобретател на стоките и при условията на евентуалност
– като лице, което е действало за сметка на получателя на стоките, който трябва
да изпълни задължение по митническото законодателство.
Отговорът на въпроса дали жалбоподателят е длъжник на
посочените в решението две основания е предпоставен от изясняване на правното
му положение в отношенията му с германското дружество BOLAN
HOME FASHION LIMITED. Не са налице
сключени между тях писмени договори, не са подписани пълномощни, поради което
за постигнатите договорености се съди по наличните фактури и транспортни
документи, както и по електронните съобщения, разменени между „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“
ЕООД и „БОЛАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, едноличен собственик на което е BOLAN
HOME FASHION LIMITED, Германия (листи
65-69).
Фактура № ********** / 09.06.2022г., издадена от „ЖЕФКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е за плащане на сумата 11127.42 EUR за международен морски транспорт, както и на сумата
1055.00 EUR такси за обработка на терминала, транзит и доставка до
Ловеч. Дружеството е посочено и като
агент за доставка в коносамента, издаден в Шанхай, от корабния агент. По същия
този коносамент получател на стоката е дружество BOLAN HOME FASHION
LIMITED, Германия, което е
закупило стоката от китайско дружество със същото наименование.
Анализът на посочените документи индицира на сключен
между BOLAN
HOME FASHION LIMITED, Германия, и „ЖЕФКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за спедиция, по силата на който „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
като спедитор, се задължил да осигури превоз на стоки от град Шанхай, Китай, до град Ловеч в България, като
за изпълнението на това задължение възложил на
превозвач да достави стоката от Шанхай
до Бургас по море. Според чл.361, ал.1 от Търговския закон,
спедиционен е договорът, с който спедиторът се задължава срещу
възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за
превоз на товари. Възложител е този съконтрагент, който получава услугата и
заплаща уговорената между страните престация, в случая BOLAN HOME FASHION LIMITED, Германия, а другата страна е изпълнител, или спедитор,
в случая настоящият жалбоподател, на
когото е възложено да извърши услугата, за което получава насрещна престация.
Страните по договора за спедиция не са уговорили
приложимото право, доколкото сделката е с международен елемент, поради което
приложимото право се определя според стълкновителните норми на Кодекса на
международното частно право (КМЧП). В чл.94 от КМЧП е установен принципът на
най – тясната връзка и се предполага, че договорът е в най-тясна
връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната
престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към
момента на сключване на договора.
Характерната престация – осигуряване на превоз, се дължи от дружество „ЖЕФКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, главното управление на което е в град София. В ал.6 и ал.7 са
предвидени обаче отклонения при договора за превоз. Следва да се уточни, че
договорът за спедиция е различен от договора за превоз, като е допустимо
спедиторът да извърши и превоза, което в настоящия случай не е така. Договорът
за спедиция следва да се отнесе към „други договори, които
преимуществено обслужват превоза на товари“, поради което приложимата стълкновителна норма е тази
на ал.6, според която се предполага, че договорът за
превоз на товари е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира
основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора,
при условие че в същата държава се намира: 1/мястото
на натоварване, или 2/ мястото на
разтоварване, или 3/основното място на дейност
на товародателя.
При договора за спедиция обаче не е релевантно основното
място на дейност на превозвача, а на спедитора, което е в България. С оглед
тази разпоредба, приложимо е българското право, тъй като е налице изискването
на т.2 – мястото на разтоварването е в град Бургас, а крайната точка на
доставка на стоката е в град Ловеч, поради което може да се приеме, че е
осъществена и предпоставката по точка 3.
Спедиторът сключва от свое име договора за превоз на
стоките, но не придобива собствеността върху тях. Спорен е въпросът е дали
собствеността върху стоките е прехвърлена по силата на описаната декларация. В
решението е прието, че жалбоподателят е придобил собствеността на основание
тази декларация. Административният орган е приложил неправилно закона,
достигайки до този извод и това е така по следните съображения : Както правилно
се поддържа в жалбата, налице е едностранно изявление, което е недопустимо да
произведе в правната сфера на жалбоподателя правни последици. Внимателният
прочит на декларацията сочи, че деклараторът BOLAN HOME FASHION
LIMITED, Германия, декларира, че
всички права върху стоките били прехвърлени на „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Налице е
едностранно изявление за вече осъществена сделка, но предвид направеното от
страна на „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорване, че такава сделка не е сключена, то
съдът приема, че правата върху стоките не са прехвърлени, щом липсват каквито и
да било други доказателства за такава сделка. Приложими са правилата на Конвенцията на Организацията на
обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, която е ратифицирана както от България, така и от
Германия, където е седалището на BOLAN HOME FASHION LIMITED. В Глава ІІ на Конвенцията са разписани правилата за
сключване на договор и според чл.23, договорът се счита за сключен в
момента, когато приемането на предложението породи действие в съответствие с
разпоредбите на тази конвенция. По делото
нито има доказателства, нито се твърди в обжалваното решение, че BOLAN
HOME FASHION LIMITED, Германия, е отправил
предложение до „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за продажба на стоката, а „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, от своя страна, да е приел предложението. Не са налице доказателства –
напр. фактури за плащане на сумата на стоката, за да е имал основание
административният орган да направи извод, че „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобил
стоките и съответно е лице по чл.79, §3, б.“в“ от МКС. Декларираният в същата
декларация отказ от права няма как да породи в правната сфера на „ЖЕФКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД каквито и да било правни последици.
Тъй като съдът приема, че „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е
длъжник на едно от посоченото в решение основание – това по чл.79, §3, б.“в“ от
МКС, се налага да бъде изследвано дали е длъжник на другото посочено основание
- чл.79, §3, б.“б“ от МКС. Както съдът вече прие по – горе, „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е спедитор по договор за спедиция, сключен с BOLAN
HOME FASHION LIMITED, Германия, и като
такъв е действал за сметка на
възложителя, но само във връзка с организиране на превоза от Шанхай до Ловеч. В
предмета на договора за спедиция не е включено митническо представителство по
смисъла на чл.5, т.6 от МКС – нито пряко, нито косвено, поради което „ЖЕФКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не действа като митнически представител.
В 90-дн. срок по чл.149 от МКС не е подадена митническа
декларация, за да бъдат поставени стоките под митнически режим, нито пък
стоките са реекспортирани. Именно за неизпълнение на това задължение е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, за когото е прието, че действа за
сметка на лицето, което трябва да изпълни задължението да подаде декларация.
Съгласно чл.170, §2 от МКС, когато приемането на митническата декларация води
до определени задължения за дадено лице, декларацията се подава от това лице
или от негов представител. Според чл.77, §3 от МКС, длъжник е деклараторът,
като при косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва
митническото деклариране, също е длъжник.
Тези разпоредби, обсъдени в съвкупност с разпоредбата на чл.79, §3,
б.“в“ от МКС, налагат извод, че лицето, което действа за сметка на задълженото
лице, се приема за длъжник затова защото то самото, имайки правомощие да
изпълни определено действие/задължение – да подаде декларация, не го е
изпълнило, а е следвало да изпълни, щом е знаело или според обстоятелствата е
трябвало да знае за неизпълнението. Следователно, за да бъде държан настоящият
жалбоподател отговорен за неизпълнение на задължението за подаване на
декларация от страна на BOLAN HOME FASHION LIMITED, Германия, то той следва да има право да подаде
митническа декларация по чл.170, §2 от МКС, с каквото право той очевидно не
разполага.
Следва да бъде отбелязано, че кръгът на лицата, които са
оправомощени да подават митническа декларация, е значително по – стеснен в
сравнение с лицата, които имат право да подадат обобщена декларация за
въвеждане по чл.127 от МКС – превозвачът, вносителят или получателят, или друго лице, от чието име или за чиято
сметка действа превозвачът; всяко лице, което може да представи въпросните
стоки или може да осигури представянето им пред митническото учреждение на
въвеждане.
Изводът на съда, че жалбоподателят, като изпълнител по
договор за спедиция, не е действал от името на дружество BOLAN
HOME FASHION LIMITED, Германия, което не е
изпълнило задължението си в срок до 09.09.2022г. да подаде митническа
декларация и да плати вносно мито и ДДС, прави безпредметно обсъждането на
въпроса дали „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е знаело или според обстоятелствата е
трябвало да знае за неизпълненото задължение. За пълнота на изложението обаче
съдът намира за необходимо да изложи мотиви и по тези обстоятелства.
Европейският съд неколкократно е тълкувал Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г. относно общата система на ДДС в частта ù относно данъчните
измами с ДДС и е указал, че не се допуска национална практика, съгласно която
данъчният орган да откаже да признае на данъчнозадълженото лице правото да
приспадне от ДДС, на който е платец, дължимия или платен данък за
предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги
или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз
основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е
част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг
стопански субект нагоре по веригата на доставки – Решение на Съда (трети
състав) от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В т.49 от
решението е разяснено, че данъчният орган трябва надлежно да установи
обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В т.48
е изведен принципа, че установяване на обективна отговорност би надхвърлило
необходимото за защита на държавното съкровище. В същата насока са и Решение от
13.02.2014г. по дело С-18/13, Решение от 06.09.2012г. по дело С-273/11, Решение
от 22.11.2017г. по дело С-224/16. Направеното тълкуване следва се отнесе и към
разпоредбата на чл.79, §3, б.“в“ от МКС,
където е използвано същото понятие и в него е вложено същото съдържание.
Дори и по делото да беше установено, че жалбоподателят е
действал за сметка на BOLAN HOME FASHION LIMITED, Германия, в решението не са описани обстоятелствата,
които са мотивирали органа да приеме, че „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е знаело или
трябвало да знае, че дружество BOLAN HOME FASHION LIMITED, Германия, не е изпълнил дадено митническо задължение.
Тъй като съдът установи, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон, следва да го отмени в обжалваната част.
По
разноските :
Предвид отмяната на атакувания акт, съдът следва да
разгледа и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, които се претендират, съобразно списък по чл.80 от ГПК, в размер на
5707.53 лева, от които 50.00 лева държавна такса, 5421.56 лева адвокатско
възнаграждение и 235.97 лева за възнаграждение за превод на документи по делото.
Държавната такса е платена, поради което следва да се
присъди в полза на жалбоподателя.
Целият размер на претендираното адвокатско възнаграждение
- 5421.56 лева, е уговорен и платен на три пъти по банков път, което е видно от
извлеченията от банковата сметка на Адвокатско дружество „Петерка и Партньори“,
поради което подлежи на присъждане. Уговаряне и плащане
на адвокатско в възнаграждение в размер над минималния определен в чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 5177.81 лева, налага произнасяне по
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Възражението е неоснователно, тъй като определеният от тази
наредба минимум в никакъв случай не означава, че всички възнаграждения следва
да се уговорят в този размер. Възнагражданието е с 243.75 лева над минималното и са представени
доказателства, обосноваващи размера му – часови ставки, установени в
Адвокатското дружество, отделеното време времето и паричното му изражение. Възражението за прекомерност е изцяло декларативно и бланкетно и
не държи сметка за положените от пълномощника на жалбоподателя процесуални
усилия и активно процесуално поведение.
Искането за присъждане на разноски за превод на документи
също е основателно. С определението за насрочване съдът е указал на
жалбоподателя да представи с превод на български език документите на чужд език,
приложени към жалбата. Възнаграждението за извършен превод е в общ размер
235.97 лева, платени от адвокатското дружество и впоследствие възстановени му
от жалбоподателя. Разходите за превод на документи, представени като
доказателства по делото, са разноски по делото и подлежат на присъждане – така
определение
№ 10700 от 4.08.2020г., постановено по административно дело № 7907/2020 г. на ВАС, VII о.
В обобщение, претенцията на жалбоподателя за разноски е
изцяло основателна, като разноските бъдат възложени в тежест на юридическото
лице – Агенция „Митници“, част от структурата на което е Директорът на ТД
„Митница“ Бургас – §1, т.6 от ДР на АПК.
Предвид основателността на жалбата, неоснователна е
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд
Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 32-96365 от 13.03.2023г. на Директора
на ТД "Митници" Бургас в частта му, в която жалбоподателят – дружество
„ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище град София 1756, район Изгрев,
ул. Лъчезар Станчев, комплекс Софарма Бизнес Тауърс 5, сграда Б, ет.15,
представлявано от Лъчезар Веселинов Рубчев и Мариус-Богдан Йонита, е определен
на основание чл.84 вр. чл.79, §1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.83,
ал.2 от ЗДДС вр. чл.84 и чл.79, §1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за
солидарен длъжник на вносно мито в размер на 15185.11 лева и на задължение за
ДДС в размер на 41412.47 лева, както и на лихвите върху сумите.
ОСЪЖДА на основание
чл.143, ал.1 от АПК Агенция „Митници“ да заплати на дружество „ЖЕФКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с посочени данни, сумата 5707.53 лева (пет хиляди седемстотин и
седем лева и петдесет и три стотинки), представляващи направени по делото
разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Директора на ТД „Митници“ Бургас
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :