РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Перник, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 24363/21.06.2022 г. от „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ 7, ет. 5, чрез адв. С. С., с искане за отмяна
действието на ЧСИ- С.Б. по изп. дело № 644/2022 г., изразяващо се в отказ да намали
размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата 200,00 лв., както и
определения по изпълнителното дело размер на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, за което е изпратено съобщение с изх. № 22372/23.05.2022 г.
Наведени са доводи, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над
законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над
размерите, посочени в чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Сочи се, че
адвокатският хонорар е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на
делото, а определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса
незаконосъобразно е изчислена и върху адвокатското възнаграждение. По изложените
съображения се моли да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя по изп. дело № 644/2022 г. по описа на ЧСИ
С.Б. до сумата 200,00 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и да бъде коригиран размерът на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ като бъде изчислена само върху
материалния интерес по изпълнителния лист, евентуално върху намаления размер на
адвокатското възнаграждение.
В законовия срок ответникът по жалбата – К. Б. И., не е изразил становище.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК за
1
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнителното дело е 200,00 лв. за образуване на изпълнителното дело, и ½ от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело, в случая равняващ се на 400,00 лв. С оглед изложеното, счита, че
жалбата е неоснователна.
За да се произнесе, от фактическа страна, съдът съобрази следното:
Изпълнително дело № 644/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б. е образувано по молба на К. Б.
И., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В., на основание изпълнителен лист срещу
длъжника “Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********,
издаден по влязло в сила Решение № 260137/10.02.2021 г. по гр.д. № 01865/2020 г. по описа
на РС-Перник, за сумата от 1382,98 лв. - представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата
329,67 лв., представляваща направени разноски по делото.
С ПДИ от 11.04.2022 г., получена на 29.04.2022 г., длъжникът е уведомен, че
задължението му по изпълнителното дело към тази дата възлиза на 2701,78 лв., които
включват: 329,67 лв. – неолихвяема сума, 1382,98 лв. – главница, 163,27 лв. – лихви, и
342,30 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 228,56 лв. в полза на ЧСИ С.Б., както и други суми,
дължими до този момент, в общ размер на 255,00 лв. Едновременно с ПДИ, са изпратени и
запорни съобщения за горепосочената сума до “Обединена българска банка” АД, „Общинска
банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
„Инвестбанк“ АД, „Търговска банка Д“ АД и „Юробанк България“ АД.
Видно от приложените по делото платежни нареждания, че на 20.04.2022 г. е извършен
превод в размер на 2705,24 лв. по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на
задължението по изп.д. № 644/2022 г. Със същото основание е извършен и превод на сумата
2708,69 лв. на 29.04.2022 г.
С възражение с вх.№ 18975/04.05.2022 г. длъжникът е оспорил размера на
адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и е поискал
намаляването им като прекомерни.
С постановление съдебният изпълнител е отказал намаляване на адвокатския хонорар
на взискателя, за което на 23.05.2022 г. на длъжника е връчено съобщение с изх. №
22373/23.05.2022 г.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и всички правно релевантни факти приема следното:
От приложения препис на изпълнително дело се установява, че срещу размера на
адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТЗЧСИ, обективирани в поканата за
доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 29.04.2022 г. е подадено възражение от
длъжника с вх. № 18975/04.05.2022 г. Доколкото съобщение с изх. № 22372/23.05.2022 г. за
постановлението на съдебния изпълнител във връзка с възражението е връчено на длъжника
на 07.06.2022 г., а жалбата с идентични оплаквания е подадена на 21.06.2022 г., съдът
намира, че частната жалба е допустима, като подадена в предвидения в закона срок, против
подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Видно от приложеното по делото платежно нареждане, че сумите, посочени в поканата
за доброволно изпълнение, са преведени по сметка на съдебния изпълнител на 20.04.2022 г.
- в срока за доброволно изпълнение. Извършеното плащане погасява изцяло задължението
на длъжника по изп.дело № 644/2022 г., поради което последващо представителство на
2
взискателя за водене на същото не е необходимо. При липсата на извършени действия от
пълномощника на взискателя, насочени към удовлетворяване на паричното притезание, на
последния следва да бъдат присъдени разноски единствено за образуване на изпълнителното
дело.
На следващо място, съдът намира, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа
и правна сложност, поради което в настоящия случай се дължи възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело в минимален размер, съгласно чл. 10, т. 1 от
действащата към момента на сключване на договора за правна помощ Наредба №1/2004г.
/така Определение № 321 от 30.04.2014 г. по гр.д. № 1712/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, същият е сключен на ***, поради
което минималният размер на възнаграждението съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата е 200,00
лв.
С оглед изложеното, обжалваното постановление следа да бъде отменено като
адвокатският хонорар, присъден на взискателя, бъде намален от 250,00 лв. на 200,00 лв.
По отношение размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът
приема следното:
Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК
/Решение № 266/19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. /, разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или делото се прекрати на
основание по чл. 433 от ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство - чл. 79 от ГПК. Плащането на първоначалния взискател е
извършено след започване на изпълнителното производство, т.е., след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред 2 съдебния изпълнител. Единствено изключение от
принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал.
2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е
предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение
дължи разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, вкл. и
разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26
от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По
общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на
парично вземане пот. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители винаги е за сметка на длъжника. Според изпълнителния лист размерът на дълга
на жалбоподателя възлиза на 1712,65 лв., както и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Предвид липсата на
удостоверяване в изпълнителния лист и доказателства за датата, на която е подадена
исковата молба, съдът приема, че законната лихва следва да бъде изчислена от посочената в
изпълнителния лист дата на постановяване на решението /10.02.2021 г./ до плащането,
извършено на 20.04.2022 г., в размер на 167,12 лв. По възражението, че неправилно е
определена основата за изчисляване на пропорционалните такси, дължими към съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
Според забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ за определяне на размера на
пропорционалната такса при събиране на парично вземане, която се определя въз основа на
събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват само
авансовите такси, заплатени от взискателя. Когато изпълнителният лист е предявен пред
частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното
производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (дори да не
са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело,
3
така и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват
на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т. нар. окончателна
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл е и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело №
1891/2010 г. на ВКС, IV ГО. След като в забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ изрично е
регламентирано, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, то
следва, че е изключена възможността съдебният изпълнител да събира пропорционална
такса и върху разноските по изпълнението, които по своето естество могат да се приравнят
на авансови такси (доколкото са направени преди събиране на процесното вземане по изп.
дело). В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението представлява разноски,
които взискателят е направил във висящото изпълнително производство – авансово т.е.
адвокатският хонорар, като разход по изпълнението следва да се признава (приема) като
авансов разход във връзка с изпълнителното дело, поради което и не следва да бъде включен
в таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Следва, че пропорционалната такса се дължи само върху
вземането по изпълнителния лист. В паричното вземане, върху което се изчислява таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените от взискателя такси, вкл. и
заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното дело. Към тази сума
следва обаче да се добави и законната лихва лихва, изчислената от съда с онлайн калкулатор
за периода от 10.02.2021 г. до 20.04.2022 г., в размер на 167,12 лв. Настоящият съдебен
състав приема, че размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, върху сумата по изпълнителния
лист и събраната лихва, възлиза на 170,90 лв., като към тази сума следва да се добави и 20 %
ДДС. Следва, че размерът на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е 208,28 лева. По изложените
съображения жалбата, с която са обжалвани действията на ЧСИ по определяне на
разноските по изпълнението, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, с която
съдебният изпълнител е приел разноски в изпълнителното производство за пропорционална
такса по т. 26 от Тарифата в размер над 205,08 лв. до 228,56 лв., е основателна.
По отговорността за разноски:
Настоящият състав на съда приема, че в това производство по жалба почл. 435, ал. 2, т.
7 от ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в
производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за
начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от
начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така,
защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на
отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва
първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от
произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу
постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по
чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността
за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от
ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във
връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това
производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в
частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото.
Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за коригиране на
съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се
следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не е
самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите
съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на
определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения
за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение №
4
254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во Т. О.; Определение № 278/01.07.2020
г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3- то Г. О.; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д.
№ 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. О. /. При така възприето искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ 7, ет. 5, отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското
възнаграждение на взискателя, обективиран в съобщение с изх. № 22372/23.05.2022 г. по
изпълнително дело № 644 по описаза 2022 г. на ЧСИ С.Б., с рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие – Окръжен съд Перник, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнително дело №
644 по описа за 2022 г. на ЧСИ С.Б., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен
съд Перник на 200,00 лв. /двеста лева/.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ 7, ет. 5, определената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ, обективирана в поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
644/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б. в размера над 205,08 лв. до 228,56 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 205,08 лв. /двеста и
пет лева и осем стотинки/ с включен ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5