Р Е Ш Е Н И Е
№153 / 27.04.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март, две хиляди двадесет
и втора година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
при участието на секретаря Веселина Сандева разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 411 по описа за 2021 г. на
Административен съд - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, във връзка
с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „Н.М. – МК М“, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление в с. Прилеп, община Добричка, представляван от
Н.Т.М., срещу Решение 38/3/3110730/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция
с изх. № 01 – 6500/8547#17 от 03.08.2021 г. на Заместник – изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на ЕТ е наложена финансова корекция в
размер на 47 613.79 лв.
Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е издаден в
противоречие с фактическите констатации, установени в хода на съдебното
производство по адм. д. № 123/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич, чието решение
е потвърдено с Решение № 1457 от 03.02.2021 г., постановено по адм. д. № 10650/
2020 г. по описа на ВАС.
На следващо място настоява, че, след като с писмо с
изх. № 01-6500/8547#15 от 22.06.2021 г. административният орган е информирал ЕТ
за откриване на производство по налагане на финансова корекция и е предоставил
възможност за възражения и писмени доказателства, търговецът е възразил против откриването
на производството по налагане на финансовата корекция, като с възражението е
представил план за мерките за постигане на целите и финансовите показатели,
заложени в бизнес плана, както регламентира т. 30 от Приложение към Раздел I
„Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерки от ПРСР 2007-2013 г., административният орган е
следвало да не издава акт за налагане на финансова корекция. Добавя, че от
последната графа на т. 30 от Правилата е видно, че при констатиране на
неизпълнение ползвателят може да предостави план за мерките, които ще
предприеме за достигане на поне 50% от заложените приходи, като излага становище,
че с оглед представения план, след предоставянето му административният орган
следва да установи изпълнението на мерките и постигнатите финансови резултати и
чак след това предвид констатираното изпълнение да предприеме евентуални
действия по налагане на финансова корекция (ФК), ако е необходимо, което в
случая не е направено. В тази връзка оспорва изложеното от административния
орган относно неприложимостта на представения план към процесния случай. Прави
оплакване, че на практика е налице необсъждане на представения план, което може
да бъде разглеждано като съществено отклонение от принципа за съразмерност,
изискващ, когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, да се прилагат онези мерки, които са
по - благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Счита, че в случая не е дадена възможност на
получателя на помощта да изготви план за мерките, които ще предприеме през
четвъртата и следващи години за изпълнение на заложените приходи в Бизнес плана.
Не е извършена допълнителна проверка и не са преизчислени показателите чрез
включване на информацията за 2019 и 2020 години. Изтъква, че Решението за
налагане на ФК е незаконосъобразно, тъй като е издадено на 03.08.2021 г. към
която дата са налице данни за увеличаване на доходите и устойчивост на
предприятието, при което с това Решение се отнема целената жизнеспособност на
ползвателя. Иска отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените по делото
разноски, като представя списък за такива.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. И., САК, който поддържа жалбата. С вх. № 1475/
11.04.2022 г. представя Писмени бележки, в които излага допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът по
жалбата, Зам. - изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“ – София,
чрез процесуалния си представител, адв. М.А., САК, редовно упълномощена,
изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
оспорения акт. Моли жалбата да се отхвърли и в полза на ДФЗ да се присъдят
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице. С вх. № 1496/ 11.04.2022 г. представя Писмена защита, в която
доразвива съображенията си за неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Добрич, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по
делото писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:
С Решение № 242/ 04.08.2020 г. по адм. дело
№ 123/ 2020 г. по описа на Административен съд – Добрич е отменен по жалба
на ЕТ „Н.М. – ***“ Акт за установяване на публично държавно вземане №
38/3110730/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8547 от 18.02.2020 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателя е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 47 613.79
лева и делото е върнато като преписка на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за определяне размера на подлежащата на възстановяване сума,
съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. С
последното е прието, че за трите финансови години (2016, 2017 и 2018 г.) не са
реализирани целите на финансираната с публични средства инвестиция, макар и
същата да е създадена като актив и да се ползва по предназначение, което е
счетено, че води до извод за наличие на бездействие, изразяващо се в
неизпълнение на заложените приходи от пряко финансираната с публични средства
дейност. Прието е също така, че неизпълнението на предварително заложената в
плана приходна част е ясна индиция, че едноличният търговец не е разходвал
средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от
Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за
общия бюджет на Съюза. Същевременно съдът е счел, че жалбата е основателна, тъй
като оспореният акт е издаден при съществени процесуални нарушения, на база
Правила, представляващи според състава нормативен акт, какъвто нито изпълнителният
директор на ДФЗ-РА, нито Управителният съвет на ДФЗ има компетентност да приема.
Решението е обжалвано от административния орган пред ВАС, в резултат на което е
постановено Решение № 1457/ 03.02.2021 г. по адм. дело № 10650/ 2020 г. на
Първо отделение на ВАС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение,
но по различни от изложените в него
мотиви. Съдът е изтъкнал, че Правилата за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ неправилно са счетени от
първоинстанционния съд за нищожни като издадени от некомпетентен орган, което е
равнозначно на липсата на такъв акт, като се е позовал на решение № 3618 от
10.03.2020 г. по адм.д. № 14154/2019 г. на Първо отделение на Върховния
административен съд, оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г. на
петчленен състав на Върховния административен съд, с което е прието, че Правилата
са издадени от компетентен орган въз основа на делегиращата разпоредба на чл.
27, ал. 9 от ЗПЗП. На следващо място в решението на ВАС е указано изрично, че е
вярно, че установеният по делото средно аритметичен процент на изпълнение чрез
приетото заключение на вещото лице Драгнева по назначената съдебно -икономическа
експертиза е 13.32 % за трите процесни години, т.е. е различен от установения в
административното производство процент от 9.55 %, но е счел, че това не води до
промяна на размера на санкцията, като се е позовал на т. 30 от Приложението към
Раздел първи „Общи положения” от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП 2007 – 2013 г., съгласно която точка, когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи
съгласно одобрения Бизнес план, се възстановяват 100 % от предоставената
финансова помощ по договора. Същевременно е сторил извод, че непостигането на
заложените финансови показатели в Бизнес плана представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за
извършване на финансова корекция, поради което при констатираното нарушение,
изразяващо се в непостигане на нивата на показателите, предвидени в Бизнес
плана, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73
ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. В
този смисъл е изложил мотивите си и е оставил в сила първоинстанционното
решение като краен резултат.
Адм. дело № 123/ 2020 г. по описа на АдмС – Добрич, както
и делото на ВАС, са приети като доказателство, ведно със съдържащите се в тях
такива. Така при събраните по настоящото и предходното дело доказателства, вкл.
това на ВАС, се установява следното:
ЕТ „Н.М. – МК М“ е ползвател по смисъла на § 1, т. 15
от ДР на Наредба № 30/ 2008 г., видно от Договор № 38/3/3110730 от 15.04.2015
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за
местно развитие“ от ПРСР 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (л. 46 от адм. дело № 123/ 2020 г.
на АдмС - Добрич). Безвъзмездната
финансова помощ (БФП) е в рамките на 70 % от одобрените и реално извършени
разходи.
Отпуснатата БФП е за финансиране на проект по Бизнес план
„Изграждане на „***“ ( л. 18 – 45 от адм. дело № 123/ 2020 г. на АдмС - Добрич.)
Видно от одобрения Бизнес план, проектът предвижда закупуване на малка къща в
с. Прилеп, в която да бъдат посрещани и настанявани за кратка почивка гости с
цел популяризиране на пчелните продукти и тяхното въздействие върху човешкото
здраве, атрактивно представяне на медопроизводството чрез изложение на
развитието на уредите за добиване на мед през времето и демонстрация на работа
с пчели и добиване на мед. За тази цел са предвидени инвестиции като ремонт на
съществуваща сграда и изграждане на постройка, представляваща атрактивен
демонстрационен център, закупуване на демонстрационно оборудване (машина за
пълнене на мед, машина за кремообразен мед и радиална центрофуга с диаметър 72
см за демонстрация при вадене на мед).
В Бизнес плана е отразено, че ЕТ е регистриран като
земеделски производител от 2013 г.
По силата на Договора и Анекс № 1 от 30.04.2015 г. на
търговеца е изплатена БФП на 11.12.2015 г. в размер на 47 613.79 лева (л. 129
от адм. дело № 123/ 2020 г. на АдмС - Добрич).
Планираните приходи по Бизнес плана са отразени в Таблица
2 (л. 33 от адм. дело № 123/ 2020 г. на АдмС - Добрич) „Производствена и
търговска програма“. Планирани са приходи от продажби на услуги на туристи в
изградения с БФП обект, както следва: за 2014 г. - 4 500 посещения в
размер на 45 000 лв., при единична цена от 10 лв.; за втората година 2015
г. – 5 040 посещения при цена 10.20 лв. – 51 408 лв. приходи; за
третата година 2016 г. и сл. години е предвидено увеличаване на единичната цена
на посещение при запазване на броя на туристите и в зависимост от това са
предвидени приходи, както следва: 2016 г. в размер на 52 436.16 лв.; за
2017 г. в размер на 53 484.88 лв.; за 2018 г. в размер на 54 554.58
лв.
Със Заповед № РД-07-572/ 13.06.2019 г. (л. 84 от адм.
дело № 123/ 20 г.)на Министъра на земеделието, храните и горите е наредено
извършването на повсеместни проверки, вкл. и по процесната мярка, при което е
извършена проверка за изпълнението на сключения договор и за правомерното разходване на публичните средства. В резултат
на разпоредената проверка с посочената по – горе Заповед и в изпълнение на Заповед
№ 03 - РД/2079 от 17.06.2019 г. (л. 83 от адм. дело № 123/ 20 г.) за извършване
на проверка на място е съставен Контролен лист. Видно от съдържанието на същия,
планираната инвестиция е изпълнена в пълен обем и обектът е снабден с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 38/ 10.09.2015 г. Включително
е установено изпълнение на ангажимента за допълнително нает персонал предвид
наличието на един трудов договор, сключен на 05.01.2016 г. Същевременно е
направен извод, че дейностите по Бизнес плана се осъществяват, но не достигат
прогнозните стойности в предложения от бенефициера план.
Според писмено обяснение (л. 86 от адм. дело № 123/
2020 г. на АдмС – Добрич) на собственика на ЕТ, Н.Т.М., през 2016 г. са
реализирани приходи от „***“ в размер на 625.50 лв., 80 бр. посещения; през
2017 г. - в размер на 3 676.50 лв., 280 бр. посещения; през 2018 г. – в
размер на 3 569 лв., 315 бр. посещения и през 2019 г. - 3658 лв. от
300 посещения.
Контролният лист е връчен на жалбоподателя на
26.06.2019 г.(л. 82 от адм. дело № 123/ 20 г.)
След приключване на съдебното производство по адм.
дело № 123/ 2020 г. на АдмС – Добрич с изх. № 95 от 08.02.2021 г. е изпратена
преписката по жалбата на ЕТ за определяне размера на подлежащата на
възстановяване сума на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София за ново
произнасяне съобразно указанията в съдебното решение.
С писмо изх. № 01 – 6500/ 8547#15 от 22.06.2021 г. (л.
19 – 23) ДФ „Земеделие“ уведомява ЕТ, че на основание чл. 73, ал. 2 от Закона
за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и
влязло в сила съдебно решение № 1457 от 03.02.2021 г., постановено по адм. дело
№ 10650/ 2020 г. по описа на Върховен административен съд, ДФ „Земеделие“
открива производство по налагане на финансови корекции. В писмото е описано
подробно съдържанието на първоинстанционното и касационното решение, изводите
на ВАС, свързани с мотивите на решение № 15687 от 17.12.2020 г. по адм. дело №
8586/ 2020 г. относно пряко приложимия текст на чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) №
1290/ 2005 г. на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата
селскостопанска политика, във връзка с чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/
2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието
на селските райони от ЕЗФРСР, според който когато средствата са вече изплатени
на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на
нейната собствена процедура за връщане на средства, като е изтъкнато, че поради
изложеното законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване
на административните актове за установяване на задължения за подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от
Програмата за развитие на селските райони и точното прилагане на
материалноправните норми, е от съществено значение за изпълнение на
задължението на ДФ Земеделие - РА по чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП. Изложено е, че
първоначално е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане във
връзка с изплатената на търговеца помощ, за която е счетено, че не са изпълнени
поетите задължения. Административният орган указва в писмото, че в представения
и одобрен с договора за подпомагане Бизнес план са залегнали финансови
показатели на базата, на които проектът е определен като допустим, сключен е
договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него, като от представените
при проверката на място документи за три пълни финансови години - 2016 г., 2017
г. и 2018 г. е установено средноаритметично изпълнение на Бизнес плана в размер
на 9.55 % от заложените приходи за посочените финансови години.
На следващо място административният орган се позовава
в писмото на определението, дадено в раздел IX „Други условия", т.9.1,
буква „г" от Договор № 38/3/3110730 от 15.04.2015 г. (Договора), съгласно
което „одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно
с всички изискуеми, съгласно Наредба № 23 от 18.12.2009 г. документи
(включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда Бизнес план),
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране. В тази връзка
посочва, че според разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост за период 5 години, а в случаите на строително - монтажни работи - за
10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2, както и че в § 1, т. 6 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на същата наредба е дадено определение за „икономическа
жизнеспособност", а именно - генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на Бизнес плана.
В Уведомителното писмо административният орган
продължава, че точка 4.17 от Договора фиксира задължение за ползвателя да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с
одобрения проект и изискванията на Приложение № 2 към Договора и Таблицата за
одобрените инвестиционни разходи, като точка 4.25.3 определя, че той е длъжен
да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на Договора.
Допълва, че с Приложение № 2 от Договора, т.11, ползвателят
се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения
Бизнес план, както и да използва и без предварително уведомяване и получаване
на съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени
на Фонда технически спецификации и/или количествено-стойностни сметки,
необходими за изпълнение на инвестицията - предмет на Договора.
Обръща внимание, че съгласно т.4.24 от Договора ползвателят
е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства
от значение за изпълнението на настоящия договор.
Позовава се на раздел VIII. Отговорност, точка 8.1,
съгласно която, ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или
договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената
финансова помощ, или е представил декларация и/или документ с невярно
съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тези
документи и/или декларация са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за
изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в
противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя, като в този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и
чл. 60 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. Като основание за предприетите действия
сочи и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., съгласно
която, в случай че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях, както и на ал. 2 чл. 59
на същата Наредба, според която в случаите по ал. 1 РА определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението, като степента на неизпълнение по даден проект зависи от
неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или
възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
По отношение размера на финансовата корекция, която
сочи, че ще бъде наложена, се основава на т. 30 от Приложение към раздел I
"Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., съгласно която, когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи
съгласно одобрения Бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и
това е продължило две или повече финансови години, се налага санкция в размер
на 100 % от предоставената финансова помощ по договора.
С оглед изложеното уведомява бенефициера, че ще
пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция, чийто
размер ще бъде общо от 47 613.79 лв. (четиридесет и седем хиляди
шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки).
Видно от известието за доставяне (л. 24 - 25),
Уведомителното писмо е получено на адреса на ЕТ на 28.06.2021 г.
С писмо вх. № 01 – 6500/ 8547#16 от 12.07.2021 г. е
получено в ДФ „Земеделие“ Възражение от ползвателя (л. 26), в което се прави
оплакване, че неправилно и незаконосъобразно административният орган открива
производство по налагане на финансова корекция, тъй като инвестицията по проект
№38/3/3110730 е изпълнена изцяло в срока по договора и в съответствие с
одобрения проект и таблицата на одобрените разходи. Настоява, че
Правилата се прилагат след датата на обнародването им през 2019 г., както и че
реализираният финансов резултат от дейността на проекта за 2019 г. и 2020 г. се
е увеличил и съответно е в размер на 23.6 % и 27.9% от заложените по проекта
прогнозни финансови резултати, от което извежда довод, че не са налице
предпоставки за налагане на финансова корекция. Обръща внимание, че е разработил
План за мерките за постигане на целите и финансовите показатели (л. 28 – 29),
заложени в Бизнес плана, който прилага към Възражението, като счита, че неправилно
и незаконосъобразно, при неточно установена фактическа обстановка,
административният орган открива производство по налагане на финансова корекция
в размер на 100 % от получената субсидия.
Административният орган е разгледал Възражението и
приложения към него План за мерките за постигане на целите и финансовите
показатели, приел е Възражението за неоснователно, а планът за неприложим в
случая и в резултат е издал Решение № 38/3/3110730/3/01/04/02 с изх. № 01 –
6500/8547#17 от 03.08.2021 г. (л. 31 – 38), с което е определил на основание
т.30 от Приложение към Раздел I „Общи положения" от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ на ЕТ „Н.М. - МК М“, ЕИК ....., финансова корекция в размер на 47 613.79
лв. (четиридесет и седем хиляди шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и
девет стотинки), съгласно Таблица 1.
Решението е получено на 6.08.2021 г.
Жалбата е изпратена чрез куриерска фирма „***“ на
20.08.2021 г. (л. 99 – 108), с оглед на което е подадена в срок.
По искане на страните е назначена съдебно-икономическа
експертиза, по която вещото лице Д.Д. след запознаване с писмените
доказателства по делото и проверка в счетоводството на жалбоподателя да даде
отговор на въпросите за приходите от подпомаганата дейност на търговеца за 2016
г., 2017 г., 2018 г.; реално установените приходи съответстват ли на заложените
в Бизнес плана по одобрения проект и какъв е процентът на изпълнение, което е
реализирано за всяка от посочените години и средноаритметично; каква част от
изплатената финансова помощ е с европейски средства и каква част е
съфинансиране от националния бюджет.
Заключението е изслушано в съдебно заседание на
28.03.2022 г., не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения
материал по делото. В заключението си (л. 112 – 134) вещото лице сочи, че
размерът на първоначално одобрената БФП е 48 246.93 лв., като в Таблица 1а
от Приложение 1 към Анекс 1 (л. 62 от адм. дело № 123/ 20 г.) размерът на
одобрената субсидия е разпределен на две части, 38 597.54 лв. от които са
размер на одобрената субсидия от ЕЗФРСР, а 9 649.39 лв. е размерът на националното
финансиране. Вещото лице е отразило, че договореният срок за извършване на
инвестицията е 15.09.2015 г., както и че на 11.12.2015 г. по банков път е
извършено окончателното плащане по проекта в размер на 47 613.79 лв. (л.
129 от адм. дело № 123/ 20 г.) След запознаване с доказателствата по делото
вещото лице сочи, че в одобрения с Договора Бизнес план, на базата на който
проектът е определен като допустим, в таблица 10 – Прогноза за нетните парични
потоци на проекта, са заложени следните показатели: приходи от посещения в
размер на 45 000 лв. за 2016 г.; приходи от посещения за 2017 г. –
51 408.00 лв.; за 2018 г. приходи от посещения в размер на 52 436.16 лв.
Вещото лице е обсъдило конкретно отчетите от
фискалната памет на касовия апарат за съответните години, взело е предвид
представените му оборотни ведомости за процесните години и хронологични
регистри на сметки 503, 411, 701 и 703 за същите години е стигнало до извода,
че за 2016 г. приходите от подпомаганата дейност на ЕТ са общо 6 409.00 лв.,
като от тях 176.00 лв. са осчетоводени като приход от продажба на пчелни
продукти, а 6 233.00 лв. като приходи от посещения. Приходите от касов апарат
са 5 719.00 лв. и по банков път (платени на пос терминал) от 690.00 лв. Вещото
лице сочи, че по обяснения на счетоводителя разликата между прихода по касов
апарат, приложен по адм. дело № 123/ 20 г. и посочения по счетоводни данни, е
резултат от смяна на фискалната памет, поради което не е отчетен реализиран
оборот преди смяната. За 2017 г. вещото лице е посочило приход в размер на 6 386.50
лв. , от които 292.00 лв. са от продажби на пчелни продукти и 6 094.50 лв. са
приходи от посещения. За 2018 г. приходите от подпомаганата дейност според
вещото лице са 6 053.00 лв., от които 980.00 лв. са осчетоводени приходи от
продажба на пчелни продукти, а 5 073.00 лв. са приход от посещения.
Заключението на вещото лице кореспондира с писмените
доказателства по делото и съдът го приема като обективно, обосновано и
безпристрастно дадено. От същото освен това могат да се изведат реализираните
проценти и само за приходите от продажби на посещения.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспорения акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за
развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и
администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието,
храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна
агенция (ДФ „Земеделие“ – РА), както това е предвидено в Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП) и в актовете по неговото прилагане. С
разпоредбата на чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП е разписано, че Изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие" организира и ръководи дейността му и
го представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП Изпълнителният директор на Фонда
е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Съобразно нормата чл.
20а, ал. 5 ЗПЗП в актуалната ѝ редакция към датата на издаване на
оспорения акт изпълнителният директор издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения
за налагане на финансови корекции по реда на Глава пета, Раздел III от ЗУСЕСИФ.
С оглед горното и предвид делегацията по чл. 20а от ЗПЗП, осъществена със
Заповед № 03-РД/1734/16.06.2021 г. (л. 80 – 81) на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ оспореното Решение е издадено от компетентен орган.
Решението съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и
отговаря на особените изисквания на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 27,
ал. 6 ЗПЗП, т.е. е спазено изискването за надлежна форма. Изложени са
фактически основания и правни основания, довели до издаване на оспорения акт, а
същевременно те се съдържат и в останалите документи към административната
преписка. Налице е подробна аргументация за начина на определяне на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по размер, за приложимата
нормативна уредба, както и изложение на фактите, относими към критериите за
определяне на размера.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не
било посочено изрично по коя от хипотезите на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е
вмененото на ползвателя от органа нарушение. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (в
актуалната ѝ към датата на Решението редакция) дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Трайно е
разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови
показатели в Бизнес плана, както е в случая, представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване
на финансова корекция, като с оглед подробно изложените фактически основания
изводът за наличие на предпоставки именно по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ е
очевиден и няма място за затруднение относно установяване волята на
административния орган, от една страна, а от друга страна, за организиране
защитата на жалбоподателя. Напротив, видно от Възражението му, жалбата и
писмените бележки, то доводите му са именно, че има възможност да постигне
заложените с одобрението на Бизнес плана индикатори. Правното основание е ясно,
конкретизирано е чрез изложените факти и обстоятелства, като в тази насока
извод е налице и в съдебното Решение на ВАС по адм. дело № 10650/ 2020 г.,
послужило за издаване на Решението за финансова корекция.
Неоснователно е и възражението, че нито една от клаузите
на Договора не вменява на получателя на помощта задължение да изпълни
финансовите показатели, посочени в представения на етап кандидатстване Бизнес
план, като задължението за спазване на одобрения проект се отнася само до
конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се
влияят от икономически фактори, съответно и твърдението, че в Договора не е
предвидено задължение за достигане на определени нива на приходи през всяка
една от финансовите години. Жалбоподателят сам си противоречи в стремежа да
обоснове липса на предпоставки за налагане на финансова корекция. В противовес
на описаното възражение, признава, че Бизнес планът се включва в одобрения
проект по силата на чл. 9.1, б. "г" от Договора, но същевременно
настоява, че според чл. 9.5 от Договора проектът не е неразделна част от Договора,
а неразделна част е само Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това
тълкуване е превратно и не съответства на целта на БФП и на Договора за нея,
тъй като:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30 от 11 август
2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредбата) кандидатите за финансово
подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 от Устройствения
правилник на Държавен фонд „Земеделие“ (УПДФЗ) по място на извършване на
инвестицията заявление за подпомагане по образец Приложение № 5 и прилагат
документи, указани в същото Приложение. Видно от Приложението, бизнес планът
със заложените в него показатели, е именно основата, на база на която се одобрява
проектът и се подпомага кандидатът. Чрез Бизнес плана се доказва икономическата
жизнеспособност и устойчивата заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2
от Наредбата. С § 1, т. 6 от ДР на Наредбата е дадена легална дефиниция на
понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на Бизнес плана,
т.е. за всяка една от годините на Договора. Именно в Бизнес плана са заложени,
както приходите от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните
места, които субсидираната с европейски и национални средства инвестиция ще
създаде и които са една от целите на мярка 311 от ПРСР 2007 – 2013 г. В този
смисъл твърдението, че ползвателят няма задължение да изпълни предложения
бизнес план, не се подкрепя от доказателствата по делото и приложимите норми.
Бизнес планът съдържа конкретни параметри. Не става въпрос за прогнози, а за
конкретно посочени параметри за всяко едно от перата на проекта по години,
които с подписването на Договора ползвателят се задължава да изпълни. В случая
това не е сторено и беше установено и от изслушаното заключение на вещото лице,
което не е оспорено. Заложените в Бизнес плана приходи са определени изцяло по
преценка на кандидата и на тяхна база административният орган е одобрил
целевото финансиране.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на т. 30
от Приложението към Правилата. Административният орган правилно е приложил
същите, като е съобразил, че е изпълнено условието на т.30, а именно
ползвателят не изпълнява одобрения проект, т.е. не са постигнати нивата на
финансовите показатели, предвидени в Бизнес плана. В случая се касае за
неизпълнение на показателите, т.е. реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години (2016 г. 2017 г. и 2018 г.), са под 20 % от предвидените съгласно
одобрения Бизнес план приходи. Вещото лице е добавило приходи, съобразявайки
обясненията на счетоводителя, оборотните ведомости и всички източници, от които
може да направи преценка за наличие на приходи относно продажба на продукция и
услуги и макар те да са по – високи от установените от административния орган
(поради проблема с паметта на касовия апарат според обясненията на
счетоводителя), то отново са под 20 %, а именно: за 2016 г. – 14.24 %; за 2017
г. – 12.42 % и за 2018 г. – 11.54 % или средно аритметично за трите години –
12.66 %. Нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост, т.е. приходите от
всички видове дейности. Времетраенето на нарушението е над една финансова
година, съответно при посочените условия е продължило повече от две пълни
финансови години. При наличието на тези установени обстоятелства, съгласно
Правилата се налага пълно възстановяване, а именно 100% от предоставената
финансова помощ по Договора, както е подходил административният орган. В този
смисъл налице е индивидуализация на установените с Решението задължения. Разпоредителната
част на Решението е ясна и конкретна, като в нея е посочен размерът на
задължението и адресатът на задължението. С оглед на това не е налице нарушение
на общите административнопроизводствени правила.
Неоснователно е възражението, че след като след
получаване на Уведомителното писмо за откриване на производство по налагане на
финансова корекция ползвателят към Възражението си е приложил и План за мерките
за постигане на целите, то органът е следвало да не налага финансова корекция.
Тази хипотеза от т.30 на Правилата е неприложима в случая. Видно от приложения
към Възражението План (л. 28), за 2019 година (първата година след
проверяваните години) реализираните приходи от дейността по проекта са
12 622 лв.(това се установява и от ГДД, приложена по делото – л. 149),
което представлява, както е посочено в самия План, 23.6 % изпълнение на заложените
финансови показатели, които пък са в размер на 53 484.88 лв. според Бизнес
плана, а изискването на т.30 от Правилата е за мерки, чрез които ще се постигне
поне 50 % от приходите за следващата финансова година, като се налага 100 %
финансова корекция, т.е. възстановяване на предоставената ФП, когато през
финансовата година, следваща годината на констатациите на неизпълнението,
ползвателят не постигне 50 % от заложените в Бизнес плана за тази година
приходи от подпомаганата дейност, независимо дали е изпълнил Плана с мерки
(дори да се приеме годината на констатации – 2019 г., то през 2020 г. изпълнението
е 27.9 % от заложените финансови резултати или 15 196.82 лв., видно от ГДД
(л. 163), поради което не е изпълнено условието на т.30 от Правилата); и/или когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност са по – малко от 20 % от
приходите, заложени в Бизнес плана за съответните години и това е продължило
две или повече финансови години. В
случая именно от Плана е видно, че през следващата година (на неизпълнението
или на констатациите) не са налице поне 50 % от приходите, а същевременно са
изпълнени условията на останалите предпоставки за 100 % възстановяване на БФП.
Както бе посочено по – горе, е спазено изискването на
чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, като е изпратено
нарочно Уведомително писмо за откриване на производството по налагане на
финансовата корекция, в което подробно са изложени обстоятелствата за това.
Липсват данни за отклонение от целта на закона.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за
нарушения на материалния закон. Както вече беше обсъдено, Бизнес планът се
изготвя от самия кандидат за подпомагане по аргумент от чл. 26, ал. 1 от
Наредбата. Целта на Мярката се счита за
постигната, ако се реализира успешно Бизнес планът. Съгласно т.4.17 от Договора
(л. 49 от адм. дело № 123/ 20 г.), ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект,
изискванията на Договора и приложенията към него. Поради тази причина
заложените в Бизнес плана финансови
показатели са не просто една факултативна прогноза, а индикатори за изпълнение
на проекта и в случай, че тези индикатори не бъдат покрити, възникват
предпоставки за цялостно или частично възстановяване на получената финансова
помощ. Същевременно според разписаното с т.4.25.3 от Договора ползвателят е
длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на Договора,
а именно от 15.04.2015 г., а в случая е установено неизпълнение на проекта,
част от който е Бизнес планът, за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., а според
изричното писмено изявление в Плана с мерките на ползвателя, такова е налице и
през 2019 г., и 2020 г. В този смисъл правилно административният орган се е
позовал на чл. 46, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от Наредбата, съгласно които в случай,
че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, като в случаите по ал. 1 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението, която степен по даден проект зависи от неговите последици за
дейността като цяло, продължителността на неизпълнението зависи от времето,
през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин. В тази връзка административният орган е съобразил
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г., които вече бяха обсъдени по – горе.
Определеният от органа размер 100 % от предоставената финансова помощ по Договора
е правилен.
По отношение приложимостта на Правилата за пълнота
настоящият състав счита, че следва да отбележи, че са налице задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № 5775/ 13.05.2021
г. на ВАС по адм. д. № 13230/ 2020 г., V о., според което, съгласно § 1, т. 2,
б. „б.“ от ДР на Правилата, за договори, като процесния, сключени след 1 януари
2015 г., мониторинговият период е пет, респ. три години (в зависимост от
статута на предприятието по смисъла на ЗМСП), считано от датата на
окончателното плащане по тях, т.е. те са приложими към настоящия Договор. Проверката
е извършена в рамките на петгодишния срок, като резултатите от нея касаят
именно периода, в който се е осъществявал мониторингът.
Пак за пълнота следва да се отбележи, че процесуалният
представител на ответника е обсъдил и неприложимостта на института на погасителната
давност, като настоящият състав, макар и да споделя доводите му, счита, че не
следва да ги анализира, доколкото давността не се прилага служебно, а
позоваване на такава не е налице в жалбата.
С оглед изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а Решението като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази
насока искане от ответника, респ. представените писмени доказателства за това
(л. 140 – 144), на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в размер на 250.00 лв. за вещо лице и 2350.09 лв. с ДДС за
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
посл. АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ЕТ „Н.М. – МК М“, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление в с. Прилеп, община Добричка,
представляван от Н.Т.М., срещу Решение 38/3/3110730/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01 – 6500/8547#17 от 03.08.2021 г. на Заместник –
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на ЕТ е наложена финансова
корекция в размер на 47 613.79 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „Н.М. – МК М“, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление в с. Прилеп, община Добричка, представляван от Н.Т.М., да заплати
на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 2600.09 лв. (две хиляди и шестотин лева
и девет стотинки), представляваща съдебно – деловодни разноски за първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд на република България.
СЪДИЯ: