№ 6984
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110164679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка
в Решение № 3989 от 16.03.2023 г. по гр.д. № 64678 по описа за 2022 г. на СРС и по реда на
чл. 248 ГПК.
С молба от 22.03.2023 г. адв. Б. З., процесуален представител на С. А. К. сочи, че
въпреки направеното изменение в о.с.з на 06.03.2023 г. на цената на иска от 50 лева-
частичен иск от 150 лева на 92.73 лева- частичен иск от 150 лева, съдът погрешно е посочил
по-малката сума в диспозитива на решението.
Препис от молбата по чл. 247 от ГПК е изпратена за отговор в на ответника, като в
предоставения срок не е постъпил такъв.
С молба 10.04.2023 г. ответника е направил искане за изменение на решението в частта
за разноските за адвокатско възнаграждение, като се иска да бъдат намалени от 1000 лева на
300 лева.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК адв. Б. З., процесуален представител на С. А. К., излага
съображения, че са предявени два обективно съединени иска и се дължи възнаграждение за
всеки от тях.
При извършена проверка съдът констатира, че в решението е допусната очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочване в диспозитива на сумата от преди
изменението на размера на иска- 50 лева вместо 92.73 лева.
Очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната в
мотивите действителна воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на
съдебния акт. Всеки пропуск/несъответствие между мотивната част и диспозитива/ е
очевидна фактическа грешка, която би могла да се коригира по реда, предвиден в
процесуалния закон, без участието на страните и насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Предвид посоченото съдът констатира, че е налице разминаване между мотиви и
диспозитив относно коректния размер на иска. Както е посочено в мотивите на решението
доколкото се установява, че сумата от 92.73 лева е платена при начална липса на основание,
частичният иск за сумата от 92.73 лева от пълен размер от 150 следва да бъде уважен.
Допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка не е в състояние да окаже влияние
1
върху волята на съда по съществото на спора.
Съгласно чл. 247, ал.4 от ГПК съдебният акт за поправка на очевидна фактическа
грешка може да се обжалва по реда, предвиден за обжалване на поправения акт. В тази си
част решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СГС.
Искането по чл. 248 от ГПК е неоснователно. В мотивите на съдебния акт е посочени,
че при изхода на спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат
възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от приетите по
делото писмени доказателства са в размер на 1400 лева- 100 лева държавна такса, 300 лева-
депозит за вещо лице и 1000 лева-адвокатски хонорар.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния
представител на ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на
процесуално представителство в съдебно заседание с изслушване на вещо лице по два
обективно оценени искове, като претендираното адвокатско възнаграждение/ като е без
значение че процесуалният представител не се е явил лично/ е съобразно с минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 7, ал.1, т. 4 и чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и не следва да бъде редуцирано доколкото размера от 1000 лева е под
минимално предвидения такъв от 1400 лева в процесния случай.
Ето защо, на основание чл.247, ал.1 от ГПК, и чл. 248, ал. 1 ГПК Софийският районен
съд
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3989 от 16.03.2023
г. по гр.д. № 64678 по описа за 2022 г. на СРС, като диспозитива „сумата в размер на 50
лева /петдесет лв./ -частичен иск от общо 150 лв., представляваща недължимо платена
сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4163724/02.06.2021г.“ ДА СЕ
ЧЕТЕ: „сумата в размер на 92.73 лева /деветдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/
-частичен иск от общо 150 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен
Договор за предоставяне на гаранция № 4163724/02.06.2021г.“
ОБЯВЯВА настоящото решение за неразделна част от Решение № 3989 от 16.03.2023
г. по гр.д. № 64678 по описа за 2022 г. на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ответника „ФИРМА” ЕООД
за изменение на Решение № 3989 от 16.03.2023 г. по гр.д. № 64678 по описа за 2022 г. на
СРС в частта за разноските.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2