Р Е Ш Е Н И Е
Номер 34/13.03.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На двадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Петранка Паскалева
прокурор Светла Курновска
като разгледа докладваното от съдия
Панталеева
НДВ № 456 по описа на съда
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е по
реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по
искане на осъдения М.Г.М., за възобновяване на ВНОХД № 105/2019 г. по описа на Окръжен
съд Търговище и НОХД №171/2019 г. по описа на РС Търговище. Интересът е насочен
към оправдаването на М., в условията на алтернативност връщане на делото за
ново разглеждане, или налагането на по-леко по вид наказание, а именно –
пробация.
С присъда № 20/24.04.2019 г. по НОХД № 171/19
г. на Районен съд Търговище, осъденият М.Г.М. е бил признат за виновен в
извършването на кражба – деяние по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1 от НК. Оправдан е в това отнетата вещ да е била оставена без
постоянен надзор. Наложено е наказание лишаване от свобода в размер на 6
месеца, отложено с изпитателен срок от три години, както и конфискация на
½ от л.а. „Субару“, модел „Форестър“, с рег. № РР 1807 ВК.
С решение № 67/01.11.2019 г. по ВНОХД №
105/19 г. на Окръжен съд Търговище присъдата е била потвърдена.
От фактическа страна с влезлите в сила
съдебни актове е било прието за установено накратко, че:
На 05.11.2018 г. свидетелят М. Василев,
живущ в кв.Въбел, гр.Търговище, се приготвял да реже дърва с моторна резачка
„STIHL“, модел „МS261“. След като излязъл от къщи, изкарал автомобила си от
гаража до дома и се насочил да товари нужното оборудване, той получил телефонно
обаждане, поради което пуснал резачката на бордюра на тротоара от външната
страна на вратата на гаража. После, докато все още разговарял, Василев затворил
багажника на автомобила, качил се и потеглил, забравяйки да вземе моторната
резачка.
По същото време подсъдимите Галин Миров
и М.М. преминали по улицата с автомобила на втория от тях „Субару Форестър“,
рег. № РР 18 07 ВК, управляван от него. Те забелязали оставената на бордюра вещ,
подминали, но после М. направил обратен завой, върнал се и спрял до бордюра. След
като се убедили, че в близост няма хора, Миров слязъл, натоварил резачката в
техния автомобил, и веднага потеглили. Подсъдимия М. прибрал вещта в своя гараж
в гр.Разград.
След потеглянето си свидетелят М.
Василев спрял на близката бензиностанция, където установил липсата на моторната
резачка, върнал се веднага при гаража си, но не я намерил там.
Подсъдимият М. получил призовка да се
яви в полицията в гр.Търговище на 07.11.2018 г. и предположил, че го викат във
връзка с взетата чужда вещ, за това я занесли двамата с Миров и я предали
доброволно с протокол от името на последния, след което резачката била върната
на законния собственик.
Установената от двете инстанция
фактология не е била спорна между страните и същата се базира на достатъчна по
обем доказателствена основа – надлежно посочени в съдебните актове гласни и
писмени доказателства, включително обясненията на двамата подсъдими, които не
отричат вземането на вещта.
Доводите за допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на осъденото лице са
неоснователни.
Според искателя окръжният съд не е дал
възможност на подсъдимите да упражнят самостоятелна защита от свое име, а
единствено им е предоставил правото на последна дума. Двамата подсъдими са били
защитавани от адвокат, както в хода на първоинстанционното производство, така и
във възивното такова. В проведено заседание пред РС Търговище от дата
23.04.2019 г. /протокол на л.32, НОХД №171/19 г./, след разясняване на правата
му, подсъдимият М. е заявил, че разбира обвинението, не се признава за виновен
и няма да дава обяснения, т.е. по свое решение той не се е възползвал от предоставената
му възможност на съответния етап от производството да упражни правото си на
лична защита. Разглеждането на делото в първата инстанция е централен стадий от
наказателното производство, тъй като в него се събират и проверяват всички
доказателства във връзка с възведеното обвинение, а страните за първи път имат
възможността да изложат в условията на публичност и в пълнота защитните си тези.
Макар и взел думата в хода на съдебните прения, М. не е изложил такава, не се е
позовавал, респ. не е анализирал събраните доказателства, нито е навел
фактически или правни доводи, а единствено е заявил, че в подобни случаи човек
е възнаграждаван за връщане на предмет или вещ, а не съден.
В хода на въззивното производство, в
проведено на 04.09.2019 г. съдебно заседание, и окръжният съд е разяснил
правата на подсъдимите, включително правото им да дават обяснения по
обвинението, което отново не са сторили. М. е бил представляван от упълномощен
защитник – адвокат, който при съдебните прения устно е изложил пространна и
обстойна защитна теза, отразена в съдебния протокол. Действително след
пледоарията на прокурора и репликата на защитника, съдът е допуснал формално
нарушение на чл.333, ал.1, вр.чл.291, ал.2 от НПК, като не е дал думата и на
въззивниците, вкл. осъдения М., но това нарушение не носи белезите на особено
съществено, поради което последният да не е могъл да се защити, защото веднага
след това му е била предоставена последна дума при спазване разпоредбите на
чл.297, ал.2 и чл.298, ал.1 от НПК, и той е имал възможност да изрази
отношението си към обвинението без никакви ограничения.
Не е налице нарушение на материалния
закон. Деянието е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна,
и правните изводи се извличат извън съмнение от доказателствата и доказателствените
средства. Двамата подсъдими, в условията на обикновено съучастие, са отнели движима
вещ от чуждо владение, без съгласието на собственика /държателя,владелеца/ с
намерение за лично присвояване. Съобразявайки
и задължителните указания на ППВС №6/1971 г. (изм. с ППВС №7/1978 г.), правилно
съставът на РС Търговище е приел, че в случая се касае за забравена, а не
изгубена вещ, и като такава тя може да бъде, а в конкретния случай и е, предмет
на престъплението по чл.194–195 от НК. Не може да бъде открадната загубената
вещ, защото когато владелецът е изгубил вещта, той се е лишил от владението
върху нея. Поради това при присвояването на такава вещ липсва един от
елементите на обективния състав на престъплението – отнемане на владението на
вещта. В настоящата конкретика е неприложима и нормата на чл.207 от НК.
Престъплението е формално и е довършено с изтичането на 7-дневния срок, през
който деецът не е съобщил за намирането й на собственика, на властта, или на
този, който я е загубил. Преди изтичането на времевия интервал деянието е
несъставомерно и предвид факта, че е престъпление на просто извършване, т.е. опит
е невъзможен. В настоящата конкретика, деянието е извършено на 05.11.2018 г., а с протокол за
доброволно предаване от 07.11.2018 г. вещта е върната на собственика й. Следва
да се отбележи, че оправдаването на подсъдимия М. /каквото искане е отправено/ би
било възможно само при наличието на хипотезата по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, каквато
в случая не е налице.
Произнесените съдебни актове по чл.305,
ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК не страдат от непълноти и противоречия. Районният
съд е извършил доказателствен анализ, дал е и ответна на него правна оценка.
Обсъдени са всички източници, дадени са отговори на съществените доводи на
страните, ясно е аргументирана съдебната воля при проследима логическа връзка
между фактическите, оценъчните и правоприлагащите съждения, така че първоинстанционната
присъда не страда от липса на мотиви. Такъв порок не се откроява и при прочитът
на въззивното решение. При извършваната служебна проверка горната инстанция не
дължи повторен и детайлен анализ на всички доказателства, събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, извън задължението да бъде даден отговор на възраженията,
направени от страните, което по настоящото дело е изпълнено.
Наложеното наказание не е явно
несправедливо. Районният съд е определил санкция в размер на шест месеца
лишаване от свобода, отложени с изпитателен срок от три години. Наказанието е индивидуализирано
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към неговия абсолютен
минимум, като са съобразени чистото съдебно минало на М. поради настъпила
реабилитация и ниската стойност на предмета на престъплението. В полза на
осъдения е била приложена и нормата на чл.66, ал.1 от НК. Фактът на определения
към законовия минимум размер на наказанието и решението да не бъде то
изтърпявано ефективно, водят до извод за липса на прекомерност на санкцията, респ.
на явна несправедливост. Двете инстанции са проявили достатъчна снизходителност,
която не бива да граничи с усещането за липса на правоприлагане.
По изложените съображения и на
основание чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК настоящият състав на Апелативен съд
Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М.Г.М., за
възобновяване на производствата по ВНОХД № 105/2019 г. по описа на Окръжен съд
Търговище и НОХД №171/2019 г. по описа на Районен съд Търговище.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: