Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 26.03.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА като разгледа т.д. № 30 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.74 от ТЗ.
Ищецът А.К.К.
твърди, че е съдружник, притежаващ
дружествен дял от 2500лв., представляващ 50% от дружествения капитал в
ответното дружество „К.9.“ ООД. Твърди, че на 27.12.2019г. било проведено ОС на
съдружниците, на което било взето решение за изключването му на основание чл.
126, ал.3, т. 3 от ТЗ, за намаляване на капитала на дружество и едновременното
му увеличаване, за промяна на правноорганизационната форма на дружеството в
ЕООД, за приемане на нов учредителен акт и разни, като обжалва и претендира
отмяна на всички взети решения. Твърди, че не е спазено изискването за
предупреждение за изключване, тъй като в поканата формално било посочено, че не
изпълнява парични задължения на стойност 21460 лв., но не се сочи от какво са
възникнали. Твърди, че няма никакви непогасени задължения към дружеството и
многократно е искал достъп до счетоводните документи, но едва на събранието му
бил връчен ОПР и баланс, от които не се установявало какви са
задълженията. Поддържа и че твърденията
са фактически неоснователни, тъй като всички суми, които е разходвал като
управител на дружеството са разходвани правомерно и в интерес на дружеството.
Наред с това сочи, че действията му като управител няма как да бъдат използвани
като основание за изключването му като съдружник. За сумата от 1210лв.,
изтеглена на 07.01.2015г., вече е използвана като основание за изключване по
решение на ОС, което е отменено с влязло в сила решение на СГС, поради което не
може да бъде използвана повторно. Изтъква, че дори и да съществуваха парични
задължения към дружеството, единствената хипотеза за изключване на съдружник е
неплащане на дружествения дял, а не други такива, поради което решението е
незаконосъобразно. Решенията по всички останали точки от дневния ред се сочи,
че съдружникът Н.И.е гласувал еднолично, което значи, че са при липса на предвиденото
в закона и дружествения договор мнозинство. В допълнителната искова молба,
подадена на 23.03.2020г. сочи, че не
оспорва, че е получил посочените от ответника нотариални покани, и конкретно
нотариална покана рег.№ 8949, том 5, № 140 от 13.08.2019 г., но твърди, двете
покани, които предхождат предупреждението за изключване, не съдържат
предупреждение за изключване и не представляват такова, а такова предупреждение
за изключване се съдържа единствено в третата покана от 03.10.2019 г., но неконкретизирано, а именно не
се сочи какви са тези задължения на К. към дружеството, как и кога са
възникнали, на какво основание се считат за безспорни и дължими. Поддържа, че
не се сочи на какво конкретно основание се твърди, че К. дължи връщане на преведена
му лично от управителя И. сума, поради което дори в предупреждението за
изключване да има препращане към някоя от тези покани, а такова нямало, същото
е нередовно формално. Оспорва изцяло твърдението на ответника, че
предупреждението за изключване се потвърждавало и от изпратена по Еконт пратка,
като твърди, че такава не му е връчвана. По отношение на сумата от 20 000 лв.,
която е преведена на ищеца заради съдействието му при продажба на недвижим
имот, счита, че ответникът противоречи на самия себе си, тъй като изявлението,
че сумата представлява плащане заради съдействието на К. при продажба на
недвижим имот е направено от самия него в нотариална покана Рег.н. 8949, том 5,
№ 140 от 13.08.2019 г. Поддържа, че липсата на основание за получаване на дял
от продажна цена не означава липса на основание за получаване на плащане, във
връзка със съдействие при продажба. Оспорва противоречивата според него теза на
ответника, че всъщност плащането следвало да бъде за цената на дружествения дял
на К., който обаче ищецът не прехвърлил, тъй като не би могъл да получи плащане
от дружеството за прехвърляне на дружествения си дял, и дори хипотетично да
било достоверно твърдението, че е имал задължение да прехвърли дружествения си
дял, то тогава цената за него е следвало да се плати от приобретателя, а не от
дружеството. Уточнява, че претенцията му за нищожност касае решението в частта
му, свързана с претендирани задължения от 1210лв., изтеглени от К. като
управител и разходвани в полза на дружеството, което е било основание за
предходно изключване, отменено от съда. Твърди, че е неясно защо твърдяно
задължение на К. да върне на дружеството 20 000 лв., получени през 2013 г., не
е използвано като основание за изключването му през 2015-та, ако е
съществувало, а сега. Претендира уважаване на претенциите и отмяна на всички
атакувани решения на ОС. В хода на съдебното производство
поддържа иска чрез процесуалния си представител адв. Ж. като претендира и
разноски.
Ответникът „К.9.“ ООД оспорва иска по съображения,
изложени в писмен отговор от 25.02.2020г. и допълнителен отговор от 15.06.2020г.,
както и в хода на съдопроизводството чрез процесуалните си представители адв. Х.
и адв. К.. Твърди, че отправеното предупреждение за изключване съдържа точно
описание на нарушението на ищеца, което е неизпълнение на парично задължение
към дружеството в размер на 21460 лв. Описва, че за възстановяване на сумите са
отправени три нотариални покани, първата от нотариус Б., връчена на 08.07.2019г.,
втората чрез нотариус Г., връчена на 13.11.2019г., като в отговор на първата
покана и във връзка с отправеното искане за представяне на информация, на ищеца
били изпратени документи с еконт, но пратката била върната/оставена в офис, за
което се позовава на приложено електронно изявление. Твърди, че нарушението на
ищеца се състои в това, че е теглил и използвал средства на дружеството за
лични цели, без да има решение на ОС и да са извършени съответните счетоводни
операции. Твърди, че с платежно нареждане от 27.12.2013г. дружеството заплатило
на К. сумата от 20 000 лв. с основание продажба на имот, дял, но той не
притежавал такъв от имота, предмет на прехвърлителната сделка. Твърди, че с
решение на ОС от 19.03.2015г. било решено да не се иска възстановяване на
неоснователно получената сума, но с отмяна на това решение по съдебен ред по
т.д.№2149/2015г. било отпаднало основанието да се дължи плащане на сумата,
поради което същата следвало да бъде възстановена на дружеството. Оспорва и възраженията
за нищожност на решенията на ОС, като сочи, че основанието за изключването на
съдружника не е било предмет на предходно решение на ОС и на съдебното дело. По
възраженията, че съдружникът И. е гласувал по останалите точки еднолично, се
позовава на разпоредбата на чл. 140, ал.4 от ТЗ, че констутивният ефект на
вписването е само спрямо трети лица и че във вътрешните отношения след
изключването, неговият глас се приспада веднага, тъй като решенията имат
незабавно действие във вътрешните отношения. С допълнителния отговор ответникът
твърди, че в отправената
нотариална покана с рег. № 10523, том 6, на нотариус В.Г., се съдържа ясно
предупреждение, оправено до съдружника, че с неизпълнението на парични
задължения към дружеството се засяга по неблагоприятен начин имущественото
състояние на същото и създава негативен данъчен ефект, което съставлява
действия против интересите на дружеството и е основание за изключването му като
съдружник по силата на чл. 126, ал. 3, т. 3 от Търговския закон и са
неоснователни твърденията на ответника, че от отправеното до него
предупреждение не става ясно в какво се изразява нарушението му. Твърди, че в
протокола от проведеното на 27.12.2019г. Общо събрание на съдружниците се
съдържа ясно и конкретно описание на действията на съдружника против интересите
на дружеството / стр. 2 и стр. 4 от същия/, като всички решения са гласувани в
присъствието на упълномощен представител на А.К., като при гласуването на всяко
решение пълномощникът на изключеният съдружник се е подписвал, а периодът от
връчването на предупреждението до датата на събранието е бил достатъчен, за да
коригира ищецът поведението си и да се подготви за събранието, на което да се
защити. С допълнителният отговор заявява искане за двама свидетели при
довеждане за установяването на фактическите обстоятелства, касаещи поведението
на съдружника, за които се твърди, че представляват допуснато от него
нарушение, съставляващ основание за изключването му.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С
исковата молба е представена нотариална покана от Н.И.като управител на
дружеството до ищеца А.К., с която се посочва, че многократно отправил покани
за изпълнение на парично задължение към дружеството в размер на 21460 лв., но
липсвало погасяване, като с горното счита, че се осъществяват действия против
интересите на дружеството. Предвид това се отправя писмено предупреждение по
чл. 126, ал.3 т.3 от ТЗ и се дава едномесечен срок за погасяване на
задълженията и преустановяване на действитяа против интересите на дружеството,
като същевременно се съдържа и покана за ОС на съдружниците на 42рия ден от
получаването на поканата в посочения час, в нотариалната кантора на нотариус
Валентира Г., при описания дневен ред, от който по т. 1 е изключване на
съдружника А.К., т. 2 е решение за намаляване капитала на дружеството с 2500
лв., т.3 – промяна на правноорганизационната форма в ЕООД, т.4 приемане на нов
учредителен акт на дружеството и т.5 – разни. Видно от отбелязването,
нотариалната покана е връчена на 13.11.2019г. на адресата си – А.К. от помощник
–нотариус С. Г..
На стр.9
и следващите от делото е представен протокол от ОС на съдружниците на „К.9.“
ООД, проведено на 27.12.2019г. при описания дневен ред, като е отразено, че са
присъствали и двамата съдружници – Н.И.и А.К.. В същия след описаното
съдържание на предизвестието и обясненията чрез адв. Ж., а именно, че сумата
счита, че е получена правомерно от ищеца, след което по т.1 ищецът е изключен с
гласовете на другия съдружник, по т.2 е взето решение за намаляване на капитала
с 2500 лв. – номиналната стойност на дяловете на изключения съдружник и
едновременно увеличаване със същата сума чрез записване на нови 25 дяла от Н. И.,
по т.3 е променена правноорганизационната форма, по т. 4 е приет нов
учредителен акт, а по т. 5 е възложено на Н.И.да предприеме действията за
вписване на гласуваните промени в АВ-ТР. Протоколът е с нотариална заверка на
подписите и съдържанието от 27.12.2019г.
На
стр.16-18 от делото е представена нотариална покана от дружеството чрез
управителя И. до ищеца К., която е от 18.02.2015г. чрез нотариус Ал. Ч. и с
отразена дата на връчване на адресата си – 19.02.2015г., в която се излагат
описаните твърдения, а именно, че на 07.01.2015г. К. си осигурил спесимен за
разпореждане със средства по фирмената разплащателна сметка и изтеглил сумата
от 1210 лв., без да е представил отчет. По т.2 е посочено, че въпреки че бил
запознат, че административната промишлена сграда с посочен идентификатор била
отдадена под наем, на 22.01.2015г. бил направил опит да влезе в имота с
придружители и с неясни цели и имало оплакване от наемателя; по т.3 е посочено,
че на 22.12.2014г. дружеството продало реална част от описания имот, но били
уведомени от купувача, че той предявявал претенции спрямо валидността на
сделката. Отправено е предупреждение и е искано възстановяване на сумата от
1210 лв., като е заявено и свикване на ОС с описан дневен ред на 28ия ден от
получаването на поканата. Представен е протокол от 19.03.2015г. от ОС на
съдружниците, с който са взети следните решения - по т.1 ищецът е изключен с
гласовете на другия съдружник, по т.2 е взето решение за намаляване на капитала
с 2500 лв. – номиналната стойност на дяловете на изключения съдружник и
едновременно увеличаване със същата сума чрез записване на нови 25 дяла от Н. И.,
по т.4 е променена правноорганизационната форма, по т. 5 е приет нов
учредителен акт, по т.7 е променено представителството като управител е Н. И..
Съгласно
представеното на стр. 25 и следващите от делото решение на СГС, VI-1 състав
под №775/28.04.2016г. по т.д.№2149/2015г., са отменени решенията на
гореописаното ОС по т.1 до 5 включително, като част от исковете са отхвърлени и
съгласно отразеното в отхвърлителната част решението е влязло в сила на
31.05.2016г., а в останалата – на 23.03.2018г. Видно от мотивите на СР
изключването е поради описаните нарушения – изтегляне на 1210 лв. на
07.01.2015г., опит за влизане в сграда на 22.01.2015г., проявяване на претенции
за валидността на сделка за продажба на имот.
С
исковата молба на стр. 35 и следващите от делото е представена нотариална
покана до ищеца от управителя на дружеството И. с дата 13.08.2019г., в която се
посочва, че след възстановяване на членственото му правоотношение по силата на
съдебното решение, били предприети многократни опити да се уредят отношенията
по прекратяване на участието. Посочено е, че на 27.12.2013г. дружеството му
наредило превод на сумата от 20 000 лв. с основание – продажба ½
имот, но той бил собственост на дружеството, не лична на съдружника и не му се
следва дял от продажната цена, поради което счита, че сумата е получена
неоснователно и е претендирал връщането й.
С
отговора на ответника е представена нотариална покана до ищеца чрез нотариус Б.,
с отразено връчване на 08 юли 2019г., с която от същия се претендира изпълнение
на задължения към дружеството в общ размер на 21460 лв., като освен
горепосочената сума от 20 000 лв. се търсят и сумите 1210 лв. – изтеглена
на 07.01.2015г. и 250 лв. – изтеглени на 14.07.2015г. Представено е и писмо относно отговор на
нотариална покана също изходящо от Н.И.с приложени документи за връчването му
чрез Еконт.
На стр.
59 е представено платежно нареждане за кредитен превод от 27.12.2013г., с което
е разпоредено да се преведе на А.К. от дружеството сумата от 20 000 лв.,
като е представено и извлечението от сметка за превода от Банка Пиреос, а
посоченото основание е „продажба ½ имот – дял Ал. К.“.
На стр. 94 и следващите са представени счетоводни
документи на дружеството, а именно отчети, описани сметки, както и допълнително
протокол от ОС от 06.12.2012г., с който е взето решение за продажба на описания
имот /1/2 идеална част от административна сграда/ на В.Б., за описаната сума,
като в т. 6 е посочено, че едновременно с изповядване на сделката А.К. се
задължава да продаде всичките си дружествени дялове от „К.9.“ ООД на Н. Г.И..
Представен е и протокол от ОС от 05.09.2013г., с който отново по т.1 е взето
решение за продажба на имота на В.Б., и същото задължение, аналогично на това
по т.6 е вписано под т.4 – да продаде дялове си.
Представен
е предварителен договор за покупко-продажба на имот от 21.12.2013г., с който
дружеството „К.-**“ ООД, представлявано от Н.И.продава на В.Б. описания имот за
сумата от 124 000 лв. без ДДС, като при подписване на договора се превежда
задатък в размер на 47 000 лв., а остатъкът е уговорено да се плати при
нотариалното изповядване. Договорът е с
нотариална заверка от нотириус Б..
На стр.
139 е представен конститивен протокол№190, том 3, рег.№7744/22.12.2014г. от
нотариус А. Б., котйо е конститирал, че с нотариална покана, връчена на
18.12.2014г. А.К. е поканен да се яви и изпълни задълженията си по протокол от
ОС от 05.09.2013г. за продажба на дружествени дялове, като е отразено, че А.К.
отказва да прехвърли дружествените дялове и е напуснал нотариалната кантора.
На стр.
140 от делото е представена молба от Ал.К. от 19.12.2014г. за блокиране на
банковата сметка на дружеството поради съмнение за измама. На стр. 141 от
делото е представено извлечение от сметка, от което е виден превод на 1210 лв.
от 07.01.2015г. с получател А.К.К..
На
стр.96 и следващите от делото са представени счетоводни документи на
дружеството, като от отчета за паричните потоци за 2018г. е видно, че в
началото на периода дружеството е имало парични средства в размер на 74
хил.лв., а в края – 68 хил.лв.Видно от баланса конкретно за 2018г. дружеството
е отчето счетоводна загуба - -39 хил.лв., а за предходната година също загуба -
-8 хил.лв.
По
делото са събрани и гласни доказателства, като е разпитана свидетелката Р.М.П.. Тя сочи, че познава ищеца от фирма „К.9.“
ООД, чрез Н. И., с когото се запознала през 2002 година. Имал фирмен офис, но
не на „К.9.“ ООД, ***, тя търсела офис, той й го предложил, като в замяна я помолил
да му помага в писмената кореспонденция на негови фирми, една от които е „К.9.“
ООД. От същата година – 2002 г. се познавала и с ищеца, като знае, че двамата
са съдружници във фирма „К.9.“ ООД. Свидетелката сочи, че знае, че фирма „К.9.“
ООД ***, който е продала през 2014 г. на няколко части, намиращ в гр. София, в
местност“ Врана“ - между резиденция „Врана“ и къмпинг „Врана“, бившото
„Булгарцвет“. Поддържа, че е присъствала на събрания и на разговори на
съдружниците на фирма „К.9.“ ООД относно продажбата на този имот. Свидетелката
сочи, че водела цялата писмена кореспонденция на фирмите на И., в които той е
управител и в този случай от продажбата на имота цялата работа по разделянето
на имота, по продажбата, по предварителните договори била от И.. Сочи, че
присъствала на разговори по предварителния договор – 2013 г., който трябвало се
изповядва пред нотариус месец декември, преди коледните празници и се говорело какви
задължения на фирма „К.9.“ ООД могат да се погасят с авансовите плащания по
него. Свидетелката сочи, че тогава К. казал на И., че са му необходими някакви
пари за лично ползване и той ще присъства на изповядване на предварителния
договор, като ставало въпрос за сума от 20 000 лв., която К. обещал, че в
1-месечен срок ще възстанови сумата, защото имало някакво задължение за
погасяване. Този разговор, си спомня, че бил в събота, защото после се ядосала,
тъй като тя изготвила предварителния договор за пред нотариус сутринта рано на 21-ви и го
предадала на И., който й се обадил към 10 часа и ми казал, да промени в
предварителния договор, да извади името на А.К., защото той не присъствал на
сделката и да остане само „К.9.“ ООД и И. като управител. Свидетелката сочи, че
пред нея К. не е поставял условия за сключването на сделката с имота във
„Врана“, да стане само след като той получи сумата от 20 000,00 лв., но казал,
че ако не му се преведат и изплатят тези 20 000,00 лв., той сам ще си ги
преведе. Свидетелката сочи, че с Н.И.били съдружници в три фирми, като от
едната й продал дяловете, и тя още е действаща – „Е. ПИ“, а в другите две – „Р.-Н“
и „Р. МР“ все още са съдружници 50% на
50% и заедно и поотделно управители. Свидетелката сочи, че тя попълнила
преводното нареждане, като И. й дал визитната картичка и й казал да го направи
на първия ден след празниците. Сочи, че преведените пари са от продажбата по
предварителен договор, отпуснати само при положение, че К. декларирал, че в
рамките на един месец ще възстанови парите и е просто заем. В преводното
нареждане написала, че това са пари от продажба на имот. Свидетелката сочи, че
до частта от печалбата на И. не се е стигало.
По
делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Г.М., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. От заключението на вещото лице се установява, че след
като е прегледало подробно описаните на стр.2 от заключението документи,
експертът счита, че в счетоводство на дружеството „К.9.“ООД счетоводните
операции са отразявани хронологично на датата на възникване на стопанската
операция и приема, че счетоводството на дружеството е водено
редовно. Вещото лице е установило, че на 27.12.2013г. с платежно нареждане за
кредитен превод, „К.9.“ООД превежда по банковата сметка на А.К.К. сума в размер
на 20 000,00 лв. Основание за превода – продажба 1/2 имот – дял Ал. К.,
като в счетоводството на дружеството, преведената сума на А.К. е
осчетоводена като вземане на дружеството от А.К. по
счетоводна сметка 498/1 – Други дебитори – партида А.К..
Осчетоводяването е извършено към 31.12.2013г. На 07.01.2015г. от банковата
сметка на „К.9.“ООД в „И.А.Б.“АД, А.К. изтегля сума в размер на
1 210,00 лв. Същата е заведена като вземане по
счетоводна сметка 498/1 – Други дебитори – партида А.К.. Осчетоводяването
е извършено към 31.01.2015г. На 14.07.2015г. от банковата сметка на „К.9.“ООД в „И.А.Б.“АД,
А.К. изтегля сума в размер на 250,00 лв. Същата е заведена като вземане по
счетоводна сметка 498/1 – Други дебитори – партида А.К., а осчетоводяването е
извършено към 31.07.2015г. Според вещото лице осчетоводяването
на вземането на дружеството от А.К. по счетоводна сметка 498/1 – Други дебитори
– партида А.К., е извършено на основание на липса на допълнителна информация за
извършения превод, както и поради липса на документ – ПКО, от които да е видно,
че сумата е постъпила в касата на дружеството, както и липсата на представени
разходно-оправдателни документи за изтеглените суми. Към
31.12.2019г. вземането на дружеството от А.К. по счетоводна
сметка 498/1 – Други дебитори – партида А.К., е в размер на 21 460,00
лв. (20 000,00 лв. + 1 210,00 лв. + 250,00 лв. = 21 460,00 лв.).
Към момента на изключване на съдружника А.К. – 27.12.2019г., в счетоводството
на дружеството е осчетоводено вземане на дружеството към А.К. по
счетоводна сметка 498/1 – Други дебитори – партида А.К., общо в
размер на 21 460,00 лв. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи, че по сметка 498, а
индекса е съответния получател, се осчетоводяват сумите, които дружеството е
отпуснало на различни лица по различни поводи, т.е. в случая е осчетоводено е
вземане на дружеството от физическото лице А.К.. Вещото лице сочи, че вземането
е отразено към 31 декември 2013 г., като това е видно и от аналитичната сметка
на „К.9.“ ООД, и обикновено в края на месеца всички счетоводни стопански
операции, които са извършени, се осчетоводяват. Твърди, че чисто технически е
възможно примерно през 2016-а, 2017-а или през 2018 г. да се пише вписване
спрямо 2013 г., но това ще намери отражение и промяна в крайните финансови
отчети, в оборотна ведомост, а той като експерт от тези документи, които са му
се представени, нямам основание да смята, че е нередовно осчетоводено. Сочи, че
му е представена е оборотна ведомост за 2018 година, която показва, че
вземането още не е погасено.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните
разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на
дружеството. Правото на съдружника е
потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск,
който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или
когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание. В случая се атакува ОС от
27.12.2019г. с искова молба от 06.01.2020г., като няма възражения относно срока
и същата е допустима. По делото следва да бъде съобразено, че с предходно
съдебно решение, а именно решение на СГС, VI-1 състав под №775/28.04.2016г.
по т.д.№2149/2015г., са отменени решенията на гореописаното ОС от 19.03.2015г. по
т.1 до 5 включително, като част от исковете са отхвърлени и съгласно отразеното
в отхвърлителната част решението е влязло в сила на 31.05.2016г., а в
останалата – на 23.03.2018г. Видно от мотивите на представеното съдебно решение
е отменено предходно изключване на съдружника К., което е поради описаните
нарушения – изтегляне на 1210 лв. от сметка на дружеството на 07.01.2015г.,
опит за влизане в сграда на 22.01.2015г., проявяване на претенции за
валидността на сделка за продажба на имот. Следователно доводите на ищеца, че
повторното използване като основание за изключване на изтеглената на
07.01.2015г. сума в размер на 1210 лв. не може да бъде съобразявано, са
основателни. По отношение на това конкретно сочено нарушение и твърдяно
задължение на ищеца към дружеството в този размер, вече е формирана СПН, която
следва да бъде съобразена от съда и въпроса дали се дължи връщането й, респ.
неправомерно ли е изтеглена или не, не може да бъде преразглеждан, дори и
отново да е посочен като основание за изключване на съдружника К., както се
установява от съда.
Съгласно разпоредбата на чл.
139 от ТЗ Общото събрание на съдружниците се свиква с писмена покана, получена
от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, освен ако не е
предвидено друго в дружествения договор. Търговският закон не предписва
конкретен способ на връчване на съдружника на поканата за Общото събрание,
както и на предупреждението за изключване, поради което в съдебната
практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини - с
нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. В този смисъл е константната
практика на ВКС, а именно решение № 217/12.05.2015г. по т.д.№ 62/2014г., І
т.о., решение № 84 от 05.06.2014 г.
по т.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които е прието, че уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим
способ за свикване на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена
отговорност при
приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД, съгласно което при връчването на
нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се
спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. В случая не са въведени от ищеца конкретни доводи за нарушение на
процедурата по свикване на процесното ОС. Същият не оспорва, че с нотариална
покана, връчена му на 13.11.2019г. е поканен на ОС с описания дневен ред, макар
и датата да е определяема, а именно 42 ден от получаването й. Единственият
довод във връзка с процедурата, който изтъква ищеца, е че с така връчената му
покана не е спазено изискването за отправяне на надлежно предупреждение за
изключване.
За законосъобразността на
процедурата по вземане на решение на Общо събрание за изключване на съдружник е
необходимо да се установи получаването на предупреждението като документ, а за
наличието на материалните основания за изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ значение имат фактите,
относими към описаните в предупреждението действия или бездействия на
съдружника, съставляващи основания за изключване. Връчването на писмено предупреждение
по чл.126, ал.3 от ТЗ поставя
началото на процедурата по изключване на съдружник в дружество с ограничена
отговорност, като същото би могло да е материализирано в самостоятелен писмен
документ или да се съдържа в поканата за събранието. Налице е задължителна
практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 106/26.01.2010г. по т.д.№ 379/2009г., І т.о., че предупреждение по чл. 126,
ал.3 от ТЗ следва да се връчи като документ на съдружника при всяка една
предприета процедура по изключването му. Полученият писмен документ –
предупреждение следва да е такъв именно с оглед конкретното ОС, на което е
взето решението на изключване, а не може да се ползват дадени преди това
предупреждения. Както се посочва изрично в решение № 160 от 26.01.2010 г.
по т. д. № 379/2009 г. на ВКС-ТК, I т. о., постановено на основание чл. 290 ГПК, целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми
съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или
неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че
дружеството би могло да предприеме действия по изключването му, като на съдружника му се предоставя и възможност
да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание
той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи
в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и
поведението си, ако нарушението позволява това, като е възможно писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде материализирано и в
самостоятелен документ, но и да
се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието. В предупреждението следва да
бъде ясно посочено
основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ, със съответната им конкретизация - в какво се
изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС
не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството, като следва да са
конкретизирани действията или бездействията на съдружника, като в този смисъл е
налице и задължителна
съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК, като напр. решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК и др. Налице е практика, че действия
на съдружника в качеството му управител на дружеството, дори и при доказването
им от страна на дружеството не съставляват основание за изключването му като
съдружник, а би могло единствено да се ангажира договорната му отговорност при
евентуални вреди за дружеството, в който смисъл е и постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 56 от 08.09.2010 г. по т.д. № 472/2009 г., ІІ т.о. на ВКС и др. В
конкретния случай във връчената на 13.11.2019г. покана за ОС след 42 дни, се
съдържа изрично изявление, че същата следва да се счита за писмено предизвестие
по смисъла на чл. 126, ал.3 т.3 от ТЗ за изключване на съдружника, а като
основание е посочено, че са отправени многократни покани за изпълнение на
парично задължение към дружеството на обща стойност 21 460 лв., което К.
не е погасил. Ищецът твърди, че в така отправеното предупреждение не било ясно
какви са тези задължения, кога са възникнали и на какво основание се считат
безспорни и дължими и това съставлява съществено и непреодолимо нарушение. В
случая, обаче, от доказателствата по делото безспорно е видно, че преди
процесната покана на ищеца са връчени други такива, като конкретно в
нотариалната покана от юли 2019г., стр. 52 от делото, са точно и подробно
описани сумите, които формират твърдяната дължима такава в общ размер на 21460
лв. Предвид горното и доколкото в поканата за процесното ОС се препраща към
връчени преди това нотариални покани, съдът намира за неоснователни доводите на
ищеца, че не му било ясно какви суми се твърди, че дължи и на какво основание. В
този смисъл препращането в поканата за ОС към предходна нотариална покана,
макар и същата да не е връчена с оглед процесното ОС, но съставлява документ,
на който се позовава дружеството като покана за доброволно плащане, не лишава
от съдържание предупреждението за изключване. С оглед обективните данни и
доказателства по делото, съдът намира, че на ищеца К. е било ясно при връчване
на поканата на 13.11.2019г. по какъв начин и от какви пера се формира търсената
като задължение сума от общо 21460 лв. и горното не съставлява съществено
процедурно нарушение. Не представлява такова и обстоятелството, че не му били
връчени съответните счетоводни документи и книжа, въпреки отправеното искане,
тъй като съдружникът има право да бъде информиран за дружествените въпроси по
чл. 123 от ТЗ, но получаването на конкретна счетоводна информация не е изрично
регламентирано. В поканата, която му е връчена юли 2019г. общата сума на
твърдяното задължение от 21460 лв. е ясно конкретизира по трите пера, от които
се формира и съдът намира за неоснователни доводите, че не била уточнена.
С оглед горното и доколкото
основанието за изключване на съдружника К. по процесния протокол е по чл. 126,
ал.3 т.3 от ТЗ, следва да се обсъди дали същото е установено надлежно с
ангажираните по делото доказателства. В общия размер на сумите, които се
твърди, че дължи е включена изтеглена такава на 07.01.2015г., за която съдът
споделя изцяло доводите на ищеца, че с оглед силата на пресъдено нещо по
предходното дело, това конкретно твърдяно задължение е използвано отново като
основание за изключване, обсъдено от съда, неприето и не може да бъде въвеждано
повторно. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът по предявения
иск по чл. 74 ТЗ следва да докаже основанието, на което е изключен съдружникът, а именно в случая действия
против интересите на дружеството, което е мотивирано с невръщане на описаните
суми. Изключването на съдружник е
крайна санкционна мярка и тя трябва да е адекватна на
извършеното нарушение. Трябва да се установи, че са налице виновни действия, създаващи пречки за нормалната дейност на дружеството,
и/или действия, водещи до
компрометиране на търговската му дейност, свръхзадлъжнялост и други, които да демонстрират явното желание
на съдружника да действа против интересите на дружеството. Следва да е обосновано по какъв именно
начин неизпълнението на твърдяните
като задължения суми компрометира търговската дейност на дружеството, за да се приеме, че
обхваща фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. / Р. № 171/14.03.2012
г. по т.д. № 860/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290
от ГПК и др. /. В случая съдът намира за
неоснователни доводите на ищеца, че само и единствено неплащането на гласувани
надлежно от ОС на дружеството допълнителни парични вноски е основание за
изключване на съдружник. Това е изрично и конкретно основание по чл. 126, ал.3,
т.4 –нова / ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. -
ДВ, бр. 58 от 2003 г.), при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай
че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2, но това не означава априори,
че не може неизпълнението на други задължения на съдружника да не могат да
бъдат основание за изключването му, стига да се установи безспорно, че с
горното той действа против интересите на дружеството. Членственото правоотношение се
формира от предвидените в закона и в дружествения договор имуществени и
неимуществени права и задължения, чрез които съдружникът участва в дейността на
дружеството и в резултатите от нея. Като имуществени задължения съдружникът има като такива само тези, които
съставляват за внасяне на дяловата вноски и за допълнителни парични вноски, за
които обаче следва да има надлежно решение по чл. 134 от ТЗ и при установените
предпоставки. Сумата от 20000 лв., която се твърди, че ищецът не е платил на
дружеството и послужила като мотив за изключването му, не се твърди и не се
установява от ответника да съставлява допълнителна парична вноска. В
действителност не се спори между страните, че на 27.12.2013г. с платежно нареждане
е заплатена на А.К. сумата от 20 000 лв. с основание – продажба, ½
имот, дял. Съдът намира, че предвид размера на сумата и липсата на опровергаващи
вписаното основание писмени доказателства, не могат да се кредитират
показанията на разпитаната свидетелка, че той бил обещал да ги върне в
едномесечен срок и имал нужда от средства, тъй като сключването на договор за
заем за сума в такъв размер следва да е подкрепено с писмени доказателства и не
може да се установява с гласни такива. Следователно тази сума не съставлява
заем, който ищецът да е поел задължение да върне на дружеството. От ответника
се твърди, че сумата, която ищецът е получил не му се следва, тъй като е от продаден
имот, собственост на дружеството, т.е. твърдяните доводи са за недължимо
плащане към този съдружник. Предвид липсата на доказателства за конкретно
договорно правоотношение, съдът счита, че се твърди, че е налице неоснователно
обогатяване с посочената сума. Същевременно съдът намира, че наличието на
финансови взаимоотношения между съдружник и самото дружество и тяхното
изпълнение не е елемент от съдържанието на членствените права и задължения на
съдружника. Това дали даден съдружник дължи на дружеството някакви суми или не,
и съответно връщането на същите сочи на облигационен спор, който не само, че е
могло, но и е следвало да бъде решен в отделен процес. Няма пречка ответното
дружество след като твърди, че му се дължи връщане на сумата от 20 000 лв.
като получена от ищеца без основание да заведе иск и да се сдобие с изпълнителен
титул срещу длъжника си. В случая няма данни ответното търговско дружество,
освен отправяните изцвънсъдебни покани, да е предприело каквито и да е действия
по събиране на твърдяното си вземане, което с оглед конкретните обстоятелства
се сочи да попада в хипотезата на получено без основание плащане и е изискуемо
от момента на престацията, т.е. от декември 2013г. Почти седем години ответното
дружество не е предприело действия за осъждане на сочения като длъжник
съдружник да му заплати сумата, която се твърди, че е му е дължима. В рамките
на настоящото производство, съдът не е сезиран с иск за установяване на това
вземане в размер на 20 000 лв., и не следва да се произнася по
съществуването му, включително и евентуалното му погасяване по давност. Спорният
въпрос е единствено и само дали невръщането на парично задължение, което се
твърди съдружникът да има към дружеството, съставлява основание за изключването
му като съдружник, след като това вземане не съставлява допълнителна парична
вноска. Като се акцентира върху правата и задълженията на съдружника, следва да
се има предвид, че той дължи като парична престация във връзка с членственото
си правоотношение само и единствено допълнителни парични вноски, за които е
взето решение по съответния ред. Дали има други неуредени финансови
взаимоотношения с дружеството или не е въпрос на отделен облигационен спор, но
неизпълнението на същите не е пряко и тясно обвързано с неизпълнение на
неговите задължения като съдружник, нито може да се третира като действие против
интересите на дружеството, което той извършва именно в качеството си на
съдружник. За да е налице такова действие, следва неизпълнението чрез действие
или бездействие да е пряко свързано с членствените му права и задължения, а в
случая се твърди парично задължение, което почива на съвсем различно основание.
Наред с горното както се установява и от събраните по делото доказателства в
годините след получаване на тази сума, ответното дружество е извършвало
търговска дейност, оперирало е с парични потоци, продавало е и други имоти,
т.е. не може да се приеме, че неизпълнението на едно твърдяно и оспорвано
парично задължение на едно лице – длъжник съставлява действие против интересите
на дружеството. По делото не се установи по надлежния начин, а именно чрез
помощта на специални знания на вещо лице икономист, че невръщане на твърдяното
задължение от 20 000 лв. е затруднило финансовата дейност на дружеството.
Нещо повече, налице са данни, а именно от справка по публичния ТР, се
установява, че към предходни години, за които има обявявани отчети за приходите
и разходите и кратки баланси, ответното дружество не е било в състояние на
задлъжнялост. Напротив, за 2016г. и 2017г. е реализирало печалби в посочените
размери, а към 31.12.2019г., когато е взето решението за изключване по
заведения счетоводен баланс дружеството има текущи активи в размер на 73
хил.лв., а са отразени задължения в размер на 34 лв., следователно дори и да е
налице задължение на ищеца в размер на 20 хил.лв., отразено като текущ актив /
вземане/, то неизпълнението му не е пречка дружеството да удовлетвори
кредиторите си, тъй като отразените задължения са по-малки по размер. Няма
никаква пречка и забрана за търговското дружество, ако е считало, че
действително има такова задължение, което е извън кръга на членствените такива,
да предприеме действията, които всеки кредитор може да извърши за събиране на
вземането си. Липсват такива твърдения и доказателства от страна на ответника.
Предвид горното съдът намира, че не се установява по същество соченото
нарушение, а именно невръщането на претендираната сума като получена без
основание в облигационни отношения между ищеца и дружеството да представлява
основание за изключването му като съдружник, а именно действие против
интересите на дружеството. Всички длъжници на дружеството, които не изпълняват
в срок паричните си задължения, биха накърнили имуществената му сфера в някаква
степен и в това отношение това, че г-н К. се твърди да е такъв, не съставлява
неизпълнение на задължения в качеството му на съдружник, което да е пряко свързано
с членствените му права и задължения.
По отношение на третата сума,
която се твърди, че ищецът е получил неправомерно и не е върнал, а именно сумата
от 250 лв. от 14.07.2015г., за която се установи от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че представлява изтеглена на каса от А.К. от посочената банка, съдът
намира, че също не може да бъде основание за изключването му като съдружник.
Оперираното с банковите сметки на дружеството е правомощие на управителя на
дружеството в качеството му на негов законен представител. До заличаването му
чрез вписването в ТР на 03.12.2015г., А.К. е бил управител на ответното
дружество, действащ заедно и поотделно с другия управител. Няма как обикновен
съдружник, който не е управител и не е законен представител на дружеството, да
оперира със сметките му и да тегли суми. Следователно процесното действие, за
което се твърди да е основание за изключване, е от лицето в качеството му на
управител, а не на съдружник. Налице е константна практика на ВКС, обективирана
и в цитираното по-горе решение № 56 от 08.09.2010 г. по т.д. № 472/2009 г., ІІ
т.о. на ВКС и много др., че действия на съдружника в качеството му управител на
дружеството, дори и при доказването им от страна на дружеството, не могат да съставляват
основание за изключването му като съдружник, а би могло единствено да се
ангажира договорната отговорност при евентуални вреди за дружеството.
Следователно това действие също не съставлява надлежно основание за изключване
на ищеца като съдружник.
Предвид гореизложените мотиви
съдът намира, че от доказателствата по делото не се установи поведение на А.К.
в качеството му именно на съдружник в дружеството, а не като негов управител
или твърдян длъжник, което да попада във фактическия състав на разпоредбата на чл.
126, ал.3 т.3 от ТЗ и да е основание за изключването му. С оглед горното
атакуваното решение за изключването му следва да бъде отменено. Предвид горното
и при приемането от съда, че не е налице законосъобразно взето решение за
изключването му, са основателни доводите на ищеца, че по останалите, свързани с
това решения по т. 2, 3, 4 и 5 другият съдружник е гласувал еднолично, а той не
притежава 100% от капитала, нито притежава повече от половината, поради което
те не са приети с необходимото мнозинство и на това основание също следва да
бъдат отменени, още повече, че са пряко свързани с отменяното по т.1 –
изключване, а именно те са за намаляване и увеличаване на капитала и промяна на
правноорганизационната форма.
С оглед горното съдът намира,
че исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени. С оглед изхода на
спора разноски се следват на ищеца, като такива са направени за държавна такса
и за адвокатско възнаграждение, като същото е отразено като платено в брой в
представения договор за правна защита с №906291, стр. 146 от делото.
Следователно възнаграждение е платено и то е в минималният предвиден от Наредба
№1/2004г. размер по чл. 7, ал.1 т.10 (нова -
ДВ, бр. 84 от 2016 г.), предвиждаща,
че за производства по Търговския закон по
иск на съдружник или акционер срещу дружеството сумата е 800 лв. Предвид горното на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 880 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иска по чл. 74 от ТЗ, предявен от А.К.К., ЕГН **********,***, офис 3 –
адв. Ж., срещу „К.9.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
офис 3, всички решения на Общо събрание на съдружниците от 27.12.2019г., а
именно по т.1 - решение за изключването му на основание чл. 126, ал.3, т. 3 от ТЗ, по т. 2 - за намаляване на капитала на дружество и едновременното му
увеличаване, по т.3 - за промяна на правноорганизационната форма на дружеството
в ЕООД, по т.4 - за приемане на нов учредителен акт и по т.5 разни – за
възлагане на управителя Н.И.на действия по вписването в АВ-ТР, като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „К.9.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, офис 3, да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, офис
3 – адв. Ж., сумата от 880 лв. / осемстотин и осемдесет лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: