Р
Е Ш Е Н И Е
№ /16.03.2020г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на тридесети януари две хиляди и
двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П. ***
при секретаря Гергана Найденова,
като разгледа докладваното от съдията *** гражданско дело № 12309
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „В.О.1“ ООД, ЕИК ***, чрез адв. М.Б. и адв. ***, срещу „Е.С.“
АД, ЕИК ***, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 48 000,00 лв., представляваща сбор от обезщетения по
24 000,00 лв. за претърпени вреди - пропуснати ползи от невъзможността да бъдат
отдадени под наем притежаваните от дружеството апартамент с номер 7 и апартамент
с номер 4, находящи се в жилищна сграда с адрес в ***,
за периода от м.03.2014г. до м.03.2019г.
В исковата
молба ищецът излага следното: „В.О.1“
ООД е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с пл. номер 156,
идентичен с УПИ IX – 156,
находящ се гр. ***, ***“, целият с площ от 2608,00
кв.м., предмет на НА 164, том 3, рег. номер 5571, дело 475/23.12.2005г. на
нотариус ***К., рег. номер 446 на НК, вписан в СВ – *** на 02.12.2005г., закупен
с инвестиционна цел, а именно за изграждане на „жилищна сграда с басейн“.
Отправено е запитване до ответното дружество за възможността за присъединяване
към електроразпределителната мрежа на проектираната за изграждане жилищна
сграда. Установено е, че ще бъде необходимо изграждането на трафопост в ПИ,
като ищецът се съгласил. Издадено е разрешение за строеж от 2006г. на Главния
архитект на Община *** и строителството на трафопоста започнало. На 05.03.2014г. било издадено
разрешение за ползването му. Междувременно на 02.03.2008г. между страните бил
сключен окончателен договор, съгласно който ответникът поел задължението да
присъедини към ел. мрежа жилищната сграда на ищеца. В изграденото помещение „трафопост“
била монтирана доставената от ответното дружество трансформаторна машина. След
поставянето на машината, същата започнала да произвежда шум, дотолкова, че
жилищата на първи и втори етаж станали негодни за използване по предназначение.
Това довело до невъзможност същите да бъдат продавани или отдавани под наем.
Сочи се, че наемодатели прекратявали договорите поради нивата на шум. Високите
нива на шум водели до неблагоприятно въздействие върху хората. Твърди се, че по
този начин, чрез недобросъвестно отношение на ответника, който доставил
некачествена и несъобразена с изискванията за монтиране в жилищната сграда
машина, ищецът търпи вреди и пропуснати ползи от невъзможността да продаде или
отдаде под наем притежаваните апартаменти. Извършена била проверка от РЗИ – ***,
като било констатирано, че нивото на шума, измерен след 23:00 ч., в спалнята на
ап. 7 от сградата, превишава граничната стойност за нощен шум. В ап. 17, находящ се над трафопоста, също е измерен превишаващ
граничната стойност шум.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника в
следния смисъл: В случая е предявен иск по реда на чл. 50 ЗЗД, като се
претендират вреди, претърпени от вещ. За вредите, претърпени от вещи, отговарят
солидарно собственикът на веща и лицето, под чиито надзор те се намират. Сочи се,
че в конкретната хипотеза предпоставките за уважаване на такъв иск не са
налице. Ищецът не представил доказателства, че е собственик на процесните имоти. Оспорва се, че след монтирането и
въвеждането в режим на експлоатация на трансформаторната машина тя е започнала
да произвежда шум по начин, изключващ ползването на жилищата на първи и втори
етаж на сградата. Оспорва се, че ответното дружество е монтирало съоръженията и
трансформаторната машина, след което те са поставени под напрежение.
Дружеството единствено се задължило да достави, но не и да монтира силовия
трансформатор. Твърди се, че монтирането не било извършено според проекта.
Евентуално се сочи, че ако проблемът с шума идва от неправилното монтиране, то
исковата претенция трябва да бъде насочена срещу изпълнителя на работата. За
периода на експлоатацията на трансформатора ответното дружество не било
уведомявано за проблем с шума. Оспорват се констатациите на РЗИ – ***. Не се
установява, че посочените от ищеца вреди са в резултат на пряка и непосредствена
последица от евентуално произвеждания шум от трансформаторната машина. Не е налице пропусната полза. Оспорват се
договорите за наем от 10.03.2014г. и споразуменията от 17.03.2014г. Надзор над
силовия трансформатор е осъществяван от ищеца. Твърди се, че не е налице
бездействие от страна на ответника. При условията на евентуалност се сочи, че е
налице съпричиняване, поради бездействие на самия
ищец. Твърди се, че за близо три годишен период от време ищцовото
дружество е способствало, ако не настъпването на вредоносния резултат, то със
сигурност неговото продължаване във времето през посочения период. Липсва
причинно-следствена връзка между вредоносното въздействие на процесната вещ и обема на вредите, които се претендират в
настоящия процес.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото
НА с номер 164, том 3, рег. номер 5571, дело 475 на 23 декември 2005г. ***и ***продали
на „В.О.1” ООД следния свой недвижим имот, представляващ място с площ от 2700
кв.м., находящо се в гр. ***, ***”, ПИ с номер 156,
идентичен с УПИ 9 – 156, одобрен със Заповед РД – 02-14-529/16.08.2005г. на МРРБ.
Установява се от представеното
по делото съобщение от РЗИ – ***, изпратено до управителя на „В.О.1” ООД, че
при проверка, извършена от инспектор на РЗИ – *** на 07.04.2017г. се
установило, че източник на шум в имота е трафопост, вграден в южната страна на
сградата. Установило се, че нивото на проникващия шум, измерен след 23:00ч., в
спалнята на ап. 7 от сградата, находящ се трафопоста,
е 35 дБ и превишава граничната стойност до 30 дБ за нощен шум. В ап. 17, находящ
се над трафопоста, шума, измерен преди 23:00 ч. е 37 дБ
и превишава граничната стойност от 35 дБ за вечерен
шум. След 23:00 ч. измереният шум е 31 дБ и надвишава
граничната стойност от 30 дБ за нощен шум. Шумът в
околната среда е 56 дБ, измерен преди 23:00 ч. и
превишава граничната стойност от 50 дБ. След 23:00 ч.
измереният шум е 53 дБ и превишава граничната
стойност от 45 дБ за нощен шум.
Не се спори между страните, а и
от представения заверен препис на Разрешение за строеж с номер 48 от
10.05.2006г. се установява, че Община *** е разрешила на „В.О.1” ООД да извърши
строеж на жилищна сграда с трафопост в процесния
имот.
От ДНСК е издадено разрешение
за ползване от 05.03.2014г. на построената в процесния
имот жилищна сграда с открит басейн и трафопост.
Видно от представения по делото
Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната
мрежа, сключен между страните на 19.03.2008г., присъединяването на обекта
следвало да се извърши чрез изграждане на трафопост, съгласно разработен проект
в имота на потребителя. Установява се още, че СМР следвало да се финансират и
извършат от потребителя.
Представен е договор за наем от
10.03.2014г., сключен между „В.О.1” ООД и ***, по силата на който наемодателят
предоставил на *** за временно и възмездно ползване следния свой собствен имот
– апартамент 7, с площ от 83,74 кв.м., на адрес в гр. ***, ***”, за сумата от
400,00 лв. без ДДС ежемесечен наем. Договорът бил сключен за срок от 5 години,
считано от датата на сключването му.
Видно от споразумение за
прекратяване на договор за наем от 10.03.2014г., сключено на 17.03.2014г. между
„В.О.1” ООД и ***, причината за прекратяване на наемния договор е с оглед
невъзможността на наемодателя да отстрани или намали в рамките на допуснатите
норми шума от трансформатор, който е констатиран в ап. 7, с площ от 83,74
кв.м., на адрес в гр. ***, ***”.
Представен е договор за наем от
10.03.2014г., сключен между „В.О.1” ООД и ***, по силата на който наемодателят
предоставил на ***за временно и възмездно ползване следния свой собствен имот –
апартамент 4, с площ от 81,08 кв.м., на адрес в гр. ***, ***”, за сумата от
400,00 лв. без ДДС ежемесечен наем. Договорът бил сключен за срок от 5 години,
считано от датата на сключването му.
Видно от споразумение за
прекратяване на договор за наем от 10.03.2014г., сключено на 17.03.2014г. между
„В.О.1” ООД и ***, причината за прекратяване на наемния договор е с оглед
невъзможността на наемодателя да отстрани или намали в рамките на допуснатите
норми шума от трансформатор, който е констатиран в ап. 4, с площ от 81,08
кв.м., на адрес в гр. ***, ***”.
Представен е заверен препис на
протокол за установяване на годността за ползване на строежа „жилищна сграда с
открит басейн и трафопост”, от който се установява, че ДПК е приела строежа на процесната жилищна сграда.
Видно от заповед с номер 1861
от 08.08.08г. ***е наредило на комисия да подготви и
проведе 72 часови проби при експлоатационни условия на обект „трафопост вграден
2х800 ква 20/0,4 кв., в УПИ 9 – 156, кв. 6, по плана
на ***” - гр. *** с кабелно електрозахранване чрез разкъсване на кабелна линия
20 кв между ВС „Св. Константин” и ТП „653”.
Служебно известно е на съда, че
с решение на ВРС от 2018г. е обявен за окончателен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен между „В.О.1”
ООД, продавач, и „Е.С.” АД, купувач, представляващ изградено помещение за
трафопост с площ от 25 кв.м., находящ се в жилищна
сграда в гр. ***, ***”, представляващ самостоятелен обект с ид.
номер 10135.2569.170.1.86 по КККР на гр. ***.
По делото е изготвено
заключение по допусната СИЕ, като се установява следното: Месечният пазарен
наем на всеки от апартаментите с номер 4 и 7, находящи
се в процесния имот, както и общият пазарен наем на
всеки апартамент за процесния период от м.03.2014г.
до м.03.2019г. е както следва: средният пазарен наем на ап. 4 за процесния период е в размер на 481,78 лв., а за целия
период – 28 906,78 лв.; средният пазарен наем на ап. 7 е 495,76 лв., а за
целия период – 29 745,83 лв.
Установява се от представеното
заключение по допуснатата СТЕ следното: Източникът, който излъчва шум,
проникващ в ап. 4 и ап. 7 от процесния недвижим имот,
е трансформаторна машина 800 ква, монтирана в обекта.
По време на работа машината издава шум и в двата имота. При експлоатация на трафопоста,
същият причинява шум в завишени нива в жилищните обекти на сградата. Нивата на
шум превишават допустимите норми, съответно с Наредба 6 за показателите за шум
в жилищни и обществени сгради и шум околна среда. Обектът „вграден трафопост”
не функционира в съответствие с установените стандарти и причинява нива на шум
в жилищните помещения над допустимите. Шумът е постоянен и пречи на нормалното
обитаване. Необходимо е да се предприемат мерки по шумоизолация.
Измерените нива на шум в ап. 4 превишават граничните стойности за дневно и нищно ниво шум.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. Севда Бабаджанова. От показанията се
установява, че св. живее на адрес бул. „Княз Борис I” 358 от 2016г., октомври месец, но работи на адреса в
магазин „***” още от септември 2015г. Сочи, че служители на ***са влизали в
трафопоста.
По делото е представена
проектна документация за строеж кабелно електрозахранване на жилищна сграда с
трафопост, включващо изместване на два броя кабелни линии средно напрежение от процесното УПИ 156 до УПИ 145 и захранване на трафопост –
20/04 кв. в УПИ 156, чрез разкъсване на кабелна линия СрН
20 кв.
Установява се от заключението
по допуснатата СТЕ, че процесните апартаменти 4 и 7
съществуват, както на място, така и в инвестиционния проект на обекта. Същите
са разположени на първи партерен етаж.
От заключението по допуснатата
СПЕ се установява, че подписите, положени за „наематели” в два броя договори за
наем от 10.03.2014г. са изпълнени от *** и ***.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. ***, която заявява, че през м. март 2014г. е сключила договор с „В.О.1”
ООД за отдаване под наем на апартамент. Установила високи нива на шум.
Запознала се със съсед от същия етаж – Ясен.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия случай в тежест на ищцовото
дружество бе да установи в условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на апартаменти с номер 4 и номер 7, находящи
се в жилищен имот, построен върху недвижим имот, представляваща ПИ с пл. номер
156, идентичен с УПИ IX – 156,
находящ се гр. ***, ***“, обстоятелството, че между
страните е бил сключен договор за присъединяване на сградата към електропреносната мрежа, обстоятелството, че в процесните апартаменти нивото на шум е надвишаващо
позволените граници, уредени в съответните норми, както и размера и характера
на причинените вреди – пропуснати ползи, с оглед високите нива на шум в процесните имоти. В тежест на ответника бе да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е извършил всички свои задължения по
договора за присъединяване на процесната сграда към електропреносната система, доставил е качествен
трансформатор, отговарящ на нормативните изисквания, както и всички свои правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число възражението си за съпричиняване.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 50 ЗЗД. Същият
урежда, че за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират. Отговорността в случая е
безвиновна. Необходимо е вредата да е причинена от
вещта. Непозволеното увреждане трябва да се намира в причинна връзка с
употребата на вещта.
По смисъла на чл. 51 ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. В настоящия случай претенцията се основава на претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, т.е. пропускане
се да се увеличи имуществото на увредения, макар да са съществували всички
изгледи за това.
От приетата
фактическа обстановка по делото безспорно се установи, че ищецът „В.О.1” ООД е собственик на следния
недвижим имот, представляващ място с площ от 2700 кв.м., находящо
се в гр. ***, ***”, ПИ с номер 156, идентичен с УПИ 9 – 156, одобрен със
Заповед РД – 02-14-529/16.08.2005г. на МРРБ, върху което място дружеството е
построило „жилищна сграда с открит басейн и трафопост”, на адрес в гр. ***, ***”.
От приетата по делото СТЕ, която съдът
кредитира изцяло, се установи, че процесните
апартаменти с номер 4 и номер 7 съществуват, както на място, така и в
инвестиционния проект на обекта. Същите са разположени на първи партерен етаж.
Установи се безспорно, че в
имота е построено и помещение трафопост, в което се намира доставената от
ответника и негова собственост вещ – трансформаторна машина.
Установи се, че от ДНСК е
издадено разрешение за ползване от 05.03.2014г.
на построената в процесния имот жилищна сграда с
открит басейн и трафопост. Т.е. сградата е била въведена в експлоатация.
Спорният момент по делото е
претърпяло ли е ищцовото дружество действително
вреди, поради висок шум, идващ от трансформаторната машина, собственост на
ответника. От представеното заключение по допуснатата СТЕ, която съдът
кредитира изцяло, като професионално дадено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал се установи, че източникът, който
излъчва шум, проникващ в ап. 4 и ап. 7 от процесния
недвижим имот, е трансформаторната машина 800 ква,
монтирана в обекта. По време на работа машината издава шум и в двата
апартамента. При експлоатация на трансформаторната машина се причинява шум в
завишени нива в жилищните обекти на сградата. Нивата на шум в апартамент с
номер 4 и ап. с номер 7 превишават допустимите норми, съответно уредени в Наредба 6 за показателите за шум в жилищни и
обществени сгради и шум в околната среда. Обектът
„вграден трафопост” не функционира в съответствие с установените стандарти и
причинява нива на шум в жилищните помещения над допустимите. Шумът е постоянен и пречи на нормалното
обитаване. Необходимо е да се предприемат мерки по шумоизолация.
Измерените нива на шум в ап. 4 превишават граничните стойности за дневно и нощно
ниво шум. Тези изводи се допълват и от заключението на РЗИ – ***, изпратено до управителя на „В.О.1”
ООД, в което е посочено, че при проверка, извършена от инспектор на РЗИ – ***
на 07.04.2017г. се установило, че източник на шум в имота е трафопост, вграден
в южната страна на сградата. Установило се, че нивото на проникващия шум,
измерен след 23:00ч., в спалнята на ап. 7 от сградата, находящ
се трафопоста, е 35 дБ и превишава граничната
стойност до 30 дБ за нощен шум. В ап. 17, находящ се над трафопоста, шума, измерен преди 23:00 ч. е
37 дБ и превишава граничната стойност от 35 дБ за вечерен шум. След 23:00 ч. измереният шум е 31 дБ и надвишава граничната стойност от 30 дБ за нощен шум. Шумът в околната среда е 56 дБ, измерен преди 23:00 ч. и превишава граничната стойност
от 50 дБ. След 23:00 ч. измереният шум е 53 дБ и превишава граничната стойност от 45 дБ за нощен шум.
По делото бяха представени два договора
за наем. Първият е договор за наем от 10.03.2014г., сключен между „В.О.1” ООД и
***, по силата на който наемодателят предоставил на *** за временно и възмездно
ползване следния свой собствен имот – апартамент
7, с площ от 83,74 кв.м., на адрес в гр. ***, ***”, за сумата от 400,00 лв.
без ДДС ежемесечен наем. Установи се, че този договор бил сключен за срок от 5
години, считано от датата на сключване. Вторият е договор за наем от
10.03.2014г., сключен между „В.О.1” ООД и ***, по силата на който наемодателят
предоставил на ***за временно и възмездно ползване следния свой собствен имот –
апартамент 4, с площ от 81,08 кв.м.,
на адрес в гр. ***, ***”, за сумата от 400,00 лв. без ДДС ежемесечен наем. Договорът
бил сключен за срок от 5 години, считано от датата на сключване. Видно от
представените две споразумения от 17.03.2014г. обаче, и двата договора били
прекратени, като причината за прекратяване на наемните договори е с оглед
невъзможността на наемодателя да отстрани или намали в рамките на допустимите
норми шума от трансформатор, който е констатиран в ап. 7, с площ от 83,74
кв.м., на адрес в гр. ***, ***” и в ап. 4, с площ от 81,08 кв.м., на адрес в
гр. ***, ***”.
Предвид оспорване на датата на
сключване на договорите за наем в открито съдебно заседание бе разпитан св. ***, която
заяви, че през м. март 2014г. е сключила договор с „В.О.1” ООД за отдаване под
наем на апартамент, който договор прекратила, поради установяване на високи
нива на шум. Тези показания кореспондират с останалия доказателствен
материал и съдът следва да ги кредитира. Същите не попадат в забраната по чл.
164 ГПК. От заключението по допуснатата СПЕ се установи, че подписите, положени
за „наематели” в два броя договори за наем от 10.03.2014г. са изпълнени от ***
и ***.
Освен това в чл. 181 ГПК е уредено, че частен
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.
В практиката на ВКС, която
е трайно установена, не съществува колебание, че частният документ /диспозитивен или свидетелстващ/ не удостоверява датата, на
която е извършен и в този смисъл е непротивопоставим на третите лица, ако няма
достоверна дата, но страните, подписали го /лично или чрез пълномощник/ са
обвързани от поставената в същия дата. Поради това, за да бъде установена между
тях различна от вписаната в документа дата на извършването му, когато тя се
оспорва, съдът може да допусне всички
допустими от ГПК доказателствени
средства, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото. (Определение № 574 от 09.08.2011 г. по
търг. д. № 969 / 2010 г. на Върховен касационен съд).
Доколкото обаче в производството бе налице
оспорване датата на представения по делото Договор за наем от 10.03.2014г.,
сключен между „В.О.1” ООД и ***, по силата на който наемодателят предоставил на
*** за временно и възмездно ползване следния свой собствен имот – апартамент 7,
с площ от 83,74 кв.м., на адрес в гр. ***, ***”, за сумата от 400,00 лв. без
ДДС ежемесечен наем, съдът намира, че ищцовото
дружество не успя да докаже, че именно на дата 10.03.2014г. договорът е бил
сключен. С оглед на това и разпоредбата на чл. 181 ГПК, липсва основание да се
приеме, че в действителност са претърпени вреди в посочения в исковата молба
размер от ищеца.
Не следва да се приеме за обосновано
твърдението, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна ищеца, доколкото такъв е бил налице още към момента на
прекратяване на сключения с лицето ***договор за наем – 17.03.2014г., тъй като Договорът
е бил сключен за срок от 5 години. По късното уведомяване на РЗИ – *** по
никакъв начин не влияе върху претърпените вреди, тъй като същите не са се
натрупвали поетапно през целия период от 2014г. до момента на уведомяване на
РЗИ. Може да се приеме, че пропуснатите ползи са били сигурни, предвид срочността на договора за наем. Освен това, доколкото
трансформаторната машина работи постоянно на една и съща степен на натоварване,
а се установи, че към първоначалния момент на претенцията и към момента на извършване
на проверка от РЗИ, както и към момента на изготвяне на експертизата по делото,
е проявяван шум, надвишаващ допустимите норми, съдът намира за установено, че
такова надвишаване е било налице по време на целия процесен
период.
Изготвеното заключение по СИЕ съдът
кредитира изцяло, поради което приема, че месечният пазарен наем на всеки от
апартаментите с номер 4 и 7, находящи се в процесния имот, както и общият пазарен наем на всеки
апартамент за процесния период от м.03.2014г. до м.03.2019г.
е както следва: средният пазарен наем на ап. 4 за процесния
период е в размер на 481,78 лв., а за целия период – 28 906,78 лв.;
средният пазарен наем на ап. 7 е 495,76 лв., а за целия период – 29 745,83
лв.
С оглед на гореизложеното предявеният иск за
сумата от 24 000,00 лв., представляващи обезщетение за претърпени вреди –
пропуснати ползи, причинени от трансформаторна машина, собственост на
ответника, изразяващи се в размера на наемната цена от 400,00 лв. за срок от 5
години (м.03.2014г. до м.03.2019г.) на апартамент с номер 4, находящ се в процесния имот, е
основателен. Искът за сумата от 24
000,00 лв., представляващи обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи,
причинени от трансформаторна машина, собственост на ответника, изразяващи се в
размера на наемната цена от 400,00 лв. за срок от 5 години (м.03.2014г. до
м.03.2019г.) на апартамент с номер 7, от процесния
имот се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С
оглед изхода на спора ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ищеца сумата от 2540,00 лв., представляваща половината от сторените в
производството разноски, предвид частичното уважаване на претенцията. Ищецът
същи следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника половината от
сторените в производството разноски, предвид частичната неоснователност на
претенцията в размер на 1182,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
***, да заплати в полза на „В.О.1“ ООД, ЕИК ***, с адрес *** 000,00 лв.
(двадесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - пропуснати ползи, причинени от невъзможността да бъде
отдаван под наем притежаваният от дружеството ап. 4, находящ
се в жилищна сграда с адрес в ***, за периода от м.03.2014г. до м.03.2019г., поради издаването на наднормен шум от
трансформаторна машина, находяща се в построения в
имота трафопост, собственост на „Е.С.“ АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „В.О.1“ ООД, ЕИК ***, с адрес ***, срещу
„Е.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, за осъждане
ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 24 000,00 лв. (двадесет и
четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
- пропуснати ползи, причинени от невъзможността да бъде отдаван под наем
притежаваният от дружеството ап. 7, находящ се в
жилищна сграда с адрес в ***, за периода от м.03.2014г. до м.03.2019г., поради издаването на наднормен шум от
трансформаторна машина, находяща се в построения в
имота трафопост, собственост на „Е.С.“ АД.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ***, да заплати в полза на „В.О.1“ ООД, ЕИК ***, с
адрес ***, сумата от 2540,00 лв.,
представляваща половината от сторените в производството разноски, предвид
частичното уважаване на претенцията.
ОСЪЖДА „В.О.1“ ООД, ЕИК ***, с адрес ***, да заплати в полза на
„Е.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата от 1182,00 лв., представляваща половината
от сторените в производството разноски, предвид частичното неоснователност на
претенцията.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен
срок, който започва да тече от получаване на решението, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................