Присъда по дело №3336/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта:	101
Дата:	19 октомври 2020 г.
Съдия:	Атанас Николаев Атанасов

Дело:	20201100603336
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 10115.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдНО IV възз. състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Атанас С. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов

Иван Г. Киримов
Секретар:МАРИАНА А. КОСАЧЕВА
Прокурор:Кристиян Евгениев Александров (СРП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201100603336 по описа за 2020 година
при секретаря М.Косачева и в присъствието на прокурор Кр.Александров при
СГП, като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД №
3336 по описа на СГС за 2020 година и на основание чл.336 ал.1 т.2 вр. чл.334
т.2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда на СРС, НО, 93 състав, постановена по НОХД
№ 11223/2018 година, като вместо нея
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. А. Т. , роден на ******* година в гр.
София, българин, български гражданин, живущ гр. София, ж.к. „*****,
средно образование, женен, работещ, EГH: **********, неосъждан
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.10.2017 година около 13 часа и 18
минути в гр.София, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с per. № *****, по ул. „Гео Милев” с
посока на движение от ул. „Николай Коперник” към бул. „Ситняково”, на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП и пътен
знак Д17 от ППЗДвП, находяща се в района преди кръстовището между ул.
„Гео Милев” и ул.”Голаш”, считано по посоката на движение на автомобила,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.119 ал.1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не
пропуснал пресичащият по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо
1

посоката на движение на автомобила пешеходец Н. С. Г. ЕГН:****** и по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 от НК, а именно: епифизиолиза гр.1 (костно счупване) на лявата лъчева
кост в дисталния край /отдалечения от лакътя край/, причинило на
пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за
период от време повече от 30 дни от датата на получаване на травмата,
поради което и на основание чл.343 ал.3 пр. последно б. „а“ пр.2 вр. ал.1 б.
„б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 НПК отлага изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г вр. чл.343 ал.3 пр. последно б. „а“ пр.2 вр.
ал.1 б. „б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК лишава
подсъдимия Д. А. Т. със снета самоличност от право да управлява моторно
превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Д. А. Т.
(с установена самоличност) да заплати направените по делото разноски в
размер на 2628.20 лева в полза на държавата по сметка на ВСС, а така също и
5 лева за издаването на изпълнителен лист в полза на СГС.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда, постановена на 14.10.2020 година по
ВНОХД 3336/2020 година по описа на СГС – НО, IV въззивен състав.

С присъда от 17.06.2020 година по НОХД № 11223/2018 година по
описа на СРС, НО, 93 състав, подсъдимият Д. А. Т. е признат за невиновен в
това, че на 04.10.2017 година около 13 часа и 18 минути в гр. София, при
управляване на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Опел”,
модел „Корса” с рег. № *****, по ул. „Гео Милев” с посока на движение от
ул. „Николай Коперник” към бул. „Ситняково”, на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП и пътен знак Д17 от
ППЗДвП, находяща се в района преди кръстовището между ул. „Гео Милев”
и ул.”Голаш”, считано по посоката на движение на автомобила, нарушил
правилата за движение по пътищата, чл.119 ал.1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не
пропуснал пресичащият по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила, пешеходец Н. С. Г. ЕГН:****** и по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 от НК, а именно: епифизиолиза гр. 1 (костно счупване) на лявата лъчева
кост в дисталния край /отдалечения от лакътя край/, причинило на
пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за
период от време повече от 30 дни от датата на получаване на травмата,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно,
б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК. Направените по
делото разноски в общ размер на 2628.20 лева са оставени за сметка на
държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалба и
допълнение от частния обвинител, както и протест и допълнение към него от
прокурор при СРП, с които се иска отмяна на присъдата и осъждане на
подсъдимия. В жалбата и протеста не се иска събирането на допълнителни
доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП
поддържа депозирания протест. Намира, че неправилно мнозинството от
първостепенния състав се е доверило, като е приело безкритично обясненията
на подсъдимия, по превратен начин е прието заключението на
автотехническата експертиза и е стигнато до неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон. Прокурорът счита, че показанията на
незаинтересованите свидетели, преценени в съвкупност с експертните
заключения по делото, налагат единствения възможен извод, че подсъдимият
1

е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на пешеходеца Н.Г., поради което моли
съда да го признае за виновен по повдигнатото с обвинителния акт
обвинение, като му наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Повереникът на частния обвинител – адв. М., поддържа жалбата срещу
присъдата и се присъединява към становището на държавното обвинение.
Пледира, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция са
събрани категорични доказателства за това, че катастрофата и получените
телесни увреждания от частния обвинител Н.Г. се дължат изцяло и
единствено на субективните действия на водача, като последният е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на удара. Моли съда да
отмени първоинстанционния съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен и да постанови нова присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен, като наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия – адв. Т., моли съда да остави в сила
присъдата на СРС, като намира доводите на прокуратурата за неоснователни.
В пледоарията си сочи, че фактическите и правни изводи на първата
инстанция са направени въз основа на събрания доказателствен материал,
подробно обсъден в мотивите. Намира за безспорно установено, че
подсъдимият е изпълнил задълженията си по Закона за движение по
пътищата, като е спрял непосредствено преди пешеходната пътека, за да
осигури преминаването на пешеходци. Твърди, че в момента на неговото
потегляне не е имало движещи се пешеходци, а детето е предприело
пресичане на пътното платно след потегляне на автомобила и то тичайки и не
по маркираната пешеходна пътека. Счита присъдата за правилна,
законосъобразна и обоснована и моли съда да я потвърди.
Подсъдимият Т. се присъединява към изложеното от защитника си и
желае да се потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста,
както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че жалбата и протестът са основателни и следва да бъдат
уважени.
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно
следствие по общия ред, като е основал своите изводи на събраните в хода на
досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, изброени в мотивите към присъдата. След
самостоятелна преценка на събраните от първата инстанция доказателства,
въззивният съд намира, че възприетите от мнозинството от първостепенния
съдебен състав фактически изводи не кореспондират изцяло със събраните по
делото доказателства. Поради това, настоящият състав намира, че са налице
основания за приемане на нови фактически положения и упражни
правомощията си по чл. 316 от НПК да измени фактическата обстановка,
2

възприета от първостепенния съд, като прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Д. А. Т. е роден на ******* г. в гр.София, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи
като управител на „М.в.” ЕООД, живущ в гр. София, ж.к. **** с ЕГН
**********. Подсъдимият е правоспособен водач, притежаващ свидетелство
за управление на МПС № *********, категория В, на отчет в гр. София, с
валидност до 19.11.2020 г.
На 04.10.2017 г. около 13:18 ч. в гр.София подсъдимият Д. А. Т.
управлявал лек автомобил Марка „Опел”, модел „Корса” с рег. № **** по ул.
„Гео Милев“ с посока на движение от ул. „Николай Коперник“ към бул.
„Ситняково“. Било през светлата част на денонощието с добра
метеорологична видимост. Пътното платно било сухо, с асфалтово покритие,
без неравности, разделено с непрекъсната разделителна линия, предназначено
за движение в две посоки, с по една лента за всяка от посоките на движение и
с добра видимост. При движението си, управляваният от подсъдимия Т.
автомобил приближил до пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка
М8.1 и пътен знак Д17 от ППЗДвП, находяща се в района преди
кръстовището между ул. „Гео Милев“ и ул. „Голаш“.
Достигайки до пешеходната пътека, подсъдимият Т. спрял и пропуснал
пешеходците, които пресичали пътното платно по пешеходната пътека.
Междувременно пешеходецът Н.Г. /на 12 години/, предприел пресичане като
притичвал по пешеходната пътека в посока от ляво на дясно, спрямо посоката
на движение на л.а „Опел“. Водачът на автомобила не възприел намиращия се
на платното за движение пешеходец и потеглил. Детето забелязало движещия
се автомобил и се отклонило в ляво от пътеката, за да го избегне, но не
успяло, при което било ударено с предната дясна част на автомобила,
управляван от подсъдимия, в дясната страна на тялото и паднало напред на
пътното платно в близост до тротоара.
Подсъдимият спрял веднага движението на автомобила, отишъл при
детето, помогнал му да стане и го попитал дали е добре. Инцидентът бил
възприет от св. Г., св. Д. и св. Г., които пътували в автомобила,
непосредствено след автомобила на подсъдимия Т.. На място бил извикан
екип на Бърза помощ и полицейски служители. Автомобилът на подсъдимия
бил изместен от мястото на удара, поради интензивен трафик в този момент
на деня. Местопроизшествието било посетено от полицейските служители
инспектор Б. Г. група „ПК-ТПТП” ОПП-СДВР и мл. пол. инспектор М.Ц.. Те
установили самоличността на пострадалия и подсъдимия, като детето било
транспортирано в УМБАЛСМ „Пирогов” за преглед. В УМБАЛСМ
„Пирогов” дошла и майка му свидетелката В.Н.. След като бил уведомен от
медицинското заведение, че детето е освободено от УМБАЛСМ „Пирогов” с
работна диагноза фрактура на лява китка, инспектор Б. Г. съставил
констативен протокол за настъпилото произшествие, ведно със скица.
Според заключението на изготвената в хода на ДП съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, на пострадалия са установени следните телесни
3

травматични увреждания: епифизиолиза гр. I (костно счупване) на лявата
лъчева кост в дисталния край /отдалечения от лакътя край/, причинило
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни; контузия на тялото /неуточнена анатомо-топографски по
локализация/ и оскъдно количество свободно-подвижна течност в малкия таз.
Мекотъканните травми в съвкупност са причинили на пострадалия и
реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Установените телесни увреждания са с
характер на травматични и се дължат на удар и/или натиск с или върху
твърди тъпи предмети, каквито могат да са и изпъкнали детайли от корпуса
на автомобил и/или теренни особености, като по време те съответстват да са
получени при възникналото ПТП.
Видно от назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза,
при възникналия пътен инцидент, непълнолетният Н.Г. е получил следните
травматични увреждания: травма на органите на корема; контузия на тялото
(без данни за травматична увреда на вътрегръдни и вътрекоремни органи);
контузия на главата, охлузване; контузия на лявата ръка; оскъдно количество
свободно-подвижна течност в малкия таз, като се касае за мекотъканни
травми, неописани морфологично в представената медицинска документация
от болницата, в съвкупност реализирали медико-биологичната
характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
епифизиолиза I-ва степен на лявата лъчева кост в дисталната част е
реализирало медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение
на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. В
първоначалната медицинска документация липсват данни за загуба на
съзнание към инкриминираната дата, а в триажния лист консултиращият
детето неврохирург е отбелязал „без данни за черепно-мозъчна травма“.
Според заключението на изготвената комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на свидетеля Н.Г., същият не страда
от същинско психично заболяване – психоза, което може да се приравни на
разстройство на съзнанието в юридически смисъл. Интелектуалното му
развитие е в средните граници на нормата на възрастта, образованието и
социалния опит, като няма данни за вроден или придобит интелектуален
дефицит. При пострадалия няма данни за хиперболизиране на преживяното и
склонност към фантазмерни преживявания, преживяната остра стресова
реакция е отзвучала и не би могла да наруши базисните му психични
годности и съответно способността му да дава свидетелски показания, поради
което въпреки малолетната си възраст може правилно да възприема и
възпроизвежда фактите от действителността, т.е. е налице свидетелска
годност.
Съгласно заключението на изготвената на ДП автотехническа
експертиза, мястото на удара се намира по широчина на пътното платно на
6,0-6,5 м. вдясно от левия край на платното за движение на ул. „Гео Милев“,
считано в посоката за движение на автомобила и по дължина на пътното
платно – на 55,0-56,0 м. след ориентира (в зоната в края на пешеходната
4

пътека), считано в същата посока. Преди произшествието автомобилът е
спрял, а към момента на удара скоростта е била от порядъка на 10 км/ч.
Водачът е имал възможност да възприеме пресичащия по ул. „Гео Милев“
пешеходец от момента на стъпването му на платното за движение. Като
причина за възникване на ПТП вещото лице посочва субективните действия
на водача с органите за управление на автомобила, като той е имал обективна
възможност да възприеме намиращия се на платното за движение, на
пешеходната пътека, пешеходец и възможността да предотврати
настъпването на ПТП, като не потегли или като потегли, но се съобрази с
положението му. Водачът е следвало да потегли, след като се убеди, че няма
да създаде опасност за намиращия се на платното за движение, на
пешеходната пътека, пешеходец.
Видно от заключението на допълнителната тройна автотехническа
експертиза, водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да
възприеме пресичащия пешеходец в момента на навлизане на платното за
движение и още когато е бил на тротоара. При бавно бягане на пешеходеца, в
момента на потегляне на автомобила Н.Г. се е намирал на 4,6 м. преди
мястото на удара. Водачът е имал обективна възможност да възприеме
намиращия се на платното за движение, на пешеходна пътека, пешеходец и
възможността да предотврати настъпването на ПТП като потегли или ако
потегли, да се съобрази с местоположението му. Водачът на лекия автомобил
е имал обективна възможност да възприеме пресичащия пешеходец, още
когато е бил на тротоара. Неправилно техническо действие на водача е
потеглянето, предвид наличието на пешеходец на платното за движение, на
пешеходната пътека, идващ отляво и навлизащ в коридора на движение на
автомобила.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ
на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства,
а именно: показанията на свидетелите Н. С. Г. , С.Й. Г., Г.Й. Г.. Я.М. Г., Д.И.
Д., В. Н. Н. и Д.Н.П.; обясненията на подсъдимия; медицински документи във
връзка с причинените травматични увреждания; Констативен протокол № К
721 за ПТП; Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и
фотоснимки; комплексна психолого-психиатрична експертиза,
автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и тройна
съдебно-медицинска експертиза, изготвени в хода на досъдебното
производство и приети в съдебното производство, както и от назначените в
съдебното производство тройна автотехническа експертиза, допълнителна
тройна автотехническа експертиза и допълнителна съдебно-медицинска
експертиза; характеристична справка, справката за съдимост на подсъдимия и
другите доказателства по делото.
Въззивният съд, също като първоинстанционния, намира за безспорно
установени релевантните по делото факти, касаещи времето, мястото и
участниците в инцидента, причинените в следствие на него телесни
увреждания на свидетеля Г., както и предприетите действия по оказване на
първа помощ и откарване на пострадалия в УМБАЛ „Пирогов“. За тези
5

обстоятелства обясненията на подсъдимия и показанията на всички свидетели
са еднопосочни и се потвърждават от писмените доказателства, като не са
налице каквито и да било противоречия в доказателствените материали,
които да налагат подробното им обсъждане. Липсва спор, а и категорично се
установява от приложените писмени доказателства обстоятелството, че
подсъдимият е правоспособен водач на МПС. Не се спори и относно намесата
на свидетелката Петкова, която била повикана от зам.-директора на
училището и оказала първа помощ на пострадалия преди пристигането на
линейка, както и за периода на възстановяване след изписването на свидетеля
Г. от болницата, за което са категорични родителите му – свидетелите В. и С.
Г.и. Вида и характера на причинените на пострадалия травматични
увреждания се установява от заключенията на СМЕ и допълнителна СМЕ,
които въззивният съд кредитира като компетентно изготвени, непредубедени,
обосновани, в пълнота отговарящи на поставените задачи и основани на
обективно съдържащите се в медицинските изследвания данни. В тази връзка
въззивният съд счита за излишно да преповтаря тази част от доказателствения
анализ на районния съд, доколкото намира същия за правилен.
Не могат да бъдат споделени изводите на мнозинството от
първоинстанционния съдебен състав за това, че в случая не е настъпил удар
между управляваното от подсъдимия превозно средство и пешеходеца Н.Г..
На първо място, първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал
показанията на пострадалия Н.Г. за усетен удар, както и заявеното от
свидетелите Г. Г., Я. Г. и Д. Д. относно местоположението на пешеходците в
момента на потегляне на подсъдимия. Преценени в съвкупност, показанията
на свидетелите очевидци са последователни, еднопосочни и изграждащи
логически обоснован разказ, който кореспондира с останалите доказателства,
вкл. с част от обясненията на подсъдимия. Независимо, че тримата свидетели
Г., Г. и Д. са се намирали в автомобила, движещ се зад този на подсъдимия,
същите са имали възможност да възприемат в пълнота пътната обстановка,
вкл. движението на пешеходеца Г. по тротоара и навлизането му на
пешеходната пътека и момента на потегляне на намиращия се пред тях
автомобил. Твърденията им за траекторията и скоростта на движение на
пешеходеца (притичване, бавно тичане) кореспондират с показанията на
последния, поради което въззивният състав им се довери изцяло. Всички са
категорични, че към момента на навлизане на детето на пешеходната пътека,
колите са били спрели, за да пропуснат други пешеходци, като за потеглянето
на подсъдимия след това са показателни както поведението на пострадалия,
който е бил принуден да се отклони, за да заобиколи „Опел“-а, така и
възприетото от свидетелите в автомобила след него обстоятелство, че е
потеглил, „сякаш не беше видял изобщо детето, тичащо по пешеходната
пътека отляво на него“.
Макар свидетелите Г., Г. и Д. да не са имали пряка видимост към
предната част на автомобила на подсъдимия, пострадалият е категоричен, че е
усетил удар в дясната част на тялото си. Данни за съприкосновение между
колата и тялото на пешеходеца се откриват и в обективно установените при
6

прегледа травми извън костното счупване, като с оглед изяснения от
експертизата механизъм на нараняване (падане върху изтеглена ръка), това е
логичното обяснение за получаване на мекотъканните увреждания по тялото
и таза на пострадалия. Косвено изводите на този състав за осъществен
сблъсък се подкрепят и от обясненията на подсъдимия, който, независимо че
отрича да е усетил удар, признава, че тичащо дете е „изскочило
изневиделица“ пред автомобила му, след което е паднало отпред. Настоящият
състав намира за нормално, предвид ниската скорост на движение на „Опел“-
а и неголямата телесна маса на 12-годишно дете, по автомобила да няма
видими щети и да не се чуе шум от удара, поради което не споделя
изложеното в мотивите към присъдата в обратна насока.
За разлика от първостепенния съд, въззивната инстанция кредитира
изцяло заключенията на приетите АТЕ и допълнителна тройна АТЕ и
основава изводите си на тях. Същите са изготвени от компетентни вещи лица,
чрез използване на статистически данни и утвърдени методи за изчисления,
след изследване в пълнота на материалите по делото, както и възможните
хипотези на поведение на пешеходеца и водача на автомобила, давайки
изчерпателен отговор на всички поставени въпроси. Заключенията на двете
експертизи изясняват в пълнота механизма на настъпилото ПТП, като
съдържат и обстоен анализ на възможностите на водача да забележи
пресичащия пешеходец и да предотврати удара. Предвид становищата на
експертите, безпредметно е обсъждането на обстоятелството дали
пешеходецът се е огледал преди да стъпи на пешеходната пътека, а
направеното в мотивите към присъдата тълкуване на възможността на водача
да избегне инцидента, приемайки, че пострадалият, тичайки, се е ударил със
сила в колата е превратно, не кореспондира със събраните по делото
доказателства и не е съобразено с уредените от законодателя правила за
движение по пътищата. Тук следва да бъде отчетено и приетото в т. 6, б. а) от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСНК, според което правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като
се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, както и
направеното в мотивите към решението уточнение, касаещо засилената
закрила на някои категории пешеходци в чл. 116 и 117 от ЗДвП, сред които и
децата, според което е недопустимо възражение за съпричиняване, дори
такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли
внезапно пешеходната пътека, противно на приетото в мотивите към
присъдата.
Наред с това, показанията на всички свидетели очевидци са
категорични, че пешеходецът е притичвал или е тичал бавно, като изводите на
мнозинството от съдебния състав за бягане със скорост в горната граница на
нормата за възрастта почиват на предположения. Наред с това вещите лица са
дали обоснован отговор за възможността да бъде възприето навлизането на
пешеходеца, съответно предотвратено ПТП при различните скорости на
движение на пешеходеца, като заключението на експертизите не се променя в
7

зависимост от това, дали е притичвал или бягал бавно. Не без значение е и
обстоятелството, че пешеходецът е навлязъл в далечния край на пешеходната
пътека, като се е движил от ляво на дясно и е изминал по-голямо разС.ие
преди да настъпи удар, а появата му е била забелязана от подсъдимия едва
когато е бил пред автомобила му. Същевременно свидетелите Г., Г. и Д.,
които са се намирали в следващия автомобил, са възприели навлизането на
детето, както и движението му в по-ранен момент, още по тротоара, което
потвърждава изводите на експертите, че подсъдимият е имал обективна
възможност да възприеме пешеходеца преди да потегли.
Въззивният съд прецени обясненията на подсъдимия с оглед естеството
им на важно доказателствено средство, както и на основно средство за
защита, като им се довери в преобладаващата част, доколкото съответстват на
останалите доказателства. Не биха могли да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия единствено относно липсата на удар между него
и детето, тъй като в тази част се опровергават от показанията на пострадалия,
както и от заключенията на приетите съдебномедицински и автотехнически
експертизи, както беше посочено по-горе. Поради това въззивният съд прие
тази част от обясненията за защитна версия.
Като обосновано, компетентно и пълно съдът прецени и заключението
на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, поради
което го ползва при изграждане на изводите си.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване
на фактическата обстановка по делото са приобщените писмени
доказателства. Същите съответстват изцяло на свидетелските показания и
служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се
потвърждават изводите досежно стеклите се събития. Наличната по делото
справка за съдимост пък обосновава констатацията за необремененото
съдебно минало на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка въз основа на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че
подсъдимият Д. А. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр.2 вр. ал.1, б. „б“,
пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна на 04.10.2017 г. около 13 ч. и 18 мин. в гр.София
подсъдимият Д. Т., управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел”, модел
„Корса” с peг. № *****, по ул. „Гео Милев” с посока на движение от ул.
„Николай Коперник” към бул. „Ситняково”, като на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП и пътен знак Д17 от
ППЗДвП, находяща се в района преди кръстовището между ул. „Гео Милев”
и ул. „Голаш”, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.
119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре”, като не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека
от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец Н.
8

С. Г. ЕГН: ******, ударил го и му причинил епифизиолиза гр.1 (костно
счупване) на лявата лъчева кост в дисталния край /отдалечения от лакътя
край/, причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник за период от време повече от 30 дни от датата на
получаване на травмата - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от
НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост, в нейната форма престъпна небрежност. Подсъдимият не е
предвиждал общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Според съдебната практика на ВС и на ВКС моментът на възникване на
опасност за движението се определя по фактически, а не от формални
критерии, като за начало на възникване на опасност следва да се приеме
момента, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното
средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с
поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе
в него. /Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г.,
ОСНК/. Именно от този момент за подсъдимия е възникнала и опасността, а
оттук и задължението да предприеме всичко необходимо и изискуемо по
закон, за да предотврати удара с него и настъпването на ПТП, като съдебната
практика е категорична, че от решаващо значение са обективните
възможности на водача да възприеме опасността на пътя, което да обуслови
предприемането на действия за намаляване на скоростта и/или спиране, а не
субективните му възприятия. От събраните по делото доказателства се
установи, че пешеходната пътека, на която е настъпил инцидента, е била
надлежно обозначена, а подсъдимият е имал обективната възможност да
възприеме преминаващия по пешеходната пътека пешеходец и да
предотврати настъпването на ПТП, като не потегли или се съобрази с
движението на пешеходеца.
Налице е изискуемата от обективна страна причинно - следствена
връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за
движение по пътищата и настъпилите противоправни последици.
По тези съображения и при наличие на съответни протест и жалба
въззивният съд отмени присъдата на първостепенния, с която подсъдимият Д.
А. Т. е признат за невиновен и оправдан за това да е нарушил правилата за
движение по пътищата, в следствие на което е причинил средна телесна
повреда на Н.Г. и призна същия за виновен по повдигнатото му обвинение в
престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр.2 вр. ал.1, б. „б“, пр.2 вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
За престъплението, за което подсъдимият беше признат за виновен,
разпоредбата на чл. чл.343, ал.3, б. „а“, пр. 2 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от една до шест години. При
индивидуализацията на наказанието настоящият състав не установи
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
такива СГС отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
9

характеристични данни, трудовата му ангажираност, липсата на данни за
други нарушения на ЗДвП, ниската скорост на движение към момента на
произшествието, оказаната своевременно помощ на пострадалия, проявената
впоследствие загриженост към съС.ието му и липсата на настъпили
усложнения в хода на оздравителния процес. Разгледани в съвкупност тези
обстоятелства обосновават предвидената в чл. 55 от НК многобройност, при
която и най-лекото наказание за съответното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание под законоустановения минимум. Като отчете доказателствата по
делото, въззивният съд приема, че справедливият размер на наказанието е
шест месеца лишаване от свобода, като същият в най-голяма пълнота би
постигнал целите на чл. 36 от НК и изискванията наказанието да съответства
на престъплението.
Според настоящия състав за постигане на целите на наказанието и най-
вече за поправяне на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така
определеното наказание, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението му следва да бъде отложено за срок от три години. За да бъде
поправен и превъзпитан подсъдимият не се налага изолирането му от
обществото и поставянето му в затворническа среда. Тези цели в настоящия
случай могат да бъдат постигнати и със самия факт на осъждането му,
изразяващ отрицателната оценка за личността и деянието на подсъдимия,
както и с определянето на подходящ изпитателен срок, който ще го
стимулира към поведение, съобразено със законите и обществените интереси,
като в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и
отложеното наказание.
На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал.
1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лиши
подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, като
намира, че кумулативно наложеното наказание ще допринесе за поправянето
на дееца и неговото превъзпитание към спазване законите и добрите нрави,
както и ще въздейства предупредително и възпитателно върху другите
членове на обществото.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение същият следва да заплати в полза на държавата, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, направените в хода на производството разноски в размер
на 2628,20 лв., както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на СГС.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

10

Съобщи за изтекли лични данни