Р Е Ш Е Н И Е № 260002
гр.Пловдив, 19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 13.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
533/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „Кредитреформ България“ЕООД против решение № 4742/11.12.2019г. по
гр.д.№ 4018/2019г. на ПдРС, ІІ гр.с., с което по отношение на жалбоподателя е
признато за установено, че въззиваемата В.И.Т. не му дължи сумата от 5086,35
лева- просрочена главница, дължима по договор за банков кредит № 020-276758 от
19.02.2007г., сключен с „ПроКредит Банк /България/“АД, вземанията по който са
прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД с договор за цесия от 20.09.2012г,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.08.2008г. до окончателното
плащане, начислена по изпълнително дело № 278/ 2017 г. по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. № 819, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, образувано
по издаден по ч. гр. д. № 9850/2008 г. по описа на Районен съд- Пловдив, VІІ
гр. с., изпълнителен лист срещу наследодателя на В.И.Т.- И. П. Т.. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
в противоречие с трайната съдебна практика. Подробно е обсъдено какви
изпълнителни действия са предприети от взискателя и какви са извършени като се
обосновава, както липсата на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, така и
липсата на период, през който погасителната давност да не е била прекъсната за
повече от 5 години. Иска се цялостна отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на отрицателния установителен иск.
От въззиваемата В.И.Т. не е подаден отговор на
въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 4018/2019г. на ПдРС, ІІ гр.с.
е образувано по искова молба от В.И.Т. против „Кредитреформ България“ЕООД, с
която е предявен иск по чл.124, ал.1, вр. с чл. 439, ал.2 от ГПК за това да
бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата
от 5086, 35 лева- просрочена главница по договор за банков кредит № 020-276758
от 19.02.2007г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.08.2008 г.
до окончателното плащане на главницата. Твърди се, че въз основа на заповед за
изпълнение, издадена по реда на чл. 418, вр. чл.417 от ГПК по ч. гр. д. №
9850/2008 г. по описа на ПдРС, VІІ гр.с., „Прокредит Банк България“АД се снадила
с изпълнителен лист срещу наследодателя на ищцата – И. П. Т., за горепосочената
сума от 5086,35 лева, ведно със законните лихви за забавено плащане. С молба от
01.09.2008 г., било образувано изп. д. № 410/ 2008г. по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, което било прекратено на 20.03.2017г. с изрично постановление на
ЧСИ. По молба от 26.05.2017г. от „Кредитреформ България“ЕООД било образувано ново
изп.дело № 278/ 2017 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова. Твърди се, че от
23.02.2011г., когато взискателят поискал извършване на опис на движими вещи,
повече от две години не били поискани и предприети никакви изпълнителни
действия, поради което изпълнителното производство било прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. От същата тази дата започнала да тече нова
погасителна давност, която изтекла преди формалното прекратяване на
производството по първото изпълнително дело.
С подадения от „Кредитреформ България“ЕООД отговор на
исковата молба, предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава се
твърдението в исковата молба за настъпила перемпция, но се твърди, че датата на
последното валидно извършено принудително действие е 01.04.2015г., поради което
до датата на образуване на второто изпълнително дело не била изтекла
петгодишната погасителна давност.
От приетите по първоинстанционното дело заверени копия
от материалите по изп.дело № 410/2008г. на ЧСИ Людмила Мурджанова се
установява, че на 25.08.2008г. в полза на „ПроКредит Банк (България)“АД е
издаден изпълнителен лист против И. П. Т. и А. С. К. въз основа на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК от 25.08.2008г. по ч.гр.д.№ 9850/2008г. за солидарно
дължима от длъжниците сума в размер от 5403,77 лева по договор за банков кредит
№ 020-276758 от 19.02.2007г., от която 5086,35 лева – просрочена главница,
ведно със законната лихва върху същата от 21.08.2008г. до окончателното
плащане; сумата 219,94 лева- просрочена лихва за периода от 07.05.2008г. до
20.08.2008г. /вкл./ и сумата от 97,48 лева, представляваща наказателни лихви
върху просрочената главница за периода от 07.05.2008г. до 20.08.2008г. /вкл./,
както и сумата от 108,07 лева- разноски по делото за ДТ и 202,11 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Изп.дело № 410/2008г. на ЧСИ Людмила Мурджанова е
образувано на 01.09.2008г. по молба от кредитора „ПроКредит Банк (България)“АД
от същата дата. На 05.03.2009г. на длъжника И. Т. е изпратена призовка за
принудително изпълнение, с която същият е уведомен, че на 26.03.2009г. ще бъде
извършен опис на движими вещи в дома му. Призовката за принудително изпълнение
е връчена на 09.03.2009г.. По изпълнителното дело е постъпила молба от
25.03.2009г. от И. П. Т., с която последният е заявил, че на 25.03.2009г. е
внесъл сумата от 300 лева. Поискал е да му бъде предоставен срок да довнесе
сумата до 2100 лева до 15.04.2009г.. Описът на движими вещи е пренасрочен за
16.04.2009г.. На същата дата е съставен протокол за опис на движимо имущество
на длъжника И. Т., в който е отразено, че на ЧСИ не е бил предоставен достъп до
съответните помещения за извършване на описа. С разпореждане от 20.06.2009г. е
насрочен опис на движими вещи на 20.08.2009г.. На тази дата е извършен опис на
движимо имущество в дома на длъжника И. Т. в гр. П., ул. ***, като са описани,
оценени и запорирани следните вещи: телевизор „Финлукс“, с вградено ДиВиДи,;
видеоплеър „Грундиг“; и телевизор „Хорнифон“. В протокола за опис е отразено,
че длъжникът е поел задължение от месец септември 2009г. да внася месечно по
100 лева. С молба от 23.02.2011г. е поискано насрочването на принудително
изпълнение срещу длъжниците по изп. д. № 410/2008г.. Изпратена е призовка за
принудително изпълнение изх. № 4970/19.03.2011г. за насрочване на опис на
движими вещи на длъжника И. Т. на 26.05.2011г., като същата му е връчена на
длъжника на 24.03.2011г., чрез неговата майка. С разпореждане от 13.04.2011г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. К. Протокол за
насрочения за 26.05.2011г. опис на движими вещи не е съставен. С постановление
от 30.04.2013г. на ЧСИ Людмила Мурджанова „Кредитреформ България“ЕООД е
конституирано като взискател по посоченото изпълнително дело въз основа на
договор за цесия от 20.09.2012г.. С молба от 10.03.2017г. новоконституираният взискателят
е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. С постановление от 20.03.2017 г. производството по изп. д. №
410/2008г. е прекратено на посоченото основание. На 26.05.2017г. от „Кредитреформ
България“ЕАД е подадена молба за образуване на ново изпълнително дело въз
основа на същия изпълнителен лист против солидарните длъжници И. Т. и А. К.,
като е образувано изп.д.№ 278/2017г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова,
материалите по което също са приобщени по първоинстанционното дело. На
03.10.2018г. е подадено искане за вписване на възбрана върху притежаван от
длъжника И. П. Т. недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. ***. Представено е удостоверение за наследници, от което е видно, че същият
е починал на ***г., като негов единствен наследник е дъщеря му- въззиваемата В.И.Т..
С постановление на ЧСИ същата е конституирана като длъжник по изпълнителното
дело на мястото на своя баща.
През времето от месец март 2011г. до месец април
2013г. от взискателите- първоначалния и новоконституирания, не е поискано
извършването на никакви изпълнителни действия спрямо наследодателя на
въззиваемата. На 25.07.2011г. и на 20.07.2012г. са подадени молби от „ПроКредит
Банк (България)“АД за извършване на справки относно банкови сметки на длъжника А.
К. и относно наличието на трудови договори на името на двамата длъжници.
Извършването на справки обаче не съставлява изпълнително действие. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. От цитираното тълкуване следва
категорично, че бездействието на взискателя през период от две години има за последица
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, без да е
небходимо изрично постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на
производството. Извършените след месец април 2013г. изпълнителни действия, с
изключени на тези по новообразуваното изп.д.№
278/2017г., нямат правна стойност, защото изпълнителни действия могат да се
извършват само в хода на валидно заведено и водено изпълнително производство.
При липса на изпълнително производство е обективно невъзможно да бъдат извършени
изпълнителни действия с присъщите им правни последици. Независимо от това дали
поисканата на 03.10.2018г. възбрана върху имот на наследодателя на въззиваемата
е наложена, то към онзи момент вече е била изтекла общата петгодишна
погасителна давност. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4742/11.12.2019г. по гр.д.№ 4018/2019г. на ПдРС, ІІ гр.с., с което по отношение
на жалбоподателя „Кредитреформ България“ ЕООД е признато за установено, че
въззиваемата В.И.Т. не му дължи сумата от 5086,35 лева- просрочена главница,
дължима по договор за банков кредит № 020-276758 от 19.02.2007г., сключен с
„ПроКредит Банк /България/“АД, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредитреформ България“ ЕООД с договор за цесия от 20.09.2012г, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 21.08.2008г. до окончателното плащане,
начислена по изпълнително дело № 278/ 2017 г. по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. № 819, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, образувано
по издаден по ч. гр. д. № 9850/2008 г. по описа на Районен съд- Пловдив, VІІ
гр. с., изпълнителен лист срещу наследодателя на В.И.Т.- И. П. Т..
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: