Решение по дело №837/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр.чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Н. П. Т. от гр. Русе, чрез процесуален представител адв. О. Басарболиев, с която са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР – Русе за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са причинени от незаконосъобразно издадени заповеди - заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000094/20.02.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, отменена с решение № 1085р-8118 от 19.09.2024 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР - Русе и заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000095/20.02.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, отменена с решение № 1085р-8119 от 19.09.2024 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР – Русе.

Претърпените неимуществени вреди се изразяват в емоционален стрес като срам и унижение, загуба на доверие, потиснатост и други, подробно описани в исковата молба.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо в размер на 10 000 лева, а именно:

да изплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за времето от 18.02.2023 г. до 10.10.2024 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна), причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт – заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000095/20.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе;

да изплати сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за времето от 18.02.2023 г. до 10.10.2024 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна) причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт – заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000094/20.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе.

Иска се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът в производството в депозиран писмен отговор на искова молба с вх. № 5071/11.11.2024 г. по описа на съда (л. л. 41 – 43 от делото) и в хода на устните състезания по делото, чрез процесуален представител, излага подробни съображения за недоказаност и неоснователност на предявените искове като ги оспорва както по основание, така и по размер. Претендира да бъдат отхвърлени изцяло обективно съединените искове. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева за всеки от исковете. Моли да бъдат присъдени разноските на ищеца в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер, но счита, че разпитаният свидетел, в конкретния случай - майката на ищеца, достатъчно ясно е посочил, че Т. е получавал подкрепа и тази опора, която е получил в семейния кръг му е давала възможност да преодолее своите страдания и неимуществените вреди следва да бъдат съобразени с това.

След обсъждане на заявените от ищеца фактически твърдения и анализ на събраните писмени и гласни доказателства АдмС – Русе приема за установени следните релевантни факти:

Ищецът Н. П. Т. е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) категория „В“ от 2022 г., видно от справка за нарушител.

На 18.02.2023 г. ищецът бил със собствения си л.а. [Марка], модел „Ибиза“ с ДК № [рег. номер] в района на ресторант „Кръстника“ в гр. Русе по [улица]. Около 18:30 часа привел автомобила в движение на заден ход. Възникнало пътно транспортно произшествие (ПТП) с друг л.а. [Марка], модел „Астра“ 5 (караван) с ДК № [рег. номер]. Произшествието било леко като имало настъпили само материални щети. Участниците в ПТП съобщили на органите на „Пътна полиция“ за случилото се. Останали на място с другия водач като изчакали служителите на МВР. Пристигналите на място полицаи от ОД на МВР - Русе започнали проверка. Ищецът и другият участник в ПТП им оказали пълно съдействие при извършването й. Полицейските служители проверили документите им и заявили, че ще им бъде направена и такава за управление на МПС след употреба на алкохол и наркотици или техни аналози. Ищецът се съгласил, тъй като тогава не бил употребил алкохол, а наркотици или техни аналози по негово твърдение въобще никога не бил използвал като бил сигурен, че резултатът от проверките ще покаже отрицателни резултати. Първо му била направена проверка за алкохол с техническо средство „Дрегер“ 7510 с фабр. № ARBB-0099. Уредът отчел 0 промила алкохол. След това му била извършена такава и за наркотични вещества или техни аналози. Полицаите използвали техническо средство „Драг тест 5000“ с номер ARNJ 0003. Уредът отчел наличие на амфетамин. Резултатът изненадал ищеца. Т. изразил възмущение от получения резултат, но полицаите му казали, че според този резултат е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Възразил на това и убеден в невинността си поискал да му бъде извършена и кръвна проба.

На място му били съставени и два акта за установяване на административни нарушения (АУАН) от младши автоконтрольори при ОД на МВР - Русе, сектор „Пътна полиция“:

АУАН серия GA № 860636/18.02.2023 г. за това, че в гр. Русе, по [улица]е управлявал л.а. [Марка], модел „Ибиза“ с ДК № [рег. номер], нарушавайки правилата за движение на заден ход - чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, е блъснал намиращия се зад него л.а. [Марка], модел „Астра“ 5 (караван) с ДК № [рег. номер], като не се е убедил, че пътят зад моторното превозно средство (МПС) е свободен. От сектор „Пътна полиция“ съставили протокол за ПТП № 1783082/18.02.2023 г. Ищецът не оспорил, че виновно е извършил това нарушение като подписал както АУАН, така и протокола за ПТП без възражения (л. л. 8 – 10 от делото) и

АУАН серия GA № 831345/18.02.2023 г. за това, че в гр. Русе, по [улица]е управлявал л.а. [Марка], модел „Ибиза“ с ДК № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, установено с техническо средство „Драг тест 5000“ с номер ARNJ 0003 в 19:12 часа като пробата е отчела положителен резултат за амфетамин — нарушение на чл. 5, ал. З, т. 1, пр. 2 на ЗДвП. Незабавно му били иззети свидетелството за управление на МПС с № *********, контролния талон към него с № 6932838 и свидетелството за регистрация на МПС. Свалили му и 2 бр. регистрационни табели на л.а. [Марка], модел „Ибиза“ с ДК № [рег. номер] (л. 75 от делото).

Ищецът твърди, че мястото, където настъпило ПТП-то и била извършена полицейската проверка, било много оживено. Наоколо имало голям брой хора, включително и такива, които го познавали отпреди. Всички гледали какво става. Виждал, че някои от тях говорели помежду си. Възприел това като коментари по негов адрес. Почувствал се много унизен, въпреки че бил сигурен в своята невинност. Почувствал се като „най-големия престъпник“, твърдял, че не е употребил наркотици, но нямало как да го докаже в този момент. Полицейските служители му заявили, че резултатът от теста е достатъчно доказателство за неговата виновност.

Издали му в 19:12 часа заповед за задържане на лице peг. № 336зз- 28/18.08.2023 г. за временно задържане в отделение „Конвойно“ при ОД на МВР – Русе (л. 11 от делото). Ищецът твърди, че тогава се изплашил много, започнал да се паникьосва и да се чуди какво да прави. Свързал се с родителите си. Разказал им за случилото се.

Полицаите от ОД на МВР - Русе го откарали с техен служебен автомобил в „УМБАЛ К.“ А.. Това също допълнително притеснило ищеца. Влизайки в болничното заведение изпитал срам и унижение от това, че пред погледите на чакащи в коридорите на болницата хора, той бил придружаван от полицаи, „все едно охраняват опасен престъпник“. Приел това като „голям позор“. Там доброволно дал кръв за проба. Било му обяснено, че резултатите от изследването се бавят много дълго време.

След това бил отведен в сградата на ОД на МВР - Русе. Там го държали до 21:10 часа. Била му дадена призовка да се яви в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе в първия работен ден (понеделник) в 15:00 часа. (л. 12 от делото). В нея пишело в качеството на „сведение“. Ищецът не разбирал за какво се отнася, бил в шок от случилото се, не бил на себе си и не знаел какво ще става с него. Помолил близките му да го вземат. Според него не му вярвали, гледали го „подозрително“ като през целия път до дома им мълчали напрегнато. Ищецът се чувствал унизен от тази ситуация - родителите му да го вземат от ареста.

На 20.02.2023 г. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе. Тогава изпитвал страх, че може да го арестуват като не му било ясно какво сведение ще дава. Тогава му връчили две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка:

ЗППАМ № 23-1085-000094/20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози (амфетамин), с която му наложили принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността“, но не повече от 18 месеца (л. 13 от делото) и

ЗППАМ № 23-1085-000095/20.02.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози (амфетамин), с която му наложили принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на МПС“ за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 9 месеца.

По този повод ищецът останал без възможност да управлява въобще МПС и да ползва собствения си автомобил.

Ищецът твърди, че за да докаже, че не употребява наркотици, на 21.02.2023 г. отишъл сам в СМДЛ „Здраве-99“ ООД и си извършил тест за употреба на наркотици и/или техни аналози. За целта била изследвана урината му. Всички резултати, включително и за амфетамин били отрицателни. (л. 15 от преписката). Това малко го успокоило. Казал на родителите си, но те не се успокоили. Чувствал, че за тях резултатът от теста, който му направили полицаите бил безспорно верен, тъй като те били възпитани по такъв начин, че вярвали в полицията. Твърди, че това довело до разрив в отношенията им, а били задружно семейство. В резултат на това се появили проблеми в дома му. Ищецът твърди, че живее заедно с родителите си и брат му на един адрес. Усещал, че всички се съмнявали, че е наркоман и тайно го наблюдават. Това подозрение и недоверие към него много го дразнело. В един момент дори възникнал скандал с баща му. Той му казал, че ако наистина е вземал амфетамини ще го изгони от дома им. Това предизвикало страх у ищеца, за първи път в живота му ставало въпрос, че може да бъде изгонен от родителите си. Уплашил се какво ще се случи, ако и при кръвната проба излезе, че взема наркотици, въпреки че никога не е правил това. Виждал, че баща му е много притеснен от „тази история“. Ищецът твърди, че баща му е с тежко онкологично заболяване като се страхувал заради него състоянието му да не се влоши. Твърди още, че всеки месец баща му ходел на химеотерапия и контролни прегледи в гр. Плевен, като именно Т. го карал до там, тъй като характерът на работата на другите членове на семейството не позволявал отсъствието им. С отнемането на свидетелството за управление на МПС това станало невъзможно. Така семейството изпаднало в транспортна зависимост от други хора. Ищецът твърди, че има силна връзка с брат си, но след случилото се отношенията им охладняли. Той „го гледал с други очи“. Дотогава много се подкрепяли, но вече усещал, че доверието му в него било сериозно разклатено. Това го подтискало. Дава пример за отношението на баща му и брат му към него с това, че веднъж се пошегували с него дали неговата цигара не е с марихуана като той много се подразнил и станал от масата. Въпреки неговите уверения, считал, че не му вярват докрай. Получавал подмятания от близки, че ще е първият наркоман във фамилията им. Това го ядосвало. Той им обяснявал, че е станала грешка, но виждал, че не му вярват. Не спирали намеците, че взема наркотици, приемал, че другите го гледат укорително.

Освен родителите му и негови приятели разбрали за случилото се. След като станало известно, че е задържан заради амфетамин голяма част от приятелите му се отдръпнали и странели от него. Започнали да подхвърлят на разни места, че е „наркоман“. Това много го дразнело. Приемал, че без вина в техните очи бил виновен. Бил им ядосан, прекратил контактите си с тях. С други приятели ограничил контактите си. Не искал да им създава неудобството да общуват с човек, за който полицията твърди, че управлява МПС след употреба на наркотици.

Ищецът твърди, че тогава по трудов договор № 1007/15.06.2022 г. и допълнително споразумение към него от 03.01.2023 г. работел в „Боримес“ ООД гр. Русе. След разделянето на дружеството продължил без прекъсване с трудов договор № 11/31.03.2023 г. и допълнително споразумение към него от 29.12.2023г. в „Симомес“ ООД гр. Русе. (л. л. 23 – 28 от делото). Задълженията му били едни и същи. Извършвал разнос на месни продукти до магазинната мрежа с предоставено му МПС, което управлявал той. За да запази работата си се наложило да излъже, че са му взели СУМПС заради управление след употреба на алкохол, тъй като ако знаели, че е заради вземане на наркотици щели да го уволнят. Ищецът навежда твърдения за това, че го оставили на работа на същата длъжност, но реално, фактически работел много по-тежка работа на товаро-разтоварач със същото възнаграждение. Чувствал се унизен. На работното му място започнали да се шегуват с него, че след като му е взета книжката ще кара само „транспалетна количка“. Постоянно го питали него и майка му, която също работела в същото дружество кога ще му върнат книжката. Той не знаел какво да отговори. Всеки ден лъжел по нещо. Виждал, че майка му също се срамува пред колегите си от това. Това го карало да изпитва още по-голямо неудобство.

Твърди, че към февруари 2023 г. имал приятелка. Обсъждали с нея да сключат граждански брак и да отидат да работят в Англия. След като разбрала за теста, който му бил извършен от органите на МВР и за резултата от него, приятелката му се отдръпнала, не му повярвала, че не е наркоман. Приела за вярно изследването, което му направили полицаите. Мислела, че се дрогира тайно от нея. Постепенно отношенията им започнали да се влошават, разговорите им станали напрегнати. Ищецът усещал недоверието й към него и това го съсипвало. Това довело до разрив в отношенията им. Пропаднало намерението им за сключване на брак и работа в чужбина.

Ищецът твърди, че изпитаните през този период срам, унижение, непримиримост, загуба на доверие оставили у него трайни последици, които не били отшумяли и към момента. Това били неприятни спомени и негативни емоции, които нямало как да бъдат изтрити или забравени.

Твърди, че след 20.02.2023 г. никой от полицията не го потърсил за нищо. Всеки ден очаквал да го извикат, за да му съобщят, че е невинен, но това не се случвало.

Изчакал да изтекат деветте месеца и отишъл да си вземе регистрационните табели от КАТ – Русе. Обяснили му, че трябва да се пусне в движение на л.а. [Марка], модел „Ибиза“ и отново да се монтират табелите. За него това било неоснователно, тъй като неправилно му била прекратена регистрацията.

На 18.02.2024 г. му се обадили от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе като му съобщили, че резултатът от кръвната проба е отрицателен. Не получил извинение за причинените страдания и неудобства. Не му връчили и никакъв документ на тази дата. Поискал си веднага СУМПС като то му било върнато.

Твърди, че от полицията му било разяснено, че по този повод е имало образувано досъдебно производство № 305/2023 г. по описа на ОД на МВР - Русе (№ 5655/2023 г. по описа на Районна прокуратура (РП) — Русе) и можел да си търси правата в съда. Не му бил връчен никакъв документ. Наложило се да се консултира с адвокат и да отправи молба до прокуратурата, за да му бъде дадено това постановление. На 05.09.2024 г. му бил връчен препис от постановление на РП - Русе от 26.02.2024 г. за прекратяване на досъдебно наказателно производство № 4655/2023 по описа на РП - Русе (336 ДП № 305/2023 г. по описа на ОД на МВР — Русе) на л. 17 и 18 от делото. Едва тогава от написаното в постановлението разбрал, че има изготвена химическа експертиза, която доказва, че не е управлявал автомобила си след употреба на наркотици. Упълномощил адвокат. По негово искане началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе възобновил административните производства по издаване на ЗППАМ № 23-1085-000094/20.02.2023 г. по чл.171, т. 1, б. „б" от ЗДвП и на ЗППАМ № 23-1085-000095/20.02.2023 г. по чл. 171, т.2а, б. „б" от ЗДвП и на 19.09.2024 г. ги отменил. Решенията за това са влезли в сила на 10.10.2024 г. (л. л. 55 – 66 от делото).

С цел да докаже твърдяните от него неимуществени вреди, настъпили в резултат от издадените незаконосъобразни ЗППАМ, по искане на ищеца в хода на съдебното дирене са разпитани и свидетелите И. К. К., приятел на Т. и З. С. А. – майка на ищеца.

Св. Каменаров заявява, че познава ищеца от около 4 години, семейни приятели са и са в близки отношения. Свидетелят посочва, че е работил в нощни заведения и затова счита, че би могъл да разбере кой човек употребява наркотици и кой не, има наблюдения и според него Т. не употребява наркотици. Знае, че ищецът е имал проблем с леко ПТП. Т. тогава му звъннал, че са му правили тест за наркотици от служители на Пътна полиция и бил притеснен, че тестът му е излязъл положителен. Свидетелят го посъветвал да отиде в болницата и да даде кръвна проба, щом е сигурен, че не е употребявал наркотици и да не се притеснява. После същия ден пак му се обадил. Според личните възприятия на свидетеля, ищецът тогава бил много разстроен и разтревожен, плачел по телефона, казал, че ще го задържат, ще го арестуват. Тогава свидетелят му казал да не се притеснява и че когато му излезе кръвната проба всичко ще бъде наред. Свидетелства за това, че Т. преживял тежко самото задържане. Свидетелят преценявал това именно по факта, че Т. плачел по телефона. След освобождаването му отново се видели, тогава той отново бил много разтревожен, тъй като според ищеца, майка му и баща му си мислели, че е наркоман и че употребява наркотици. Свидетелства за това, че тогава Т. имал приятелка, но се разделили, според свидетеля точно заради това. Свидетелства и за това, че тогава Т. работел в „Боримес“ ООД като шофьор, като доставчик на месо. Знае, че след този случай, заради отнетото му СУМПС го понижили като товаро-разтоварач. Не знае дали колегите на Т. са разбрали защо се налага тази промяна в работата му. Споделял му е, че на работното му място колегите са се отдръпнали от него, но какво точно е разговарял с тях не знае. Свидетелят поддържа контакт с майката на ищеца и знае, че в семейството са започнали да се карат. Знае, че баща му е онкоболен и трябва да пътува до гр. Плевен два пъти в месеца за химиотерапия, за ЯМР и тъй като вече той не може да шофира поради влошеното му здравословно състояние, трябва да бъде обгрижван и някой да го кара до гр. Плевен. Знае, че братът на Т. работи повече, а и след като било отнето СУМПС на ищеца се затруднило обслужването на онкологично болния член на семейството му. Знае, че отношенията на ищеца с брат му много се обтегнали, започнали да се карат. Свидетелства за това, че вече не се събирали в тях, а миналите коледни празници са ги празнували заедно. Свидетелят твърди, че именно той посъветвал ищеца да отиде в лаборатория в гр. Русе и да даде проба, заради него и заради майка му и за пред роднините, за да не го мислят за наркоман. Свидетелства за това, че когато излязла тази проба, Т. бил много радостен. Майка му също малко се успокоила, но все пак имала малко съмнение. Знае и за случая когато баща му и брат му са се шегували с Т. дали неговите цигари не са марихуана, като ищецът приемал това за съмнение от тяхна страна и много се ядосвал.

Св. А., майка на ищеца, заявява, че живее в едно жилище, в общо домакинство с ищеца. В жилището живеят още съпругът й и по-големият им син и брат на Т.. Свидетелства за това, че съпругът й е с онкологично заболяване от две години. По-големият брат на ищеца работи като салонен управител. Заявява, че синът й Н. (ищеца) не употребява наркотици, но е бил спрян при едно ПТП и проверка и техническото средство е показало резултат наличие на амфетамин. Било много трудно да каже това на бащата на ищеца, защото той бил в тежко състояние. Свидетелства за това, че когато му била извършена проверката тя била на работа, синът й (ищецът) се обадил плачейки и й казал, че са го спрели, тестът за алкохол бил отрицателен, но тестът за наркотици бил положителен. Тя изпаднала в шок, тръгнала си веднага от работа, отишла в КАТ да го прибере, но полицейските служители го завели в УМБАЛ К., за да му направят кръвен тест. След кръвния тест веднага го пуснали. Свидетелката заявява, че тогава синът й бил в лошо състояние, плачел, не искал да говори с тях, само казал „Мамо, аз не съм такъв“. Знае, че СУМПС на сина й било отнето. Свидетелства за това, че баща му непрекъснато му крещял „ти си наркоман“. Синът й имал неприятности и с брат му, който е 5 години по-голям от него. Свидетелства, че брат му се отдръпнал от Н. (ищеца). Знае и че тогава Н. имал приятелка, но след няколко месеца се разделили, защото тя не му вярвала, че не е наркоман. Свидетелства, че със сина й работят в една фирма, и че той ходел на работа като шофьор, но не останал такъв, тъй като бил без СУМПС, преназначили го на друга длъжност, за да може да не остане без работа. Свидетелства за това, че колегите му разбрали, че СУМПС му било отнето и отношението им било много лошо, имало подшушвания зад гърба на сина й. Заявява, че всеки месец съпругът й като онкоболен трябвало да ходи на химиотерапия в гр. Плевен и че синът им Н. го карал до там, но като му отнели СУМПС големият им син някак го водел, а като не можел търсили всякакви начини. Свидетелства за това и че от всички тези притеснения здравословното състояние на съпруга й се влошило. Знае, че Н. се притеснявал, че не може да кара баща му когато не е на работа и не може да отделя средства, както преди, тъй като лечението му е много скъпо, а той помагал много във всяко едно отношение. Знае, че СУМПС му го върнали точно след една година. Тогава тя отново била на работа и синът й казал „Мамо всичко е наред“, имала впечатления, че бил щастлив в този момент. Свидетелства за това, че на работа умишлено прикрили за теста от наркотици, като казали, че СУМПС му е взето заради алкохол, тъй като иначе щял да остане без работа, а парите им трябвали. Свидетелства и за това, че живеят в общинско жилище и финансово са много затруднени. Свидетелства за това, че след този случай техни роднини тотално отказали комуникация със сина й. Знае и че заради този случай синът й загубил и някои свои приятели. Виждала го е да плаче вечер. Нейните лични впечатления са, че синът й много тежко преживял тези събития. Непрекъснато питал кога ще излязат резултатите от кръвния тест и ще има решение на тези проблеми. Заявява, че когато излезли резултатите, всички били щастливи в семейството. Свидетелства, че към настоящия момент се възстановили отношенията им, но не напълно. Свидетелства за това, че информацията на работното му място за теста за употреба на наркотици прикрили, като никой от служителите на полицията не е разпространявал тази информация на работното място на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че исковете са частично основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като съгласно ал. 2, исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Както ищецът, така и ответникът ОД на МВР - Русе са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразен акт на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД на МВР – Русе, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно:

1/.причинена вреда – имуществена или неимуществена;

2/. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност;

3/.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че с решение № 1085р-8118 от 19.09.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000094/20.02.2023 г. по чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“, но не повече от 18 месеца, а с решение № 1085р-8119 от 19.09.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000095/20.02.2023 г. по чл.171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на МПС“ за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 9 месеца. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Следователно, дължима е преценка, установяват ли се от събраните доказателства, претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменените административни актове.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменените по съответния ред административни актове.

Следва да бъде съобразено, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните в настоящия процес неимуществени вреди следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства и психичните му преживявания.

Самият факт на незаконосъобразно отнемане на СРМПС, регистрационните табели на МПС, както несъмнено в по-голяма степен незаконосъобразното отнемане на СУМПС неминуемо води до определен дискомфорт, неудобство, притеснения и съответно до претърпени неимуществени вреди.

Следва да се съобрази, че при извършената проверка от полицейски служители на 18.02.2023 г. е съставен АУАН, серия GA № 831345/18.02.2023 г., с който са отнети СУМПС, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели; издадена е ЗППАМ № 23-1085-000095 на 20.02.2023 г., издадена от началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Русе (отм. с решение № 1085р-8119 от 19.09.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, на ищеца е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца, издадена е ЗППАМ № 23-1085-000094 от 20.02.2023 г. от началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на ищеца е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца (отм. с решение № 1085р-8118 от 19.09.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе); издадена е заповед за задържане на лице за 24 часа в поделенията на МВР на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР; заповед за конвоиране на лице; било е образувано и досъдебно наказателно производство.

В този смисъл и доколкото в един период от време ищецът е бил адресат на няколко административни акта, в това число и досъдебно производство № 305/2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе/5655/2023 г. по описа на РП - Русе, не може да се приеме, че претърпените вреди са били в резултат единствено и само от действието на отменените като незаконосъобразни ЗППАМ.

Съдът, в настоящия съдебен състав, приема, че макар и решенията, с които отменените като незаконосъобразни ЗППАМ, да са влезли в сила на 10.10.2024 г., ищецът е преживял стрес и смущение, тревожност, понижена самооценка, срам, позор и обида, потиснатост и необщителност, недоверие от страна на близки и роднини, установени със събраните гласни доказателства в най-голям интензитет за периода от 18.02.2023 г., когато му е била извършена полицейската проверка и са му били отнети СУМПС, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели до 18.02.2024 г., когато реално незаконосъобразно отнетото СУМПС му е било върнато и до 11.2023 г. – когато е изтекъл срокът на другата наложена мярка, а именно прекратяване на регистрацията на ППС.

Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства. От събраните гласни доказателства се установиха посочените обстоятелства. Вредите, които са причинени на ищеца са по повод и във връзка със ЗППАМ № 23-1085-000094 и ЗППАМ № 23-1085-000095 и двете от 20.02.2023 г., издадени от началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Русе.

Доказаните неимуществени вреди са преки, тъй като са причинени от незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния ред. Причинените вреди са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. От свидетелските показания са установени твърдяните неимуществени вреди – психологически болки и страдания и те са в пряка причинно-следствена връзка именно от отменените като незаконосъобразни заповеди.

Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния административен акт се е отразил на увреденото лице.

При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде отчетен фактът, че ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е временна принудителна административна мярка с определен срок на действие – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В случая самият орган в картон на ЗППАМ е посочил, че основанието е отпаднало дата 29.02.2024 г. (бел. на съда: вероятно това е датата, на която в сектор ПП на ОД на МВР – Русе е постъпило постановлението на прокурор на РП – Русе за прекратяване на воденото досъдебно наказателно производство като е бил решен въпросът за отговорността на водача) – постановление № 4655/2023 от 26.02.2024 г. на РП - Русе – отрицателна кръвна проба (л. 67 от делото) като ищецът не отрича, че реално СУМПС му е било върнато на 18.02.2024 г., този факт се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства – св. А. – майка на ищеца свидетелства за това, че СУМПС било върнато на сина й точно година след като било отнето. При тези данни безспорно се установи по делото, че в конкретния случай СУМПС незаконосъобразно е било отнето за срок точно от една година.

Срокът на другата наложена мярка, а именно прекратяване на регистрацията на ППС по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП е бил 9 месеца като заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, което установява, че в представените кръвни проби и урина на водача Н. П. Т. няма наличие на упойващи лекарствени средства или наркотични вещества, е от 14.02.2024 г., т.е. вече след като е изтекъл срокът на мярката. Следва да се приеме, че и при тази мярка най-силният интензитет на действие на претърпените следствие от нея неимуществени вреди е именно в периода на нейното действие – от 02.2023 г. до 11.2023 г. – 9 месеца.

Съдът намира също така, че интензитетът на породените негативни емоционални преживявания у ищеца е съответен на това, което, както сочи и св. Каменаров, „нормално всеки един човек е да се притесни“. От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че в голямата си част негативните емоции у ищеца са предизвикани от самата проверка, извършването на теста с техническо средство на място – неговия резултат към този момент, отнемане на СУМПС, както и задържането на ищеца и съпровождането му от полицейските служители до лечебното заведение за даване на кръвна проба.

Доказани са и твърденията във връзка с това, че с оглед отнетото му СУМПС му се е наложило да извършва фактически друга трудова дейност на работното си място, като този факт се потвърди от показанията на св. А. – майка на ищеца, която към процесния период е работила при един и същ работодател със сина си. Доказаха се и твърденията, че след като ищецът споделил със свои близки за извършената проверка и резултата от теста с техническо средство, се влошили отношенията с негови роднини, приятели, с неговата приятелка, тъй като у тях се породило съмнение дали наистина Т. не употребява наркотични вещества. Отново от показанията на св. А. – майка на ищеца се установи, че след като му били съобщени резултатите от назначената съдебно-медицинска експертиза отношенията на Т. със семейството и роднините му се подобрили. Ищецът, като това се подкрепя и от събраните гласни доказателства – отново показанията на св. А., не отрича, че информация от страна на полицейските служители относно резултата от теста за употреба на наркотични вещества и техни аналози не е била разпространявана, включително и на работното му място, където Т. и майка му твърдели, че СУМПС му е било отнето поради употребата на алкохол.

При определяне размера на обезщетението следва да се има предвид периодът на преживените негативни емоции по отношение на ЗППАМ по чл.171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП е 9 месеца (срокът на наложената мярка), а по отношение на ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – 1 година (когато реално е било върнато СУМПС, решен е въпросът за отговорността на водача с постановление от 26.02.2024 г. на прокурор при РП - Русе), интензитетът на засягане и видът на негативните последици.

По изложените съображения съдът на основание чл. 52 от ЗЗД намира, че следва да се осъди ОД на МВР – Русе да изплати в полза на ищеца Н. П. Т.:

сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за времето от 18.02.2023 г. до 10.10.2024 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна), причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт – заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000095/20.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, като предявеният иск над тази сума до претендирата сума от 3 000 лева се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен;

сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за времето от 18.02.2023 г. до 10.10.2024 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна) причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт – заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000094/20.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, като предявеният иск над тази сума до претендирата сума от 7 000 лева се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Действително е трудно да се разграничат причинените неимуществени вреди, във връзка с съставения срещу водача АУАН, с който са отнети СРМПС, регистрационни табели и СУМПС, двете издадени заповеди, разпореждащи различни по вид принудителни административни мерки, заповедите за конвоиране и задържане, които са издадени по отношение на ищеца, както и образуваното срещу него досъдебно производство, именно с оглед съобразяване и на това обстоятелство следва да бъде присъдена само част от претендирания размер на обезщетението по всеки един от предявените искове.

В този смисъл са например решение № 12814 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2024 г., III о., решение № 13319 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2024 г., III о. и др.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца са дължат направените разноски в размер на 20 лева – заплатена държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева (л. л. 29 – 31 от делото), съобразно уважената част от исковите претенции, а именно в размер на 660 лева.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в съответствие с изхода на спора – съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева за всеки от исковете на основание чл. 26а от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 200 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено съобразно отхвърлената част от исковата молба възлиза на 100 лева.

По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 560 лева разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на Н. П. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Русе, [улица], вх. 6, ет. 1, ап. 3 сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 18.02.2023 г. до 10.10.2024г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна), причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт – заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000095/20.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на Н. П. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Русе, [улица], вх. 6, ет. 1, ап. 3, сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 18.02.2023 г. до 10.10.2024г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна), причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт – заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000094/20.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 7000 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на Н. П. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Русе, [улица], вх. 6, ет. 1, ап. 3, сумата от 560 лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.