Решение по дело №2075/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№ 1733/10.11.2021 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева  

ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев

Димитър Гальов

при секретар К. Л. и прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 2075/2021 година 

 

            Производството е по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с  чл. 285 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

            Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София (ГДИН) срещу решение № 825/04.06.2021 година по адм. дело № 2238/2020 година на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас).

            С решението по искова молба на И.Г.Я. с ЕГН ********** срещу ГДИН за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева, за претърпени неимуществени вреди – засягане на личността и достойнството, и преживени страдания като резултата от лоши битови условия на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, касаторът е осъден да заплати на Я. сумата от 2080 лева, а в останалата си част искът е отхвърлен.

            В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в частта, в която е прието, че възражението на ГДИН за изтекла погасителна давност е неоснователно. Цитира се тълкувателна практика на ВКС, чието съдържание се съпоставя с фактическата обстановка, установена по делото и се прави извод, че към датата на предявяване на иска (03.11.2020 година) погасителната давност е изтекла, предвид преустановяване на незаконосъобразните действия спрямо ищеца на 07.04.2014 година, а не на 23.12.2015 година, както е прието в оспорения съдебен акт.

            Иска се отмяна на решението, отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски.

            Ответникът в касационното производство оспорва жалбата.

            Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

            Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок.

            По спора настоящият състав приема следното.

            Производството пред АдмС - Бургас се е развило по искова молба на И.Я. срещу ГДИН, в която той е твърдял наличието на лоши битови условия на изтърпяване на наказанието си в периода 04.12.2009 – 23.12.2015 година – хапещи насекоми („инсекти“) в помещенията, в които е пребивавал ищеца и породената от това невъзможност за нормално изтърпяване на наказанието, възприета от него като бездействие на ответната администрация, довело до жестоко и унизително отношение, засегнало негови основни човешки права.   

            Съдът е установил, че в периода от 05.12.2009 година до 01.07.2010 година ищецът е бил в следствения арест в град Ямбол, за изпълнение на взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, след което е постъпил в затвора в Бургас за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“.

            Установено е, че считано от 07.04.2014 година до освобождаването си на 23.12.2015 година Я. е изтърпявал наказанието си в затвора в град Стара Загора.

            Съдът е приел за доказано - за периода от 05.12.2009 година до 06.04.2014 година -  наличието на хапещи насекоми в помещенията, обитавани от Я., т.е. за периода, през който ищецът се е намирал в следствения арест в град Ямбол и в Бургаски затвор, съответно – за този период е прел настъпването на неимуществени вреди, обуславящи основателност на претенцията за обезщетение.

            За останалия период от общата продължителност на наказанието (от 07.04.2014 година до 23.12.2015 година), съдът е счел, че от ответника са представени достоверни писмени доказателства, които са кредитирани и с които са опровергани твърденията на ищеца за наличието на насекоми в помещенията, обитавани от Я. – доказателства за честа периодична дезинсекция на помещенията в затвора в град Стара Загора. По тази причина съдът е отхвърлил иска – в тази му част.

            Така, с оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания, и техния интензитет, съдът е счел, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 280 лева - за периода от 05.12.2009 година до 01.07.2010 година, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1800 лева - за периода от 01.07.2010 година до 06.04.2014 година, т.е. общо обезщетение в размер на 2080 лева.

            По подадената касационна жалба, настоящият съдебен състав приема следното.

            Съгласно  чл. 285 ал. 1 от ЗИНЗС, решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

            Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

            Касаторът по делото се позовава на изтекла погасителна давност за предявяване на иска, в това число и на тълкувателно решение № 3/22.04.2004 година по тълкувателно дело № 3/2004 година на ОСГК на ВКС.

            Съгласно т. 4 от диспозитива на цитираното тълкувателно решение на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

            Нормата на чл. 110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

            Настоящото вземане не попада в случаите, описани от чл. 111 и чл. 112 от ЗЗД, т.е. по отношение на претенцията на И.Я. към ГДИН е приложима общата разпоредба на чл. 110 от ЗЗД, уреждаща петгодишен давностен срок за предявяване на иск за обезщетение по реда на ЗИНЗС.

            Тълкувателното решение не е изгубило актуалност, приложимо е към настоящия случай и установените факти по делото следва да се съотнесат към тълкуването на закона, направено от ОСГК на ВКС.

            Предвид приетия от съда по адм. д. № 2238/2020 година времеви период, за който се дължи обезщетение, с който настоящия касационен състав е съгласен, погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД за предявяване от И.Я. на иск по ЗИНЗС е започнала да тече на  07.04.2014 година (когато е било преустановено незаконосъобразното бездействие спрямо него – с преместването му в затвора в Стара Загора) и е изтекла на 07.04.2019 година.

            Исковата молба, по повод която е образувано адм. д. № 2238/2020 година и във връзка с която е постановено обжалваното решение № 825/04.06.2021 година, е подадена по пощата на 02.11.2020 година, а е постъпила в регистратурата на АдмС – Бургас на 03.11.2020 година (лист 2 – 4 от адм. д. № 2238/2020 година).

            По адм. д. № 2238/2020 година от ищеца Я. не са представени доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, за предприемане на действия в периода 07.04.2014 – 07.04.2019 година - за реализиране на деликтната отговорност на ГДИН за лошите битови условия (в частност - наличието на насекоми в килиите), при които И.Я. е изтърпявал наказанието си. В този смисъл, по делото пред АдмС – Бургас не са представени доказателства за спирането или прекъсването на давностния срок за реализиране на правата на Я., а този срок е изтекъл на 07.04.2019 година - преди датата на изпращане на исковата молба до съда.

            Своевременно извършеното позоваване от процесуален представител на ответника на изтекла погасителна давност за предявяването на иска, направено с писмен отговор вх. № 231/11.01.2021 година по описа на АдмС – Бургас (лист 22 – 26 от адм. д. № 2238/2020 година), а и с касационната жалба, по повод която е образувано настоящото дело,  е основателно. С оглед установения период, за който съдът е признал основателността на претенцията на И.Я. и времевия интервал, изтекъл от последния момент на този период до датата на изпращането на исковата молба до АдмС – Бургас, настоящият съдебен състав приема, че правото на ищеца Я. да претендира обезщетение от ГДИН за претърпени неимуществени вреди от 05.12.2009 година до 06.04.2014 година е погасено по давност.

            Решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго решение, с което исковата молба се отхвърли като неоснователна.

            Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху ищеца, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на касатора. С оглед правната и фактическа сложност на казуса, както и с оглед нормите на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав приема, че ищецът И.Я. следва да заплати на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

            По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОТМЕНЯ решение № 825/04.06.2021 година по адм. дело № 2238/2020 година на Административен съд – Бургас в частта, в която ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието е осъден да заплати на И.Г.Я. с ЕГН ********** сумата от 2080 (две хиляди и осемдесет) лева обезщетение за неимуществени вреди.

            Вместо него постановява

 

            ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.Я. с ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по време на изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ през периода 04.12.2009 - 06.04.2014 година, в резултат на твърдяно противоправно бездействие на длъжностни лица при ГДИН да извършват периодична дезинсекция на помещенията, обитавани от ищеца.

           

            Решението е окончателно.

 

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: