№ 1028
гр. Бургас, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Радостина П. Петкова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500916 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на И. А. И. ,чрез процесуалния му представител –ищец по
гр.д. № 7854/2021 г. по описа на Бургаския районен съд против решение №
599/31.03.2022 г. постановено по същото дело в частта ,с която са определени
мерки за лични отношения между въззивника и ********** му внучка Г. В.
И.,с родители – А. И. и В. И. ,а именно – всяка четвърта събота от месеца /без
м. август/ от 10,00 часа до 18.,00 часа и всяка година през м. юли – 7 дни ,от
10 часа първия ден до 12 часа на седмия ден ,като са отхвърлени исканията за
определяне на по-разширен режим на лични отношения-включващи два
уикенда месечно с преспиване на детето в дома на ищеца ,както и искането за
контакти новогодишните празници ,по време на великденските празници пред
четните години и личните празници на дядото –рожден ден и имен ден.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е
неправилно и необосновно .
На първо място се твърди ,че определеният режим не защитата по най-
добрия начин интересите на детето.След загубата на *****та на детето в най-
ранна възраст ,за нормалното израстване на детето е изключително
1
необходимо да има пълноценен контакт с дядо с като най-близък родственик
по майчина линия.Определеният контакт е недостатъчен за поддържане на 1
сгабина .Така ще бъде невъзможно запазването на обогатени спомени на
детето за ***** му ,както и да се поддържа изградената привързаност и
доверие на дядо и внучка,чевството за родова принадлежност на
детето,защото едновременно с *****та детето е загубило и жизненото си
пространство-дома ,в който са живели двете преди смъртта на *****та .В този
дом са създадени много добри битови условия и топла семейна среда за
отглеждането и пребиваването на детето.Доколкото е налице негативно
отношение на бащата на детето и неговите родственици към бабата и дядото
по майчина линия ,разредените контакти ще доведат до отчуждение на детето
и разпад на връзката му с нейния дядо.Изтъква се ,че след обявяване на
решението по делото на първата инстанция детето видимо променило
поведението и е показало признаци на отчуждение и страх.Затова
въззивникът счита ,че бащата тенденциозно цели заличаване спомена за
*****та на детето и времето ,прекарано с нея/в какъвто смисъл са и
показанията на свид. И.-***** на ответника/.
В продължение на 4 години дядото е участвал ежедневно в
обгрижването и задоволяване нуждите на детето ,като активно се е включвала
и неговата спътница –свид. А..Заедно с били сплотено семейство ,за да може
малката да расте като щастливо и обичано дете .В това време детето/когато е
живяло с дядото / детето е изградило приятелски връзки със свои
връзници,поради което по-продължителен престой лятото ще му се отрази
добре.
Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и определяне на
по-разширен режим на лични отношения,с оглед исканията на
въззивника.Моли се присъждане на направените разноски.Не се сочат нови
доказателства и обстоятелства .
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано
лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
Постъпила е и въззивна жалба на В. Г. И. –ответник по делото –против
решението в частта ,с която е удовлетворено желанието на ищеца детето да
преспива в неговия дом ,както и в частта ,с която е осъден да заплати
разноски по делото ,направени от ищеца..
2
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд ,че не били доказани
твъренията на ответника ,че не било доказано ,че поведението на ищеца 2
поставя в риск здръвето на детето ,както и че не била доказана
безотговорността на дядото по отношение на детето и че са пренебрегвани от
него мерките за опазване на здравето му.Не се споделят и изводите ,че дядото
и съжителката му /към която детето било трайно привързано / създавали
топла семейна среда за детето и че двамата имали родителски капацитет и
създали благоприятни битови условия за престой на детето в дома им .Не
отговаряло на истината и приетото от съда ,че между дяото и детето имало
силна емоционална привързаност и създадена съществуваща връзка.
Всъщност се твърди ,че между двата няма емоционална привързаност
,защото ищецът никога не е бил участник в живота на детето .Докато
родителите на детето са живели заедно ,те са отглеждане детето сами ,а
дядото е живял в с. *** и не е имал връзка с внучката си ,нито е имал
впечатления за състоянието на детето .След като *****та се е разболяла ,а
родителите са се разделили,когато се е налагало *****та да бъде на терапии и
да отсъства ,за детето се е грижилл единствено ответникът,с помощта на
неговите родители .През цялото това време ищецът е отсъствал от
ангажиментите и грижите за детето .Поради отказ на дядото да участва в
живота на детето приживе на ***** му , не е имло емоционална привързаност
между внучка и дядо .Освен това счита се ,че не е исктина твърдението че
ищецът живее на съпружески начала със свид. А. /подчертава се
противоречието с показанията на свид. П./,поради което не може да е истина
,че детето е привързано към нея.Твърди се ,че двамата никога не са се
грижили за детето и нямат представя за неговите нужди и проблеми ,както и
че ищецът просто демонстрира една показност и парадност в стремежа си да
докаже ,че това дете го интересува.
Счита се за доказано твърдението на ответната страна ,че поведението
на ищеца поставя в риск здравето на детето ,като се излагат подробни
аргументи в тази връзка ,обсъждайки и показанията на разпитаните по делото
свидетели за състоянието на детето ,след като се е върнало след 4-дневната
почивка с дядото /.
Подробно се излагат аргументи ,че определеният от съда режим на
лични отношения с детето не е в негов интерес,както и че най-адеквател е
3
предложеният от ответната страна режим на лични отношения ,без 3
преспиване при дятото ,като се подчертава ,че никога бащата не е отказвал
свиждане на детето с дядо му .
Атакува се решението и в частта относно разноските ,с което
ответникът е осъден да заплати разноски за делото на ищеца ,като се излагат
подробни доводи и се подчертава ,че се касае до спорна съдебна
администрация .
Моли се за отмяна на решението в атакуваните части .Моли се
допускане до разпит на свидетел за установяване сочените във въззивната
жалба факти .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК ищецът по делото оспорва
въззивната жалба на ответника и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение в атакуваните части не са допуснати визираните
нарушения.Съобразено е обстоятелството ,че детето трябва да се среща с дядо
си ,за да бъдат запазени и обогатени спомените за ***** му ,за да бъде
съхранена и стимулирана съществуващата преди и намаляващата
понастоящем емоционална връзка .Изложени са убедителни съображения ,че
това е в интерес на детето .Връзката между дядо и внучка била доказана от
показанията на свид.А. и П. ,както и от изготвения социален доклад .Оспорват
се твърденията на ответника ,че след раздялата с *****та на детето предимно
той се е грижил за него .От доказателствата единствено показанията на свид.
И. са в посока ,че с поведението си дядото проявява нехайство към нуждите
на внучката си и поставя в риск здравето й,но тези показанията противоречат
на останалите доказателства ,поради което правилно съдът е счел тези
твърдения за недоказани .Поведението на ответника /който е блокирал изцяло
контактите си със семейството на *****та на детето поради лошите си чувства
към покойната ***** / изцяло противоречи на изложените твърдения във
въззивната му жалба .действията му са насочени към разрушаване на
близостта с внучката на ищеца и заличаване спомените за родната й *****
.Затова и правилен е изводът на съда ,че недобрите отношения между
страните не следва да служат като основание за ограничаване възможносттта
на детето да прекарва в дома на дядо си ,включително с преспиване .Правилна
е и преценката ,че интересите на детето са съгхранени и поради създадената
топла семейна среда в дома на дядото и че дедето е привързано и към
4
живеещата с дядото свид.А..
Моли се за отхвърляне въззивната жалба на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е по реда начл. 128 ал. 1 от ГПК ,като е образувано по
повод молба на И. А. И. от гр. *** за определяне на конкретно посочен по
времетраене режим на лични отношения с ********** си внучка Г. В. И.
/ро.на **.**.20** г. /,чиито родители са ответникът В. И. и дъщерята на
молителя –А. И. ,починала на 11.04.2021 г.В молбата си И. И. твърди ,че е
налице силна емоционална връзка между него и внучката му и е необходимо
определяне на режим на лични контакти с нея ,предвид нуждата на детето от
често общуване с дядото ,чрез когото да се поддържа споменът за покойната
***** на детето ,както и предвид осигурените от дядото добри битови
условия за живот на детето .
Ответникът –бащата на детето ,не е оспорил молбата по основание и е
твърдял ,че никога не се е протипоставял на контактите на дядото и внучката
му.Предвид лошите грижи ,които молителят и приятелката му полагат за
детето обаче ,както и нежеланието му да общува с дядо си по майчина линия
,исканият от дядото разширен режим на лични контакти не е в интерес на
детето .
При тази фактическа обстановка и като е обсъдил събраните по делото
доказателства – свидетелски показания и социален доклад ,
първоинстанционният съд е приел ,че са налице предпоставките на чл. 128 ал.
1 от СК за уважаване на молбата –че е налице интерес за детето Г. да се
вижда често с дядо си И.,че не следва да бъде отраничавана възможността му
да прекарва повече време с него в дома му ,включително и с преспиване ,за
да бъде съхранена съществуващата преди и понастоящем намаляла близост
между двамата .Интересите на детето били съхранени и поради създадената
топла семейна среда ,създадена в дома на дятото ,живеещ на съпружески
начала с Г. А. ,към която детето било изградило трайна привързаност.Затова
е определен режим на лични констакти всяка втора събота и неделя от
месеца от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 ч. в неделния ден с
преспиване на детето в дома на дядо му И.;всяка четвърта събота от месеца
5
от 10,00 часа до 18,00 часа ,като ржимът не се прилага през м. август от
годината ;на 15.03 всяка година от 17,00 ч.до 19,00 часа ;всяка година през м.
юли -7 дни от 10,00 часа на първия ден до 12,00 часа на седмия ден ;всяка
четна каледнална година –от 10,00 часа на 24,12 до 12,00 ч.на 25.12 ;всяка
нечетна календарна година – на великден от 10,00 часа до 18,00 часа .
И двете страни са изразили недоволство от така определения режим на
лични контакти между детето и дядо му –като молителят настоява за
разширяване на режима на контактите ,така както е поискан и в молбата ,а
ответникът атакува решението в частта ,с която е определен режим на лични
отношения с преспиване в дома на молителя ,както и в частта ,с която в
негова тежест са присъдени и направените от молителя разноски по делото
пред първата инстанция .
Настоящият съдебен състав счита ,че първоначално трябва да изложи
следното :
Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето,
съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на
детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на
отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето,
преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и
чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности,
възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични
отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната
преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в
нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от
майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание,
подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от
близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в
интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.
По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и
възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната
практика /така решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на
ВКС, ІV г. о/ понятието, "интерес на детето" се определя като осигурена
6
възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна
среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание,
който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който
му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен
режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид
възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на
същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го
отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на
неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения
на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да
посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете
обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни
контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с
установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с
родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на
подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на
детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на
детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това
налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в
почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за
детето и бабата и дядото време.
При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се
предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични
контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и
да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот,
след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето като
водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това
дете и неговите баба и дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010 г. по
7
гр. д. № 914/2010 г. на ВКС, ІV г. о. В това решение е прието, че интересите
на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да
контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое
дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не
вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо
на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на
установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и
на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен
критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те
може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето
няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на
детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако
последните му въздействат по начин, опасен за психическото или
физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна,
или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.
н.). Цитираната съдебна практика по поставения правен въпрос напълно се
споделя и от настоящия съдебен състав на БОС.
Освен това налице е и решение на Съда на Европейския съюз, първи
състав, от 31 май 2018 г. по дело C-335/2017 г. с предмет преюдициалното
запитване, отправено от Върховния касационен съд на Република България по
ч. гр. д. № 1323/2017 г., състав на IV г. о., с което се приема, че понятието
"право на лични отношения", посочено в чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 7 и 10 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. от 27 ноември 2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че включва
правото на лични отношения на дядото и бабата с техните внуци.
Следователно регламентът е приложим и в отношенията между бабата
и дядото, от една страна и детето, от друга.
С оглед отговора на въпроса приложение в отношенията между баба и
дядо, и внуче намират разпоредбите относно родителската отговорност, като
се вземе предвид широкото тълкуване на това понятие, дадено с решението на
Съда на Европейския съюз и приложимостта му спрямо отношенията между
посочените лица.
8
Имайки предвид изложените съображения ,следва да се посочи ,че към
настоящият момент рисковете за детето Г. не могат да бъдат преодолени,
като се допусне разширен режим на лични отношения между него и
молителя. Към този момент детето категорично отказва да се вижда с дядо
си по майчина линия. Освен това според вещото лице по назначената
психологическа експертиза тя не е готова да осъществява пълноценен
контакт с дядо си . Никое дете не може да има интерес да се отчужди от
близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му,
каквото условие поставя разпоредбата на член 128, алинея 1 от СК – личните
отношения да са в интерес на детето. Такъв интерес е налице във всички
случаи, когато се установи, че бабата и дядото се грижат добре за детето и по
никакъв начин не застрашават развитието му. В конкретният случай до
смъртта на ***** си детето е изградило психоафективна свързаност с
членовете на семейството си –първоначално с ***** си ,която се е и грижила
за него ,след което – с баща си и с останалите членове на разширеното
семейство ,респ.с дядо си по майчина линия.Това е било до 4-годишната му
възраст ,като с дядо си детето е живяло само няколко месеца преди смъртта
на *****та /вж. в тази връзка заключението на вещото лицеХристова /.Към
настоящия момент обаче връзката на детето с дядо му по майчина линия е
претърпяла „дисоциация“/според вещото лице/.При детето се откроява
желание за поддържане на връзките с бащата и разширеното семейство по
бащина линия и елеминиране на отношенията и историята с дядото по
майчина линия.Доколкото детето възприема изцяло гледната точка на бащата
,като рефлекс взема неговата страна и е възприело позиция на отрхвърляне и
отрицание на дядото ,както и всичко свързано с него ,с ясен симптом на
разгръщо се отчуждение спрямо него .Всичко това е дало основание на
вещото лице да заключи ,че е налице синдром на родителско отчуждение при
детето по отношение на дядото ,което е обяснение на негативните му
реакции при среща с дядото ,нежеланието да се вижда с него и чувството на
несигурност е напрегратост в контактите си с него .
Всичко това е причинено от нагласите и /не/създаваните посляния на
отглеждащите възрастни ,доколкото според вещото лице са налице данни и
други индиции за психологическа/словесна манипулация спрямо детето от
страна на бащата и роднинския кръг на бащата ,водеща до отчуждаването на
детето и възприетата от него позиция на отхвърляне и отрицание на дядото
9
.Вещото лице е категорично ,че отчуждението е следствие на оказано
психологическо въздействие над детето по посока на изопачаване на
ценностите му /като по този начин дядото се превръща в лош,разболяващ и
необичан/.Необходима е специализирана подкрепа както за детето ,така и за
отглеждащия го възрастен ,с оглед преразглеждане на настоящите му
субективни нагласи в позицията му на възпитаваща инстанция.
Затова според вещото лице по-продължителните контакти на детето с
неговия дядо са полезни ,включително и с преспиване в дома му ,като
съхраняването на психоафективната връзка със значим възрастен съдейства
за психическото благополучие на детето ,тъй като задоволява потребностите
му от психо-емоционална сигурност и формиране на неговата идентичност .
Затова следва да се приеме ,че интересите на детето Г. изискват да бъде
определен режим на лични отношения между него и дядо му по майчина
линия,като състав режимът на лични отношения на молителя с внучката му
няма да възпрепятства нормалното физическо, умствено, интелектуално,
нравствено и социално развитие на детето . При контактите на детето с
дядото същото ще има възможност да получава приемане и подкрепа, да
придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради
чувството за родова принадлежност и семейни традиции. За да се формира,
като пълноценна личност детето следва да общува и да получава грижи и
обич не само от роднините си по бащита линия, но и от дядо си по майчина
линия. Освен това по делото са налице данни, че битовите условия в дома на
молителя са подходящи за отглеждане на дете.
При определяне на конкретния режим на лични отношения обаче
следва да се вземе предвид възрастта на детето, неговите физически,
психически и емоционални потребности, обстоятелството, че постоянното
местоживеене на детето е в населено място, различно от постоянното
местоживеене на ищеца.Следва да се подчертае ,че детето почти никога не е
оставало само с дядо си / с изключение на тридневната почивка с него и
съжителката му /.Практически то не си спомня времето ,в която дядото е
присъствал по някакъв начин в живота му .Налице и синдром на отчуждение
и към момента детето не желае /или се страхува /да контактува с дядо си за
по-продължителен период . Следва да бъдат съобразени преживените от
детето травма и чувство на загуба, вследствие на което е развило защитни
10
механизми спрямо дядо си и привързаност към разширения кръг на
семейството на баща си . При определяне на режима на лични отношения
съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба и в интерес на
детето следва да бъде определен по –плавен режим на контакти с молителя
,които първоначално следва да бъдат по-кратки и ограничени , а
впоследствие – след адаптирането на детето към промяната в живота му
,включвайки нови близки в семейния си кръг ,контактите да станат по-
продължителни .Към настоящия момент детето няма нагласата и
готовността да остава с преспиване при дядото ,но постепенно при
терапевтична работа както с детето ,така и с родителя му ,оставането с
преспиване е препоръчително ,тъй като „наличната динамика в отношенията
между възрастните и начинът ,по който се разбира отделянето на детето и
оставането му при дядото /от страна на бащата / рефлектира негативно върху
психологическото благополучие на детето „/вж. заключението на в.л.
Христова/.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че за период от време
от шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение контактите
между молителя и детето Г. следва да се осъществяват всяка втора събота и
неделя от месеца /без м. август/от 10.00 часа до 14.00 часа на територията на
с.***, общ.*** . Този период е необходим, за да може детето да приеме и
привикне към тази промяна в начина му на живот. След изтичане на
посочения период от време ищецът следва да имат възможност да вижда и
взема детето всяка втора седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с преспиване на детето в дома на дядото в гр.*** ж.к. *** бл.**,
както и през дните ,посочени от районния съд –на 15.03. всяка година –от
17,00 до 19,00 часа ;7 дни пред лятната ваканция-м.юли-от 10,00 часа на
първия ден до 12,00 часа на седмия ден;на 26.12.всяка година – от 10 ч.до 18
часа ;както и всеки първи ден на великденската ваканция –петък – от 10,00
часа до 18,00 часа . При тези срещи ищецът следва да взема и връща детето
от и до дома на бащата .
Следва да се подчертае ,че ответникът-бащата на детето принципно не
се противопоставя на контактите между детето и дядото .От изследването
,проведено от вещото лице, обаче става ясно,че са налице данни и индиции
за психологическа/словесна манипулация спрямо детето от страна на бащата
и роднинския кръг на бащата ,водеща до отчуждаването на детето ,като
11
вещото лице е констатирало наличие на изява на синдром на отчуждение
при детето по отношение на дядото „.Въвличането на детето в конфликта на
възрастните ,както стана дума по-горе,му въздейства силно фрустриращо
;последвалите след раздялата на родителите му услужниния в отношенията
им и създалата се семейна ситуация ,последвалата загуба на *****та и
прекъснатата връзка с друг значин възрастен – дядото ,са се отразили
негативно и деструктивно на плисиката на детето .Всичко това –преживяните
силно негативни чувства към възрастен ,от който е отчуждено ,би могло
,според вещото лице ,да доведе до различни разстройства на емоциите
,поведението и личностното развитие ,а някои от последствията от
разкъсването на връзките между детето и значим възрастен могат да се
проявят в емоционални разстройства ,несигурност по отношение на другите
,тревожност ,гняв ,девиантно поведение ,влошено качество на
междуличностните отношения в зрелостта .Затова и съхраняването на
психоафективната връзка със значим възрастен съдейства за психическото
благополучие на детето ,тъй като задоволява потребността му от психо-
емоционална сигурност и формиране на неговата идентичност „ /вж.
заключението на вещото лице /.С други думи -с оглед възрастта на детето и
ситуацията, в която то е поставено, предвид отношенията между баща му /и
неговите роднини /от една страна и дядо му от друга, и изискванията на
закона, съдебната практика на ВКС, както и цитираното решение на Съда на
Европейския съюз, първи състав, от 31 май 2018 г. по дело C-335/2017 г.,
съдът намира, че интересите на детето Г. изискват да бъде определен режим
на лични отношения между него и ищеца, който му е дядо по майчина линия
и режимът на лични отношения на ищеца с неговата внучка няма да
възпрепятства нормалното й физическо, умствено, интелектуално, нравствено
и социално развитие. За това обаче трябва да съдейства и бащата ,както и
кръгът от роднини около бащата ,като е полезно да се поработи
терапевтично ,както със самото дете ,така и с възрастните .В случая особено
полезна би била и помощта ,която би могла да окаже Д“СП“-Созопол ,която
да не спира наблюденията си над семейството на детето и да предложи на
бащата с детето подходяща терапевтична програма за преодоляване на
натрупаните негативни емоции.
При тези съображения съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да се отмени частично и се постанови друго, с което се
12
определят посочените мерки на лични отношения на ищеца с малолетното
дете Г. .
С оглед изхода на спора съдът преценява, че разноските следва да
останат в тежест на страните, така както са направени от тях, тъй като е
дадено разрешение в обща полза.
По отношение на въззивната жалба на ответника против решението в
частта му ,с която са присъдени в полза на ищеца направените от него
разноски по делото ,следва да се посочи ,че жалбата е основателна
.Настоящият съдебен състав в съответствие с преобладаващата практика на
ВКС застъпва становището ,че в производството по чл. 127,ал.2 СК общото
правило за присъждане на разноски съобразно с изхода на спора не важи,
доколкото същото съставлява спорна съдебна администрация.Съдебното решение
следва да е съобразено с най- добрия интерес на детето , затова в
първоинстанцинното производство всяка от страните следва да понесе разноските
, които е направила , независимо от изхода на спора. В тази насока въззивникът –
ответник се позовава на Определение № 385/25.08.2015г. по гр.д. № №3423/2015 г.
на ВКС, І г.о. Неправилно районният съд е приел, че въпреки признанието на
молбата по основание ,с поведението си ответникът бил дал повод за завеждане на
иска ,поради което следвало да понесе направените от молителя разноски
..Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които
следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е
исково това производство е двустранно и спорно /, въпросът за присъждане на
разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски
в исковото производство като това важи за всички инстанции./ виж Определение
№18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. №3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС./Няма причина и не
може да бъде обосновано становището, че режимът за присъждане на разноски в
производството пред въззивната инстанция следва да е различен за различните
инстанции .Затова и пред настоящата инстанция разноските следва да останат в
тежест на страните ,така като са ги направили .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ решение № 599/31.03.022 г. постановено по гр.д. №
20212120107854 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г. и вместо него
ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между И. А. И. ,ЕГН
********** от гр. *** ,ж.к..*** бл.** вх.* ет.* ап.** и ********** му внучка
Г. В. И. ,ЕГН **********,с родители-А. И. И. ,ЕГН **********,поч. на
11.04.2021 г. ,и баща В. Г. И. ,ЕГН ********** от с.*** общ.*** обл.***
ул.*** № * ,както следва / :през първите ШЕСТ МЕСЕЦА от влизане на
настоящото решение в сила -всяка втора събота и неделя от месеца /без м.
август/от 10.00 часа до 14.00 часа на деня ,на територията на с.***, общ.***
.След изтичане на този шестмесечен период : всяка втора седмица от месеца
от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на
дядото в гр.*** ж.к. *** бл.**, както и през следните дни :на 15.03. всяка
година –от 17,00 до 19,00 часа ;7 дни пред лятната ваканция-м.юли-от 10,00
часа на първия ден до 12,00 часа на седмия ден;на 26.12.всяка година – от 10
ч.до 18 часа ;както и всеки първи ден на великденската ваканция –петък – от
10,00 часа до 18,00 часа . При тези срещи ищецът следва да взема и връща
детето от и до дома на бащата.
ОСТАВЯ без уважение исканията на двете страни за присъждане на
разноски на осн.чл. 78 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщението на страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14