Решение по дело №342/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260928
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 30 октомври 2021 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120200342
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260928

 

гр.Бургас, 08.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на девети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                    

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Виолета Тасева, като разгледа НАХД № 342 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Б.Г.К. ЕГН ********** чрез адв. П.П. ***, съдебен адрес:*** против наказателно постановление № НП-7779а-644/20.07.2018г. издадено от Жельо Василев Вардунски, Кмет на Община Камено, с което за нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на Община Камено вр. чл. 22, ал. 4 ЗМСМА и чл. 41 НР е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения, с които сочи, че за първи път е узнал за НП на 18.01.2021г., когато му била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Петя Николова с район на действие Окръжен съд Пловдив. Отрича да е бил уведомен за издаденото НП. Оспорва се фактическата обстановка като не било ясно къде е извършено нарушението. Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и околната среда и общественото имущество на територията на община Камено не съдържала забрана за престой на ППС върху троатоара.  МПС не било паркирано по смисъла на ЗДвП. Не било ясно посочено и нарушението, с което било нарушено правото на защита не било ясно кой нормативен акт се има предвид с посочването на чл. 41 НП. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

По допустимостта на жалбата:

Съдът приема, че жалбата е допустима. Видно е, че НП е издадено на 20.07.2018г. като същото е изпратено за връчване на Б.Г. чрез обратна разписка на адрес гр. ***, но писмото е върнато обратно. Този адрес е вписан в АУАН. В НП е посочено, че е получено „съгл. чл. 58, ал. 2 ЗАНН, НП е връчено на 30.12.20г. свидетели при отказ Б. К.” и подпис. Разпитана в съдебно заседание св. Б.К. заявява, че НП било изпратено с обратна разписка по пощата, но не било получено и било обявено на табло на Община Камено, за което се съставил протокол. НП било поставено на таблото за връчване на съобщения на Община Камено на 27.11.2020г. и съобщението било снето от таблото на 18.12.2020г.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, а според ал. 2 когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на НП. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. Нормата следва да се тълкува и прилага стриктно и ограничително и по отношение на предвиденото отбелязване върху НП. В случая в представеното надлежно заверено копие на процесното НП съществува текст, според който  съгласно чл. 58, ал. 2 ЗАНН е връчено на 30.12.2020г. като е вписан свидетел на отказ Б. К.. Налице е смесване на два различни способа за връчване – дали се касае за отказ да се получи или за връчване по чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Разпоредбата на закона е ясна и не се нуждае от тълкуване като поставянето на НП на таблото за съобщения не е предвидено от законодателя като способ за връчване. Липсват данни АНО да е направил опит да установи адреса на жалбоподателя, за да му бъде връчено НП. Видно също така е несъответствие, че НП е връчено на 30.12.2020г., а възлагателното писмо за събиране на вземането л. 17 е с изх. номер от 29.12.2020г., т.е. самият наказващ орган не приема, че НП е връчено на 30.12.2021г.  Според съда не е изпълнена процедурата по връчване на НП и първият възможен момент, когато жалбоподателят е узнал за съставеното срещу него НП е датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение за задължението съгласно пощенско клеймо 18.01.2021г. Жалбата е постъпила в съда на 26.01.2021г. с п.к. на писмо изпратено от гр. Асеновград – 23.01.2021г.

Разгледана жалбата по същество съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН от С.Н. в присъствието на св. К.П.П. срещу Б.Г.К. за това, че на 18.05.2018г. около 20 часа в гр. Камено, ***паркира управлявания от него лек автомобил *** с рег. № *** върху тротоара, с което виновно е нарушил чл. 39, т. 3 от Наредба № 1 на Община Камено. АУАН е връчен на жалбоподателя на 18.05.2018г. като е вписано, че има възражения, но не са посочени такива.

На 20.07.2018г. е издадено НП от Кмета на Община Камено като са посочени фактите, установени в АУАН и е добавено, че от нарушението са произтекли вредоносни последици, като води до нарушаване на тротоарната настилка, което не може бъде квалифицирано като маловажен случай, с което е прието, че е извършено нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на Община Камено, поради което на основание и вр. чл. 22, ал. 4 ЗМСМА и чл. 41 НР на Б.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.

Според този състав при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство. Не е спазена разпоредбата на чл. 42, т. 4, т. 5 и чл. 57, т. 5, т. 6 от ЗАНН.

В АУАН липсва посочване разпоредбата на коя Наредба № 1 е нарушена като в НП е изписана не Наредба № 1, а Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на Община Камено. Дори да се касае за една и съща наредба следва да е изписана по идентичен начин, защото на привлеченото към наказателна отговорност лице трябва да е ясно повдигнато обвинение, за да може да осъществи правото си на защита.

Нарушено е съществено правото на защита на лицето и с това, че в НП се добавят нови факти – били настъпили вредоносни последици като се нарушавала тротоарната настилка. Такъв факт в АУАН липсва, поради което съществено се нарушава правото на лицето да разбере в какво се обвинява и да ангажира доказателства дали действително се касае за нарушаване на тротоарната настилка. Разминаванията в АУАН и НП са съществени не само по фактите, но и по правото. Налице е неяснота и коя разпоредба има предвид АНО като посочва чл. 41 НР.

   Посочената разпоредба на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на Община Камено, Приета с Решение по т.9  протокол № 12 от 29.09.2016г. на Общински съвет – Камено; изм. с Решение № 1727/25.10.2017 год., постановено по адм.д. № 1582/2017 г., по описа на Административен съд – Бургас (отменена с Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на Община Камено, приета с Решение по т.3 от протокол № 9 от 25.06.2020 г. на Общински съвет Камено) е забранителна и предвижда, че се забранява паркирането и преминаването през тротоари, площади, детски площадки, паркове и други зелени площи. Тя обаче не предвижда санкция за нарушителя и за съда е неясно как е определен размерът на наложеното наказание. Дори с посочването на чл. 41 НР да се има предвид тази Наредба, то в нея липсва предвидена санкция, а е уреден реда за издаване на карти за паркиране. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА предвижда, че за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Тези глоби обаче трябва да са предвидени в съответен акт и да е посочено ясно законовото основание, на което се налагат. Санкционната норма, въз основа на която се налага съответното наказание, е безусловно задължителен реквизит на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, НП следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно, като понятието „законни разпоредби”, обхваща както нарушената материално норма, така и санкционната норма, въз основа на която се налага административно наказание, тъй като санкционната норма е неразделна част от диспозитивната такава за съответното нарушение. Непосочване в НП на съответстващата на нарушението санкционна норма, въз основа на която е определено и наложено съответното административно наказание, съставлява нарушение на процесуалното правило на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, довело до накърняване правото  на защита на нарушителя. Разпоредбата на закона е категорична и посочването на санкционната норма трябва да е ясно, като този реквизит, не може да се извлича по пътя на формалната или правна логика, тъй като това накърнява правото на защита.

По изложените съображения, настоящия състав счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски, съдът дължи произнасяне. С оглед изхода на спора право на разноски има само жалбоподателят, който претендира заплащане на възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева, платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие, поради което следва да му се присъди.

 Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7779а-644/20.07.2018г. издадено от Жельо Василев Вардунски, Кмет на Община Камено, с което на Б.Г.К. ЕГН ********** за нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на Община Камено вр. чл. 22, ал. 4 ЗМСМА и чл. 41 НР е наложена глоба в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА Община Камено да заплати на Б.Г.К. ЕГН ********** разноските по делото, а именно възнаграждение за адвокат в размер на 300 /триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П./

В.О.:В.Т.