РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. ХАСКОВО, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ВЛ. П.ВА
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П.ВА Търговско дело №
20245600900028 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Делото е образувано по молба от O. E. s. a. s. di K. K. &C.(О. Е.
С.А.С. на К. К. и Ко“ със седалище и адрес на управление Т. (Комо) ВИЬ,
Статале 14/А, п. к. 22016, местност ОСУЧО, Номер по ДДС: ******,
представлявано от **********, чрез пълномощника адвокат П. Х. К., АК
Стара Загора. На основание чл. 625 вр. чл. 629 ал. 2 от ТЗ се прави искане за
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Бобикар“ ЕООД
със седалище и адрес на управление област Хасково, община Минерални
бани. с. Татарево, п. к. 6344, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ********,
представлявано от управителя Б.Г.С., поради неплатежоспособност на
дружеството.
Твърди се, че заявителят е кредитор на дружеството-длъжник по
описаните в молбата договори за покупко-продажба и представените фактури
- приети от ответника без възражения и заведени в счетоводството му. Срокът
на заплащане на продажните цени по всяка една от фактурите бил изтекъл, но
въпреки многобройните разговори, проведени между страните за уреждане на
отношенията, до настоящия момент задължението по фактурите в общ размер
1
7430 евро не било изпълнено.
Молителят счита, че предвид липсата на плащанията по процесните
фактури е налице хипотезата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, според която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Освен това, от обявените в ТР отчети на дружеството било видно, че същото е
в недобро финансово състояние, като има задължения към доставчици в
изключително големи размери. Можело да се направи обоснован извод, че
публикуваният баланс на длъжника за финансовата 2019 г. не дава реална
представа за финансовото и имуществено състояние на длъжника,
коефициентът на обща ликвидност, и тези на бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, са под минималните размери, и следователно длъжникът е
изпаднал в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2016 година - датата на
спиране на плащанията.
С тези и останалите доводи, изложени в молбата по чл. 629 ал. 2 от
ТЗ, молителят-кредитор прави искане за откриване на производството по
несъстоятелност, да се обяви неплатежоспособността на длъжника
„БОБИКАР" ЕООД с начална дата 31.12.2016 година, да се назначи временен
синдик, да се допуснете обезпечение чрез налагане на запори върху движими
вещи на длъжника, възбрани върху недвижими имоти на длъжника или чрез
други обезпечителни мерки, да се свика първото събрание на кредиторите.
Прави се искане и за присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът „ Бобикар“ ЕООД – с. Татарево, община Минерални
бани, Хасковска област, чрез упълномощен адвокат Б. С. от ХАК, оспорва
направеното искане за откриване на производство по несъстоятелност. На
първо място твърди, че молителят няма качеството на кредитор на
дружеството. В тази връзка прави възражение за изпълнение на задълженията
по процесните фактури, на които се позовава молителят, чрез плащане, както
и за погасяване на правото да претендира тези вземания по съдебен ред
поради изтичане на давностния петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД. Твърди, че
представените от молителя договори за продажба на МПС, в които е
предвиден срок за плащане 36 месеца от издаване на фактурата, са умишлено
антидатирани и са съставени за нуждите на производството по гр.д. №
481/2023 година по описа на РС-Хасково – единствено с цел преодоляване на
2
давностния срок по чл. 110 от ЗЗД. Освен това, договорите били подписани за
„Бобикар“ ЕООД от ********** при липса на представителна власт и в
нарушение на забраната по чл. 38 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД – той нямал правомощия
да договаря с друго лице, което той също представлява (дружеството-
молител). На следващо място, клаузата за разсрочено плащане била нищожна
поради противоречие с разпоредбата на чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 303а ал. 1 ТЗ –
в разрез с максималния 60-дневен срок за отлагане на изпълнението на
договора, както и в отклонение от добрите търговски практики. Ответникът
настоява, че вземанията, с които молителят обосновава качеството си на
кредитор, са спорни и са предмет на исково производство по гр.д. № 481/2023
година по описа на РС-Хасково. Освен това твърди, че не са налице
предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, тъй като
дружеството към настоящия момент няма ликвидни проблеми, има
достатъчно имущество и съответно не е неплатежоспособно. Прави искане за
отхвърляне на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място ХОС приема, че молителят не се легитимира като
кредитор на ответника „Бобикар“ ЕООД с изискуемо парично вземане,
породено от търговска сделка (чл.608, ал.1, т.1 ТЗ). Между страните няма
спор, че те са състояли в трайни търговски правоотношения в рамките на
извършваната от тях дейност – внос и продажба на автомобили. В тази връзка
молителят претендира да е продал на ответника общо петнадесет превозни
средства, за които сделки са били съставени описаните в молбата петнадесет
фактури, а ответникът – да не е заплатил стойността им. Ответникът
„Бобикар“ ЕООД се противопоставя на това твърдение с възражение за пълно
изпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена. За
изясняване на спора е назначена съдебно-икономическа експертиза с в.л. К., от
заключението на която се установяват плащания по 14 от общо петнадесетте
фактури, а именно: По фактури №16/МЕ с дата 26-11-2015г. за сумата от
782,33лв.; №17/МЕ с дата 26-11-2015г. за сумата от 743,22лв; №18/МЕ с дата
14-12-2015г. за сумата от 2053,62лв., - плащането е извършено на 20-04-2017г.
с превод в общ размер на 6714,23лв. от банкова сметка с IBAN ********, с
титуляр БОБИКАР ЕООД по банкова сметка : **********, с титуляр O.E. S A
3
S. По фактури № 4/IE с дата 11-11-2015г. за сумата от 488,96лв.; № 3/IE с дата
16-09-2015г. за сумата от 234,70лв.; № 5/IE с дата 13-11-2015г. за сумата от
391,17лв.; № 6 IE с дата 14-12-2015г. за сумата от 312,93лв., - плащанията са
извършени 29-09-2016г. с превод от банкова сметка с ********, с титуляр
БОБИКАР ЕООД по банкова сметка : ******, с титуляр O. E. S A S. По
фактури № 1/IE с дата 15-07-2015г. за сумата от 782,33лв.; № 2/IE с дата 05-08-
2015г. за сумата от 586,75лв.; № 7/ IE с дата 14-12-2015г. за сумата от
1369,08лв.; № 1/МЕ с дата 18-01-2016г. за сумата от 1153,94лв.; № 2/МЕ с дата
18-03-2016г. за сумата от 2014,50лв.; № 3/МЕ с дата 18-01-2016г. за сумата от
547,63лв., - плащанията са извършени на 27-01-2016г. с превод от банкова
сметка с IBAN *******, с титуляр Б.Г.С. с изходящ валутен превод към O.E.
S A S. По фактура № 4/МЕ с дата 08-07-2015г., сумата 821,45лв. е платена на
09-07-2015г. с превод от банкова сметка с IBAN *******, с титуляр Б.Г.С. с
изходящ валутен превод към O. E. S A S.
ХОС кредитира изцяло заключението на в.л. К., тъй като то е пълно,
ясно, компетентно, обосновано и изводите са изградени върху достатъчни по
обем, допустими и годни доказателства -, изчерпателно посочени и
представени от двете страни по делото. От заключението се налага изводът, че
по посочените фактури вземането на молителя не съществува поради
извършено плащане от страна на ответника по молбата „Бобикар“ ЕООД. Ето
защо съдът няма да обсъжда останалите възражения на ответника по молбата
досежно сделките, за които са съставени посочените по-горе 14 фактури.
Става ясно от заключението на СИЕ, че по фактура № 14/МЕ от 13-
11-2015г. за сумата от 2249,20 лева, представените от ответника доказателства
не установяват плащането. Молителят твърди, че тази фактура е съставена
във връзка с договор за продажба на ответника на превозно средство „*****“,
сключен на същата дата и обективиращ задължението на купувача „Бобикар“
ЕООД да плати цената, но отложено – в срок до 36 месеца от издаването на
фактурата за покупка. По делото е представен процесният договор, който е
оспорен от ответника, като от съдържанието му е видно, че договорът е
подписан от едно и също лице, за двете страни по сделката – **********.
Посочено е, че Карабойчев представлява продавача „О. Е.“ в качеството на
законен представител, а купувача – като представител по пълномощие,
съгласно издаденото от „Бобикар“ ЕООД в негова полза пълномощно от
16.06.2010 година с нотариална заверка № 3588 на нотариус Кичка
4
Господинова. Договорът представлява частен писмен документ, не носи
достоверна дата и в тази връзка следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за антидатиране и невярно съдържание. В подкрепа на
твърденията си за съществуваща договорка за отложено плащане молителят
представя гласни доказателства. От показанията на св. Х.Д.Д. се установява,
че той е бил шофьор на автовоз в „Бобикар“ ЕООД в периода 2009 година –
2019 година. Транспортирал автомобили от „О. Е.“ в Италия до България, за
„Бобикар“ ЕООД, за които на него му били предоставяни документи –
фактура, ЧМР и талона на колата. Свидетелят твърди, че и от двамата
управители му било известно, че „плащането било с някакъв отложен начин на
плащане, три години или нещо такова“, но не дава повече конкретика,
подчертава, че тези отношения се уреждали между управителите. В същото
време свидетелят съобщава, че имало разплащания за продажната цена на
колите и в брой – в такъв случай управителят Б. (управителят на „Бобикар“
ЕООД) му давал да носи парите в брой, в рамките на 1000-2000 евро. Вторият
доведен от молителя свидетел е Д.И.М. – приятел на К. (управителя на „О.Е.).
Свидетелят твърди, че имал впечатления върху съвместната работа между
управителите на „Бобикар“ ЕООД и „О. Е.", като те отначало били добри, но
после се влошили. К. живеел в Италия и продавал коли на Б., като помежду им
съществувала уговорка за отлагане на плащанията за срок от три години.
Свидетелят тези свои знания за уговорките между управителите обяснява с
твърдение, че идвал от с. Попинци, област Пазарджик, където живеел, в град
Хасково. При тези идвания той бил присъствал на срещите между Б.С. и К.К.
и така бил узнал за уговорките им. В същото време свидетелят пояснява, че
последната им такава среща се е състояла през 2010 – 2011 година. След като
анализира представените от молителя гласни доказателства и ги съпостави с
останалия доказателствен материал, съдът приема, че молителят не провежда
успешно доказване на твърденията си за съществуваща между страните
валидна уговорка за отложено плащане по процесния договор. На първо
място, показанията и на двамата свидетели са неконкретни до степен да не
могат да бъдат отнесени именно към процесния договор. От показанията на
св. Д. става ясно, че той непосредствено е възприел само един начин на
плащане – в брой, тъй като лично той е пренасял парите при извършените от
него курсове. Звучи недостоверно и неубедително съобщението му, че
управителите на двете дружества, в които той е заемал позицията на шофьор,
5
са го информирали за действителните си уговорки за начина на плащане, още
повече за отложените плащания и срока на отлагането. Показанията на св. М.
се явяват ирелевантни, тъй като той съобщава за срещи и уговорки между
********** и Б.С. значително преди датата на сключването на процесния
договор от 2015 година. Освен това, св. М., който е приятел на ********** от
детинство, има интерес да му способства за благоприятен изход от делото, ето
защо съдът цени показанията му през призмата на чл. 172 от ГПК. При
преценка на съвкупния доказателствен материал, съдът дава приоритет на
заключението на в.л. К., която на база писмени доказателства и банкова
документация установява обективните факти – начина на плащания по
останалите четиринадесет фактури, за които молителят също твърди, че са
съществували уговорки за отложени плащания. Видно от заключението,
фактура № 4/МЕ от 08.09.2015 година е заплатена на 09.07.2015 година, т.е. на
следващия ден. По фактури, издадени в периода 15.07.2015 година до
18.01.2016 година плащането е извършено на 27.01.2016 година (п.8-13 от
заключенията на в.л.). Сумите по фактурите по п.п. 4-7 от закл.на в.л.,
издадени в периода 11.11.2015 година – 14.12.2025 година, са заплатени на
29.09.2016 година. Известно закъснение в плащането се наблюдава по фактури
по п.п. 1-2 от закл. на в.л. – издадени са в периода 26.11.2015 година –
14.12.2015 година, а са платени на 20.04.2017 година, но и то е за срок,
значително по-кратък от твърдения тригодишен. Т.е. наблюдава се едно
системно и ритмично плащане по сделките и не се установяват доказателства,
навеждащи на мисълта за съществуваща между двете дружества практика по
отлагане на плащанията за срок от три години. В обобщение, показанията на
тези двама свидетели не убеждават съда в достоверността на тезата на
молителя за това, че паралелно с фактурата за продажната цена на превозното
средство е бил съставян и договор, с който се е уговаряло между страните
отложено плащане на тази цена и то за дълъг срок три години. Следва да се
отбележи, че са ирелевантни и показанията на св. С.П.Т.. Тя подробно
обяснява начина, по който е било извършвано плащането на продажната цена
за автомобилите, но за период след датата на процесната фактура № 14/МЕ от
13-11-2015 година. Ето защо съдът не обсъжда показанията .
Поради гореизложеното съдът приема, че договорът от 13.11.2015
година за закупуването на описания в него автомобил „*****“ е антидатиран и
съставен за целите на исковото производство по гр.д. № 481/2023 година на
6
ХРС, за да бъде преодоляно възражението, с което разполага ответникът, за
приложение на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД. Ето защо го изключва
от доказателствения материал. От тук следва изводът, че в условията на пълно
и главно доказване молителят не установява факта, от който черпи права –
отлагането на момента на настъпването на изискуемост на вземането си по
процесния договор, респективно фактура от 13.11.2015 година, за срок от три
години. Ето защо се налага изводът, че правото му да събере това вземане по
съдебен ред е погасено с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.
Дори да не се възприемат тези доводи, ХОС намира за основателно
оплакването на ответника за нищожност на процесната на клауза в договора от
13.11.2015 година за разсрочено плащане по фактурата за срок 36 месеца.
Такава уговорка противоречи на разпоредбата на чл. чл.303а ал.1 от ТЗ, както
и Директива 211/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011 г.
относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, допускащи
срок за отлагане не по-дълъг от 60 дни. По делото не се установяват факти,
сочещи на изключението по чл.303а ал.1 от ТЗ - важни причини, които да
налагат уговаряне на по-дълъг срок за изпълнение на задължението за
плащане. Ето защо, дори и да се допусне, че уговорката, на която се позовава
молителят, е била постигната, то тя е в нарушение на закона и е нищожна на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Но дори и да не бъдат възприети изложените по-горе доводи,
подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност на длъжника „Бобикар“ ЕООД е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Видно от заключението на СИЕ, финансовата
автономност на едно дружество следва да има стойности на коефициентите
по-голямо или равно на 1,0. Изчислената стойност на показателя в случая
варира от 0,13 през 2015г. до 2,49 през 2023г. и 08.03.2024 година.
Препоръчваните стойности за задлъжнялост, които говорят за едно добро
финансово здраве на дружеството следва да бъдат по-малко или равно на 1,00.
Изчислената стойност на показателя на „Бобикар“ ЕООД варира от 7,90 през
2015г. до 0,40 през 2023г. и 08.03.2024 година. Дружеството работи на
печалба, като завършва 2023г. с 252 000 лева печалба. Записаният капитал е
5000 лв. Налице е неразпределена печалба към 31.12.2023г. в размер на
140 000 лева. Експертизата проследява движението на финансовите
показатели за период от 2015г. до 2024г. и установява, че през годините до
7
2022г. включително показателите за финансова автономност и задлъжнялост
показват нива под общоприетите, което говори за наличието на ликвидни
проблеми, промяната на тенденцията през 2023г. обаче като цяло говори за
преодоляване на ликвидните задължения, което се наблюдава и при всички
останали стойности на финансови показатели. Прието е стойностите на
общата ликвидност да се движат в диапазона м/у 1; 1,2 до 3, като най-
балансирана икономическа теория. Тенденцията, която очертаха показателите
за финансова автономност и задлъжнялост на дружеството-ответник се
повтаря и при този показател. В разглеждания случай в периода от 2015г. до
2022г. стойността на този показател варира от 0,76 до 0,58. През 2023г.
тенденцията придобива положителен характер и Общата ликвидност е със
стойност от 2,11. Стойностите до 2022г. вкл. са под приетите за съответния
показател, а тези през 2023г. и 2024г вече са в определената рамка, което
говори за преодоляна ликвидна криза. Причината за промяната в стойността
на този показател е намаляването на краткосрочните задължения от 351хил.лв.
през 2022г. до 123хил.лв през 2023г. В.л. отбелязва, че анализът и
проследяването на задълженията на „Бобикар“ ЕООД показват, че счетоводно
в периода 2017г. до 2022г. всички задължения на дружеството са водени като
задължения до 1 година, което проследявайки всяко задължение е видно, че не
отговаря на действителният им матуритет. В този смисъл показателите за
ликвидност в периода 2017г. до 2022г. са в известна степен изкривени, т.к. в
частта на краткосрочните задължения са включени задължения, които са с
период на възникване повече от 1 година. В.л. пояснява, че Бързата
ликвидност се приема като най-адекватен показател за ликвидност поради
факта, че тя изключва влиянието на материалните запаси. Резултатът от този
вид ликвидност може да отговори на въпроса - Ако всички приходи от
продажби рязко спаднат до нула, ще може ли компанията да посрещне
задълженията си с лесно конвертируеми средства? За граници на стойността
на бързата ликвидност се приемат стойности между 0,8 и 1, като което
означава, че ако дадена фирма получи стойност над приетите, тя е способна да
погаси своите краткосрочни задължения в дадения момент. Стойността на
този показател при дружеството-ответник отново запазва тенденцията,
очертана и при предходните показатели. До 2022г. се колебае между 0,05 и
0,31 до 0,18. През 2023г. достига стойност от 1,04, запазено и към 08-03-2024г.
Изводите и тук са както по отношение на общата ликвидност. При
8
изчисляване на показателя са включени задължения над 1 година, видно за
експертизата от аналитичното им проследяване. За нормални стойности на
абсолютната ликвидност се приемат резултати между 0,2-0,5. Стойностите на
показателя до 2019г. са под нивото, което може да се приеме за нормално.
Същите са в диапазона 0,03 до 0,11. След 2019г. обаче показателят за
абсолютна ликвидност се движи в границите от 0,22 до 0,32. Според в.л., това
означава, че „Бобикар“ ЕООД на база на счетоводните записвания е в
състояние да посрещне текущите си задължения с наличните парични
средства. Дружеството-ответник е имало колебливи показатели по отношение
на ликвидността в периода от 2015г. до 2022г. През 2023г. и в Баланса към 08-
03-2024г. всички показатели за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост са в рамките на приетите за норма показатели. Видно от
счетоводните записи и регистри е, че дружеството е намалило размера на
задълженията си. Осъществява търговска дейност, макар и в доста намален
обем. В.л. акцентира върху обстоятелството, че по неясни причини всички
задължения са посочвани като задължения до една година и така са изчислени
показателите, което е довело до изкривени показатели за минали периоди.
Понастоящем дружеството-молител разполага с бързоликвидни активи,
достатъчни да погасят задълженията, които води балансово при условията,
при които са поети. От предоставените счетоводни документи и записи, няма
данни дружеството да е спряло плащанията си по търговски сделки. Всички
стойности на показателите са в норма. Дружеството има натрупана печалба и
макар с намалена/ свита търговска дейност не изпитва ликвидни затруднения.
Показателят за задлъжнялост е със стойност 0,4, което означава че на 1 лв.
капитал, 0,40лв. са задължения. Същите дават информация и са полезни по
отношение на стопанската дейност на дружеството. Анализът им помага да се
постигне по-голяма ефективност и реализация. При така изчислените
стойности на тези показатели, изводите са в посока, че е налице задържане на
нивата КМА, налице е намаляване на реализацията на стоки и услуги, което
пряко корелира с нивата на реализираните Нетни приходи от продажби. В
заключение в.л. извежда, че „Бобикар“ ЕООД към настоящият момент няма
финансови затруднения, има налично имущество – КМА и ДМА. В
обследваните периоди преди 2023 година ликвидни проблеми са наблюдавани,
но са преодолени.
Поради гореизложеното, молбата за обявяване на ответника в
9
несъстоятелност е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК направените от ответника
разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се
възложат в тежест на молителя, а тези направени от молителя – да останат в
негова тежест
Водим от горното и на основание чл. 631 от Т3, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на O.E. s. a. s. di K. K. &C.(О. Е. С.А.С. на К. К.
и Ко“ със седалище и адрес на управление *****(Комо) ВИЬ, Статале 14/А, п.
к. 22016, местност ОСУЧО, Номер по ДДС: ******, представлявано от
**********, чрез пълномощника адвокат П. Х. К., АК Стара Загора за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ за обявяване на
неплатежоспособността на „Бобикар“ ЕООД със седалище и адрес на
управление област Хасково, община Минерални бани. с. Татарево, п. к. 6344,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК: ********, представлявано от управителя
Б.Г.С. и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството.
ОСЪЖДА O.E. s. a. s. di K. K. &C.(О. Е. С.А.С. на К. К. и Ко“ със
седалище и адрес на управление *******(Комо) ВИЬ, Статале 14/А, п. к.
22016, местност ОСУЧО, Номер по ДДС: ******, представлявано от
**********, чрез пълномощника адвокат П. Х. К., АК-Стара Загора, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати на „Бобикар“ ЕООД със седалище и
адрес на управление област Хасково, община Минерални бани. с. Татарево, п.
к. 6344, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК: ********, представлявано от
управителя Б.Г.С., сумата 1700 лева – деловодни разноски за производството
пред ХОС.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -Пловдив в 7-
дневен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
10