№ 4606
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502921 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20539/12.12.2023 г. по гр. д. № 10254/2023 г. по описа на СРС, 163 с- в е
отхвърлен предявеният от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК: ******* срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:
******* иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 1 420,23 лв., представляваща
част от заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета № 470422222222585 за настъпило ПТП на
30.04.2022 г. в гр. Бургас, на паркинга на магазин „Билла“ – „Трапезица“, вследствие на
което МПС марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. № ******* е увредено при движение на заден
ход на МПС марка „Мазда“, модел „5“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на 27.02.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“
ЕАД срещу решението с излагане на съображения за неправилност на същото. Поддържа се,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че всеки от водачите е допринесъл
поравно за процесното ПТП. Сочи се, че от ангажираните доказателства се установява ПТП
да е настъпило по вина на застрахования при ответника водач. Моли се съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в
цялост. Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на
регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил
следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане в резултат на
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът
носи риска /непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД/; в изпълнение на договорното
си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за различен механизъм на ПТП и за съпричиняване, както и погасяването
на дълга.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на 30.04.2022 г. в гр. Бургас, на паркинга
на магазин „Билла“ – „Трапезица“ е настъпило ПТП при участие на л. а. „Ауди“ модел „А5“
с рег. № ******* и л. а. „Мазда“, модел „5“ с рег. № *******; че вследствие на настъпилото
ПТП на л. а. „Ауди“ са били нанесени имуществени увреждания в размер на 2 981,09 лв.; че
към момента на настъпване на застрахователното събитие между ищеца и собственика на л.
а. „Ауди“ е бил сключен валиден договор за имуществена застраховка, а между ответника и
водача на л. а. „Мазда“ – договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите"; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 815,47
2
лв. и е извършил ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както и че на 20.12.2022 г.
ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 1 420,24 лв. във връзка с процесната щета.
Спорни пред настоящата инстанция са механизмът на настъпване на ПТП, както и
наличието на съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС.
От свидетелските показания на разпитаните водачи на двата леки автомобила,
участвали в процесното ПТП, както и от приетото от първоинстанционния съд заключение
на допълнителната съдебно- автотехническа експертиза /ДСАТЕ/ се установява следният
механизъм на ПТП: на 30.04.2022 г., около 15:25 ч. в гр. Бургас, на паркинг на магазин
„Билла“ – „Трапезица“ водачът на л. а. „Мазда“ с рег. № ******* при движение на заден ход
не се убедил, че пътят за него е свободен и реализирал удар със също движещия се на заден
ход при излизане от реда на паркираните автомобили л. а. „Ауди“ с рег. № *******, водачът
на който видял приближаващия се на заден ход л. а. „Мазда“, но не реагирал, а единствено
натиснал клаксона на управлявания от него автомобил, след което настъпило и процесното
ПТП.
Тук е мястото да се посочи, че в действителност в хода на първоинстанционното
производство е прието заключение и на съдебно- автотехническа експертиза /САТЕ/. В
същото вещото лице е описало друг механизъм на процесното ПТП. Това е така, доколкото
експертът при изготвяне на заключението си е работил единствено с представените по
делото писмени доказателства, но не и със събраните в последващ момент гласни такива.
След провеждането на разпитите на двамата водачи на леките автомобили, участвали в
процесното ПТП, съдът по искане на ответника е допуснал ДСАТЕ, чието заключение
настоящата инстанция кредитира досежно въпроса за механизма на ПТП. Същото изцяло и
безпротиворечиво си кореспондира със свидетелските показания на водачите на леките
автомобили и съвкупната преценка на така обсъжданите доказателства води именно до
извода, че процесното ПТП е настъпило по гореописания механизъм.
Досежно въпроса за наличието на съпричиняване от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС съдът намира следното:
Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на категорично доказани в процеса при условията на пълно и
главно доказване действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен нито да се
основава на предположения. Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем /в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО/.
Вярно е, че в двустранен констативен протокол за ПТП от 30.04.2022 г. се съдържа
изрично изявление на водача на л. а. марка „Мазда“ с рег. № *******, че същият е виновен за
процесното ПТП, тъй като не е успял да види „пострадалото МПС“, но така направеното
извънсъдебно признание не се подкрепя от други представени и събрани по делото
доказателства.
3
От приетото по делото заключение на ДСАТЕ, която съдът кредитира, се установява,
че водачите и на двете превозни средства са могли да предотвратят настъпването на
процесното ПТП. В този смисъл и двамата водачи са допринесли за настъпването на
установените имуществени увреждания. От ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на ДСАТЕ категорично се установява, че не само
водачът на л. а. „Мазда“, но и водачът на л. а. „Ауди“ е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1
и ал. 2 ЗДвП. Съгласно посочените разпоредби преди да започне движение назад водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
От показанията на водачите на превозните средства, участвали в процесното ПТП,
категорично се установява, че и двамата са предприели движение на заден ход с
управляваните от тях леки автомобили, без преди това да се убедят, че пътят зад превозните
средства е свободен – като наблюдават непрекъснато пътя зад управляваните от тях
превозни средства или като осигурят лице, което да сигнализира за опасността, следователно
не са се уверили, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се
намират зад тях. По- конкретно – от показанията на водача на л. а. „Мазда“ /св. Н./ може да
се направи еднозначният извод, че същият изобщо не е видял движещия се зад него също на
заден ход л. а. „Ауди“, а единствено е чул свирене, като е бил съсредоточен в преминаващите
на паркинга хора.
От показанията на водача на л. а. „Ауди“ /св. А./ безспорно се установява, че същият
също е нарушил посочените правила за движение, доколкото едва при предприето вече
движение на заден ход е видял приближаващия се също на заден ход л. а. „Мазда“ и в този
смисъл нито се е убедил преди извършване на движението, че пътят зад управляваното от
него МПС е свободен, нито се е уверил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, а директно е предприел движение на заден ход и едва впоследствие е
установил, че зад него се движи друг л. а.
Още повече, че въпреки че водачът на л. а. „Ауди“ е възприел движещия се също на
заден ход л. а. „Мазда“, макар и в по- късен момент, той не е предприел необходимите
действия по предотвратяване на удара, а е продължил да управлява лекия автомобил на
заден ход. Аргументът, изтъкнат в свидетелските показания, а именно че водачът не е могъл
да реагира, не изключва вината, а оттук и приноса му за настъпване на процесното ПТП. Не
се навеждат доводи нито пък се представят доказателства, от които би могло да се направи
извод, че в действителност водачът на л. а. „Ауди“ е бил възпрепятстван да реагира и да спре
управляваното от него МПС или да предприеме действия по движение на същото напред, за
да избегне удара. Още повече, че самият водач на л. а. „Ауди“ твърди, че е предприел
действие, виждайки приближаващия се на заден ход л. а. „Мазда“, но не изразяващо се в
предприемане на маневра за избягване настъпването на процесното ПТП, а в натискане на
4
клаксона на автомобила, което действие не е достатъчно за предотвратяване на процесното
ПТП.
Така изложените съображения мотивират въззивната инстанция да приеме, че с
поведението си водачът на л. а. „Ауди“, застрахован при ищеца, е допринесъл за
настъпването на ПТП и процесните вреди не са в причинно- следствена връзка единствено с
поведението на водача, застрахован при ответника. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че е налице съпричиняване от страна на водача на л. а. „Ауди“ с рег. № ******* при
осъществяване на процесното ПТП, чийто размер определя на 50 % от общо настъпилите
вреди.
С оглед на всичко изложено дотук съдът счита, че елементите, включени във
фактическия състав на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 411 КЗ, се явяват
доказани, като следва да се установи в какъв размер е възникнало регресното вземане. При
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. От
приетото от първата инстанция и неоспорено от страните заключение на САТЕ се
установява, че стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил л. а.
„Ауди” с рег. № *******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза
на 2 981,09 лв.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на
разпоредбата на чл. 411 КЗ в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема релевираното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване за основателно по вече изложените по- рано мотиви, които не
намира за необходимо да преповтаря.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
заплатил сума в размер по- нисък от стойността необходима за възстановяване на процесния
автомобил, определена от вещото лице, а именно 2 840,47 лв. /заедно с ликвидационни
разноски в размер на 25 лв./. Така при възприет извод за наличие на съпричиняване в размер
на 50 % ответникът би следвало да отговаря за сумата от 1 420,24 лв., но както вече беше
посочено по- рано, между страните не се спори, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че ответникът е заплатил на ищеца на 20.12.2022 г. /преди подаване на исковата
молба/ във връзка с процесната щета сума именно в размер на 1 420,24 лв. Следователно
поради извършено от ответника плащане искът следва да бъде отхвърлен.
Досежно направеното от ищеца искане за присъждане на законната лихва върху
главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
съдът счита, че същото следва да се отхвърли поради отхвърляне на иска за главното
вземане.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
5
обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1
ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед
релевантната практика на СЕС и ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, а именно
решение Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г., както и Определение
№ 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на ВКС, IVг.о., възнаграждението следва да
бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, цената на
защитавания материален интерес и действително извършената работа. Ето защо, в случая
съдът счита, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сума в размер
на 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20539/12.12.2023 г. по гр. д. № 10254/2023 г. по описа на
СРС, 163 с- в е отхвърлен предявеният от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК: ******* срещу ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК: ******* иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 1420,23 лв. –
главница, представляваща част от заплатено застрахователно обезщетение, с включени
ликвидационни разноски по застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета №
470422222222585 за настъпило ПТП на 30.04.2022 г. в гр. Бургас, на паркинга на магазин
„Билла“ – „Трапезица“, вследствие на което МПС марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. №
******* е увредено при движение на заден ход на МПС марка „Мазда“, модел „5“ с рег. №
*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба на 27.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Триадица“, пл. „******* да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6