Определение по дело №339/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 57/11.05.2011 година, постановено по гр.дело № 193/2011 г., Кърджалийският районен съд осъдил О. Д. на М.-Кърджали и Прокуратурата на Р. Б. да заплатят солидарно на Х. Ю. Х. с. Л., общ. К. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 314 от НК, повдигнато по ДП № 83/2008 г. по описа на РУ „П.” - К., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 410 лв., представляваща разноски по делото, като отхвърлил предявения иск за разликата над 4 000 лева до пълния му предявен размер от 6 000 лева и за обезщетение за забава за периода от 08.07.2010 г. до 15.07.2010г.

Против решението е постъпила въззивна жалба ¯т П. на Р. Б. чрез представител по пълномощие, който го обжалва в осъдителната му част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Излага се довод, че констатациите за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение били необосновани, тъй като не били подкрепени от доказателства. Показанията на разпитаните свидетели Х. и А. не били подложени на внимателна преценка предвид заинтересоваността им в полза на ищеца поради близките родствени отношения. Съдът също така неправилно завишил размера на обезщетението като била неправилна преценката, че отклонението от мярката за неотклонение от обвиняемия допринесло за продължителността на разследването, която се наложила и от връщане на делото за доразследване от съда. Поради тези съображения въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло, като недоказан по основание и размер, искът, предявен от Х. Ю. Х. от с. Л., общ. К., по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ срещу П. на Р. Б.. Прави алтернативно искане за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, което да е съобразено както с действително претърпените вреди и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на РБ поддържа въззивната жалба така, както е предявена.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е постъпила и от О. Д. на М.-К. в осъдителната му част. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението – съдът не отчел, че основна причина за продължителността на разследването било отсъствието на ищеца от страната, което обосновавало приложението на чл. 5 от Закона. Не били налице предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците, тъй като оперативната самостоятелност на разследващите органи била ограничена и действията по разследването се наблюдавали от прокурор. Ищецът не доказал също така, че от действията на разследващия полицай е претърпял вреди, които подлежат на обезщетяване. Предвид изложеното въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло като недоказан по основание предявеният иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ срещу ОД на М.-К. Прави алтернативно искане за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, което да е съобразено както с действително претърпените вреди и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В съдебно заседание представителят на ОД на М.-К. поддържа въззивната жалба така, както е предявена. Изразява становище, че въззивната жалба на П. на РБ е основателна.

В съдебно заседание представителят на П. на РБ изразява становище, че въззивната жалба на ОД на М.-Кърджали е основателна.

Ответникът по въззивните жалби Х. Ю. Х. чрез представител по пълномощие в съдебно заседание, ги оспорва като неоснователни. Моли обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Представителят на О. П. – К. поддържа становището на представителя на П. на Р. Б..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

По жалбата на П. на Р. Б.:

Предявен от ищеца Х. Ю. Х. срещу П. на Р. Б. и ОД на М.-К. е иск по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който претендира солидарното им осъждане за заплащане на сумата в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение от незаконно обвинение по чл.314 НК, образуваното по което наказателно производство № 83/2008г. по описа на РУ на М.-К. било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.

От фактическа страна по делото се установява следното: на 04.02.2008 година срещу Х. Ю. Х. било образувано досъдебно производство № 83/2008г.по описа на РУ на М. - К. за престъпление по чл.314, ал.1във вр.с чл.20, ал.2 от НК. На 14.03.2008г. дознател от РПУ-К. постановил принудителното довеждане на Х., който не бил намерен на адрес, като по данни на кмета на С. бил заминал на работа в Р.Г. на 23.02.2008г. На 14.04.2008г. с тел. N 15695/24.03.2008г. на ГД „ППООРП" -С. Х. бил обявен за общодържавно издирване и наказателното производство било спряно. При прибирането си в страната на 30.12.2008 г., Х. бил свален от автобуса, като му била връчена призовка за явяване на 05.01.2009г. в 10.00 ч. в ПУ-К., а на 05.01.2009г. му била връчена призовка за явяване за разпит като обвиняем на 14.01.2009г. На 07.01.2009г. нак.дос. производство било възобновено поради отпадане на основанието за спиране. На 19.01.2009г. Х. Х. бил разпитан като свидетел по дос.пр. N 83/2008г, а на 11.02.2009г. Х. Х. - привлечен като обвиняем по дос.пр. N 83/2008г. по описа на РУ-Кърджали с постановление на разследващ полицай от РУ-М.-К., за престъпление по чл.314, вр. чл.20, ал.2 от НК, и разпитан в качеството му на обвиняем. Взета му била мярка за неотклонение „подписка”. На 11.02.2009г. на Х. Х. била връчена призовка за явяване на разпит като обвиняем на 20.02.2009г. На 20.02.2009г. с постановление на разследващ полицай от РУ-М.-К., Х. Х. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.314 от НК и разпитан като обвиняем. На 20.02.2009г. на Х. Х. били предявени материалите от разследването. На 06.03.2009г. разследващият полицай изготвил обвинително заключение за предаване на съд на Х. Х. за извършено престъпление по чл.314 от НК. На 14.04.2009г. с постановление РП-К. прекратила наказателното производство по дос.пр. N 83/2008г. /което не се намира в приетото като доказателство дос. производство/. С определение N 31/29.04.2009г. на РС-К. по реда на чл. 243 НПК делото било върнато на РП-К. със задължителни указания относно прилагане на закона. С постановление на РП-К. в тази връзка били дадени указания за извършване на действия по разследването, в т.ч. за преразпит на Х. Х. в срок до 25.07.2009г, който на 02.07.2009г. не бил установен на адрес като напуснал страната на 09.03.2009г., поради което не бил призован за разпит на 03.07.2009г. На 27.07.2009г. отново бил обявен за общодържавно издирване, а на 29.07.2009г. било спряно наказателното производство поради отсъствието му, впоследствие възобновено на 26.11.2009г. поради отпадане основанието за спиране, като липсват данни кога Х. Х. е призован за проведения на 27.11.2009г. разпит в качеството му на обвиняем. На 03.12.2009г. на Х. Х. било предявено разследването, а на 07.12.2009г. разследващият полицай изготвил заключително постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1 т.1 от НПК. На 07.01.2010г. РП-К. с постановление прекратила наказателното производство срещу Х. Х. за престъпление по чл.314 от НК и отменила наложената на Х. Х. мярка за неотклонение „подписка”. Постановлението било отменено от РС-К. с влязло в сила на 26.04.2010г. определение/необжалвано/ N 66/09.04.2010г. и делото било върнато на РП-К. за изпълнение на задължителни указания относно приложение на закона. На 28.05.2010г. Х. Х. бил разпитан като обвиняем и разследването му било предявено, а на 02.06.2010г. разследващият полицай изготвил заключително мнение за прекратяване на делото на основание чл.24, ал.1 т.1 от НПК. С постановление от 08.07.2010г. за частично прекратяване и спиране на наказателното производство, РП-К. прекратила на основание чл.243, ал.1 т.2 от НПК частично същото по отношение на Х. Х. за престъпление по чл.314 от НК, отменила взетата спрямо него мярка за неотклонение и спряла производството за престъпление по чл.308, ал.1 от НК срещу неизвестен извършител.

От първоинстанционния съд са разпитани свидетелите М. Х. - съпруга на ищеца Х., К. А. - негов чичо и адв.А. – негов защитник на досъдебното производство, които установяват обстоятелства относно отражението на воденото досъдебно производство върху психическото, емоционално и материално състояние на ищеца.

При тези фактически обстоятелства по делото, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.2, предл. второ от ЗОДОВ за възникване обективната безвиновна отговорност на държавата за дейността на нейните правозащитни органи – в случая солидарната такава на прокуратурата и дознанието. Налице е прекратено наказателно производство по реда на чл. 243 ал.1 т.2 НПК, водено срещу въззиваемия в качеството му на обвиняем в досъдебното производство поради недоказаност на повдигнатото му обвинение по чл. 314 НК, което има за последица незаконност на същото. В този смисъл доводът във въззивната жалба, че не били налице предпоставките по посочената разпоредба за възникване отговорността на държавата е неоснователен.

На следващо място – не се споделя доводът, че не било доказано по убедителен начин от ищеца, че претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, предвид това, че разпитаните по делото свидетели М. Х. и А. били негови близки – съпруга и чичо. Възражението за предубеденост на свидетелите в този смисъл е формално и не е подкрепено с никакви доводи. Нормално и логично е най-близките хора до обвиняемия да са тези, които да са възприели непосредствено неговото състояние, както и настъпилите промени в поведението му, отношенията с хората и пр. Още повече, че внимателният прочит на свидетелските показания показва, че последните относно психическото състояние и негативните изживявания на ищеца като обвиняем не са преувеличени, като установяват по един непротиворечив начин негативните емоции, изживяни от ищеца като обвиняем, срама, притеснението и унижението от това му качество; достигането до знанието на съселяните му, че срещу него се води разследване, че е докаран с белезници от полицията; установяват обстоятелството, че заради разследването не можел да напусне територията на страната и бил уволнен от немския си работодател и тези показания в крайна сметка не са опровергани от други доказателства по делото, поради което се възприемат изцяло от въззивния съд. Т.е. от така обсъдените гласни доказателства /вкл. показанията на св.Алексиев/ изводът, който се налага е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение срещу него.

Последният довод, който се поддържа във въззивната жалба на прокуратурата: затова, че продължителността на разследването се наложило поради нарушаване от страна на обвиняемия на мярката му за неотклонение „подписка”, е неоснователен. В тази връзка по делото се установява, че същият заминал за РГ. след като наказателното производство срещу него било прекратено за първи път, като прокуратурата не доказва, че обвиняемият е знаел, че делото е върнато за доразследване, от което би произтекло задължението да продължи да изпълнява мярката за неотклонение. Нещо повече, установява се по делото, че обвиняемият по досъдебното производство имал упълномощен защитник, който изцяло поел ангажимент да поддържа връзка с разследващия с цел осигуряване явяване на обвиняемия при извършване на процесуални действия. Т.е. не се установява обвиняемият да е нарушил мярката си за неотклонение с цел да осуети или забави воденото срещу него досъдебно производство.

При определяне размера на присъденото обезщетение от 4 000 лв. следва да се имат предвид всички факти и обстоятелства, в резултат на които ищецът е търпял негативни изживявания и емоции докато срещу него е имало висящо наказателно производство, включително следва да се държи сметка и за продължителността на разследването. Претърпените неимуществени вреди под формата на болки и страдания бяха обсъдени по-горе във връзка със свидетелските показания. Наред с това, установява се по делото, че ищецът бил задържан веднъж на границата на държавата без да му е било известно, че срещу него било образувано досъдебно производство, след това втори път – без да му е известно, че прекратеното досъдебно производство срещу него е възобновено; бил е привличан като обвиняем по едно и също обвинение по чл. 314 НК два пъти, разпитван като обвиняем четири пъти, съпоставян в очна ставка, досъдебното производство му било било предявявано три пъти и това в продължение на две години и половина, което е извън разумните срокове за деяние по чл. 314 НК, което включително не е тежко по смисъла на закона. Ето защо въззивният съд намира, че с оглед засегнатите неимуществени ценности на ищеца Х., сумата от 4 000 лева справедливо ще обезщети действителните неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконното обвинение. В този смисъл преценката на районния съд, изхождайки и от принципа за справедливо определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е правилна и не следва да бъде коригирана чрез намаляване.

Предвид изложеното въззивната жалба на П. на РБ е неоснователна.

По въззивната жалба на О. Д. на М.-К.:

Доводите в посочената въззивна жалба, макар и пространно развити, са аналогични с тези, съдържащи се в жалбата на прокуратурата и обсъдени по-горе. Следва да бъде обсъден допълнително доводът, че тъй като разследващият полицай водел разследването под непосредственото ръководство на наблюдаващ прокурор, то не били налице предпоставките за отговорността на дознанието. Този довод не се възприема от въззивния съд - разследването е водено от дознател, разполагащ с оперативна самостоятелност, под ръководството и надзор на прокурор. За органите на досъдебното производство са налице множество процесуално регламентирани самостоятелни задължения: за спазване на процесуалните срокове, за осигуряване обективност и пълнота на разследването и пр. и тези задължения не са зависими от прокурорското наблюдение. В случая е налице както излизане на разследването извън процесуалните срокове, регламентирани в чл. 234 НПК, така и двукратно връщане на делото за доразследване от съда поради липса на непълнота на разследването. Ето защо отговорността от незаконността на обвинението по прекратеното досъдебно производство следва да бъде понесена както от прокуратурата, така и от дознанието.

Обсъденият от съда довод относно нарушаване от страна на обвиняемия на мярката за неотклонение „подписка”, доразвит във въззивната жалба на ОД на М.-К. като съпричиняване по смисъла на чл.5 ЗОДОВ следва да бъде допълнен с това, че фактическата и правна сложност на разследваното деяние в никакъв случай не са налагали задължителното разположение на обвиняемия на органите на досъдебното производство и то в продължение на две години и половина, толкова, колкото продължило производството, още повече, че обвиняемият имал упълномощен защитник-адвокат, а и с оглед продължителността на разследването е следвало да бъде обсъдено дали не са налице предпоставките на чл. 234, ал.8 НПК за отмяна изобщо на мярката за неотклонение. Ето защо доводът за съпричиняване по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ не се възприема от въззивния съд.

Останалите доводи във въззивната жалба – относно необоснованост на обжалваното решение предвид свидетелските показания от близки на ищеца; липсата на предпоставките за уважаване на предявения иск и завишен размер на присъденото обезщетение въззивният съд е обсъдил по повод въззивната жалба на прокурата, поради което не се налага повтарянето им.

Предвид изложеното въззивната жалба на ОД на М.-К. е неоснователна.

Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 57/11.05.2011 година, постановено по гр.дело № 193/2011 г., Кърджалийският районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.