№ 25832
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110111457 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 11457/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „МТСБ Глобъл Литимитид“, дружество регистрирано по
правото на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия срещу „Банка ДСК“
ЕАД, като се твърди, че ищецът имал вземания срещу ответника произтичащи от
извъндоговорно основание. Поддържа, че в предмета на дейност заедно с негови
партньорски дружества предоставял услуги с платежни карти, електронни пари, крипто
валути и пр. за извършване на плащания към трети лица, която дейност описва подробно от
фактическа и правна страна. Навежда доводи, че доколкото бил дистрибутор на електронни
пари ползвал и подизпълнители, за да извършва дейността си. Сочи, че в началото на 2022 г.
Е.К. бил станал клиент на дружеството, като станал близък с представителя на дружеството
М.J.. Излага съображения, че в различни разговори М.J. бил споделил за проблемни
плащания, като К. споменал, че притежавал различни дружества в България, Израел и
Синагапур и предложил помощ за извършването на предводи чрез дружества в България.
Излага съображения, че на 05.05.2022 г. ищецът бил извършил превод за сумата от
190000,00 щ. д. по банковата сметка на „ЗероДев“ ЕООД, а на 06.05.2022 г. бил извършил
превод за сумата от 200000,00 щ. д. по сметката на „Ти Ел Й Систем“ ЕООД, който суми с
оглед банковите сметки били превалутирани в евро в общ размер на 358751,53 евро. Твърди,
че дружеството подизпълнител е трябвало да извърши банкови преводи към трети лица
съобразно указанията, които му бил предоставил ищеца, но само част от преводите били
надлежно изпълнени, поради което на 11.05.2022 г. били уведомени, че част от преводите не
1
били надлежно изпълнени. Поддържа, че на 12.05.2022 г. чрез партнираща институция било
отправило до ответника искане за незабавно връщане на средствата, които били направени
на българските дружества чрез т. нар. recall, тъй като Е.К. бил заподозрян в извършването на
измама чрез българските дружества, като за тези обстоятелства била уведомена и полицията
в Обединеното кралство. Инвокира доводи, че преди искането за възстановяване ответника
бил разрешил няколко превода към сметки на трети лица, част от които били по
предназначение, а други не, но въпреки полученото искане ответника не бил предприел
съответни действия за възстановяването на сумите, съответно за неизвършването на преводи
в размер на 176429,43 евро, като част от сумата предоставена от ищеца на неговите
подизпълнители, като суми били наредени на трети лица, което подробно описва. Развива
подробни аргументи от фактическа и правна страна за наличието на фактическия състав по
чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като аргументира, че именно ответника бил пасивно
легитимиран да отговаря на извъндоговорно-деликтно основание с оглед неизпълнение на
задълженията му по recall-а (искане за връщане), както и изискванията на българското
законодателство. Твърди, че има интерес от предявяването на частичен осъдителен иск за
сумата от 3000,00 евро, представляваща част от главница в по-голям размер от 176429,43
евро – обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби от твърдения
деликт. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства, както и по реда на чл. 186 ГПК да се изискат писмени доказателствени средства по
ДП 516/2022 по описа на СО-СГП, пр. пр. 18024/2022 г. на СГП, както и образувани
преписки пред БНБ. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията
се оспорва. Твърди, че в случая не са налице противоправни действия от страна на банката,
като ако последната имала някакви задължения, то те не възниквали от момент на искането,
а от момента на узнаването от банката, за което не били посочени доказателства. Поддържа,
че самият ищец бил признал нееднозначно, че ответника не е имал информация досежно
фактите във връзка с рекола, т. е. преводите били извършени преди това. Навежда доводи, че
подаденото искането от 12.05.2022 г. буди съмнение, доколкото SWIFT съобщението за
искането за връщане били получени при ответника на 24.05.2022 г., което било
неприсъствен ден, поради което датата била 25.05.2022 г., което обосновава от фактическа
страна. Излага съображения, че на 25.05.2022 г., след получаването на съобщението
съответните суми са блокирани от банката, поради което намира, че е положила дължимата
грижа и усилия за възстановяването на сумите, за което са изискани и становища от
представляващите на двете дружества. Твърди, че връщането на сумите обаче можело да
стане само със съгласието на получателите, тъй като след получаването им последните
ставали част от техния имуществен патримониум. Поддържа, че доводите за наличието на
съгласието за рекол не отговаряли на действителното фактическо положение, доколкото
Е.К. не бил надлежен представител на двете дружества, които били получили преводите, а
техния представител бил депозирал отказ от връщане на сумите. Навежда доводи, че
надлежно са изпълнени задълженията на ЗМИП. Аргументира, че с огледа фактите в случая
и спазването на закона отношенията с дружествата получатели са прекратени на 23.06.2022
г. и 24.05.2022 г. Инвокира съображения, че в случая не можело да се обоснове наличието на
фактическият състав на непозволеното увреждане, като сочи и обосновава, че в случая
липсвала причинна връзка, чието установяване било в доказателствена тежест на ищеца.
Отделно от това поддържа, че липсвало деяние, както и имуществена вреда, като всичко
описано от ищеца касаело негови отношения с трети лица. Прави доказателствени искания
за приемането на писмени доказателствени средства. Прави искане за разкриване на банкова
тайна. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
2
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на работа
– ответник, за причинени имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – чрез
неоснователно намаляване на актива на имущественият му патримониум, респ. увеличаване
на пасива на същия или сторянето на разноски); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на
изпълнение на възложената работа.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно първите четири и
последната материална предпоставка, а в случай, че твърди умисъл в действията на
работниците или служители на ищеца и това обстоятелство, а ответника следва да установи,
че е заплатил претендираните суми или да проведе обратно доказване, което по правило е
пълно и главно, като обори презумпцията за вина.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
По отношение на доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 186 ГПК, съдът
намира, че последните са процесуално допустими, тъй като са направени своевременно. Но с
оглед останалите ангажирани по делото доказателства в една си част се явяват не
необходими, а в другата неотносими с оглед предмета на правния спор.
На следващо място, съдът намира, че трябва да остави и без уважение искането за
разкриване на банкова тайна, което ответника прави за самия себе си. Искането по чл. 62, ал.
7 ЗКИ касае единствени трети лица. Логиката на разкриването на банковата тайна е не
страна по делото под предлог банкова тайна да укрива информация, а да може субекти в
предвидените от ЗКИ и специалните закони случаи да поискат съответната кредитна
институция да разкрие банковата тайна и то само за определени цели. Когато банката е
ищеца или ответник по делото и следва да предоставя необходимата информация по делото,
то същата не е обхваната от банкова тайна, поради което и разкриването на същата не е
необходима. Още повече, че в случая обстоятелствата за които е поискано разкриване на
банкова тайна, фактически са налице по делото, тъй като ответника е ангажирал
доказателства в тази насока.
Съдът констатира, че ищецът е поискал възстановяването на недължимо внесена
държавна такса, което е обосновал с факта, че е подал исковата молба, приложенията и
уточнителните си молби по електронен път.
Според разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ГПК съдилищата осигуряват на страните
възможност за заплащане на таксите по електронен път. В случай че искането за защита и
3
съдействие е извършено в електронна форма по чл. 102е в единния портал за електронно
правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто. При оттегляне на
съгласието за връчване по този начин разликата до пълния размер на дължимата държавна
такса се довнася от задълженото лице в 7-дневен срок.
В случая ищецът действително е подал исковата молба по електронен път, но по
аргумент от противното (argumentum a contrario от чл. 73, ал. 4, изр. 2 ГПК), трябва да се
направи извод, че предпоставките за определянето на по-малък размер на държавната такса
е в обусловен от две предпоставки. На първо място исковата молба да е подадена по
електронен път (за което няма спор, че е изпълнено в случая), но на второ място изрично
ищецът да е изразил съгласие за връчване по електронен път, доколкото при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4
ГПК, следва да се направи извод, че отказът от връчване по електронен път води до
дължимост на държавната такса в пълен размер.
Доколкото според правилата на чл. 71 и сл. ГПК, регламентиращи събирането на
държавната такса последната е дължима към момента на предявяването на исковата молба,
то именно към този момента се взема предвид от съда и се определя и размер на дължимата
държавна такса, като последващите изменения могат да касаят само изменението на иска, но
не и правилото на чл. 73, ал. 4 ГПК. Доколкото в случая ищецът не е изразил с исковата
молба изрично, че желае електронно връчване, то не е изпълнена предпоставката на чл. 73,
ал. 4, изр. 2 ГПК, поради което и съдът е определил дължимата държавна такса в пълен
размер, поради което не е налице недължимо внесена държавна такса. Следователно
искането на ищеца за възстановяване на недължимо внесена държавна такса трябва да бъде
оставено без уважение.
По отношение искане за възстановяването на държавната такса в частта по
отношение преписите, съдът намира, че ищецът неправилно тълкува правилото на чл. 102з,
ал. 3, изр. 2 ГПК, където е прието, че съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към
тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда
ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават
електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. Тоест, в случая не
се правят просто преписи, а заверени такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 07.10.2024 г. от 11:30 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, а на ищеца да се изпрати
и препис от отговора на исковата молба.
4
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИ Е доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 186
ГПК да се изискат писмени доказателствени средства по ДП 516/2022 по описа на СО-СГП,
пр. пр. 18024/2022 г. на СГП, както и образувани преписки пред БНБ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разкриване на банкова тайна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за възстановяване на недължимо
внесена държавна такса и държавна такса за преписи по делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен в частта, с
която е оставено без уважение искането за възстановяване на недължимо внесена държавна
такса – в която част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6