Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, IІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на седми април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря
Наталия Зирковска
в присъствието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева кас. адм. нак. дело № 338/2022г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.С.Г., ЕГН ********** против Решение №
1170/22.12.2021г., постановено по НАХД № 3412/2021г. по описа на Районен съд
– Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000792/21.06.2021г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предложение второ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във
връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, на основание чл.
177, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, на М.С.Г. в наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева. В касационната
жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на
материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Навеждат
се доводи, че фактическото описание на нарушението противоречи на приложеното
по делото свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/, в
което е посочена технически допустима максимална маса за състав на процесното
МПС от 50000 кг, както и на приложената правна норма, тъй като се касае за
влекач, а в акта и наказателното постановление е посочен товарен автомобил,
поради което не може да се направи преценка относно приложението на с чл. 6,
ал. 1, т. 2 или т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Отправя се искане за
отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция
по същество на спора, с което да се отмени оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН
наказателно постановление, а в отношение на евентуалност – за намаляване на
размера на наложеното наказание до предвидения в санкционната норма минимум.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски за заплатени
адвокатски възнаграждения. В случай на отхвърляне на касационната жалба се моли
присъденото в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение да е в минимален
размер. В съдебно
заседание и пои съществото на спора касатораът редовно призован не се явява, не
се представлява.
Ответната
страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, в депозиран
чрез процесуален представител отговор на касационната жалба оспорва същата като
неоснователна и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера
на претендирания адвокатски хонорар.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
След
като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни
оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК,
Административен съд – Варна намира следното:
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от
легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания:
нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила
или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С
оспореното пред районния съд наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на М.С.Г. е ангажирана за това, че като водач на
товарен автомобил „Волво ФХ 520“, кат. N3, с рег. № А****НА, в композиция с
полуремарке „Стас С3 СА***К“, кат. О4, с рег. № А****ЕМ, и двете собственост на
„МП Къмпани“ ЕООД, извършва превоз на пшеница със съчленено превозно средство,
състоящо се от пътно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси, с
обща маса 49760кг, видно от експедиционна бележка № 12099/02.03.2021г.,
надвишаваща нормите на допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата
за обществено ползване от 40000 кг, с разлика от 9760кг. Нарушението е
установено при проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Варна, извършена на 02.02.2021г., около 13.35ч., на
републикански път III-2008, обл. Варна, КПП „Пристанище Леспорт“, на вход
пристанище. За констатираното срещу Г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, в който на деянието е дадена правна
квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП, във връзка с
чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Въз основа
на констатациите в АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
При
произнасянето си ВРС приема от правна страна, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в предвидените в ЗАНН срокове и при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения. От първостепенния съд е обоснована
правна теза за материална законосъобразност на наказателното постановление.
Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
относимите правни разпоредби, решаващият съдебен състав обоснова краен извод за
осъществяване от страна на М.Г. на фактическия състав на обективираното в чл.
139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3,
буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ административно нарушение.
Предвид това намира, че правилно отговорността на лицето е ангажирана по
чл.177, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, като размерът на наложеното наказание е правилно определено с оглед
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Така мотивиран, ВРС е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Оспореното
решение е правилно постановено.
Районният
съд е изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон. Направените
изводи от решаващият състав на ВРС се споделят изцяло от касационната
инстанция, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, препраща към тях.
Неоснователно
е релевираното в касационната жалба възражение за несъответствие на
фактическото описание на нарушението с приложеното по делото СРМПС и с
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/3.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
МРРБ /Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ/. Съгласно цитираната подзаконова
правна норма допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване за съчленено моторно превозно средство с две
оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t. При констатираното тегло на
превозвания товар от 49760 кг /49,760 t/, установено от представената от водача
експедиционната бележка, подписана от него без забележки относно извършеното
претегляне и резултата от него, правилно както административнонаказващият орган,
така и районният съд, са приели за доказано осъществяването на нарушението.
Същото правилно е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2,
предложение второ от ЗДвП, според който движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат
с
маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството /чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ/. Обстоятелството, че съгласно СРМПС конкретното
превозно средство е с по-висока допустима максимална маса, е ирелевантно за
съставомерността на деянието. Съгласно легалната дефиниция на понятието
„допустима максимална маса“, дадена в § 6, т. 35 от Допълнителните разпоредби
/ДР/ на ЗДвП, това е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в
натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи.
Следователно определящи за преценката превишена ли е допустимата максимална
маса са нормативните разпоредби, а не посоченото от производителя и отразеното
в регистрационния документ на превозното средство. Това, че автомобилът има
по-голяма товароносимост, не освобождава водача от задължението да съобразява
поведението си с императивните разпоредби на нормативните актове,
регламентиращи движението по пътищата, и в частност с нормите на чл. 139, ал.
1, т. 2, предложение второ от ЗДвП и чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
Лишено
от основание е и оплакването, че видно от СРМПС процесното МПС е влекач, а не
товарен автомобил, както е посочено в АУАН и наказателното постановление,
поради което не може да се направи преценка дали съчлененият състав попада в
приложното поле на чл. 6, ал. 1, т. 2 или т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ. В чл. 6, ал. 1, т. 2 от посочения подзаконов нормативен акт е регламентирана
допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, на състав от ППС с пет, шест и повече оси, а в т. 3 от същата правна
норма – на съчленени ППС с пет, шест и повече оси. По аргумент от § 1, т. 6,
буква „б“ от ДР на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ съчлененото пътно превозно
средство представлява състав от пътни превозни средства, а според
определението, съдържащо се в § 6, т. 20, буква „б“ от ДР на ЗДвП „състав от
пътни превозни средства“ са механично свързани пътни превозни средства, които
участват в движението по пътищата като едно. Според § 6, т. 12, буква „б“ от ДР
на ЗДвП „товарен автомобил“ е недвуколесно безрелсово моторно превозно
средство, което се използва за превозване за превозване на товари и/или за теглене
на ремарке. От анализа на цитираната правна регламентация се установява, че
влекачът е вид товарен автомобил, а съчлененото пътно превозно средство
представлява състав от пътни превозни средства. Доколкото в настоящия случай е
установено, че осъщественият от касационния жалбоподател превоз на пшеница е
извършен със съчленено превозно средство, състоящо се от пътно превозно
средство с две оси и полуремарке с три оси, правилно при преценката относно
това превишена ли е максималната допустима маса е приложена нормата на чл. 6,
ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Независимо от
горното дори да се приеме, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.
6, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, същата предвижда
идентична на посочената в чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от същия подзаконов
нормативен акт максимална допустима маса по отношение на състав от ППС, състоящ
се от моторно
превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси, а именно 40 t, която
в случая се доказа, че касаторът е превишил.
Правилно
е определена и санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, предложение
второ от ЗДвП, като противно на твърдяното в касационната жалба размерът на
административното наказание е съобразен с правилата на чл. 27 от ЗАНН. Както
правилно е приел районният съд, в случая са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства /превишението на допустимата максимална маса е значително –
9760кг. и
нарушението не е първо по ред/, които обуславят налагане на наказание в
по-висок размер предвид постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Изложените в
тази насока мотиви от въззивния съд са достатъчно изчерпателни и задълбочени и
напълно се споделят от настоящия тричленен състав, поради което не е необходимо
да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, препраща към тях.
Не са
налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид
крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на
основание чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., определен съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в
сила Решение № 1170/22.12.2021г., постановено по НАХД № 3412/2021г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА М.С.Г.,
ЕГН ********** *** да
заплати в полза на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.