МОТИВИ
Към решение по НАХД № 869 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година.
Т.Т.Т. с ЕГН ********** *** е привлечен
като обвиняем и предаден на съд за това, че:
На 26.02.2017 г. в землището на гр. К.,
обл. П., „Индустриална зона“, като е проявил жестокост към гръбначни животни –
4 броя кучета, а именно:
1) 1 бр. мъжки, полово зрял екземпляр от
породата „К.К“ на приблизителна възраст около 5 години;
2) 1 бр. женски, полово зрял екземпляр
от породата „К.К“ на приблизителна възраст около 5 години;
3) 2 бр. женски екземпляри на
приблизителна възраст около 3 месеца,
им е причинил противозаконно смъртта,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животните и с особена
жестокост - престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В съответствие с правомощията си по
чл.248, ал.2, т.4 от НПК, съдия докладчика по НАХД №869/2019г. преценил, че са
налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК по отношение на обв. Т., поради което
с разпореждането си е насрочил делото за разглеждане по реда на глава 28 от
НПК, а именно за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
предложението фактическа обстановка и водят до извод, че именно обв. Т. е автор
на престъплението за което му е повдигнато обвинение, като предлага на съда да
му наложи административно наказание „Глоба“ в размер около 2000лв.
В с.з. обвиняемия се явява лично и се
представлява от адв.З.Т., която заявява, че подзащитния й не се признава за
виновен, оспорва постановлението на прокурора, моли Т. да бъде оправдан, като
пледира, че обвинението не е доказано, като по неин почин са събирани
доказателства в хода на съдебното производство.
В хода на досъдебното и съдебното
производство обв. Т.
е дал и дава обяснения, като не се признава за виновен и в последната си дума
моли да бъде оправдан.
Съдът, след внимателен анализ и
преценка, поотделно и в съвкупност на събраните и приложени по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Т.Т.Т. е роден на *** ***,
****,****,*****,*****,*****,****, с постоянен адрес *** с ЕГН **********,
НЕОСЪЖДАН.
Към месец февруари 2017г. обв. Т.Т.
притежавал имот, бивша печатница в Индустриалната зона на гр. К..
В същата местност, на около 500 м. от
имота на обв. Т., имот стопанисвал и св.
Л.П.П.. В имота П. бил изградил кът за отглеждане на животни - пернати птици. В
същия имот отглеждал и кучета от които четири големи и две малки - всички
порода "К.К". Двете малки кучета били родени през м. януари 2017 г.,
най-голямото женско куче било на 7 години, а едното мъжко куче - на 3 години.
Другите две големи кучета, мъжко и женско били по на около 5 г.
Всяка сутрин и вечер през зимния сезон
П. ходил да храни животните, като кучетата имали навика да го чакат извън имота
- на разклон на черен път, дясното разклонение на който водил до имота на обв.
Т., а лявото - до имота, стопанисван от св. П.. На 22 или 23.02.2017 г. вечерта
св. П. отишъл до нахрани кучетата си, които го чакали на посочения разклон.
Малко след това на същото място дошъл обв. Т. с управлявания от него автомобил
- марка "Ситроен". Т. бил сам и бил спрял автомобила в близост до св.
П.. Видели се, но не си казали нищо. Св. П. възприел поведението на Т. като
заплаха, поради което се качил на автомобила си и потеглил, но въпреки това
негово твърдение не е подавал сигнал в полицията за този случай
На 26.02.2017 г., около 10 ч. сутринта
св. П. отново отишъл да нахрани кучетата си. На описания разклон на
неасфалтирания път в индустриалната зона на гр. К. го чакало само едно от
кучетата му. Вместо да го последва към имота му, кучето тръгнало в другата
посока и св. П. го последвал. Следвайки кучето, непосредствено до имота на обв.
Т., св. П. видял две от другите си големи кучета и двете малки кученца, които
били мъртви. Разстроен, св. П. ***. Тогава не уведомил полицията.
Около 10:15 часа св. П. се срещнал със
свой приятел - св. И.Р.Н., който бил в автосалон на изхода на гр. К. към гр. П.
и му обяснил за случилото се. Управител на автосалона бил св. П., а св. Н.
работил там от около 3 години. След това П. и Н. ***, за да пият кафе и да
решат какво да правят, тъй като П. се колебаел дали да подаде сигнал до
органите на МВР. По пътя, св. П. се обадил на своята приятелка - св. И.Н.Ч.,
която взели от дома й, след което тримата се отправили и пили кафе в гр. К..
Св. Н. и св. Ч. убедили П. да се върне на мястото, където били мъртвите кучета
и да подаде сигнал до органите на МВР.
Междувременно, след като св. П. видял
мъртвите кучета и тръгнал към гр. К., отивайки към имота на обвиняемия с
автомобила му, той и св.М.Д. видели, че в непосредствена близост до имота на Т.
има умрели 2 големи и 2 малки кучета. Св.М.Д. предложил да ги махнат от там за
да не пречат на пътя. Опитали да ги изтеглят двамата, чрез въже вързано за
краката им, но те били тежки и не успели. За това обв.Т. ги завързал за
автомобила си и ги изтеглил до образувало се сметище от сухи пръчки
/лавандулови съчки/.
Около 11:40 ч. св. П. се върнал сам на
мястото на произшествието, видял обв. Т., спрял непосредствено до колата му и
подал сигнал на тел. 112, тъй като предположил, че той е убил кучетата.
Виждайки П., обв. Т. се качил на автомобила си и потеглил, но св. П. се качил в
своята кола и успял да препречи с нея пътя на обв. Т. и той спрял. П. се обадил
на журналисти и на св. И.Н., който заедно със св. И.Ч. пристигнали при него.
След това пристигнали и изпратените служители на РУ на МВР - св. Д.Г. и св.
Т.Т.П., които запазили местопроизшествието и извикали екип, който да извърши
оглед.
Пред тези свидетели между обв. Т. и св.
П. възникнал спор, като П. обвинявал Т., че е умъртвил кучетата. Т. отричал, но
когато на мястото пристигнали журналисти, обвиняемия се притеснил от създалата
се ситуация и започнал да предлага на св. П. „да се разберат нещо“, като да му
даде пари или да му купи други кучета.
При извършване на огледа било
установено, че две от мъртви кучета - черно-бели, били разположени на
разстояние от 2 м. едно от друго. Встрани от кучетата имало тлееща купчина от
сухи клони и растителност.
Предният десен крак на първото възрастно
куче, намиращо се от дясно в посока юг, бил завързан със сезал. В горната част
на десния хълбок имало отвор с кръгла форма с диаметър около 5 мм., а на 10 см.
назад имало и втори кръгъл отвор с разкъсване на кожата. На врата на второто
куче бил завързан сезал с дължина около 1,5 м. В горната час на левия хълбок на
трупа имало 2 отвора, напречно на гръбначния стълб на 2 см. едно от друго с
диаметър около 10 мм., пробиващи кожата. По пътя продължаващ направо от
кръстовището, на около 20 м. било намерено мъртво малко черно-бяло куче с
отворена рана между предни крака и червено петно около раната. На 12 м. по
продълженото на пътя било намерено и второ малко черно-бяло куче с отвор на
врата от дясната му страна.
В колата на обв. Т. била намерена и иззета
законно притежавана ловна пушка "Байкал", 12 калибър - разглобена и
поставена в калъф, както и 5 бр. патрони 12 калибър, поставени в кожен калъф за
патрони, за които той обяснил, че е законен ловец и щял да почисти пушката в
склада си и да я закара в гр. Баня на майстор, който да удължи приклада й и за
това те се намирали в автомобила му.
На около 80 м. от мястото, където били
намерени двете кучета, в посока индустриалната зона, до
посоченото по-горе кръстовище на черния път, в посока към бившата печатница
била намерена и празна гилза за ловна пушка със зелен цвят, кал. 12.
Мъртвите кучета също били иззети и
изпратени за ветеринарномедицинска експертиза в Тракийският университет в
гр.С.З. – Ветеринарно-медицински факултет. Още на другият ден от твърдяното
деяние – 27.02.2017 г. доц. д-р Р.Д. извършил оглед на мъртвите кучета, като
все още нямало тежки послесмъртни изменения по тях.
От заключението на назначената в хода на
ДП съдебно-ветеринарномедицинска експертиза, изготвена именно от доц. д-р Р.С.Д.
- преподавател в Секцията по В.А при Катедра по В.А, хистология и ембриология
към Ветеринарномедицинския факултет на Тракийски университет гр. С.З., се
установява следното:
На мъжкия полово зрял индивид са били
причинени:
-
разкъсно контурзна рана в областта на коремната стена при прехода между
торакална и екстраторакалната й част с размери 5х10 см., върху която липсва
кожно покритие и която е перфорирала коремната стена.
-
разкъсно-контузна рана в областта над дясната ингвинална област, която не е перфорирала
коремната стена.
-
контузна рана в областта на каудалната част на лявата ребрена стена без
перфорация на коремната кухина и множество контурзни ранив областта на дясната
глутеална ие поясна област и дорзалните част и на двете глутеални области и краниално
от тях. Смъртта е настъпила в резултат на обилната интракавитетна кръвозагуба,
в допълнение с периферните травматични находки.
На женския полово зрял индивид са били
причинени:
-
две прободни рани в лявата коремна стена, достигащи коремната кухина, причинени
с остър предмет, тъй като не са открити сачми.
-
множество рани на меките тъкани, допринесли за допълнително травматично
увреждане на индивида, които ускоряват фаталните последици от първите две рани.
Смъртта е настъпила в резултат на обилната интракавитетна кръвозагуба в
допълнение с периферните травматични находки.
На първия малък женски екземпляр били
причинени:
-
контузия на меките тъкани с размери 5х5 см. в областта на предната част от
вентралната част на гърдите с масивна травма на подлежащите мери тъкани,
съпроведен с обширен кръвоизлив;
-
масивна контурзно-разкъсна рана в областта на лявата горна част от коремнтаа
стена, недостигаща до коремната кухина. Смъртта е настъпила от обилната
интраторакална кръвозагуба в допълнение с периферните масивни травматични
находки.
На втория малък женски екземпляр били
причинени:
-
обширна, масивна травма на меките тъкани в областта на горната част на лявата
коремна стена, причинила кръвоизлив с неголеми размери;
-
масивна травма в областта на преходът между гръдния и поясния отдел на меките
тъкани периферно на гръбначния стълб, довела до дълбочинни промени и
кръвоизливи;
-
масивна травма с дълбоки кръвоизливи отдясно, вентрално в областта на прехода
между главата и шията, засягаща големи кръвоносни съдове и нерви в тази област,
които са довели до масивен кръвоизлив и нарушена автономна инервация. Смъртта
е настъпила от обилният кръвоизлив в областта зад гръкляна.
Според тази СМЕ смъртта на животните е
причинена от пряко и силно травматично увреждане на меките тъкани чрез пряко
въздействие от твърди тъпи и остри предмети, които са довели до
контузно-разкъсни рани с различни размери. В следствие на тях се е достигнало
до травматични увреждания на редица коремни, гръдни и шийни органи, съпроводено
с масивни фатални кръвоизливи и тежко травматично увреждане на организма.
Травматичните увреждания са извършени без подбор на местата за увреждане и с
проява на особено голяма жестокост.
В с.з. вещото лице изготвило
експертизата - доц. д-р Р.Д. поддържа изцяло експертизата, като категорично
заявява, че убийството на тези кучета не се дължи на огнестрелни наранявания.
Нараняванията
по кучета се дължали на твърди предмети, може и на твърди остри предмети, но не
от типа на нож, защото нямало порезни рани, нямало разрязване, т.е. може да е
остър предмет, но не и режещ. На кучетата са били нанесени повече от един удар,
доста удари, които са довели до много тежки вътрешни наранявания - кръвоизливи
- гръдни и коремни кръвоизливи, като при някои индивиди са по обилни, а при други
не са. Проявена
била голяма, силна жестокост спрямо кучетата. Всичките рани били получени
приживе.
Убития женски полово зрял екземпляр не
бил в период на лактация /да кърми/, млечните й жлезите били интактни, т.е. тя
не била кърмачка.
След съдебно-ветеринарномедицинска
експертиза, изготвена от доц. д-р Р.С.Д., в хода на ДП била назначена и СМЕ по
писмени данни /л.48-55/, но възложена не на специалист, какъвто е доц. д-р
Р.Д., а на лекар по съдебна медицина – д-р Е.Н.Б..
От заключението на тази СМЕ се установява,
че смъртта на животните е причинена от пряко и силно травматично увреждане на
меките тъкани, чрез пряко въздействие от твърди тъпи и остри предмети, които са
довели до контузно-разкъсни рани с различни размери. В следствие на тях се е
достигнало до травматични увреждания на редица коремни, гръдни и шийни органи,
съпроводено с масивни фатални кръвоизливи и тежко травматично увреждане на
организма. Травматичните увреждания са извършени без подбор на местата за
увреждане и с проява на особено голяма жестокост.
След тази експертиза е
назначена допълнителна СМЕ на същото
в.л. /л.156-158/, като според заключението й е възможно описаните
разкъсно-контузни травми да са причинени от атипично действащо огнестрелно
оръжие, каквото е стандартната ловна пушка, снарядена с атипични боеприпаси.
Подобни атипични проектили бързо губели кинетичната си енергия при полета си в
пространството и нараняванията, които причинявали много приличали на такива от
твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, дори и на прободни оръжия.
В с.з. вещото лице изготвило
експертизите - д-р Е.Б. ги поддържа изцяло, но заявява,
че тези експертизи ги е изготвил и написал, без да е виждал труповете на
животните. Не е било невъзможно раните да са огнестрелни.
Правило впечатление, че травмите са високо енергийни, имало увреждане на кости,
вътрешни органи. Не било задължително около раните да има обгаряния. Имало
обгаряния около огнестрелни рани, само когато се касае за близък изстрел.
Близкият изстрел е бил в границите на два пъти и половина дължината на цевта на
използваното оръжие. Ако изстрела е от 5-10 метра нямало да има никакво
обгаряне и нямало да има допълнителни фактори на изстрела. Изразил
е една вероятност да са използвани атипични проектили. Те са атипични, защото
уврежданията, които причинявали били атипични. Това било негово
предположение на базата на описанието от
протокола, на базата на свидетелските показания и опита който имал с
огнестрелни рани при хора. С голяма степен на вероятност,
можело да се приеме, че смъртта на четирите кучета се дължи на огнестрелно
нараняване. Всички увреждания по кучетата били сходни. Смъртта е
настъпила приблизително за едно и също време. Всички кучета имали открити
наранявания, кървели са, което говори в полза на нараняване с огнестрелно
оръжие. Твърди тъпи предмети можело да причинят разкъсно-контузни рани, но на
четири кучета да се причинят кървящи рани било по-малко вероятно. В случаите
когато се касаело за конвенционални боеприпаси трябвало да има раневи канал, а
когато се касаело за атипични боеприпаси раневия канал можел и да не носи
признаците на типичен раневи канал. Когато се касаело за конвенционални
боеприпаси имало раневи канал. Проектилите причинявали раневи канали. При
атипичен боеприпас нараняването можело да не носи признаци на раневи канал.
От заключението на назначената в хода на
ДП комплексна балистична и химическа експертиза /л.152-154/, неоспорена от
страните се установява, че намерената на местопроизшествието гилза от ловен
патрон е 12 кал. и е ударена от ударния механизъм на пушката на обв. Т. – „ИЖ
43 ЕМ“, 12 калибър, № 8775218.
От заключението на назначената в хода на
ДП балистична експертиза /л.58-60/, неоспорена от страните се установява, че
намерените и иззети при огледа на МП пет броя патрони са ловни, кал.12х70, като
2 бр. са снарядени с метални сачми №4, а 3 бр. са тип „бренеке“, снарядени с
метален куршум, като същите са били годни да възпроизведат изстрел и
представляват боеприпаси.
Гореизложената фактическа обстановка,
приета от съда се установява от събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д.Г.Г.,
Т.Т.П., Л.П.П., И.Р.Н., И.Н.Ч., М.Д.Д.,
С.И.С. и С.Д.-И., дадени пред съда и писмените доказателства по делото,
прочетени на осн. чл.283 от НПК – протокол за оглед на МП, ведно с фотоалбум,
справка от Ловоно-рибарско дружество гр.К., справка от служба КОС при РУП К.,
копие от разрешение за огнестрелно оръжие за обвиняемия, копия и оригинали от
паспорти и здравни книжки за кучета, справка от РП К., сега РП П., ТО К.,
справка от РЦ 112 К., писмо, ведно със справка от ОДМВР П., справки от общ.К.
за регистрирани кучета от обвиняемия и св.П., справка от БАБХ за
регистрирани кучета от св.П., копия от електронни регистрации на кучета,
справка за съдимост и характеристична справка на обвиняемия, както и от
заключенията на съдебно-ветеринарномедицинската експертиза, съдебно-медицинската
експертиза, допълнителната съдебно-медицинската експертиза, комплексната
балистична и химическа експертиза и балистичната експертиза.
Относно експертизите:
Съдът кредитира изцяло и ползва
заключението на назначената в хода на ДП съдебно-ветеринарномедицинска
експертиза, изготвена от доц. д-р Р.С.Д. - преподавател в Секцията по В.А при
Катедра по В.А, хистология и ембриология към Ветеринарномедицинския факултет на
Тракийски университет гр. С.З., категорично поддържана и защитена пред съда и
неоспорена от страните, като пълна, обективна, всестранна и отговаряща в
пълнота на поставените задачи, тъй като същата е изготвена от специалист в
областта на ветеринарната медицина, след пряк и непосредствен оглед и
изследване на труповете на животните и то съвсем скоро след датата на
твърдяното от прокуратурата престъпление.
Що се отнася до назначените в хода на ДП
СМЕ и допълнителна СМЕ по писмени данни, възложени на лекар по съдебна медицина
– д-р Е.Н.Б., след експертизата на в.л. Р.Д., съдът констатира, че изводите в
посочените експертизи не са били аргументирани, а и такива останаха и след
разпита на вещото лице Б. в с.з. По поставените задачи, вещото лице Б. посочва
данни, които не са били проверени, тъй като вещото лице само заявява, че тези
експертизи ги е изготвил и написал, без да е виждал труповете на животните и
изразява предположения, вероятности и принципни положения, базирани на неговия
опит при работа с хора, като по този начин не изразява категорична позиция за
смъртта на кучетата, каквато категоричност и обоснованост е налице в
експертизата, изготвена от в.л. Р.Д.. Ето защо, съдът не възприема и не ползва
заключенията на СМЕ и допълнителна СМЕ по писмени данни, изготвени от д-р
Е.Н.Б..
Съдът кредитира изцяло и ползва
заключенията на назначените в хода на ДП комплексна балистична и химическа
експертиза и балистична експертиза, като пълни, обективни,
всестранни и отговарящи в пълнота на поставените задачи и изготвени от
компетентни в областта си вещи лица.
Коментирайки събраните по делото гласни
доказателства, съдът намира, че на първо място следва да обсъди показанията на
св. Л.П.П., доколкото именно това е свидетелят, който сочи като автор на престъплението
обв.Т..
Въпреки, че това обстоятелство не е от
съществено значение в настоящото производство, то съдът счита, че в хода на
съдебното производство не се установи по безспорен и категоричен начин, че
убитите кучета са собственост на св.П. и, че той ги отглеждал в базата си, а не
преимуществено на свобода в района й. Видно от справките от общ.К. и от БАБХ,
св.П. няма регистрирани кучета. Приложените копия и оригинали на паспорти и
здравни книжки на кучета са без снимка, а и в тях има неточности и противоречия
относно имената им, датата на раждане, датата на ваксинацията им с оглед датата
на смъртта им, като по този начин не може да се установи дали тези документи се
отнасят за умъртвените кучета. Освен това, в хода на съдебното производство П.
така и не посочи точно и категорично колко кучета отглежда, от какъв пол, с
какви имена, има ли за тях издадени паспорти или здравни книжки, чипирани ли
са, кои и т.н., като едва на 04.11.2020г. /виж п-ла от с.з. от 04.11.2020г./
заявява на съда, че е отглеждал и други кучета и 2 от тях били с името И., като
такива обстоятелства не е заявявал нито в ДП, нито при първия му разпит пред
съда, проведен на 08.06.2020г.
Относно начина на отглеждане на кучетата
дори и прокурора в своето постановление, с което Т. е предаден на съд е приел,
че „Всяка сутрин и вечер през зимния сезон П. ходил да храни животните, като
кучетата имали навика да го чакат извън имота - на разклон на черния път,
дясното разклонение на който води до имота на обв. Т., а лявото - до имота,
стопанисван от св. П.. На 22 или 23.02.2017 г. вечерта св. П. отишъл до нахрани
кучетата си, които го чакали на посочения разклон.“. Т.е. кучетата на св.П.
скитали ежедневно /от сутрин до вечер - според прокурора/ в района и
представлявали опасност за хора и животни.
Освен това П. заявява при разпита си
пред съда, че убитото голямо женско куче кърмило малките, но от заключението на
съдебно-ветеринарномедицинска експертиза, изготвена от доц. д-р Р.Д.,
кредитирана изцяло от съда, се установява, че убития женски полово зрял
екземпляр не бил в период на лактация /да кърми/, млечните й жлезите били
интактни, т.е. тя не била кърмачка.
Същественото за случая в показанията на
св.П. е, че обв. Т. пред свидетели му казал „да се разберат нещо“, като да му
даде пари или да му купи други кучета, а и в последствие е търсил контакт с
него и негови близки по този повод, като обвиняемия не отрича тези
обстоятелства. Съдът кредитира показанията на св.П. в тази им част, тъй като се
подкрепят от показанията на св.Г., П., Н. и Ч. и от самопризнанията на
обвиняемия.
Съдът кредитира и ползва показанията на
полицейските служители - свидетелите Г. и П., като обективни
и безпристрастни.
Свидетелите Н. и Ч. потвърждават, че са
видели мъртви кучета – Н. – 2бр., а Ч. 4 броя и са възприели казаното от обв.Т.
на св.П. с предложение да му заплати кучетата или да му закупи други такива.
Съдът кредитира и ползва показанията им в тази им част.
Съдът не кредитира и не ползва
показанията на св. И.Ч. в частта им в
която твърди в разпита си от ДП, прочетен в с.з., че запитала обвиняемия „защо
е направил това нещо“ /убил кучетата/, на което той отговорил: "Не кефеха
и лаеха, ако знаех, че такъв панаир ще направите нямаше да го направя.",
тъй като това нейно твърдение не се подкрепя от нито едно друго доказателство,
включително и от показанията на св.П. и св.Н., а и тя живее на семейни начела с
П., който твърди, че кучетата са негови, т.е. заинтересована е от изхода на
делото.
Свидетеля М.Д. потвърждава, че отивайки
към имота на обвиняемия с автомобила му, до който и той имал
имот, видели, че в непосредствена близост до имота на Т. има умрели 2 големи и
2 малки кучета. Св.М.Д. предложил да ги махнат от там за да не пречат. Опитали
се с обвиняемия да ги изтеглят, чрез въже вързано за краката им, но те били тежки
и не успели. За това обв.Т. ги завързал за автомобила си за да ги изтеглил.
Пред него Т. не е убивал кучета. Съдът кредитира и
ползва показанията на свидетеля М.Д..
Съдът кредитира и ползва показанията на
св. С.И.С.
и св.С. Д.-И., които по същество посочват, че св.П. е отглеждал в базата си
кучета и от него знаят, че има убити кучета, но пряко не са възприели факти и
обстоятелства по твърдяното престъпление.
Относно обясненията на обвиняемия е
необходимо да се посочи следното: трайно установено е в съдебна
практика положението, че обясненията на обвиняемия /подсъдимия/ имат двойствена
правна природа, като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и
да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след
извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да
ги кредитира или не. С оглед изложените принципни постановки настоящият състав
намира, че обясненията на обвиняемия следва да бъдат кредитирани, тъй като не се
опровергават, а се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал, посочен по-горе, поради което съдът ги цени като годен източник на
доказателствено релевантни факти. Така например обвиняемия признава, че когато
на мястото пристигнали полицаи и журналисти се притеснил от създалата се
ситуация и предложил на св. П. „да се разберат нещо“, като да му даде пари или
да му купи други кучета с цел да не бъде злепоставен пред обществеността, което
е житейски оправдано, а не защото той е убил кучетата. Фактите и
обстоятелствата, съобщени от подсъдимия, се явяват необорени от други
доказателства по делото, а напротив подкрепени от тях и поради това съдът ги
ползва.
Прочетените по делото на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства са събрани по реда на НПК и в изискуемата форма.
Същите са относими към обстоятелствата от предмета на доказване по делото,
поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата си.
Относно веществените
доказателства – същите, по изрично искане на страните не бяха предявени в хода
на съдебното производство, но са приемат като такива, тъй като не бяха оспорени
от страните и са относими към предмета на спора.
Така например от намерената на
местопроизшествието 1 бр. празна гилза от ловен патрон кал.12, се установява
/от комплексната балистична и химическа експертиза от ДП л.152-154/, че
възпламенителния капсул на гилзата е ударена от ударния механизъм на пушката на
обв. Т. – „ИЖ 43 ЕМ“, 12 калибър, № 8775218, но това по никакъв начин не
установява, че именно с него са убити кучетата, а и въобще не е ясно от кого,
кога и къде е изстрелян този патрон, като дори и прокурора не твърди такива
обстоятелства – че именно с него са
убити кучетата и той е изстрелян от обв.Т. на 26.02.2017 г. в землището на гр.
К., обл. П., „Индустриална зона“.
С
оглед изложената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съдът счита, че от доказателствената
съвкупност не се установява по несъмнен и категоричен начин, че обв. Т. ***
обв. Т. е отишъл в Индустриалната зона на гр. К., носейки със себе си законното
притежаваното си оръжие - ловна пушка „ИЖ 43 ЕМ“, имайки намерение да умъртви
кучетата, за които се е грижил св. П.. Виждайки кучетата, обв. Т.,
използвайки огнестрелното си оръжие –
ловна пушка „ИЖ 43 ЕМ“ е възпроизвел неустановен брой изстрели - най-малко
четири, по четирите животни, с които им нанесъл травматични увреждания,
вследствие на което е причинил по особено мъчителен начин смъртта на 4-те
кучета – 1 бр. мъжки и 1 бр. женски полово зрели екземпляри и 2 бр. женски
екземпляри на приблизителна възраст от 3 месеца, тъй като тези травматични
увреждания били несъвместими с живота.
По делото няма нито едно пряко
доказателство, което да установява тези обстоятелства.
Настоящият състав споделя принципното
становище, че косвените доказателства могат да послужат като основа за
осъдителна присъда, наред и във взаимодействие с преките доказателства. Следва
да се посочи обаче, че за да бъде признат обвиняемия за виновен въз основа на
косвени доказателства, същите следва да изграждат и подкрепят обвинителната
теза по начин, че да не се поставя под съмнение извършеното деяние и
авторството на дееца. Т.е. от косвените доказателства, ценени в тяхната
съвкупност и логическа взаимовръзка е необходимо да се установява по несъмнен
начин както факта на извършване на деянието и механизма на осъществяването му,
така и авторството на дееца. Настоящият състав не счита, че в настоящия случай
са събрани косвени доказателства, които ценени в своята съвкупност, да водят до
единствения възможен извод за виновността на обвиняемия. Напротив, липсват
доказателства, които да обосновават по категоричен начин обвинителната теза
досежно извършването на деянието, механизма на извършване и авторството.
Съгласно чл. 304 от НПК съдът оправдава
подсъдимия, когато не се установи, че деянието е извършено от обвиняемия. От
събраната по делото доказателствена съвкупност не може да се направи извод, че
вмененото на обвиняемия престъпление е извършено именно от него. За да е налице
престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК,
от обективна страна е необходимо деецът да е проявил жестокост към гръбначно
животно и противозаконно да му е причинил смърт, тежко или трайно увреждане.
Следователно, за да бъде налице осъществено престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, следва да се установи по
несъмнен начин причината за смъртта на гръбначното животно, както и причинната
връзка между настъпилата смърт и инкриминираното деяние. В настоящия случай се
установи, че смъртта на кучетата е причинена от пряко и силно травматично увреждане
на меките тъкани чрез пряко въздействие от твърди тъпи и остри предмети, които
са довели до контузно-разкъсни рани с различни размери. В следствие на тях се е
достигнало до травматични увреждания на редица коремни, гръдни и шийни органи,
съпроводено с масивни фатални кръвоизливи и тежко травматично увреждане на
организма, като убийството им не се дължи на огнестрелни наранявания.
Травматичните увреждания са извършени без подбор на местата за увреждане и с
проява на особено голяма жестокост. Т.е. има извършено престъпление по чл.
325б, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от НК, но в случая не може да бъде установена
причинно-следствената връзка между действия, извършени от обвиняемия и
настъпилата смърт на животните. Осъдително решение не може да почива на
предположения, съмнения и догатки. Не може да се приеме, че заявеното желание
на обв. Т. „да се разберат нещо“ със св. П., като да му даде
пари или му купи други кучета е извънпроцесуално
признание за извършеното деяние, а и то само по себе си няма никаква стойност.
В
случая няма самопризнание, направено от Т. в качеството му на обвиняем, т.е.
по
предвидения в НПК ред, а няма и извънпроцесуално признание за извършено деяние,
като всички свидетели, вкл. и П., Н. и Ч. посочват, че обв.Т. в нито един
момент не е твърдял, заявил или потвърдил, че той е умъртвил кучетата.
Но дори и да има извънпроцесуално признание,
което както вече беше посочено по-горе, само по себе си то няма никаква
стойност, а същото следва да е подкрепено от други убедителни доказателства,
които да водят до несъмнен извод за осъществяване на деянието от обвиняемия,
като такива в случая не са събрани.
Нито показанията на свидетелите, нито
другите доказателства по делото – писмени и веществени установяват механизма на
деянието, настъпването на престъпния резултат – смъртта на животните, както и
причинно-следствената връзка и авторството. Не са събрани доказателства, че
настъпилата смъртта на животните се дължи на умишлени действия на обвиняемия.
За да бъде ангажирана наказателната
отговорност на обвиняемия, следва в хода на наказателното производство да се
съберат достатъчно доказателства, от анализа на които да следва изводът, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и с действията си
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е предаден на съд.
В конкретния случай, по делото не се
събраха безспорни и несъмнени доказателства обвиняемият да е проявил жестокост
към гръбначни животни – 4 броя кучета и противозаконно да е причинил смъртта им
и деянието да е извършено по особено мъчителен начин за животните и с особена
жестокост.
След изчерпване на всички възможни
средства за доказване на обвинението по делото, не се установи, че
инкриминираното престъпление е извършено от обвиняемия, поради което на
основание чл. 304 от НПК съдът призна обв. Т. за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, във
вр. с ал. 1 от НК.
По отношение на веществените
доказателства, на основание чл.111, ал.1 от НПК съдът
постанови:
Един брой празна гилза от ловен патрон,
находяща се на съхранение при домакина на РУП К. и 4 броя трупове на кучета,
находящи се в секцията по В.А при ВМФ на Т.У.гр. С.З., след влизане в сила на
решението да се унищожат като вещи без стойност. Един брой двуцевна,
гладкоцевна ловна пушка марка и модел „ИЖ –43 ЕМ“ , калибър 12 с № 8775218,
след влизане в сила на решението да се върне на Т.Т.Т. с ЕГН **********. Четири броя гилзи от ловни
патрони 12 калибър, находящи се в служба КОС
при РУП К., след влизане в сила на решението да се унищожат като вещи
без стойност. Оригинали от паспорти за кучета, находящи се по делото, след
влизане в сила на решението да се върнат на
Л.П.П. с ЕГН **********.
С оглед признаването на обвиняемия за невиновен,
направените в съдебното и досъдебното производство разноски остават за сметка
на държавата.
При изложените мотиви настоящият съдебен
състав постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ