№ 16715
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110138486 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване спрямо Ц. В. Н. на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. в размер на
153,40 лева (сто петдесет и три лева и 40 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 13.07.2022 г. в размер на 27,31 лева (двадесет и седем лева и 31
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г.
- 30.04.2021 г. в размер на 5,96 лева (пет лева и 96 стотинки), ведно със законна лихва
за периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.07.2019г. до 13.07.2022 г. в размер на 1,21 лева (един лев и 21 стотинки) и И. М. Ц.
на следните вземания: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. в размер на 153,40 лева (сто петдесет и три лева и 40
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.07.2022 г. в размер на
27,31 лева (двадесет и седем лева и 31 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 5,96 лева (пет лева и
96 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 13.07.2022 г. в размер на 1,21
лева (един лев и 21 стотинки), за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 40940/2022 г. на СРС.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците в качеството им на собственици въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
1
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от /фирма/ съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ц. Н. чрез особения представител адв. Д. Г.
оспорва иска като неоснователен. Оспорва качеството й на потребител на топлинна
енергия, като твърди, че не е доказано, че М. Ц. е била собственик в процесния
период. Твърди, че липсват данни Ц. Н. да е приела наследството на М. Ц.. Оспорва
реалната доставка на топлинна енергия, както и наличието на забава. Релевира
възражение за давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК, И. Ц. не е подала отговор на исковата молба.
В хода на производството, /фирма/ представя относими писмени доказателства
по делото.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40940/2022 г. на СРС е
постановено Н. Г. Т. с ЕГН: **********, Ц. В. Н. с ЕГН: **********, И. М. Ц. с ЕГН:
**********, и Б. Н. И. с ЕГН: ********** всеки от тях по ¼ от общия размер
задължения да заплатят на /фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/, съответно
следните суми: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ ****** за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г.
в размер на по 153,40 лева, ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.07.2022 г. в
размер на по 27,31 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.06.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на по 5,96 лева , ведно със законна лихва за
периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.07.2019г. до 13.07.2022 г. в размер на 1,21 BGN, държавна такса в размер на по 6,25
лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на по 12,50 лева.
Н. Т. и Б. И. не са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което спрямо тях са издадени изпълнителни листове. И. Ц. е подала възражение срещу
заповедта, а за Ц. Н. са събрани данни, че не живее на известните по делото адреси.
Ето защо са дадени указания за предявяване на установителен иск по чл. 415 ГПК.
Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците при посочените квоти, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. В
тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при доказване на горните факти е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По исковете по чл. 86 ЗЗД: В
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. В тежест
на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе
си последици.
2
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия съгласно притежаваните от тях квоти в собствеността на
процесния апартамент.
По отношение на ответника И. Ц.:
От приетия като доказателство нотариален акт за замяна № **, том ****, дело
№ ***** / 1995 г. на нот. В. М. се установява, че М. И. Ц. е придобила апартамент,
находящ се в гр. София, , ж.к. Люлин, бл. 021, вх. Б, на 2 етаж, представляващ
апартамент № 204-205, заедно с избено помещение № 4. Съгласно удостоверение за
наследници на М. И. Ц., същата е починала на 03.10.2000 г. и е оставила свои законни
наследници: В. С. И. – син, Н. Г. Т. – син, И. М. Ц. – дъщеря и Б. Н. И. – дъщеря.
Следователно в периода от м. 05.2018 г. до м.04.2021 г., ответникът Ц. е била
собственик в качеството си наследник на М. Ц. на 1/4 идеална част на основание чл. 9,
ал. 1 ЗН. Противен извод не следва от обстоятелството, че партидата пред /фирма/ е
открита на името на Н. Т., доколкото съгласно задължителните разяснения в ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
освен открИ.нето на партида е необходимо сключено между самите наследници
споразумение или друг акт, който да легитимира този наследник еднолично да ползва
имота, каквито в случая не се установяват. Ето защо в качеството си на собственик по
силата на наследствено правоприемство на процесния имот и на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС,
ответникът И. М. Ц. е била клиент на ТЕ за битови нужди в процесния период и
отговоря за задълженията при квота 1/4.
По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства и приетото по делото заключение на СТЕ, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Установява се от изравнителните сметки за
период м. 05.2018 г. до м. 05.2019 г., както и за периода от 05.2019 г. до м. 04.2020 г. и
от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. , че до топлоснабдения имот е доставено количеството
топлинна енергия в претендираните с исковата молба размери в процесния период,
както и че е извършена услуга за дялово разпределение на посочената стойност в
исковата молба от /фирма/. От заключението на СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че в процесния
имот и период , радиаторите са били демонтирани.В банята има щранг – лира без
3
техническа възможност за монтаж на уред. За трите отчетни периоди има служебно
начислена топлинна енергия за щранг – лирата на база. В процесния период не е
ползвана топлинна енергия за БГВ и няма изчислена топлинна енергия за отопление
на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 01.04.1997 г.
През процесния период няма изчисляване такса мощност, тъй като същото отпада след
06.2006 г. СТЕ счита, че не е спазен чл. 78 от Наредбата № Е- РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за периода 19/20 г. и 20/21 г., доколкото процента на отопление на сградната
инсталация надхвърля 50 %, а инсталираната мощност е намалена над 50 % спрямо
проектната и съгласно чл. 78 от Наредбата следва да се направи обследване на
сградата и ЕС да заяви писмено становище за прекратяване или не на
топлоподаването. По данни на ТР Люлин не е правено обследване на сградата, а
отоплението в процесната сграда е спряно през м. 01.2024 г. / т.е. след процесния
период/. Вещото лице изчислява дължимите суми за процесния период в общ размер
на 613,59 лева, от които за отоплителен сезон 2018/2019 г. – отопление за сградна
инсталация в размер на 59,94 лева и отопление на имот 145,56 лева, за отоплителен
сезон 2019 /2020 г. – отопление за сградна инсталация в размер на 105,60 лева и имот –
47,75 лева и за сезон 2020/2021 г. за отопление за сградна инсталация в размер на
225,94 лева и за имот 28,81 лева. Вещото лице, при изслушването си по реда на чл. 200
ГПК заявява, че констатираното нарушение не се отразява на начина на изчисляване на
дължимите суми от потребителите, като сумите, които е посочила в т. 4 от
заключението са сумите, които са изчислени от нея като дължими.
Констатираното нарушение на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отменен 24.03.2020 г.), съответно чл. 78 от Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването според настоящия състав не води до извод за
недължимост на сумите, доколкото съгласно цитираната разпоредба в подобни случаи
топлопреносното предприятие е длъжно да уведоми за това етажната собственост, за
да се извърши обследване на инсталациите. Ако се установи, че потреблението
действително е такова, потребителите в етажната собственост могат да изберат дали
сградата да продължи да бъде топлоснабдена или да бъде прекъснато
топлоснабдяването (чл. 78, ал. 7 и чл. 78, ал. 5, т. 2 от Наредбата). До вземането на
решение за прекратяване на топлоснабдяването обаче потребителите остават
потребители за потребеното количество топлинна енергия – аргумент от чл. 153, ал. 3
ЗЕ. Още повече, че етажната собственост може да избере и да не се прекратява
топлоснабдяването въпреки новите параметри на потреблението. Липсата на решение
на общото събрание за прекратяване на топлоподаването означава, че етажните
собственици приемат новите параметри на топлоподаване и не искат то да бъде
преустановено. Единственото задължение за топлопреносното предприятие, което чл.
78, ал. 1 от Наредбата въвежда, е да съобщи на потребителите в етажната собственост
за констатираното увеличение на дела на енергията, отдадена от сградната инсталация.
Неизпълнението на това задължение обаче не води до недължимост на цената за тази
енергия, а представлява нарушение на норма, уреждаща отношенията във връзка с
топлоснабдяването и може да бъде основание за налагане на административна санкция
на топлопреносното предприятие по смисъла на чл. 206 и чл. 213 ЗЕ. Целта на това
уведомяване и предприемане на действия съгласно т. 6. 6 от Методиката към
Наредбата е с оглед преценката дали занапред сградата да продължи да бъде
топлоснабдена или да бъде прекъснато топлоснабдяването ( чл. 78, ал. 7 и чл. 78, ал. 5,
т. 2 от Наредбата). Освен това, дори и топлопреносното предприятие да не уведоми
потребителите, те и сами биха могли да се обърнат към него, след като установяват
променените параметри на потребление и да поискат да бъде преустановено
топлоподаването. Така Решение№ 6737 по в.гр. д. № 6876/2017 г. по описа на СГС,
Решение №897 по гр.д. №13006/2011 на СГС. Следователно, количеството реално
4
потребена топлинна енергия е доказано по делото. Предвид приетото по-горе, И. Ц.
отговаря за 1/4 част от задълженията за процесния период, т.е. за сумата от 153,40
лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребената
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание за процесния период с
изтичането на предвидения срок и съгласно ССчЕ възлизат на 109,24 лева за
процесния период, като И. Ц. отговаря за сумата от 27,31 лева.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. От съвкупната преценка на доказателства по делото се установява, че за
процесния период е извършвана услугата за дялово разпределение от /фирма/. С оглед
изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение на ТЕ за
процесния период, които са в размер на 23,87 лв., до който размер искът се явява
основателен спрямо И. Ц. 5,96 лева.
Установява се, че И. Ц. е платила в хода на процеса - на 17.11.2023 г. изцяло
исковите суми, предмет на издадената заповед за изпълнение спрямо нея, включително
и законните лихви към момента на плащането, поради което исковете по отношение на
нея следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
По отношение ответника Ц. В. Н.:
Различно разрешение намира въпросът за другия ответник Ц. Н.. От събраните
по делото доказателства не се установява Ц. Н. да е собственик на ¼ част от
топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ ******. По делото не е
доказана роднинска връзка с бившия собственик М. Ц., нито с някой от нейните
низходящи наследници. От представеното удостоверение за наследници на Ц. е видно,
че ответникът Ц. Н. не се явява наследник. В представената справка за роднински
връзки на Н. Г., ответникът Ц. Н. не фигурира като роднина. При липсата за
доказателства за собственост на процесния апартамент, то следва че между /фирма/ и
Ц. Н. не е доказано наличие на облигационно отношение за процесния апартамент.
Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение
при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г.,
Ж. Сталев/. Доколкото липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки,
обсъждането на останалите е безпредметно, доколкото дори и при тяхното наличие
искът би бил неоснователен. Ето защо, при прилагане на чл. 154 ГПК, предявеният иск
спрямо Ц. Н. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното не следва да разглежда възражението за давност, въведено от
Ц. Н., доколкото искът срещу нея подлежи на отхвърляне поради недоказаност на
облигационно отношение.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
5
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С молба от 29.05.2024 г., ищецът заявява, че с постъпилото плащане в хода на процеса
от И. Ц. са погасени изцяло и дължимите от нея към момента на плащането съдебни
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно
производство и не претендира разноски от същата. По отношение на другия ответник,
с оглед изхода на спора, на ищеца не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявените от ищеца „/фирма/ с ЕИК: ********* и
адрес: /адрес/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за
установено, че Ц. В. Н., ЕГН ********** дължи на /фирма/: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/,
аб.№ ****** за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. в размер на 153,40 лева (сто
петдесет и три лева и 40 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.07.2022
г. в размер на 27,31 лева (двадесет и седем лева и 31 стотинки), цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 5,96
лева (пет лева и 96 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 13.07.2022 г. в
размер на 1,21 лева (един лев и 21 стотинки), за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 40940/2022 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявените от ищеца „/фирма/ с ЕИК: ********* и
адрес: /адрес/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за
установено, че И. М. Ц., ЕГН********** дължи на /фирма/ следните вземания: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: /адрес/, аб.№ ****** за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. в размер на 153,40
лева (сто петдесет и три лева и 40 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
13.07.2022 г. в размер на 27,31 лева (двадесет и седем лева и 31 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г. в
размер на 5,96 лева (пет лева и 96 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до
13.07.2022 г. в размер на 1,21 лева (един лев и 21 стотинки), за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40940/2022 г. на СРС, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на
ищеца /фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6