Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 07.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ С.
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
19569 по описа на ВРС за 2019-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „В.е.В.“ ЕАД, ЕИК***,
искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът И.С.П., ЕГН**********, дължи
на ищцовото дружество сумата 570.00лв.
– припадаща се част от цената за подмяна на щрангове и
тръби за топла и студена вода, които са част от топлопреносната система в
сграда в ЕС в ***, въз основа на Решение от 21.06.2016г. на ОС на ЕС за възлагането от ЕС на ищцовото дружество на
дейностите по подмяната, като горната сума е съотнесена към подменените в
обекта на ответника – апартамент №* – два броя щрангове и тръби в
избеното му помещение, ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 ГПК
– 30.09.2019г. до пълното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15549/2019г.
на ВРС.
Ищецът твърди,
че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В
законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящите искове.
Твърди
още, че с
Решение от 21.06.2016г. на ОС на ЕС в ***, била възложена
на „В.е.В.“ ЕАД и на трето за делото лице и подизпълнител „С.“
Т. подмяната на щранговете и тръбите за топла и
студена вода от топлопреносната система в сградата, срещу възнаграждение от
275.00лв. на щранг. Дейностите били
извършени и приети, за което бил подписан двустранен предавателен протокол от
05.08.2016г.
Твърди още, че със същото решение на ЕС общата цена следвало
да бъде поделена поравно между съсобствениците на отделни обекти в ЕС, като ЕС
била възложила именно на „В.е.В.“ ЕАД „събирането на
сумите от апартаментите, които не са заплатили ремонта директно на „С.“ Т., въз основа на което счита „В.е.В.“
ЕАД за легитимен кредитор по отношение на ответника за
исковата сума.
Твърди още,че търсената от
ответника сума е съотнесена към подменените в собствения му апартамент №* два броя щрангове и тръбите в
избеното му помещение, стойността на които се сочи да възлиза на общо 570.00лв.
с ДДС.
По същество моли за уважаване на
иска и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
В него той не оспорва, че е собственик на ап. №* в ЕС в ***. Искът срещу него обаче
оспорва изцяло по допустимост и също по основателност, по аргументи, обобщени
както следва: решението от 21.06.2016г.
на ОС на ЕС е обвързано със сключване на договор за топлоснабдяване, какъвто
ответникът не е сключвал; ответникът не е подписвал протокола от ОС на ЕС и по
този начин не се е съгласявал нито с решението, нито е сключвал договор; не е
присъединен и изобщо апартаментът му към сградната инсталация; ищецът не е
материално легитимиран кредитор спрямо ответника; издадената фактура е без
правно основание и с нарушения на личните данни; представеният предавателен
протокол е доказателство за вложените по вид и количество материали, но не и за
нещо повече; самото решение на ОС на ЕС от 21.06.2016г. и
протоколът му са изготвени в нарушение на законовите изисквания; ищцовото
дружество действа недобросъвестно, като предявява иска си срещу ответника;
начислената сума е необоснована и недействителна.
По същество моли за отхвърляне на
иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца
срещу ответника заповед за изпълнение, включваща процесните суми. След дадени
указания за предявяване на иск той е предявен в указания срок за това.
Не се спори,
изрично се признава от ответника и косвено се потвърждава от представената
скица от АГКК, че И.С.П. е съсобственик
на ½ ид.ч. от апартамент №* в ***.
Видно от приетия на л.6 от делото протокол от ОС на ЕС,
на 21.06.2016г. е било проведено общо събрание на етажните собственици в сграда
в режим на ЕС в ***. На него били взети решения, както следва: т.1 – да се
извърши цялостна подмяна на системите за студена и за топла вода в сградата по
проект на „В.е.В.“ ЕАД от абонатна станция и главен водомер на ВиК до
апартаментните водомери за топла и студена вода, след което да бъде пусната
топла вода във входа; т.2 – изпълнението на проекта да бъде възложено на фирми
„С. Т.“ ЕООД и „В.е.В.“ ЕАД; т.3 – сумата за подмяната на системите за топла и
студена водада бъде разпределена поравно между всички апартаменти – по 275лв.
без ДДС на щранг, като ОС на ЕС възлага на „В.е.В.“ ЕАД събирането на сумите от
апартаментите, които не са заплатили ремонта директно на „С. Т.“ ЕООД; т.4 –
избира се „В.е.В.“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение във
входа. За четирите решения са гласували „За“ по 76% от идеалните части в ЕС.
Видно от прития приемо – предавателен протокол на л.7 от
делото, на дата 05.08.2016г. възложените с горните решения на ОС на ЕС ремонт и
подмяна на щрангове в ЕС са били приети за завършени. В протокола е описано
общото за ЕС количество тръби, муфи, материали и консумативи по ремонта.
Приета по делото е и издадена от „В.е.В.“ ЕАД фактура
№**********/31.08.2016г. за сумата на ремонт от 570.00лв. Като получател е
записано физическото лице И.С.П., в основанието на фактурата – „демонтаж и монтаж
на щранг за БГВ“.
На л.26 е представена оферта от 03.07.2014г. от „Д. В.“ за цена за подмяна на системите за
топла и студена вода, която е без отношение към делото с оглед че датира от
близо две години преди исковото решение на ЕС от 2016г.
На л.28 е прието
съобщение от „В.е.В.“ ЕАД, съдържащо само обща информация, без никаква отразена
в него връзка с ЕС в *** и с решението от 21.06.2016г. на ОС на тази ЕС.
На л.29 е прието съобщение от „В.е.В.“ ЕАД, съдържащо
само обща информация, без никаква отразена в него връзка с ЕС в *** и с
решението от 21.06.2016г. на ОС на тази ЕС.
На л.27 е приет документ, именован
„Протокол №3“ с дата 21.06.2016г., в който е вписано, че касае проведено ОС на
ЕС в ***. В документа няма посочени присъстващи лица, няма посочени ид.ч. на
присъстващите, няма описано решение и няма описани гласували за него. Но
въпреки това в съдържанието на лицевата страна на документа са отразени точно
същите договорености, описани и в протокола от същата дата на л.6 – тъй като в
този момент инсталацията не позволявала горещо водоснабдяване,да се извърши
подмяна на щранговете от „С. Т.“ ЕООД, срещу цена от 275лв. за щранг и
разсрочване на 12 месеца по 27.50 или на 2 години по 23.75лв. В самия край на
документа е вписано „Решение от събрание: да се съберат подписи на желаещи за
подмяна на тръбите и при събрани 2/3 подписи да се пристъпи за подписване на
договор“. Очевидно съдържанието на документа съответства на този от л.6.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта: Тъй
като искът съответства по основание и размер на заявлението по чл.410 ГПК и
заповедта по чл.410 ГПК, а сумата е обоснована с твърдения за дължимостта й от
ответника към ищеца, искът е допустим. След
надлежно издадена заповед по чл.410 ГПК, която съдът в производство по чл.422 ГПК не разглежда по редовност, защото съгласно чл.413, ал.1 ГПК издадената
заповед по чл.410 ГПК не подлежи на обжалване, заповедта в случая е била
връчена на длъжника на 15.10.2019г.
Същият срочно на 23.10.2019г. е
подал възражение. Въз основа на това и в изпълнение на
правилата на чл.415 от ГПК заповедният съд е указал единствената правна
последица, от подаване на срочно възражение и тя е предявяване на установителен
иск по чл.422 от ГПК. В срок, а именно точно един
месец след връчване на това съобщение – на 29.11.2019г. е представен пред заповедния съд препис от входираната
искова молба по настоящото производство, с което изцяло са спазени правилата на
ГПК относно процедурата за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, съобразно и с
ТР на ВКС. Искът, както съдът посочи, съответства на
основание и петитум на вземането по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК,
което ясно обуславя допустимостта
на производството. Производството по чл.422 ГПК е
установително и е предвидено от закона с цел да установи дали вземането, за
което е издадена заповед, съществува или не.
Преценката, че вземането би могло и да не съществува, е
преценка по същество. Щом
ищецът твърди, че има вземане от ответника в определен размер и щом това
вземане съответства на вземането по заповедта по чл.410 ГПК, производството по
чл.422 ГПК е винаги допустимо, както съдът е посочил при насрочване на делото.
Друг е въпросът относно доказаността на предявения иск.
Оплакванията на ответника в тази част са неоснователни.
Предпоставка за уважаване на предявения иск е пълно и главно доказване от ищеца на:
наличието на сочената облигационна връзка, конкретно между
него и ответника по делото; обстоятелството, че тя произтича от валидно Решение от 21.06.2016г. на ОС на ЕС
за възлагане от ЕС на ищеца на дейностите по подмяна щранговете и тръбите за
топла и студена вода от топлопреносната система в сградата, срещу
възнаграждение; изправността на ищеца за задълженията му към възложителя;
приемането от възложителя на извършената работа с протокола от 05.08.2016г.;
основанието, размера, компонентите и изискуемостта на вземането си за исковата
сума от ответника;
с оглед възраженията следва да докаже
още, че обектът на ответника е присъединен към топлопреносната мрежа в сградата
и че ищецът е легитимен кредитор по отношение на ответника за исковата сума, за
фактурирането на което са спазени законовите изисквания.
В процесуална
тежест на ответника е да докаже: извършеното плащане на исковата сума в полза
на ищеца или положителните факти, на които основава
възраженията си за недължимост на
сумата, в т.ч. обвързаност
на решението от
21.06.2016г. на ОС на ЕС със сключването на договор за топлоснабдяване от
ответника и
незаконосъобразност на решение на ОС на ЕС от 21.06.2016г. и
на протокола му, ако те се докажат за срочно
заявени.
По доказаността на иска:
Видно от съдържанието на отговора на исковата молба и изявленията в първо
о.с.з., независимо от изключително неиздържания от правна гледна точка начин на
поднасяне на оспорванията,който в много части онагледява явно непознаване на процесуални
правила и материални разпоредби, все пак аналиточно могат да се изведат
възражения за незаконосъобразността на решението
от
21.06.2016г. на ОС на ЕС. Съгласно чл.40 ЗУЕС всяко решение на
ОС на ЕС може да бъде обжалвано пред съд в 30-дневен срок от получаването на решението по
реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Трайна е съдебната практика обаче, че правото на
възражения срещу взето решение на ОС на ЕС може и следва да бъде реализирано
само чрез иск по чл.40 ЗУЕС от съответния етажен собственик, при спазване на
посочения срок. С оглед конститутивния характер на решението по чл.40 ЗУЕС
обжалването на решение на ОС на ЕС не може да се реализира чрез възражение в
срока за отговор по осъдителен иск срещу етажния собственик. По същия начин
възражение за унищожаемост на договор в общия случай не може да се прави с
възражение, с оглед конститутивния характер на решението по иск за
унищожаемост. Защото в тези случаи няма да се формира СПН по въпроса. По тези
причини всички възражения на ответника за незаконосъобразност (била тя
материална или процедурна) на решението от 21.06.2016г. на
ОС на ЕС, не са релевантни
за конкретно предявения иск.
На следващо място обаче ищецът „В.е.В.“ ЕАД извежда материалноправната си легитимация
по делото от това, че с т.3, изр.2 от горното решението от
21.06.2016г. на ОС на ЕС, ОС на
ЕС „възлага на „В.е.В.“ ЕАД събирането на сумите от апартаментите, които не са
заплатили ремонта директно на „С. Т.“ ЕООД“. По този начин (макар и ищецът да
не се позовава изрично на такива твърдения) ОС на ЕС е възложило на ищцовото
дружество мандата за действиятата по събиране на задълженията на отделните
собственици към самата етажна собственост. Касае се за действие по управление
на ЕС. За разлика от общите правила по ЗЗД обаче, такова възлагане по реда и по
правилата на ЗУЕС не е допустимо. Защото уредбата на отношенията в рамките на
етажната собственост, вътре в нея и спрямо трети лица, е специфична с оглед
специфичните характеристики на самата ЕС. Затова и регламентацията по ЗУЕС е
специална и е с предимство пред общите правила. Съгласно чл.19, ал.8 ЗУЕС по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67% идеални части от общите части на етажната
собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя)
могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са
собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на
общото събрание, взето с мнозинство повече от 67% ид. части от общите части на етажната
собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до
две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята
сключен за две години.
В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има права, задължения и отговорности на управителния съвет
(управителя) по този закон. При тази редакция на ЗУЕС е напълно ясно и
очевидно, че за да бъде възложено определено правомощие по управлението на ЕС
на трето за ЕС лице, защото иначе то е на ОС или на УС на ЕС, е необходимо не
само решение за възлагане, но и изричен и самостоятелно сключен договор за
управление на ЕС (изцяло или само за някои правомощия) между ЕС и третото лице,
сключването на който също да бъде одобрено с решение на ЕС. Липсата на изричен
договор за управление, с всички изискуеми елементи, сключен между ЕС и третото
лице и одобрен с отделно решение на ЕС, води до недопустимост на мандата или
упълномощаването. Или по друг начин казано – само въз основа на решение на ОС
на ЕС, с което „се възлага на трето лице“ някакво действие по управление на ЕС,
третото лице не материално нелегитимно да извършва такова. Още по-малко е
възможно третото лице да получи, както при мандата по ЗЗД, от свое име сумата,
а би било възможно (и то ако има договор за управление) да претендира сумата в
полза на самата ЕС.
Изложените съображения са напълно достатъчни за
отхвърляне на иска, предявен по делото, първо защото договор за управление ***. ***, и „В.е.В.“ ЕАД изобщо няма (по
повод правомощието последното дружество да събира от името на ЕС суми от
етажните собственици по решението на ОС от 21.06.2016г) и второ защото и да имаше следваше сумите да се
търсят само в полза на единствения възможен по ЗУЕС кредитор – самата ЕС. За задължения
за поддръжка и ремонт на общи части отделните собственици отговарят единствено
спрямо самата ЕС.
Извън горното и за
пълнота съдът намира за нужно да отбележи още нещо важно – относно начина на
формиране на цената за ремонта, с решението на ОС от 21.06.2016г. – сумата за
подмяна на системите за топла и студена вода да бъде разпределена поравно между
всички апартаменти – по 275лв. без ДДС на щранг, а видно от уточнителната молба
исковата претенция от 570.00лв. към ответника е съотнесена към подменените в обекта
на ответника – апартамент №* – два броя щрангове през апартамента и отделно тръби в избеното му помещение. Но по делото
няма абсолютно никакви доказателства, че точно толкова щрангове са били
подменени в апартамента точно на ответника и че точно толкова тръби са били
подменени в избата му. Единственото доказателство по делото изобщо за
извършеното от изпълнителя е приемо – предаваления протокол от 05.08.2016г., но
в който само са описани общите количества подменени компоненти в цялата ЕС.
Данни за диференциацията им по отделни апартаменти няма. Следователно и няма
как да се приеме за доказано изработеното точно досежно жилището на ответника,
за да следва да дължи той формираната от това изработено сума.
Съвсем друг е въпросът, че няма доказателства дали обектът на ответника е и присъединен към топлопреносната
мрежа в сградата. Всъщност не се изясни изобщо налице ли е действаща
топлопреносна мрежа в сградата, дали тя обхваща всички или част от имотите и
дали тя реално функционира, като чрез нея се пренася топлинна енергия и/или
битова гореща вода в блока.
И освен всичко останало -видно от данните по делото
ответникът е вписан за собственик на ½ ид.ч. от апартамента, поради
което дори и нищо друго да не бъде споделено, той би могъл да носи отговорност
само до ½ част от дълга.
В заключение по горните групи съображения съдът приема за недоказано, че обектът на ответника е
присъединен към топлопреносната мрежа в сградата; че ищецът е легитимен кредитор по
отношение на ответника за исковата сума, за фактурирането на което са спазени
законовите изисквания; и че точно сочените видове и брой дейности са извършени
в обекта на ответника – всяко от които обстоятелства поотделно, особено и
съвкупно, обуславят отхвърляне на иска.
Следва да се отбележи още липсата на каквито и да било
искания, дори и липсата изобщо на представител на ищеца, в първото и единствено
по делото о.с.з., показателно и за доказателствената му и процесуална активност.
Въпреки че съдът при насрочване на делото и отхвърляне на едно от исканията на
ищеца по процесуални причини изрично е посочил, че „ако в първото о.с.з.
исканията бъдат индивидуализирани в този смисъл въпросът може да бъде
преразгледан от съда“ – с което ясно е манифестирана готовността на съда за
съдействие, ако се изправи нередовността в доказателственото искане. Което не
се случи изцяло по причини в ищеца.
По разноските: Въпреки изхода по спора разноски на
ответника не следва да се присъждат, поради липсата и на искане, и на
доказателства за такива.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на „В.е.В.“ ЕАД, ЕИК***, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът И.С.П., ЕГН**********, дължи
на ищцовото дружество сумата от 570.00лв. – припадаща
се част от цената за подмяна на щрангове и тръби за топла и студена вода, които
са част от топлопреносната система в сграда в ЕС в ***, въз основа на Решение
от 21.06.2016г. на ОС на ЕС за възлагането от
ЕС на ищцовото дружество на дейностите по подмяната, като горната сума е
съотнесена към подменените в обекта на ответника – апартамент №* – два броя щрангове и още тръби в избеното му помещение, ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 ГПК
– 30.09.2019г. до пълното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15549/2019г.
на ВРС,
на осн. чл.422 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………