Решение по дело №158/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния Кодекс АПК/ във връзка с вр. чл. 27а от Закона за закрила на детето ЗЗД/.

Образувано е по жалба, депозирана жалба от А. Н. Д. с [ЕГН] с адрес: [населено място] нива, община Каспичан, обл. Шумен, [улица], в качеството си на родител и законен представител на малолетното си дете Ж. А. Д. с [ЕГН], подадена чрез адв. И. Д. при ШАК, срещу Заповед № ЗД/Д-Н-НП-030/17.04.2024г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» (ДСП) – [населено място] пазар, с която на основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 и т.4 от ЗЗДет и чл. 33 от ППЗЗД е наредено временно настаняване на детето Ж. А. Д. с родители майка - П. Ж. Г. починала, съгласно препис-извлечение на акт за смърт № 1259 от 09.10.2022 г. и баща А. Н. Д. с постоянен адрес: [населено място] нива, общ. Каспичан, [улица] настоящ адрес: [населено място], общ.Нови пазар, [улица] ЦНСТДБУ «Слънце», [населено място], [улица]до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

В заповедта е разпоредено предварителното изпълнение на акта с цел опазване здравето и живота на детето.

В жалбата се изразява несъгласие с така издадената заповед, като оспорващият твърди, че не е налице посоченото основание по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗДет. Оспорва, че в Дирекция «Закрила на детето» [населено място] пазар е получен сигнал от Ж. К. – дядо на детето по майчина линия, че на 16.04.2024 г., вечерта след употреба на алкохол е предизвикал скандал в дома, както и че е имал агресивно поведение спрямо него и детето. Счита за недоказано твърдението, че вечерта на 16.04.2024 г. Ж. К. е сигнализирал на тел. 112, че в нетрезво състояние оспорващият упражнил насилие върху него и детето.

Не се оспорва, че Ж. К. е дядо на детето по майчина линия, поддържат общо домакинство, като на 16.04.2024 г. заедно са пазарували в хранителен магазин в [населено място] пазар, като сметката била заплатена от оспорващия. През това време детето Ж. е било на детска градина в [населено място] и когато са се върнали в [населено място] разплатил сметките в двата хранителни магазина, от които преди това били вземали хранителни продукти, записани в тетрадка. В единият магазин заплатил сума от 295.00 лв., а в другият сума от 100.00 лв. След като се прибрали у дома К. му поискал пари, оспорващият отказал да му даде и поради тази причина е възникнало пререкание между двамата. Около 15:30 часа се е случило описаното по горе, но детето през това време е било на градина. Около 16:00 часа оспорващият отишъл да вземе детето от детската градина, след което влезли заедно с детето в единия хранителен магазин да му купи кифли. През това време дядото бил спрял колата срещу магазина, детето го видяло и се разплакало. В този момент магазинерката отишла да говори с дядото К., говорила и с детето и на края тя го завела при дядо му. Оспорващият отишъл в [населено място] нива и останал там да нощува в дома на майка си. След 16:00 ч. на 16.04.2024 г. не е бил в неговия дом. Сутринта на 17.04.2024 г. около 06:50 ч. с такси се върнал в [населено място] като чакал отвън детето да излезе и да го заведе на градина. След като бил видян от дядото К., последният се обадил на полицията и дошъл патрулен автомобил. Имало пререкание между дядото и оспорващият, кой да заведе детето на детска градина. Дори полицаите обяснили, че след като оспорващият е баща, може да го заведе. Въпреки всичко го завел дядо му. След обяд на 17.04.2024 г. оспорващият отишъл да прибере детето от детската градина, оттам му съобщили, че са го взели от социалните служби и детето е настанено в дома в [населено място]. П. Д. „Закрила на детето“ [населено място] пазар, където му връчили процесната заповед.

Счита, че случаят не е изяснен, като не е извършена необходимата проверка по случая. Социалните служители са се доверили единствено на информацията подадена от дядото на детето. Счита, че последният е злоупотребил, тъй като му е било известно, че детето е настанявано и друг път в институция. Знае как се чувства оспорващият в тези моменти заради неразбирателство, в случай поради конфликт, че е отказал да му даде пари той е посочил неверни факти.

От друга страна твърди, че детето Ж. не е било подлагано на насилие на 16.04.2024 г., като сочи че сутринта е видял детето и двамата с дядото са го завели на детска градина с автомобила на дядото и след това в 16:00 ч. оспорващият го е взел от детската градина.

В обобщение сочи, че не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, т.1 и т.4 от ЗЗДет за настаняване на детето извън семейството, с оглед което моли процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Нови пазар оспорва жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Малолетното дете Ж. А. Д. с [ЕГН] е роден на 27.04.2017г., с родители П. Ж. Г. с [ЕГН], починала съгласно препис-извлечение на акт за смърт № 1259 от 09.10.2022г. и баща А. Н. Д. с [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място] нива, общ. Каспичан, [улица] настоящ адрес: [населено място], общ. Нови пазар, [улица].

Със Заповед № ЗД/Д-Н-НП-016/26.04.2023г. директорът на ДСП Нови пазар настанил спешно детето в ЦНСТДБУ – [населено място] по административен ред до произнасяне на съда. НПРС потвърдил мярката по съдебен ред с Решение № 161/28.06.2023г. Б. А. Д. обжалвал това решение пред Окръжен съд – Шумен, който с Решение № 241/20.10.2023г. оставил бел уважение молбата на ДСП за извеждането на детето от семейната среда като неоснователна.

Със Заповед № ЗД/Д-Н-НП-050/31.10.2023г. директорът на ДСП Нови пазар разпоредил настаняване на Ж. в ЦНСТДБУ [населено място]. Б. А. Д. оспорил заповедта пред А. съд – Шумен, който с Решение № 149/16.11.2023г. отменил заповедта. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 05.12.2023 г.

На 05.12.2023г. Ж. А. Д. е реинтегриран в семейната среда на баща си и дядо си Ж. К. по майчина линия в дома на Ж. К. в [населено място], община Нови пазар, [улица], като специалисти от ЦОП Нови пазар проследяват процеса на реинтеграция, а ОЗД при ДСП Нови пазар наблюдава ежемесечно развитието и възпитанието на детето от бащата и дядо по майчина линия.

На 17.04.2024г. е получен устен сигнал от Ж. К. /дядо по майчина линия/, че вечерта на 16.04.2024г. бащата А. Д. след употреба на алкохол е предизвикал скандал в дома му, имал е агресивно поведение спрямо него и сина си Ж. Д.. В сигнала Ж. К. заявява, че се страхува за живота и здравето на внука си Ж. и заявява, че желае детето отново да бъде настанено в ЦНСТДБУ [населено място], където се отглеждат брат му А. и сестра му Г..

На 17.04.2024г. бил изготвен Социален доклад за предприемане на мярка за закрила от М. Н. Д. – социален работник „ЗД“ и съгласуван с началник отдел „ЗД“ С. А., в който било обективирано становището за необходимост от предприемане на мярка на закрила – настаняване в ЦНСТДБУ [населено място] с цел опазване живота и здравето на Ж. Д..

С оглед на това била издадена и процесната Заповед № ЗД/Д-Н-НП-030/17.04.2024г. от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Нови пазар, с която на основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗДет, е наредено временно настаняване на детето Ж. А. Д., [ЕГН], с родители: майка – П. Ж. Г., [ЕГН], починала съгласно препис-извлечение на акт за смърт № 1259 от 09.10.2022г. и баща А. Н. Д. с [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място] нива, общ. Каспичан, [улица] настоящ адрес: [населено място], общ.Нови пазар, [улица] ЦНСТДБУ „Слънце“, [населено място], [улица]до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

Впоследствие на 18.04.2024г. в Отдел „Закрила на детето“ се провела мултидисциплинарна среща на координационен механизъм по повод сигнал № СИГ/Д-Н-НП/50, 51 от 17.04.2024г. в присъствието на районен прокурор М. Г., инспектор ДПС Н. Г., директор на ДСП Нови пазар, началник ОЗД С. А. и соц.работник М. Н..

Бил изготвен и Социален доклад по координационен механизъм при насилие, съгласно чл. 36г от ЗЗД от соц. Работник в ОЗД Нови пазар – М. Н. Д..

По делото е представена и приобщена към доказателствения материал административната преписка. Приложено е АД№313/2023 г. по описа на ШАС, с предмет оспорване на Заповед № ЗД/Д-Н-НП-050/31.10.2023г. директорът на ДСП Нови пазар за настаняване на Ж. в ЦНСТДБУ [населено място], с Решение № 149/16.11.2023г., с което е отменен административния акт. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 05.12.2023 г.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателства: разпитан е дядото на Ж. А. Д. – Ж. Г. К., който заявява, че заедно с оспорващия полагат грижи за малолетното дете, като преимуществено той се грижи за детето, а бащата подпомагал финансово отглеждането. Сочи, че бащата злоупотребява с алкохол често, детето трудно общува с него и е силно емоционално привързано към дядо си. След конфликтна ситуация между него и оспорващия на 16.04.2024 г., К. подал сигнал на тел. 112 и изгонил оспорващия от дома си, който от тогава живеел в [населено място]. На следващият ден, 17.04.2024 г. оспорващият взел детето от детска градина и решил да го заведе при баба му/неговата майка/ в дома й в [населено място]. Пред магазина в селото пристигнал с автомобила си К., детето се разплакало, защото не искало да отива с баща си, двамата отново се скарали, като дърпали детето. К. заявява, че до момента основно той се е грижел за детето Ж., но вече не е в състояние да полага грижи и изразява мнение, че настаняването в специализирано заведение е най-подходящата мярка за Ж., тъй като в същата институция са настанени по – големите брат и сестра. Заявява, че основната причина за конфликтите в дома е употребата на алкохол от А., който след това ставал раздразнителен и агресивен.

Разпитана е и лелята по майчина линия на Ж. - Д. С. К., която заявява, че А. от много дълго време, още когато майката на Ж. е била жива, е злоупотребявал с алкохол, плащал е издръжка, но не се е интересувал от децата си, които е отглеждала покойната им майка.

От разпита на социалния работник, който работи с детето Ж. се потвърждават показанията на св. К. и св. К..

Разпитана е и В. А. М., която работи в магазина в [населено място]. Тя потвърждава, че е имало пререкание между оспорващия и дядото на Ж., като преди това Д. заедно с Ж. посетил магазина и детето на въпроса какво иска отговаряло „неискам“. След като М. го попитала какво не иска, детето се разплакало и казало, че не иска да ходи в дома на баба си в [населено място].

Разпитана е и бабата на Ж. по бащина линия- Т. А. Д., която не съобщава за проблеми с алкохол от страна на оспорващия. Заявява, че е нервен и преуморен, консумира умерено количество алкохол – 1-2 чаши бира.

След зададени въпроси от съда към оспорващия, последният отрече да има проблем с употребата на алкохол. Сочи, че добре се разбира с Ж., като конфликта с К. произтичал от това, че му поискал пари.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима подадена при надлежно упражнено право на оспорване от лице с правен интерес в законоустановения срок.

По арг. от чл. 27а, ал. 1 във връзка с чл. 27 от ЗЗДт – оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган- директор на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, в пределите на неговата власт.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на оспорващия и да са препятствали възможността му адекватно да я организира. Също така, е реализирал правото си на обжалване на заповедта, по повод което е образувано и настоящото съдебно производство, не е лишен от възможност да организира защитата си и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Административният акт е издаден при спазване на установената писмена форма и изискуеми реквизити /чл. 59, ал. 2 от АПК/. Същият отговаря и на законовите изисквания за съдържание, доколкото в него изрично е посочено правното основание за издаването му чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т.4 от ЗЗДт, а фактическите такива се съдържат в представените към административната преписка социален доклад от 30.10.2023 г. и Оценка на родителския капацитет на А. Д. от 01.11.2023 г. Заповедта е мотивирана с констатациите в социалния доклад. Наличието на мотиви, извън проверявания акт е изцяло допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Изложеното в социалния доклад представлява юридическия факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Изложеното в социалния доклад представлява фактическото основание, съответстващо на посоченото в заповедта правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си.

В случая спрямо детето Ж. е взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт, а именно предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Основанието за настаняване извън семейството е по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т.4 от ЗЗдт, а именно чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Оспорената заповед обективира едно временно разрешение на казуса, с действие до произнасянето на съда на основание чл. 28 от Закона за закрила на детето. Дали да се предприеме или не тази временна мярка е въпрос на целесъобразност. Административният орган е извършил приоритетна преценка по целесъобразност на интереса на детето по см. на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. въз основа на изложените в социалния доклад, сигнала и придружаващите го документи фактически основания. Безспорно по арг. от чл. 179 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК социалният доклад е официален документ, доказателство до доказване на противното за изявленията и действията извършени пред и от социалния работник. От ангажирания по делото доказателствен материал /гласни доказателства/ се потвърждават констатациите в социалния доклад, мотивирали административния орган да издаде оспорения акт, а именно, че детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие /кумулативно/.

Вярно е, че събраните в съдебната фаза гласни доказателства са противоречиви и взаимоизключващи се в определена степен, като съдът съобразява обстоятелството, че св. Д. е майка на оспорващия, поради което не кредитира с доверие нейните показания. Още повече, че същата няма преки впечатления нито за съвместния живот на Ж. с дядо му Ж. и баща му А., нито за емоционалното състояние на детето, доколкото заяви, че детето много рядко посещава дома й в [населено място]. Приоритет и с доверие следва да се кредитират показанията на дядото К., който основно се е грижил за детето, на лелята по майчина линия – К., на соц. работник Д., която е работила с детето и има конкретни впечатления и на св. М., присъствала на конфликта между К. и Д., която се намесила с предложение детето да остане при дядо си, като видяла нежеланието на детето да последва баща си в дома на баба му в [населено място].

Оспроващият не отрече, че употребява алкохол, но според него това се случвало рядко, както и, че посещава лекар със специалност „психиатрия“.

Нито в жалбата, нито в съдебно заседание Д. не заявява как би могъл да се грижи за детето – къде ще живеят, коя детска градина ще посещава, кой ще се грижи за него, докато той е на работа в продължение на два дни; как възнамерява да изгради емоционална връзка с детето.

Липсата на конкретика по тези основни моменти правят невъзможна преценката как и при какви условия Д. самостоятелно би могъл да полага грижи за Ж., доколкото не е спорно, че до настоящият момент Ж. е отглеждан в дома на дядо си по майчина линия Ж., който основно се е грижел за детето, подпомаган от бащата Д..

Следва да се отчете и наличието на силна емоционална връзка между Ж. и дядо му Ж., както и нежеланието да отиде с баща си в [населено място].

Св. К., св. К. и св. Д. – социален работник, работещ с детето сочат, че Д. има проблем с употребата на алкохол, нервен и раздразнителен е, избухвал пред Ж., поради което детето се страхувало и споделило, че иска да бъде при брат си и сестра си в специализирано заведение.

Освен това, се установи, че К. се е грижел преимуществено за Ж. и с него детето има изградена емоционална връзка. Заявява, че има здравословни проблеми и не е в състояние да полага грижи за детето, изразява съгласие за настаняването му в специализирано заведение.

На следващо място се установи, че оспорващият е напуснал дома на К. в [населено място], където са живеели заедно с детето. Същият сочи, че е на работа два дни и два дни почива, което практически очертава невъзможност да полага самостоятелно грижи за детето.

В съвкупност установените факти очертават невъзможност за продължаване отглеждането на детето в семейна среда, тъй като К. заявява, че не е в състояние да полага грижи за детето, а бащата живее в друго населено място, работи на сменен режим, който също не позволява да отглежда самостоятелно детето Ж..

В случая съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 25 ал.1 т.1 от ЗЗДет. - чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, доколкото не се твърди, а и липсват доказателства Д., който е баща на детето да е лишен от такива.

Видно от мотивите и разпоредителната част на оспорената заповед с нея е наредено прекратяване настаняването на детето в семейството на дядото К. и бащата Д. и настаняване на детето в специализирана институция, като изрично в заповедта е посочено, че мярката е временна до произнасяне на съда по реда на чл.28 от ЗЗакр.Д. Следователно, настаняването в специализирана институция е с временен характер.

Фактическите основания в процесната заповед сочат, че бащата на малолетното дете обективно не може да полага самостоятелно грижи за детето, тъй като е изгонен от дома на дядото по майчина линия, където грижите са споделяни между него и К., както и не сочи къде биха живели с детето и кой ще се грижи за него, когато е на работа в период от два дни непрекъснато. Безспорно се установи по делото, че дядото Ж. К. не може да продължи да се грижи за детето поради здравословни причини и заявява, че за него е по-добре да бъде настанен в специализирана институция, където са по-големите му брат и сестра.

При тези факти, освен посоченото основание по чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗДет., съдът намира че е налице и друго, макар и непосочено в процесния акт - чл.29 т.9 от ЗЗакр.Д, а именно промяна в обстоятелствата, свързани с детето и е в негов интерес настаняването при дядо му и баща му да бъде прекратено.

В процесната заповед по отношение определяне на новата временна мярка на малолетното дете като основание за издаването и е посочена разпоредбата на чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗакр.Д., а именно, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

В случая не се доказа по безспорен начин, че бащата Д. е упражнявал физическо насилие върху малолетния Ж.. От разпита на св. К., дядо по майчина линия на малолетния Ж. се установи, че липсва каквато и да е изградена емоционална връзка между него и детето, дори Ж. не го наричал „татко“. Същият купувал храна и настоявал детето да яде, в случай, че откажело – Д. изхвърлял храната. Сочи, че последният е избухлив, сприхав, дразни детето. В тази връзка, съдът приема, че макар да липсват доказателства за физическо насилие, то такива за емоционално и психическо се съдържат както в социалният доклад, така и в показанията на св. К., поради което се налага извода, че състоянието на детето покрива белезите по чл.25 ал.1 т. 4 от ЗЗДет.

Освен това, процесния акт съответства на целта на закона-мерки да се предприемат за да се осигури най-добрия интерес на детето. В случая се установи по безспорен начин, че занапред дядото по майчина линия К. не може да полага грижи за детето Ж., а до този момент липсват данни бащата Д. самостоятелно да е отглеждал малолетното дете.

След като не е налице друга възможност, единствената такава в спешен порядък се очертава настаняването в специализирана институция, до произнасянето по чл. 28 от ЗЗДет.

Съгласно чл.25 ал.2 от ЗЗакр.Д, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане, което настоящият съдебен състав приема, че е налице, предвид факта, че дядото по майчина линия е в невъзможност да продължи да се грижи за малолетният Ж..

Мярката не е наказание и целта й не е прекъсването на връзката между детето и баща му, а постигане на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и от националното и от международното право, над тези на родителите му. Още повече, че наложената мярка е времена.

Предвид това съдът приема, че към момента на издаването на заповедта, тя е в съответствие с материалния закон. В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗакр.Д съдът намира, че предпоставките за настаняване на малолетното дете Ж. А. Д. с ЕГН 1744278721в ЦНСТДБУ «Слънце», [населено място], [улица]до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет., към датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази мярка. Понятието "висши интереси на детето" не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл.10 ал.1 от ЗЗакр.Д. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Приложените социални доклади и становища от компетентните органи, изготвени в хода на административното производство, илюстрират задълбоченото, съвестно и отговорно отношение на социалните работници към случая, както и стремежът им да изпълнят основните цели на закона.

С оглед на изложеното съдебният състав намира, че административният орган е действал в съответствие и с целта на закона, като временното настаняване е с оглед предотвратяване на опасността от увреждане на здравето на детето. От друга страна, при осъществяване на предприетата временна мярка, целта е да се защити и осигури по най-добрия начин интереса на детето с оглед основната цел: да се осигури среда, където да бъдат задоволени по най-адекватен начин неговите права и интереси и като такава мярка тя се предприема винаги в интерес на детето.

Следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът преценява дали са били налице предпоставките за прилагане на мярката към момента на издаване на заповедта, както и че наложената мярка за закрила е временна. Дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще е предмет на производство по чл.28 от ЗЗакр.Д, като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този въпрос.

Предвид изложеното и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на относимите материално правни разпоредби и процесуални правила, при което жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

В настоящото производство ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, Шуменският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Д. с [ЕГН] с адрес: [населено място] нива, община Каспичан, обл. Шумен, [улица], в качеството си на родител и законен представител на малолетното си дете Ж. А. Д. с [ЕГН], подадена чрез адв. И. Д. при ШАК, срещу Заповед № ЗД/Д-Н-НП-030/17.04.2024г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» (ДСП) – [населено място] пазар.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.