О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
22.07.2019 г. Дупница
Номер Година Град
V състав - НО
Районен съд – Дупница
22 Юли 2019
на Година
Страхил
Гошев закрито
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Ч Н 762 2019
дело № по описа за година.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
С постановление от 21.06.2019 година на прокурор от РП-Дупница по ДП №140/2019г., по описа на РП-Дупница, на основание член 243, ал.1, т.1 във връзка с член 24,ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител, който на 29.12.2018г., в гр. Дупница, ул. „Кулата“ се е заканил на Г.И.Х. *** с убийство като е замахнал с лопата и казал „Ще те утепам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по член 144, ал.3, пр. 1-во, вр. с ал.1 от НК. В постановлението е прието, че в хода на наказателното производство не са събрани безспорни и категорични доказателства за осъществено престъпление от общ характер, което да ангажира намесата на прокуратурата, поради което е прекратил досъдебното производство.
Постановлението е обжалвано в срок от пострадалия Г.И.Х.. Жалбоподателят посочва, че прокуроският акт е неправилен и необоснован, тъй като извършеното разследване не е всестранно, обективно и пълно, предлага извършване на очна ставка между него и посочения от него извършител – св. Иван Гиздов, както и разпит на свидетел, който да опровергае защитната версия на последния, че по същото време е бил на новогодишен банкет в механа „Яна“ в гр. Бобошево. Моли за отмяна на обжалваното постановление.
Настоящият съдебен състав на РС-Дупница, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и на изискуемите предпоставки за валидното сезиране на съда, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на съдебен контрол, от субект, разполагащ с правен интерес от оспорването му, поради което се явява допустима, а по същество е основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установява, че пострадалият Г.И.Х. и св. Цветанка Александрова живеят на семейни начала от много години в къща с двор на адрес: гр. Дупница, ул. „Кулата“, №22. До тях на адрес: гр. Дупница, ул. „Кулата“, №20, заедно с възрастната си майка на 85 г., живее св. Иван Гиздов. Дворовете на двете съседни къщи са разделени от ограда с метална мрежа висока около 1,50 м. Страните имат влошени съседски отношения от около година и половина.
На 29.12.2018 г., в 17:30 часа пострадалият Г.И.Х. и жената, с която живее на семейни начала св. Цветанка Александрова се прибирали от пазар в жилището си на ул. „Кулата“, № 22. В това време в съседния двор св. Иван Гиздов пренасял с метални кофи камъни, които събирал с помощта на лопата с дълга дървена дръжка. След като разбрали, че не са купили черен пипер, св. Г.Х. решил да се върне до магазин, който се намирал на същата улица, след което тръгнал отново да се прибира. Докато пострадалия Х. преминавал през двора си бил напсуван от св. Гиздов, който му се заканил на няколко пъти с думите „ще те утепам, аз тебе че те утепам“. Х. се приближил към оградата и му потърсил обяснения защо го псува и заплашва, след което св. Иван Гиздов замахнал през мрежата с държаната от него лопата към главата на св. Х.. В това време св. Александрова, която била на входната врата на къщата извикала силно към съпруга си „Гошо“, поради което същият се навел и се отдръпнал, за да се предпази от удара. Пострадалият Г.Х. се прибрал вкъщи уплашен, като със св. Александрова решили незабавно да подадат жалба за случилото се в РУ на МВР-гр. Дупница, а в последствие и до РП-Дупница. Св. Гиздов отново се заканил на прибиращия се Г.Х. и след това продължил със събирането на камъни в двора си.
Същата вечер св. Х. и Александрова отишли лично в МВР, за да подадат жалба, но дежурния им дал бланки за жалба, които да попълнят вкъщи и им разпоредил да ги отнесат след празниците, което двамата сторили, като Г.Х. депозирал писмена жалба на 04.01.2019 г. Преди това депозирали заявления от 30.12.2018 г., с които помолили да бъде предупреден св. Гиздов по реда на чл. 65 от ЗМВР. След това на същата дата двамата дали писмени обяснения. Такива обяснения били снети на 08.01.2019 г. и от св. Иван Гиздов, който отказал да подпише връчения му протокол по чл. 65 от ЗМВР, което е удостоверено върху същия по съответния начин. След това тримата били разпитани като свидетели по настоящото наказателно производство, като в допълнителните си показания от 10:30 часа на 08.03.2019 г. св. Гиздов за пръв път заявил, че на посочената дата в 18:00 часа пристигнал в механа „Яна“, гр. Бобошево с още 20-30 човека, по повод покана за банкет отправена му от лицето Кирил Николов Синурлийски – собственик на фирма „Автокомерс“ ЕООД.
По искане на Иван Гиздов по делото са разпитани като свидетели 4 лица съседи на същия и свидетелите Х. и Александрова, които не са очевидци на твърдяното от последните двама деяние. И четиримата свидетели – Бачкова, Костадинова, Димитров и Бучински, заявяват, че са в добри отношения със св. Иван Гиздов, като дават добри характеристични данни за него. В същото време твърдят, че не общуват и не поддържат отношения със свидетелите Х. и Александрова, като дават лоши характеристични данни за жалбоподателя Х. и особено за св. Цветанка Александрова.
Първоначално от страна на прокурор при РП-Дупница е бил постановен отказ да се образува ДП, който е бил отменен по надлежния ред от прокурор от ОП-Кюстендил, след което първоначално определеният прокурор се е отвел и делото е разпределено на друг прокурор от РП-Дупница, който е образувал същото по реда на чл. 212, ал.1 НПК, срещу неизвестен извършител, а след извършени действия по разследването го е прекратил с атакуваното постановление.
От правна страна:
Изводът на прокурора, че по делото след обективно, всестранно и пълно разследване не са събрани безспорни и категорични доказателства за осъществено престъпление от общ характер, поради което е прекратил наказателното производство по реда на чл. 243, ал.1, т.1 е неправилен и необоснован.
Проведеното до момента по досъдебното производство разследване, макар и обективно по своя характер, не покрива в необходимата степен критериите за всестранност и пълнота на същото. Без съмнение до момента непроверена изцяло е останала защитната версия развита едва в допълнителните показания дадени от св. Иван Гиздов на 08.03.2019 г., повече от 3 месеца след твърдяната дата на деянието. В същите се изгражда „алиби“, което следва задължително да се провери чрез разпит на едно или повече от присъствалите на 29.12.2018 г. в 18:00 часа в посочената механа „Яна“, гр. Бобошево лица, от които поименно е посочен при разпита само организиралия банкета Кирил Николов Синурлийски – собственик на фирма „Автокомерс“ ЕООД. Евентуално да се провери налице ли е видеонаблюдение в посочената механа.
Наред с това
би следвало да се проведе и допълнителен разпит на св. Иван Гиздов, който да
заяви как се е придвижил от гр. Дупница до гр. Бобошево, с какъв автомобил,
марка и модел, респ. регистрационен номер, сам ли е пътувал, която информация
следва да се провери и засече чрез изискване на справка от компетентните служби
на АПИ, респ. БГ-тол, които да предоставят необходимата разпечатка за
автомобила с дата 29.12.2018 г. и час преди 18:00 часа, от трафичните камери
разположени по АМ - Струма, респ. главен път Е-79. По този начин категорично
може да се установи верността, респ. недостоверността на показанията дадени от
св. Гиздов по отношение присъствието му във времето на инцидента в гр. Дупница.
Това заключение на настоящия
съдебен състав и необходимостта от проверка на версията почива изцяло, на основния за наказателния
процес принцип за разкриване на обективната истина, установен в чл. 13 от НПК,
както и приложението му във връзка със задължението на съда и органите на
досъдебното производство съгласно чл. 107, ал.3 НПК, да събират и проверяват
както доказателствата, които разобличават дадено лице или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които биха го оправдали или биха смекчили отговорността му.
Следва да се разпитат и други живущи на същата улица лица, извън посочените от св. Гиздов, тъй като е възможно някой от тях да е чул, видял или да е разбрал, макар и косвено от някой от участвалите в твърдения инцидент лица какво се е случило. Следва да се разпита и жалбоподателя, който да посочи поименно лицето, което твърди в жалбата си, че може да опровергае изцяло версията на св. Гиздов, че е бил на посочената дата и време в гр. Бобошево.
Макар и с минимална вероятност за какъвто и да е положителен практически резултат, с оглед изрично направеното искане от страна на жалбоподателя следва да се извърши и посочената очна ставка между свидетелите Гиздов, Х. и Александрова. Резултатите от същата могат да служат за съпоставяне и проверка на останалия доказателствен материал.
Съобразно изложените
по-горе аргументи, настоящият съдебен състав, отчитайки ясно ограниченията
поставени в контролната му дейност, съгласно задължителното действие на Решение № 7/2004 год. на Конституционния съд
приема, че изводите на прокурора не почиват на
задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, чрез какъвто анализ биха
се разкрили посочените по-горе реални възможности за събиране на допълнителни
нови относими писмени и гласни доказателства. В този смисъл относно липсата на
анализ виж. Решение № 60/2003 год. На ВКС, І Н. О.
На следващо място, съдът установи, че проведеното
разследване не е всестранно и пълно, което автоматично означава, че прокурорът
е формирал вътрешното си убеждение не въз основа на всички възможни
доказателства, тъй като някои от тях все още не са събрани. Предпоставка за
правилното приложение на материалния закон е установяването и изясняването на
всички правно релевантни обстоятелства по делото. Едва след пълното, обективно
и всестранно разследване материалният закон може да бъде приложен правилно. В този смисъл е Решение № 510/2009 год. на ВКС, II Н. О. и Решение №
238/2010 г. на ВКС, I Н. О. Съобразно това без изчерпване на всички доказателствени възможности за максимално
изясняване на случилото се, всички изводи за
виновността на който и да е от участниците в него биха
имали произволен характер и биха представлявали само
едно предположение. Ако в доказателствения материал не се съдържаше какъвто и
да е потенциал за събиране на нови доказателства и потвърждаване или отхвърляне
на версии, тогава съдът би приел, че прокурорът е изпълнил задължението си по
чл. 14, ал. 1 НПК и е извършил всички допустими и необходими действия за
разкриване на престъплението и неговия извършител, но с оглед изложеното, към
настоящия момент воденото наказателно производство не е достигнало до ситуация
– дума срещу дума, която би обезсмислила каквито и да било по-нататъшни
действия на държавното обвинение. Напротив, към момента са налице събрани по
надлежния ред свидетелски показания на пострадалия Х. и св. Александрова, които
са еднопосочни, взаимнодопълващи се, логични и последователни, като същите
съвпадат по отношение на важните за съставомерността на деянието елементи и са
хронологически подредени. Същите се подкрепят досежно предприетите от всеки от
двамата последващи инцидента действия, по време и място на извършването им, от
събраните писмени доказателства – протокол за предупреждение, жалби, заявления
и др.
От друга страна са налице показания на св. Иван Гиздов, които не са проверени до момента относно тяхната достоверност, а напротив във връзка с тях са събрани единствено гласни доказателства от четирима свидетели, посочени от същия, които излагат факти и обстоятелства за неговия авторитет и принципно поведение, които не са в никаква степен пряко относими или директно свързани с посоченото от жалбоподателя и св. Александрова деяние.
По изложените по-горе, подробни съображения, жалбата срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство е основателна,
поради което същото следва да бъде отменено като необосновано, а делото върнато
на РП-Дупница за изпълнение на дадените указания.
Водим от горното, съдът,
на основание чл. 243, ал.6, т.3 НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Постановление от 21.06.2019 г., с което прокурор при РП-Дупница е прекратил
наказателното производство по ДП № 19/2019 год., ДП-140/2019г., по описа на
РП-Дупница и сл. Дело №19/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил
ВРЪЩА делото на РП-Дупница за изпълнение на
дадените в обстоятелствената част на определението указания.
Определението подлежи на обжалване и протест пред ОС-Кюстендил, в седемдневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: