№ 4376
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110158223 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
На 30.07.2024г. е постъпила жалба от А. В., в която е посочено, че СРС отказва
правосъдие и правораздаване с искане да заплаща правото си на правосъдие и
правораздаване.
С разпореждане от 18.08.2024г. съдът е указал на А. И. В. в едноседмичен срок от
поулачаване на разпореждането на съда с писмена молба да посочи какво е искането й към
съда- дали обжалва постановеното по делото решение или прави искане за изменение на
същото в частта за разноските.
На 15.08.2024г. е постъпила молба от А. В., с която е посочено, че обжалва решението
за втори път. Твърди, че СРС не е предвидил адекватни санкции за нарушителите съобразно
искането на ищцата за причинени болки и страдания.
На 21.08.2024г. е постъпила молба от А. В., с която е посочено, че обжалва
постановеното решение и прави искане за изменение на решението в частта за разноските.
Твърди, че получава държавна парична помощ, която спира да тегли за лечение с оглед на
това, че е възможно да бъде осъдена да плаща съдебни разходи на „Софийска вода“ АД.
С разпореждане от 30.10.2024г. съдът е предоставил последна възможност на А. И. В.
в едноседмичен срок от получаване на съобщението ясно и конкретно да заяви какво е
искането й към съда, а именно: в случай, че подава въззивна жалба- да посочи означение на
обжалваното решение, в какво се състои порочността на решението, в каква част обжалва
същото, ясно да посочи искането си към съда; в случай че подава искане по чл. 248 ГПК- да
посочи в коя част иска съда да измени постановеното решение в частта за разноските и защо.
На 05.11.2024г. е постъпила молба от А. В., с която е посочено, че порочността на
решението се състои в отказ на справедлив съдебен процес, съответстващ на здравословното
и имуществено състояние на А. В.. Уточнено е, че се обжалва решението в частта, с която
съдът ги задължава да заплащат задължение на „Софийска вода“ АД. Правят искане за
1
изменение на решението в частта за разноските, тъй като не разполагат със средства.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от „Софийска вода“
АД.
С оглед изложените в молбите на ищеца /в частност молбата от 05.11.2024г./
твърдения, съдът намира, че е сезиран единствено с молба по чл. 248 ГПК, доколкото
оплакванията на А. В. са свързани с присъдените в полза на „Софийска вода“ АД разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съдът като съобрази становището на молителя и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 14331 от 21.07.2024г., постановено по делото, съдът е осъдил
„Софийска вода“ АД да заплати на А. И. В. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата
от 60,39 лева, представляваща надплатени суми за доставени ВиК услуги за следния
недвижим имот- ******, като е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 150 лева и предявения иск с правно основание чл. 82 вр. чл.
52 ЗЗД за заплащане на сумата от 800 лева, представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в постоянен тормоз, болки, страдания, притеснения, изразходване на нерви и
задълбочаване на заболяванията й вследствие на поведение на служители на ответното
дружество, които претендирали недължими суми за собствения й недвижим имот- *******,
ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата. С
постановеното решение съдът е осъдил А. И. В. да заплати на „Софийска вода“ АД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 234,11 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, както и е осъдил „Софийска вода“ АД
да заплати в полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 80,52 лева,
представляваща дължимите държавни такси и възнаграждение за вещо лице съразмерно
уважената част от исковете.
Действително, с оглед изложените от ищцата твърдения за влошено здравословно и
финансово състояние с Определение № 30254 от 10.11.2022г. /л. 36 от делото/ съдът е
освободил А. И. В. от задължението да заплаща държавни такси и разноски по делото. С
оглед изхода от настоящия спор с постановения краен съдебен акт съдът е осъдил ответника
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати дължимите държавна такса и депозит за ССчЕ в
полза на СРС съразмерно уважената част от иска. Останалата част от дължимите разноски за
разглеждане на производството по делото съразмерно отхвърлената част от иска не са
присъждани в тежест на ищцата, напротив, същите са останали за сметка на бюджета на
съда.
По отношение на присъдените в полза на „Софийска вода“ АД разноски на основание
2
чл. 78, ал. 3 ГПК съдът намира следното:
Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при
предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК цели облекчаване за същия на завеждането и
провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за
упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин - чл. 56 от
Конституцията на Република България - на нарушени или застрашени негови права или
законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно
производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Това право на
ищеца, обаче, не би могло да се упражнява в ущърб на ответника и в случай на
неправомерно засягане на правната му сфера - в противоречие с принципа за справедливо
обезщетяване на търпими вреди, залегнал в разпоредбите на чл. 78 ГПК, съответно за всяка
от страните в производството.
Следователно, кумулирането на чл. 78, ал. 3 ГПК с чл. 83, ал. 2 от ГПК е не само
допустимо, но и справедливо: освободената от заплащане на разноски предвид затрудненото
си материално положение страна, претърпяла негативен изход от съдебния процес, дължи
възмездяване на разноските на насрещната страна. Противното е неизводимо чрез тълкуване
на процесуалните разпоредби и противоречи на принципа на справедливостта. В този
смисъл и Решение № 148 от 19.10.2012г. на ВКС по т. д. № 39/2012г., II т. о., ТК, както и
Определение № 260877 от 8.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13339/2018г.
Следва да се посочи, че макар и да е житейски разбираемо от съда, възражението на
ищеца за липсата на парични средства /предвид тежкото й здравословно и материално
състояние/, то това затруднено материално положение не го освобождава от отговорността
за разноските по делото, направени и дължими на насрещната страна. Разпоредбата на чл.
83, ал. 2 от ГПК е неприложима в хипотезата, при която лицето дължи заплащане на
разноските на насрещната страна в процеса, тъй като в този случай приложение намира
разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Страната, която е станала неоснователно причина за
разглеждането на спора от съда и е загубила делото отговаря за разноските, направени в
съдебното производство от насрещната страна, съгласно правилата на чл. 78 от ГПК. В
случая независимо от влошеното здравословно и финансово състояние на ищцата същата
отговаря за разноските, направени в съдебното производство, съразмерно отхвърлената част
от предявените от нея искове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. И. В. за изменение в частта за разноските
на Решение № 14331 от 21.07.2024г., постановено по гр.д. № 58223/2022г. по описа на СРС,
25-ти състав.
3
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4