О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260207
гр.Пловдив, 27. 01.
2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Светлана Станева
Като разгледа Докладваното от
съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 3031/2020 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.113 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М.М.К., ЕГН – **********,
чрез адв. С.М., против Определение № 262803/16.05.2020г., постановено от
Районен съд – Пловдив, IV
гр.с., по гр.д.№ 8476/2020г., с което
е прекратено производството по делото и е изпратено за разглеждане по
подсъдност на Софийски районен съд. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се
върне делото на Районен съд –Пловдив за
продължаване на процесуалните действия.
Окръжен съд – Пловдив намира,
че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Пред Районен съд –Пловдив от ищцата М.М.К.
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление
в гр.София, е завела искова молба за осъждане на дружеството да й заплати
сумата 4 790 лв., представляваща сбор от получени от ответника без
основание плащания за периода 14.01.2016г. – 22.04.2020г. С обстоятелствената
част са въведени изричните доводи, че
ищцата не се е задължила като поръчител именно по този договор, а по друг
договор за потребителски кредит. въобще не сключвала и подписвала договор за поръчителство, който да
обезпечава на вземанията по договора, по който е превеждала суми на ответника.
Излага, че получените суми са получени без основание и иска тяхното връщане. В
условията на евентуалност възразява, че искът е предявен извън шестмесечния
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
В срока за Писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил
предявения иск. Възразил е за разглеждане на делото, като поддържа да е по
правилата за местна подсъдност, като иска правният спор да бъде решен от
Софийски район съд по адрес на ответника.
Районен
съд – Пловдив, за да постанови
атакувания акт, излага основни съображения, че ответникът е направил възражение в срока за писмен отговор на исковата
молба, че искът следва да бъде разгледан по общите правила за подсъдност. С
оглед на възражението, аргументира, че подсъдността по чл. 113 от ГПК е уредена в интерес на потребителите и за нея съдът следи служебно. Тази
подсъдност се прилага и за исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, когато те са
предявени от потребител, който с оглед на това си качество обосновава претенция
за неоснователно обогатяване по сключен с ответника договор, за който се
поддържа да не отговаря на изискванията на ЗПК и да не поражда права,
оправдаващи имущественото разместване. В най-често срещата хипотеза това са
искове на потребители за връщане на даденото по неравноправни клаузи. Районният
съд посочва, че в случая ищцата твърди, че не е страна по договор, тъй като
такъв не е сключен с ответника, респ. с неговия праводател. Предвид на това,
Районният съд налага правен извод, че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД не може да
се приеме, че е предявен от потребител. Основното и водещо твърдение на ищцата
е, че е плащала суми, без да е била страна по договор за поръчителство, който
да обезпечава на вземанията на ответника, прехвърлени по договора за цесия. При
това положение не може да се приеме, че ищцата има или твърди да има качеството
потребител. Предявеният иск се основава
на липсата на правоотношение, а не на твърдения за страдаща от порок правна
сделка, която не поражда права и задължения. Мотивира, че подсъдността на
делото за тези случаи се определя по общото правило на чл. 105 от ГПК.
С частната жалба,
подадена от М.М.К. са направени възражения,
че неправилно Районният съд е приел, че след като в исковата молба е заявила,
че не дължи заплатените на ответника суми по договор за кредит, няма качеството
на потребител. В тази насока, поддържа, че има качеството на потребител и
затова е приложима изборната подсъдност по чл.113 от ГПК.
Окръжен съд –Пловдив, в настоящия
съдебен състав, намира, че частната
жалба е неоснователна. Съгласно чл.113 изр.1 от ГПК – Исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В конкретния
случай ищцата не само не твърди да е има качеството потребител, но и обратното изрично заявява, че не е
поръчител по този договор, а по друг договор за потребителски кредит. Предвид
на това не дължи плащане на задължението на длъжника, а съответно вече
заплатените суми са платени при липса на основание. С оглед на твърденията,
изложени от самата ищца с исковата молба, се налага извод, че предявеният иск
не попада в обхвата на приложното поле чл.113 от ГПК, поради което следва да се
спазят общите правила за местна подсъдност при условията на чл.105 от ГПК.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П
Р Е Д
Е Л И :
Потвърждава Определение № 262803/16.05.2020г., постановено от Районен съд – Пловдив, IV гр.с., по гр.д.№ 8476/2020г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: