Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр.
София, 05.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично
заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Ели Гигова като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр. дело № 4394 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 434297 от 21.06.2018 г. по гр.дело № 16979/2017
г. по описа на СРС, ГО, 47-ми състав съдът по предявените от "М.К." ООД с ЕИК******* срещу А.А.У. с ЕГН********** обективно съединени искове с
правно чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл.99 от ЗЗД, че А.А.У. с ЕГН********** дължи на "М.К." ООД с ЕИК*******
сумата от 20,80лева, представляваща главница
по фактура №********** от 01.10.2015г. въз основа на договор от 27.08.2015г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-26.09.2016г. до окончателното
й плащане, за която е издадена Заповед по чл.410 от ГПК от 18.11.2016 г. по ч.гр.дело№ 62777/2016г. по описа на Софийски
районен съд, 47-ми състав.
С решението ответникът А.А.У. с ЕГН ********** да заплати на "М.К." ООД с ЕИК******* на основание
чл.78, ал.
1 от ГПК направените в разноски в исковото производство в размер на 125,00лева и в
заповедното производство в размер на 75лева.
Недоволен от решението, с което установителните искове при
квалификацията на чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл.99
от ЗЗД са уважени, е останал ответникът А.А.У., който чрез пълномощникът си в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го
обжалва при твърдения за неправилност, нарушение на материалния закон и
процесуалните правила при постановяването му, по подробно изложени съображения.
По-конкретно поддържа, че извършената цесия не е съобщена на длъжника по реда
предвиден в чл.99, ал.3 от ЗЗД. Искането й към въззивната инстанция е да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените установителни
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „М.К." ООД с ЕИК******* депозира писмен
отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба при
твърденията, че част от сумата по процесната фактура е платена от ответника
преди завеждане на делото поради което исковата сума не съответства на
описаната във фактурата,както и чеизвършената цесия е надлежно съобщена на
длъжника с ИМ. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна
проверка на постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите
на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на СРС.
Предявените пред
първоинстанционният съд искове са установителни при правна квалификация чл. 415
вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумата по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от от
18.11.2016 г. по
ч.гр.дело № 62777/2016г. по описа на Софийски районен съд, 47-ми състав.
Производството се развива след постъпване по
реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл.
422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ
по предявените установителни искове.
Правото си на кредитор на спорното вземане ищцовото дружество
"М.К."
ООД извлича от представения по делото между "М.Т."ООД и ответникът А.А.У. е сключен Договор за услуги-физическо лице
за предоставяне на мобилен достъп до Интернет за срок от 1 месец,
с подписването на който
ответникът се задължил да предплаща ежемесечно
такса в размер на 17,90лева. Със същия договор на ответника е предоставено устройство\ модем за
достъп до интернет, което е
индивидуализирано и става собственост на "М.Т." след изтичане срока на договора. С подписване на
договора ответникът приел Общите условия, в които е предвидено таксите
да са дължими за всеки период на отчитане,
който е на ежемесечна база. Следователно договорът е сключен при общи условия (ОУ), които
обвързват потребителя. Съгласно чл.18.1 от ОУ договорът за услуги се продължава след изтичане на договорения срок само при
изрично писмено съгласие на
абоната относно условията на продължаване. При липса на такова съгласие
след изтичане на договора той се преобразува в
безсрочен при същите условия.
Абонатът
има право да прекрати безсрочния договор с
едномесечно писмено предизвестие без да дължи неустойка.
От
съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за срок от 1 месец
- на 27.08.2015 г. с крайна дата 27.09.2015 г. По делото обаче не са
ангажирани доказателства, от които да се установи, че след изтичане
срока на договора ответникът е направил изявление за уточняване параметрите
на договора или за прекратяването му, поради
което следва да се приеме, че същият се
е преобразувал в безсрочен на основание чл.18,1, предложение 2 от
Общите условия.
Във
връзка с договора от "М.Т."ООД
е издадена фактура
№ ********** от 01.10.2015 г. за главница в размер на 20.80лева, представляваща
остатък от неплатени от ответника месечни абонаментни такси за перида
27.08.2015 г. 31.10.2015 г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест,
не ангажира доказателства да
е направил волеизявление за прекратяване на договора, поради което същият се е
преобразувал в безсрочен, както и не представя доказателства, а и не твърди, да е заплатил задълженията си по договора, поради което въззивната инстанция споделя
извода на СРС и приема за доказано по делото, че "М.Т." е имало вземане към ответника за сумата от 20,80 лева
от ответника.
При съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства се установява че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2016г.
"М.Т." ООД е прехвърлило на ищеца процесното вземане. Към исковата молба е приложено Уведомление за извършеното прехвърляне на
вземания, което е връчено на ответника лично ведно с ИМ и останалите
доказателства приложени към исковата молба - видно от разписката на л.44 от
първоинстанционното дело. Настоящият въззивен състав приема, че цесията е проявила
своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника/ответник с
получаването на приложеното към исковата молба уведомление. В установената
съдебна практика е възприето становището, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за
извършената цесията, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая по
делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил
цесионера да извърши това съобщаване от негово име. Допустимо е по
силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Предвид изложеното съдът
приема, че ответникът А.А.У., е
надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, сред които е и уведомлението за цесията.
Гореизложеното обосновава основателността на установителните
искове при квалификацията
на чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл.99
от ЗЗД
Тъй като изводите на
въззивният състав съвпадат с тези на СРС и в упражнение на правомощията си по
чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото
право на разноски пред настоящата инстанция има въззиваемата страна и такива
следва да и бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 300.00
лв., представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019 г.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 434297 от 21.06.2018 г. по гр.дело № 16979/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 47-ми състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА А.А.У. с ЕГН********** да заплати на "М.К." ООД с ЕИК******* на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 300.00 лв., представляващи договорено и заплатено възнаграждение за
един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.