О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
260379 11.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен граждански състав, на единадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.
Детелина Димова
като разгледа
докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1782 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
повод въззивна жалба, подадена от „КЕНИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Царево, ул. „Самуил“ №7, представлявано от Управителя
Георги Кръстев Георгиев, чрез адв. Н.Д., против Решение № 43/01.06.2020 г. по
гр.д. № 452/2019г. по описа на РС Царево, с което съдът е уважил предявените от
ищата Е.В.Х., гражданка на Руската федерация, дата на раждане *** г. в гр.
Тула, СССР обективно съединени искове с правно основание чл. 134 от ТЗ и е
осъдил „Кеник“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Е.В.Х., сума в общ размер на 26 112,51 лева,
представляваща внесени от ищцата по сметката на дружеството допълнителни
парични вноски, както следва: на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015 г.
- 250 лева; на 26.01.2015 г. - 4350 лева; на 4.02.2015 г. -1890 лева; на
5.5.2015 г. -5500 лв.; на 5.5.2015 г.- 6832 лева; на 13.10.2015 г. - 2732,80
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба – 18.10.2019г. до окончателното
й изплащане. Със същото решение, съдът е осъдил ответното дружество да заплати
на ищцата и сума в размер на 2994.50 лева, представляваща разноски по делото,
от които държавна такса в размер на 1044.50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1800
лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева, както и разноските
по обезпечителното производство /ч.гр.д. № 396/2019г. по описа на РС-Царево/ в
размер на 55.00 лева.
Въззивното дружество чрез своя
процесуален представител изразява недоволство против постановеното от районния
съд решение, като намира същото за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения за допуснати от съда процесуални нарушения, състоящи се в
провеждане на последното съдебно заседание при наличие на процесуални пречки за
това, а именно нередовното призоваване на страната. Изтъква, че съгласно чл. 3,
ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, процесуалните
срокове са спрели да текат, а съгласно § 13 от Закона за изменение на Закона за
здравето било уредено, че спрените срокове ще продължат да текат една седмица
след публикуването на този закон, т.е. от 21.05.2020 г. нататък. Поради
изложеното, въззивникът сочи, че не е било възможно редовното му призоваване за
проведеното на 21.05.2020 г. съдебно заседание, което на свой ред било
абсолютна процесуална пречка за даване ход на делото. В резултат на това било
нарушено правото на защита на страната в процеса и по – конкретно: правото му
да вземе участие в заседанието, да се запознае със заключението на вещото лице,
да зададе въпроси към същото и да го оспори, както и да поиска назначаване на
допълнителна, повторна или тройна експертиза, като такива искания и оспорвания
не са направени и с въззивната жалба. На следващо място намира постановеното решение
за немотивирано, като не ставало ясно как първоинстанционният съд преценил кой
от алтернативно предявените искове да уважи и на база на кои доказателства.
Посочва, че съдът е допуснал нарушение и като не е разгледал предявените от
ответника възражения за недопустимост на производството. Счита, че тежестта на
допуснатите процесуални нарушения обуславя обезсилване на решението, а
алтернативно се иска неговата отмяна поради неправилност. Няма искания по
доказателствата.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Е.В.Х., чрез упълномощения й
представител адв. Т.П. ***. В същия се излагат съображения за неоснователност
на подадената въззивна жалба, като се сочи, че оплакванията за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение са бланкетни. Доводите за допуснато
процесуално нарушение по призоваването на ответника за последното съдебно
заседание намира за неоснователно като се позовава на решение на ВСС от
28.04.2020 г. във връзка с мерките за превенция и ограничаване на
разпространението на covid -19 като е прието
връчването на призовки по делата да се извършва по телефон и електронен път. В
тази връзка извършеното по телефона на 05.05.2020 г. уведомяване на адв. Д. за
насроченото за 21.05.2020 г. съдебно заседание било редовно. Излагат се
съображения по приложението на чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и разликата между
редовно и своевременно призоваване. Счита, че ответникът е бил редовно призован
за заседанието на 21.05.2020 г. на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК, тъй като бил
редовно призован за предходното заседание от 24.03.2020 г. На следващо място
редовно било и извършеното по телефона призоваване на 05.05.2020 г. Намира за
неоснователни оплакванията на страната за невъзможност да се запознае с
експертното заключение, което било депозирано по делото още на 16.03.2020 г. и
макар да имало въведени мерки за сигурност в съдебните палати, това не лишавало
от възможността страните да искат информация по делата. Заявява, че срока по
чл. 56, ал. 3 от ГПК нямал характер на процесуален такъв, поради което не се спирало
течението му със Закона за мерките за извънредното положение. Моли да се
потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира за
присъждане на сторените разноски в настоящото производство. Няма искания по
доказателствата.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена от страна, която има
правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259,
ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява допустима
и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид
изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба, подадена от „КЕНИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Царево, ул. „Самуил“ №7, представлявано от Управителя Георги
Кръстев Георгиев, чрез адв. Н.Д., против Решение № 43/01.06.2020 г. по гр.д. №
452/2019г. по описа на РС Царево, съобразно настоящото определение.
Преписи от
настоящото определение да се връчат на страните, като на въззивното дружество
да бъде връчен и препис от подадения от въззиваемата страна писмен отговор.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.