№ 18405
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Б В
при уч..ието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110116576 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ц. М. В. е предявил срещу „П К Б“ ЕООД кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК вр. 143, ал.1 ЗЗП и чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с които се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор
за потребителски кредит П К С №... от 18.12.2020 г. поради противоречие със закона и
добрите нрави и осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 1784, 93 лв., ведно
със законната лихва от 21.03.2025 г. до окончателното плащане, като платена без основание
(съобразно допуснатото в откритото съдебно заседание, проведено на 24.09.2025 г.,
изменение на предявения осъдителен иск).
Ищецът твърди, че е сключил на 18.12.2020 г. договор за потребителски кредит № ... за
предоставяне на парични средства на кредит в размер на 1000 лева, при срок на кредита 18
месеца с размер на вноската по кредита 74.30 лева, с ГПР 48,98% и ГЛП 41,00% с обща
дължима сума по кредита 1337,36 лева. Твърди, че към тази обща сума е било добавено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф..“ в размер на 300 лева и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 600 лева, като вноската
по тези услуги се прибавяла към месечната погасителна вноска по кредита и става общо
124,30 лева на месец. Посочва, че допълнителна услуга „Ф..“ предоставяла право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а допълнителна услуга
„Ф.“ предоставяла право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Счита,
че клаузите регламентиращи заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги "Ф.." и
"Ф." вменяват в тежест на потребителя да заплати на кредитора освен договорна
(възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение
за допълнителни услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и
управление на кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че услугата „Ф.“ е свързана
с управлението на кредита, а не представлява допълнителна услуга, поради което
противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита, че услугите противоречат на изискването за
добросъвестност и противоречат на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че възнагражденията за двете
услуги следва да бъдат включени към ГПР, като по този начин действителният размер на
ГПР възлиза на 224,34 %. Твърди, че е заплатил сумата в размер на 2784, 93 лв. по
1
процесния договор за кредит, като съответно е надплатена сумата в размер на 1784, 93 лева.
Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Счита, че с оглед усвояването на сумата по кредита, ищецът не
е възразил срещу неговата форма. Твърди, че всички императивни изисквания на ЗПК са
спазени по отношение на процесния договор. Сочи, че посоченият ГПР е правилен, както и
че в договора са описани всички дължими суми. Твърди, че двете допълнителни услуги не е
следвало да бъдат включени към ГПР. Посочва, че закупуването на допълнителните услуги
не е било задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че услугата
„Ф.“ предоставя възможност на потребителя случай, че изпадне в невъзможност за някое
плащане да се отложи същото, вместо да се премине към изпълнение за цялото вземане.
Счита, че дори да е налице неправилно посочен ГПР, това не би довело до недействителност
на целия договор. Оспорва предявения осъдителен иск, доколкото твърди, че заплатените от
ищеца суми са заплатени на годно правно основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По искa с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19
ЗПК вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорените клаузи са
нищожни на посочените в исковата молба основания, а именно, че нарушават закона.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че заплащането на посочената в исковата молба сума. В тежест на
ответника е да докаже наличие на основание за задържане на същата.
Съдът е обявил с доклада по делото, че служебно следи за неравноправност на клаузи
от договора за потребителски кредит, за което е предоставил на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № ..., сключен между страните на
18.12.2020 г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер
на 1000 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични
средства заедно с договорна възнаградителна лихва (годишен лихвен процент) в размер на
41 %, както и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.." в размер на 300 лв. и
допълнителна услуга „Ф." в размер на 600 лв. В договора е посочен годишен процент на
разходите от 48, 98 %, общо задължение в размер на 2237, 36 лв. и общ размер на месечната
вноска 124, 30 лв. Съгласно чл. 15.1. от общите условия по кредита всеки клиент, пожелал и
закупил допълнителна услуга „Ф..“, получава приоритетно разглеждане и становище на
искането за отпускане на кредит преди кредитоискателите, които не са закупили такава
услуга и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на кредита.
Съгласно чл. 15.2. от общите условия всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна услуга
„Ф.“, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
съответни, подробно описани специфични изисквания. Приети са и три броя разписки за
извършени плащания чрез „Изипей“ АД от ищеца към ответника с посочено основание
номера на процесния договор за кредит. Тези плащания съвпадат с посочената информация,
изискана от „Изипей“ АД по реда на чл. 192 ГПК (л. 87), като в писмото е посочено и още
едно плащане със същото основание.
2
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че в посочения в договора годишен процент на разходите,
равняващ се на 48, 98 %, са включени вноските за главница и възнаградителна лихва, а при
включване и на вноските за допълнителните услуги „Ф..“ и „Ф.“ се получава годишен
процент на разходите в размер на 240, 10 %. Съгласно заключението по процесния кредит са
били извършени плащания в общ размер от 2784, 93 лв., с които са били погасени следните
вземания: 1000 лв. главница, 337, 36 лв. възнаградителна лихва, 900 лв. допълнителни
услуги, 360, 33 лв. такса по тарифа и 187, 22 лв. лихви за забава.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Между страните не се спори, че ищецът е получил заемната сума в размер на 1000 лв.
Съдът намира, че предвидените в договора възнаграждения за допълнителните услуги
„Ф..“ и „Ф.“ следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. По силата на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално з..рахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговореното възнаграждение за
допълнителните услуги е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до
съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че
след като възнаграждението за допълнителните услуги не е включено като разход по кредита
в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на
процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в
случай че бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, като се равнява на 240, 10 %.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор
за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и по-
напред, след като възнаграждението за допълнителните услуги не е включено като разход по
кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер
на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
но в случай че тези вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли
допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с
процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към
кредитния продукт. Годишният процент на разходите е ч.. е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
уч..ващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този
3
смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-
голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни, а предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, т.е. всички суми платени извън главницата в размер на 1000
лв. по процесния договор се явяват платени без основание и подлежат на връщане по
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Предвид заключението на вещото лице за
погасена сума в общ размер от 2784, 93 лв., надплатена извън чистата стойност (главницата)
по кредита се явява сума в размер на 1784, 93 лв., следователно предявеният осъдителен иск
следва също да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени заплатените разноски за държавна такса в размер на 160, 84 лв.
В полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по
следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
4
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в обл..та на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (б), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В н..оящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае
потребителски спор по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за
потребителски кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с
никаква фактическа и правна сложност. Отделно от това, макар и да са налице две
претенции, същите имат един общ правопораждащ юридически факт, а именно договора за
заем. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да
е обусловена от обективното съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение
за всеки иск, доколкото същите произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че
не му се дължи отделно възнаграждение по всеки от предявените искове.
Отделно от това, предвид уважаването в цялост на предявените искове, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за депозит за приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300 лв. на основание чл. 77 ГПК, както и за държавна
такса за служебно изготвените преписи от отговора на исковата молба и приложенията към
него по реда на чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на 1, 70 лв. съгласно справка на основание
заповед № АС-180/23.04.2024 г. (л. 84 ).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Ц. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„Л..“, бл.., вх. Б, ет. 6, ап.., срещу "П К Б" ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "б" №.., бл. .., вх. В, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД
нищожността на договор за паричен заем № ..., сключен на 18.12.2020 г., поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА "П К Б" ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "б" №.., бл. .., вх. В, да заплати на Ц. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„Л..“, бл.., вх. Б, ет. 6, ап.., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в размер на
1784, 93 лв., като платена без основание по нищожен договор за паричен заем № ..., сключен
на 18.12.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160, 84 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА "П К Б" ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "б" №.., бл. .., вх. В, да заплати на адвокат А. А. А., от Адвокатска колегия П., с адрес:
гр. П., ул. „З.“ №.., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца Ц. М. В..
5
ОСЪЖДА "П К Б" ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"б" №.., бл. .., вх. В, да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК
сумата от 301, 70 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6