и за да се произнесе,взе предвид следното: СРешение №419/10.08.2005г. по гр.д.N 133/2005г., Кърджалийският районен съд е признал за установенопо отношение на Община Кърджали, че Нина Йосифова Михайлова от гр.Кърджали.ул."Тодор Каблешков"№18,вх.А,ет.1,ап.1,с ЕГН **********, е собственик на 1/2 ид.част от апартамент №1, намиращ се на ул. „Тодор Каблешков" №18, бл."Строител" №6, ет.1, състоящ се от столова, кухненски бокс, дневна, спалня, баня, клозет, главно антре, килер, антре, изолационно антре, лоджа дневна, със застроена площ от 117 кв.метра, при съседи Александър Иванов Новодрянов, избено помещение №3 от 5,88 кв.м., таванско помещение №15 от 14,20 кв.м., гараж №2 от 28,38 кв.м., заедно с 7,466% идеални части от общите части на сградата, коридори и мазето, стълбищни коридори, общи помещения за смет, ведно с признатото право на строеж от 7,466 ид.части от държавно място в кв.74 и 75 от 1053 кв.м. по плана на гр.Кърджали. Със същото решение Община Кърджали е осъдена да заплати на Нина Йосифова Михайлова направените по делото разноски в размер на 462,60 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят община Кърджали, който чрез пълномощника си го атакува. Било е образувано в.гр.д.№ 281/2005г. по описа на КОС, приключило с решение № 222/23.11.2005г., с което е обезсилено решение № 419/10.08.2005г., постановено по гр.д.№ 133/2005г. по описа на КРС и е прекратено производството по делото. Решението на КОС е било обжалвано пред ВКС, който с решение № 497/05.07.2007г. е отменил решение № 222/23.11.2005г. по в.гр.д.№ 281/2005г. по описа на КОС и е върнал делото за ново разглеждане. Пред настоящата инстанция жалбодателят поддържа въззивната жалба. Не сочи нови доказателства. Ответницата Нина Йосифова Михайлова, лично и чрез пълномощника си, оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение. Не сочи доказателства. Претендира деловодни разноски. Окръжния съд, като взе предвид подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил делото напълно от фактическа и правна страна.Събрани са достатъчно доказателства, които са обсъдени правилно и направените изводи им съответствуват. Решаващия съд е направил внимателен анализ на доказателствата по делото,които са изобилни, и е приел, че предявения установителен иск за собственост на недвижим имот, намиращ своето правно основание в чл.97 от ГПК е доказан и основателен, и следва да бъде уважен. Настоящата инстанция, след като съобрази гласните доказателства, събрани пред въззивната инстанция, напълно споделя тези изводи. От представените по делото писмени доказателства се установява,че въззиваемата е сключила брак с Орлин Илиянов през 1973г., като по време на брака си те са придобили процесния недвижим имот -апартамент №1, намиращ се на ул. „Тодор Каблешков" №18, бл."Строител" №6, ет.1, състоящ се от столова, кухненски бокс, дневна, спалня, баня, клозет, главно антре, килер, антре, изолационно антре, лоджа дневна, със застроена площ от 117 кв.метра, при съседи Александър Иванов Новодрянов, избено помещение №3 от 5,88 кв.м., таванско помещение №15 от 14,20 кв.м., гараж №2 от 28,38 кв.м., заедно с 7,466% идеални части от общите части на сградата, коридори и мазето, стълбищни коридори, общи помещения за смет, ведно с признатото право на строеж от 7,466 ид.части от държавно място в кв.74 и 75 от 1053 кв.м. по плана на гр.Кърджали. С влязло в сила на 07.03.1988г. решение по гр. дело № 450/1987г. по описа на КРС, бракът на въззиваемата и Орлин Илиянов е бил прекратен. На 08.08.1989г. /след разтрогването на брака/ Орлин Илиянов продал на Община Кърджали целия апартамент, в резултат на което имотът бил актуван като държавна собственост с Акт №7150/14.08.1989г. Впоследствие, на осн. пар.7, ал.1 т.5 от ПЗР на ЗМСМА, чл.2,ал.1 т.6 от ЗОС и Заповед №ОУ-665 от 24.11.2000г. на Областен управител Кърджали имотът е актуван като частна общинска собственост. Установява се също така, че с влязло в сила решение в производство по чл.26,ал.2 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД искът на въззиваемата и бившият й съпруг, за обявяване на нищожността на договора за покупко-продажба на процесния апартамент и реституиране на дадено по нищожен договор, е бил отхвърлен като неоснователен. Представени са доказателства, че страните по делото не са постигнали извънсъдебно споразумение, като ответникът по иска отрича претендираното от ищцата право на собственост върху 1/2 ид.ч. от предмета на настоящия процес. Видно от приетата по делото имотна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 51281/23.09.1999г., въззиваемата е декларирала процесния имот като съсобствен на нея и бившия й съпруг; а видно от приходна квитанция № 26833 /18.05.2005г. тя е заплатила данъци и такси за имота в размер на 736,09лв. На базата на така установената фактическа обстановка следва да се направи извод, че процесният апартамент, ведно с прилежащите му помещения, е придобит по време на брачното съжителстване на въззиваемата Нина Йосифова и Орлин Илиянов и като такъв същият придобил статут на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака общността се прекратила и се е трансформирала в обикновена съсобственост - дялова собственост, като всеки един от бившите съпрузи получава дял, равен на дела на другия съпруг, или по 1/2ид.част. Не се спори по делото, че през 1989г. Орлин Илиянов продал целия имот на въззивника - Община Кърджали, т.е. той се е разпоредил с повече от притежаваните от него 1/2ид.части от недвижимия имот, поради което следва да се приеме, че е била осъществена продажба на чужда вещ - на 1/2 идеална част от жилището,без съгласието на собственика Нина Йосифова. Т.е., искът на Нина Йосифова Михайлова да бъде установено по отношение на община Кърджали, че е е собственик на 1/2 ид.част от апартамент №1, намиращ се на ул. „Тодор Каблешков" №18, бл."Строител" №6, ет.1, състоящ се от столова, кухненски бокс, дневна, спалня, баня, клозет, главно антре, килер, антре, изолационно антре, лоджа дневна, със застроена площ от 117 кв.метра, при съседи Александър Иванов Новодрянов, избено помещение №3 от 5,88 кв.м., таванско помещение №15 от 14,20 кв.м., гараж №2 от 28,38 кв.м., заедно с 7,466% идеални части от общите части на сградата, коридори и мазето, стълбищни коридори, общи помещения за смет, ведно с признатото право на строеж от 7,466 ид.части от държавно място в кв.74 и 75 от 1053 кв.м. по плана на гр.Кърджали е основателен и доказан, и следва да се уважи. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото не страда от пороци, налагащи отменяването му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на въззиваемата, деловодни разноски за тази инстанция й се следват в размер на 100лв., които следва да се възложат в тежест на въззивника - община Кърджали. Водим от изложеното ,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение N 419/10.08.2005г. по гр.д.N 133/2005г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати на Нина Йосифова Михайлова от гр.Кърджали, ул."Тодор Каблешков"№18,вх.А,ет.1,ап.1,с ЕГН ********** и със съдебен адрес: гр.Кърджали, ул. „Ген.Делов" №3, направените за тази инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30 дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |