№ 9980
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ С.
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ С. Гражданско дело №
20231110157966 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба подадена от Т. Е. Х. срещу
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на управление - „Етажна
собственост“, находяща се в адрес представлявана от управителя П. П. Г., с която е предявен
конститутивен иск с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението по т. 3
от дневния ред в частта относно изменението на чл. 22 от Правилника за вътрешния ред на
Етажната собственост, включително препоръката на ап. 72, включена в неговия текст, взето
на общо събрание на собствениците на ЕС, проведено на 28.09.2023 г.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в процесната сграда
и намираща се в режим на етажна собственост. Поддържа се, че взетото на ОС на
собствениците на самостоятелни пбекти решение по т. 3 - за забрана на системното свирене
на музикални инструменти на територията на етажната собственост, свързано с
професионална и/или преподавателска дейност, като забраната важи за цялото денонощие, а
не само за определените часове за отдих е незаконосъобразно, тъй като засяга съществено
нейните права и би възпрепятствало подготовката й за успешното изпълнение на
професионалните й задължения като пианист-корепетитор. Отделно не са спазени редът за
свикване на Общото събрание, редът за неговото провеждане, както и е нямало необходимия
кворум за приемане на решения. Поддържа, че не е била поканена по реда, предвиден в
ЗУЕС за участие в общото събрание на 28.09.2023 г., както и по-голямата част от останалите
собственици. Сочи, че не са спазени и изискванията за съставяне на протокола от
проведеното ОС. Оспорва и препоръката на ап. 72, от предложената редакция на решението,
съгласно която „ако някой иска да свири на инструмент в ЕС, трябва да се шумоизолира
съответната стая на жилището по стандарт, ако се преподава, собственикът да заплаща
1
петкратна такса към ЕС, а доходите от уроците да бъдат декларирани пред НАП“. Прави
искане за отмяна на решението по тази точка в частта относно изменението на чл. 22 от
Правилника за вътрешния ред на Етажната собственост, включително препоръката на ап. 72,
включена в неговия текст. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се оспорва предявения иск като недопустим, тъй като не е спазен законоустановеният срок за
обжалване по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, кумулативно искът е оспорен като неоснователен. Излагат
се доводи, че процесното общо събрание е свикано надлежно с поставяне на покана на
13.05.2021 г. на видно и общодостъпно място във входа на блока, съобразно чл. 13 от ЗУЕС.
Сочи се, че събранието е било проведено редовно, присъствали са изискуемият брой етажни
собственици, както и че решенията са взети при изискуемото мнозинство за приемане на
процесните решения. Поддържа, че е изцяло в компетентността на общото събрание на
етажните собственици приемането на решения свързани с правилника за вътрешен ред в
етажната собственост. Сочи, че дружеството, изпълняващо функциите на професионален
домоуправител (управител на етажната собственост) ДРУЖЕСТВО е избрано за такова на
общо събрание на етажната собственост, проведено на 05.06.2023 г., след което е подписан
договор за управление и поддръжка на етажната собственост на 05.06.2023 г., съобразно
взетите решения на проведеното общо събрание от избраните членове на управителния
съвет на етажната собственост. Пояснява, че по отношение на изложените съображения във
връзка с препоръката обективирана в т. 3, то същата не може да се приеме за взето решение
на проведено общо събрание на етажната собственост, тъй като не е проведено гласуване.
Искането към съда е за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
С Определение № 7582/13.02.2025 г., влязло в сила на 04.03.2025 г., е частично
върната исковата молба, респективно производството е прекратено поради липсва на
правен интерес спрямо искането за отмяна на препоръка от ап. 72, записана в протокола от
проведеното ОС – „ако някой иска да свири на инструмент в ЕС, трябва да се шумоизолира
съответната стая на жилището по стандарт, ако се преподава, собственикът да заплаща
петкратна такса към ЕС, а доходите от уроците да бъдат декларирани пред НАП“.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца потестативното право с правна
квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС на отмяна на взетото решение на Общото събрание на ЕС,
проведено на 28.09.2023 г., в частта относно изменението на чл. 22 от Правилника за
вътрешния ред на Етажната собственост, обективирано в т. 3 от дневния ред.
Правопораждащият твърдяното потестативно право фактически състав включва
следните факти и обстоятелства: 1) ищецът да е собственик на самостоятелен обект в сграда
при приложим режим на управление - Етажна собственост; 2) наличие на взето решение на
общото събрание на етажните собственици, създаващо задължения във връзка с
2
поддържането, управлението и ползването на общите части на ЕС, 3) с което решение се
засяга незаконосъобразно правната сфера на ищеца.
В рамките на производството по отмяна на решение на ЕС съдът изследва 1) дали е
нарушена процедурата по вземане на решение; 2) дали има нарушение на императивни
правни норми – Решение № 39/19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. на I г. о на ВКС.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) че
притежава право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, т.е. качеството етажен собственик; 2) провеждането на събрание на ЕС на
28.09.2023 г., 3) на което събрание е взето процесното решение; 4) както и спазването на
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, който е 30-дневен и започва да тече от
получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) че
взетите на 28.09.2023 г. решения на Общото събрание на етажните собственици в
атакуваните точки, са съобразени със закона, а именно, че общото събрание е свикано
редовно и при провеждането му са спазени правилата за представителство, кворум и
мнозинство за вземане на съответните решения 2) както и че взетите решения не
противоречат на императивни материалноправни норми или на правилника за вътрешния
ред в ЕС.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна
сграда – АДРЕС
По допустимостта на иска:
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че е спазен
преклузивният 30-дневен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, тъй като
исковата молба е постъпила на 23.10.2023 г., т.е. 25 дни от провеждането на заседанието и 20
дни от поставяне на съобщението за изготвения протокол на видно и общодостъпно място.
Поради което предявеният от ищеца иск се явява процесуално допустим.
По законосъобразността на процедурата по вземане на процесното решение:
Наведените от ищеца пороци във връзка с процедурата по свикване и провеждане на
общото събрание са свързани с липсата на надлежна покана за провеждането на Общото
събрание съгласно правилата на ЗУЕС, липсата на кворум на заседанието, както и
незаконосъобразното изготвяне на протокола.
С оглед представените по делото доказателства (Покана за Общо събрание от
20.09.2023 г. и Протокол за поставяне на поканата на видно и достъпно място) съдът счита,
че не е налице порок в уведомяването, тъй като са спазени изискванията на чл. 13, ал. 1
ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС необходимият кворум е 26% идеални части от
общите идеални части, когато в обявения в поканата час общо събрание не може да бъде
проведено поради липсата на кворум по ал. 1. Видно от Протокола от проведеното Общо
3
събрание и приложения към него присъствен списък е, че събранието е отложено и с 1 час,
като на него са присъствали 22 души с право на глас, които представляват 43,8% идеални
части от общите части, респективно Общото събрание е надлежно свикано и е налице
изискуемият от закона кворум за взимане на посоченото в дневния ред решение за
изменение на Правилника за вътрешния ред на Етажната собственост.
Съдът счита, че не е налице и порок при изготвянето на протокола, доколкото са
спазени изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС и са налице всички необходими реквизити:
датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и
идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния
обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен
подпис, опис на декларациите в случай на проведено неприсъствено гласуване, същността
на изявленията, направените предложения и приетите решения.
По материалната законосъобразност на решението:
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗУЕС Общото събрание на Етажната
собственост има правомощието да приема Правилник за вътрешния ред, както и да приема
решения за неговото изменение. Компетентността на Общото събрание в тази хипотеза е
ограничена от императивните правни норми, от общите правни принципи, както и от общата
забрана за злоупотреба с право.
Съдът в настоящия случай счита, че решението на Общото събрание по т. 3 от
дневния ред за изменение на чл. 22 от Правилника за вътрешния ред, гласящ „Забранява се
системното свирене на музикални инструменти на територията на етажната собственост,
свързано с професионална и/или преподавателска дейност, като забрана важи за цялото
денонощие, а не само в определените часове за отдих“ ограничава конституционно
гарантираното право на труд на гражданите по чл. 48, ал. 1 и чл. 48, ал. 3 КРБ и по този
начин влиза в противоречие с основния принцип на българското право за закрила на труда и
свобода при упражняването на избраната от лицето професия.
Правото на труд е фундаметално право на гражданите, което е закрепено в основния
закон, както и в редица нормативни актове с международен (чл. 23, т. 1 от Всеобщата
декларация за правата на човека; чл. 6, ал. 1 от Международния пакт за икономически,
социални и културни права) и наднационален произход (чл. 15, т. 1 Хартата за основните
права и свободи в Европейския съюз, чл. 1 от Европейската социална харта/ревизирана/)
именно с цел да се постигне пълноценната му закрила, тъй като чрез упражняването на
професия едно лице може да осигури материалните условия за своя живот и развитие (в този
смисъл и Решение КС № 17 от 2018 г. по к.д. № 9/2018 г и Решение на КС № 1 от 2018 г.
по к. д. № 3/2017 г.). От тази гледна точка, правото на труд и свободата при неговото
полагане предполага свободен избор не само на професия, но и на място на работа и
гарантирана възможност за подготовка при изпълнение на професионалните задължения.
Ограничения на правото на труд са допустими изключително в случаите, когато
преследваната с тях цел се явява пропорционална на въведеното и не представлява
прекомерна намеса в правната сфера на гражданите, която да накърни същността на
4
гарантираното право (в този смисъл и Решение на КС № 11 от 2011 г. по к. д. № 8/2011 г.).
В процесния случай ограничението, въведено с изменение на чл. 22 от Правилника за
вътрешния ред, представлява съществено нарушаване на свободното упражняване на
професия. Така формулирана, забраната се простира за цялото денонощие, а не определя
конкретни часови диапазони, посветени за отдих на собствениците на етажната собственост.
Спазването de facto би довело до нетърпимия резултат ищцата изцяло да бъде лишена от
възможността да осъществява своята професионална дейност на пианист-корепетитор.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че такава намеса е недопустима и не
може да бъде въвеждана с акт на Общото събрание на Етажната собственост. Респективно,
така предявеният иск следва да бъде уважен, а решението, обективирано в т. 3 от Протокол
общо събрание на етажната собственост на 28.09.2023 г. - отменено.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 980 лева, от които 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 80 лева – държавна такса. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е
съобразено е с фактическата и правна сложност на делото, включително цената на иска.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТЕМЕНЯ по предявения конститутивен иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС
от Т. Е. Х. срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на управление -
„Етажна собственост“, находяща се в адрес представлявана от управителя П. П. Г., Решение
на общото събрание на етажната собственост, обективирано в т.3 от Протокол №
002/28.09/2023 г., за приемане на допълнителен чл. 22 от Правилника за вътрешния ред със
следния текст: „Забранява се системното свирене на музикални инструменти на територията
на етажната собственост, свързано с професионална и/или преподавателска дейност, като
забрана важи за цялото денонощие, а не само в определените часове за отдих“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на управление - „Етажна собственост“, находяща се в адрес представлявана
от управителя П. П. Г., да заплатят на Т. Е. Х., ЕГН **********, сумата от 980 лева,
представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5