№ 104
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по жалба на А. Ц. А. и Ю. Ц. А., наследници (родители) на
пострадалия В. А., депозирана чрез пълномощника им адв. Д. М., срещу
определението № 178/18.02.22 г. по ЧНД № 187/22 г. по описа на ПОС, с което е
потвърдено постановлението от 19.01.2022 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 144/21 г. по описа на *, водено
срещу неизвестен извършител за деяние по чл. 123, ал. 1 НК, на основание чл.243, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
В жалбата, която е подадена в срок от лице с право на обжалване, се излага
виждането, че прокурорският акт и потвърждаващото го определение на първата
инстанция са постановени при непълно изследване на обстоятелствата около
инцидента, вследствие на който е настъпила смъртта на В. А.. Изброени са лица, които
могат да бъдат разпитани за поведението и изказванията на свидетелите А. и Г., които
били приели помощта на А. за рязане на дървета на процесната дата. Обосновано е
мнение, че прокурорът и първоинстанционният съд са възприели механизъм на
причиняване на смъртта, изразяващ се в непредпазливо самонараняване, като са се
позовали единствено на гласни доказателства.
Претенцията, с която апелативният съд е сезиран, е за отмяна на техните актове,
доколкото разследването било преустановено при все повърхностното изследване на
спорните въпроси и за връщане делото на ОП-Пловдив с указания за разпит на
споменатите лица и за експертно изясняване на злополуката.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
1
изложената в жалбата аргументация на посоченото искане, съображенията в
атакуваното съдебно определение и в потвърденото с него прокурорско постановление,
както и наличните по делото доказателствени данни, прие, че обжалването е
основателно.
В постановлението на ОП-Пловдив за прекратяване на наказателното
производство по горепосоченото сл. дело и в потвърдителния съдебен акт е прието, че
пострадалият е умъртвен вследствие на собственото си самонадеяно поведение –
рязане на дърво по своя инициатива, без необходимата оторизация, в нарушение на
установените правила за безопасност и в отсъствието на ангажираните и инструктирани
за въпросното рязане свидетели А. и Г..
За да стигне до извода, че смъртта е настъпила по подобен начин, прокурорът,
респ. съдът от първата инстанция са се позовали предимно на показанията на
свидетелите А. и Г., т.е. на казаното от лицата, за които жалбоподателите се съмняват,
че имат принос.
Въпросното съмнение изхожда от откъслечни и несигурни сведения – в
показанията на посочените свидетели не се откривал приемлив отговор на въпроса
защо са чакали цял час, преди да сигнализират за случилото се (злополуката била
станала в 8.50 часа, а позвъняването на тел. 112 (от страна на св. А.) се състояло в 9.43
часа); нямали «алиби» за времето, през което твърдели, че А. бил рязал дърва сам
(доколкото не било доказано, че е били на чешмата в местността «*»); разминавали се
в обяснението за какви нужди им трябвала вода и какво количество били донесли от
чешмата; тялото било открито далеч от отразаното дърво (което не било логично при
положение че елементарните мерки за безопасност изисквали резачът да е максимално
близо до стеблото, за да не бъде ударен от срутващата се корона, пък и А. имал умения
за рязане на дървета, т.е. знаел къде трябва да застане). Жалбоподателите явно
съзнават това, доколкото не претендират за различен извод относно причината за
смъртта, а настояват за проверка на своето съмнение – 1. чрез експертиза; 2. чрез
разпит на свидетели, които биха могли да възпроизведат изявления на А. и Г. за
случката и в тази връзка биха осветлили въпроса дали имат или нямат принос за
смъртта и 3. чрез преразпит на свидетелите А. и Г..
Искането за набавяне на специални знания подлежи на уважаване, доколкото
възприетата от ПОС констатация на прокурора за причината за смъртта всъщност няма
каквато и да е експертна подкрепа. Вместо това изхожда от предположение.
Предположението е изказано от един от споменатите свидетели – А., който е обявил,
че мисли, че отразяното от загиналия дърво е предизвикало прекършването на друго
(изсъхнало) дърво, стеблото на което го било ударило по главата и му било счупило
черепа (на която случка не присъствали с Г.). Именно това негово съждение е директно
преписано в постановлението, без да бъде подложено на проверка за правдивост – нито
2
чрез разпит на достатъчно свидетели, нито по експертен път, нито дори посредством
анализ на съдържанието на огледния протокол и фотоалбума към него, в които са
отразени падналите дървета, тяло и резачка.
Не е убедителен мотивът, с който ПОС е отхвърлил подобно искане, изложено в
първоинстанционната жалба срещу прекратителното постановление. Решаващият съд е
намерил, че евентуалната експертиза би била неинформативна, тъй като вещите лица
трябвало да работят единствено с протокола за оглед, т.е. не биха разполагали с база за
категорични изводи. Експертният екип, който според ПАС трябва да включва
лесотехник, физик и съдебен медик, следва да работи освен с протокола за оглед, също
и с фотоалбума към него, който съдържа доста материал, при това с нелошо качество, а
също да анализира наблюденията на очевидците за разположението на тялото и на
резачката спрямо двете паднали дървета и техните дънери, да има предвид
патоанатомичните констатации, както и да извърши самостоятелен оглед на мястото на
събитието, при който по възможност да изследва дънерите на двете паднали дървета и
денивелацията на терена. Само посредством специфичните знания и опит на експерти
биха били изяснени по изискуемия несъмнен начин фазите на процеса по причиняване
на несъвместимата с живота травма. На свой ред яснотата относно конкретния
механизъм би позволила да се потвърди или отхвърли идеята за самонараняване.
Искането за проверка на правоспособността на свидетелите А. и Г. е въпрос,
който се явява производен от проблема за авторството. Така че няма как да се обсъди в
настоящия процесуален момент.
Искането за разпит в качеството на свидетели на лицата Г. А. и С. А. (които
щели да кажат какво им били споделили свидетелите А. и Г. на мястото на инцидента),
на г-н М. (за когото се твърди, че е свидетел на уговорката между А., Г. и починалия за
рязане на дървета), на г-н Л. (на когото св. А. бил позвънил с молба за помощ и му бил
споделил, че няма вода, с която да полее пострадалия) е основателно. Въпросите, за
изясняване на които посочените лица биха допринесли, действително са относими към
обстоятелствата по чл. 102 НПК.
След получаване показанията на тези лица, би възникнала необходимостта от
преразпит на свидетелите А. и Г., при който трябва да им бъде зададен и
интересуващият жалбоподателите въпрос дали са знаели, че В. А. има знания, умения и
опит в рязането на дървета, а също въпроса къде точно трябва да застане дървосекачът
спрямо дънера на набелязаното дърво в различните етапи на неговото поваляне.
Последният въпрос трябва да бъде зададен и на св. Л., за когото се твърди, че също е
компетентен дървосекач.
Може да се обобщи, че крайният извод за липса на престъпление по чл. 123 НК е
прибързан, доколкото е оформен при непълнота на доказателствата и несъбрани
специални знания.
3
Ето защо атакуваното определение се оказва незаконосъобразно. То
потвърждава изводите в прекратителното постановление, които заради оскъдната
информационна база на делото се очертават като голословни.
Изводът за липсваща причинна връзка между поведението на г-н А., който бил
възложител на свидетелите А. и Г. процесната дърводобивна дейност, и смъртта на В. А., е
пълноценно обоснован, със съображения, по отношение на които жалбоподателите не
възразяват, а ПАС напълно споделя.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението № 178/18.02.22 г. по ч.н.д. № 187/22 г. по описа на
ПОС и потвърденото с него постановление от 19.01.2022 г. на Окръжна прокуратура –
Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 144/21 г. по описа
на *, водено срещу неизвестен извършител за деяние по чл. 123, ал. 1 НК, и ВРЪЩА
делото на ОП-Пловдив за изпълнение на дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4