Мотиви
към присъда по НОХД №5 по описа за 2004 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №1658/2001 год. по описа на
РПУ- гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимите И.И.П., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянно
местожителство ***, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, М.М.Ж., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянно
местожителство ***, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан и В.Р.В., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянно местожителство
***, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан за извършено
от тях престъпление от общ характер по чл.346, ал.2, т.2, предл. първо от НК и
т.3 от НК, във вр. с чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с
чл.18, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:
Тримата подсъдими в съучастие помежду си като съизвършители на 09.07.2001 год.
в гр.Шумен направили опит противозаконно да отнемат чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил “ВАЗ 2101”, с ДК№ Н 2760 АВ от владението на Ю.П.А. ***,
без негово съгласие с намерение да го ползват, като деянието е извършено в
пияно състояние и при условията на чл.195, ал.1, т.3 от НК – чрез разрушаване
на прегради и е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Подсъдимият И.И.П. не се явява лично в съдебно
заседание. Съдът, като съобрази обстоятелството, че лицето е било обявено за
издирване от настоящия съдебен състав и въпреки дългия период от време то не е
дало резултат, както и обстоятелството, че видно от представената по делото
справка от ОД на МВР – Шумен спрямо същото лице има издадена Европейска заповед
за арест въз основа на влязла в сила присъда, в изпълнение, на която лицето е
било задържано в Кралство Испания, град Мадрид на 22.05.2008 год., но не е било
екстрадирано до Република България, счете че са изчерпани всички възможности да
бъде осигурено присъствието на лицето в съдебно заседание. Поради изложените
причини, съдът като прецени, че въпреки дългия период от време издирването не е
дало резултат, както и разпоредбите на
чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
изискваща разглеждане на делото в разумен срок, намери, че отсъствието на
подсъдимия от съдебно заседание няма да попречи за разкриване на обективната
истина, поради което даде ход на делото по реда на задочното производство на
основание разпоредбата на чл.269, ал.3, т.2 от НПК по отношение на подсъдимия П..
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи
вината обстоятелства да им бъде определено наказание в размер на минимума,
предвиден в закона при приложение разпоредбата на чл.55 от НК. По отношение на
подсъдимият В. предлага да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и
наказанието да бъде отложено за срок от три години. По отношение на подсъдимите
Ж. и П. предлага да бъде приложена разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр. с
чл.23, ал.1 от НК и наказанието наложено на всеки един от тях по настоящата
присъда да бъде групирано с други влезли в сила присъди, по които са осъдени
двамата подсъдими. По отношение на предвиденото наказание лишаване от право да
управлява МПС предлага такова да бъде наложено единствено по отношение на
подсъдимия Ж., тъй като другите двама подсъдими към момента на извършване на
деянието са били неправоспособни.
Пострадалото лице не се явява лично в съдебно
заседание и не предявява граждански иск.
Защитникът на подсъдимия П. счита, че от
материалите по делото не се доказва по безспорен начин, че неговия подзащитен е
извършил деянието в което е обвинен, поради което моли съда за оправдателна
присъда.
Подсъдимият Ж. се възползва от правото си да не
дава обяснения по делото. В защитната си реч моли съда за оправдателна присъда.
Защитникът на В. счита, че липсват доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че подсъдимите са осъществили деянието, в което са обвинени
и също моли съда за оправдателна присъда. Като алтернатива, счита, че деянието
на В. би могло да се квалифицира по чл.346б от НК, но доколкото по отношение на
това деяние е изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване,
моли наказателното производство по делото да бъде прекратено на основание
чл.24, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият В. също се възползва от правото си да
не дава обяснения по делото, но в защитната си реч заявява, че често е
посещавал интернет зала, намираща се в близост до местопрестъплението и според
него на това се дължи наличието на негов отпечатък по вратата на автомобила.
Защитникът на В. също счита, че липсват доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че подсъдимия е осъществил
деянието, в което е обвинен и
също моли съда за оправдателна присъда. Като алтернатива, счита, че деянието на
В. би могло да се квалифицира, като противозаконно проникване в автомобила по
чл.346б от НК, но доколкото по отношение на това деяние е изтекла предвидената
в закона давност за наказателно преследване, моли наказателното производство по
делото да бъде прекратено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимите
И.И.П., В.Р.В. и М.М.Ж. били в приятелски отношения помежду си и живеели
в гр.Шумен.
Вечерта на 08.07.2001 год. тримата отишли в дома
на подсъдимия М.Ж., където употребили алкохол. По-късно същата вечер гостували
на други свои познати, където продължили да консумират алкохолни напитки. Около 3.00 часа вече на 09.07.2001 год.,
минавайки покрай паркинг до блок №2 на ж.к. “Херсон” в гр.Шумен решили да откраднат един от намиращите се
там автомобили, а именно лек автомобил “ВАЗ 2101”, с ДК№ Н 2760 АВ. Същият бил
собственост на свидетеля М.В.Ц., но бил предоставен за ползване на свидетеля Ю.П.А.,
в чието владение се намирал конкретната вечер. С помощта на парче от тротоарна
плочка счупили стъклото на предната лява врата на моторното превозно средство.
Посредством изваждане и съединяване на кабелите, намиращи се в областта на
контактния ключ се опитали да приведат автомобила в движение, но не могли да го
осъществят, тъй като свидетелят Ю.А. по-рано същата вечер, с цел
предотвратяване на евентуална кражба, бил извадил кабелите на акумулатора.
Действията на тримата подсъдими били възприети от
свидетеля Б.Д.С., който чувайки странен шум, погледнал през прозореца на
спалнята си и видял тримата подсъдими до автомобила. С. подал сигнал до оперативния дежурен при
РПУ – Шумен, при което били изпратени два полицейски екипа на
местопрестъплението. Вследствие на описанието, дадено от страна на свидетеля
тримата подсъдими били идентифицирани и задържани.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели Б.Д.С., К.К.В., П.Г.М., А.В.А., М.И.А., на прочетените на основание
разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, във вр. с чл.281, ал.11, т.2 от НПК
показания на свидетелите Б.Д.С., П.Г.М., А.В.А., дадени пред орган на
досъдебното производство, на прочетените на основание разпоредбата на чл.281,
ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания на свидетеля Ю. П.А.,
дадени пред орган на досъдебното производство, както и на присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. Фактическата
обстановка, изложена по-горе се потвърждава и от изготвените в хода на
досъдебното производство и приети от съда съдебно-психиатрични експертизи, които дават заключение, че тримата
подсъдими към момента на извършване на деянието са били в състояние на
обикновено алкохолно опиване – лека степен по отношение на подсъдимите Ж. и П.
и лека към средна степен – по отношение на подсъдимия В., но състоянието им е позволявало да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Изложената
по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от изготвената в хода на
досъдебното производство и приета от съда съдебно-дактилоскопна експертиза,
която установява, че дактилоскопната следа, иззета при оглед на местопроизшествието
от външната страна на предна лява врата, над заключващото устройство на лек
автомобил “ВАЗ 2101”, с ДК№ Н 2760 АВ, предмет на престъплението е оставена от
палеца на лявата ръка на лицето В.Р.В..
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Б.Д.С.,
който във въпросната вечер, чувайки странен шум и поглеждайки през прозореца на
спалнята си пряко е възприел присъствието на тримата подсъдими около
автомобила, като дава подробно описание на двама от тях. В разпита си, даден
пред орган на досъдебното производство в протокол за разпит от 19.09.2001 год.
/стр.22 от ДП №1658/2001 год. по описа на РПУ-гр.Шумен/ заявява: “До нея стоеше
едно момче с гръб към мен. Беше едро, добре сложено, облечено с черна фланелка
с къси ръкави и бели къси панталони. Срещу него от другата страна на вратата
стоеше друго момче, по-ниско и по-слабо от първото, също с тъмна фланелка с
къси ръкави......После видях, че от отворената врата се подаде ръка и разбрах,
че в колата има още някой.” Показанията на свидетеля С. напълно кореспондират с
показанията на свидетелите К.К.В., П.Г.М.,
А.В.А., М.И.А., които са участвали в задържането на подсъдимите и които в
съдебно заседание завяват, че са разпознали тримата по описанието, дадено от
свидетел, което им е било предадено от оперативния дежурен в РПУ на МВР-Шумен. В
разпита си пред орган на досъдебното производство, даден в протокол за разпит
от 24.04.2003 год., прочетен на основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК,
във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК свидетелят А.В.А. заявява: ”Когато бяхме
изпратени на сигнала, получихме от дежурния в РПУ описание на лицата. И трите
лица били млади момчета, на възраст около 16-20 години, средни на ръст, слаби,
едното от тях било по-набито. Едното било облечено с черна фланелка с къси
ръкави и бели три-четвърти панталони. Останалите също били облечени във
фланелки с къси ръкави. След като видях трите задържани от колегите лица,
установих, че описанието, което ни беше дадено за тях, отговаряше напълно.” В
подкрепа на извода, че именно П., Ж. и В. са извършители на деянието, в което
са обвинени е и изготвената по делото съдебно-дактилоскопна експертиза, която
дава заключение, че дактилоскопната следа, иззета при оглед на
местопроизшествието от външната страна на предна лява врата, над заключващото
устройство на лек автомобил “ВАЗ 2101”, с ДК№ Н 2760 АВ, предмет на
престъплението е оставена от палеца на лявата ръка на лицето В.Р.В..
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на
подсъдимия В., че тъй като често посещава намираща се в близост интернет зала,
е възможно тогава да е оставил отпечатъка си върху автомобила. Съдът възприема твърдението
на В., като негова защитна версия по обвинението, която обаче не се подкрепя, а
дори и се оборва от останалия събран по делото доказателствен материал, обсъден
по-горе в мотивите.
Съдът не кредитира и изложеното от страна на
защитниците на тримата подсъдими, че деянието им следва да бъде квалифицирано
като противозаконно проникване в чуждо МПС без съгласие на собственика по
смисъла на чл.346б от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
както става ясно от материалите по делото при извършения оглед на
местопроизшествието е било констатирано, че седем на брой кабели, намиращи се
под контактния ключ на автомобила са били изтръгнати. Това обстоятелство само
по себе си говори за ясно манифестираното от страна на подсъдимите желание автомобила
да бъде приведен в движение. В разпита си пред орган на досъдебното
производство, даден в Протокол за разпит от 09.07.2001 год., прочетен в съдебно
заседание на основание разпоредбата на чл.281, ал.5 от НПК, във вр. с чл.281,
ал.1, т.5 от НПК свидетелят Ю.П.А., в чието владение се е намирал автомобила
конкретната вечер, ясно обяснява, че преди да заключи автомобила по-рано същата
вечер е откачил акумулатора, което най-вероятно е и причината деянието на
подсъдимите да остане неосъществено. Имайки в предвид, че всички събрани по
делото доказателства по категоричен начин потвърждават факта, че посочените по
– горе кабели са били изтръгнати, то звучи нелогично твърдението на защитниците
на подсъдимите, че целта им е била проникване в автомобила, а не неговото
противозаконно отнемане.
В тази връзка съдът не споделя и твърденията на
защитниците на подсъдимите, че ако намерението на подсъдимите е било
противозаконно отнемане на въпросното МПС след неуспешния опит за привеждане на
автомобила в движение, посредством свързване на кабелите на контактния ключ, са
щели да опитат да приведат същия в движение посредством бутане. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че за да бъде осъществен опит за противозаконно отнемане на едно МПС не е необходимо
да са изчерпани всички възможности за осъществяване на деянието, достатъчно е
дейците да са извършили такива действия, с които ясно да са манифестирали
своите намерения и те по някакъв начин да са били обективирани. В настоящия
случай чрез счупването на стъклото на предната врата на автомобила и
изтръгването на кабелите, подсъдимите по ясен и недвусмислен начин са
обективирали и манифестирали своите намерения за противозаконно отнемане на
посоченото МПС.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното деяние подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.346, ал.2, т.2,
предл. първо и т.3 от НК, във вр. с чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2
от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на деянието са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на
владение и държане върху движими вещи.
Субект на престъплението, извършено от подсъдимите
е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало фактическа власт
върху предмета на престъплението и което, въпреки, че е било в състояние на
обикновено алкохолно опиване, лека или лека към средна степен, е разбирало
свойството и значението на деянието си и е могло да ръководи постъпките
си.
От обективна страна предмет на престъплението е
чуждо моторно превозно средство, което не е нито собствено, нито във владение
на подсъдимите и за отнемането му е липсвало съгласие от страна на владелеца.
Изпълнителното деяние на престъплението е опит за противозаконно отнемане на
моторното превозно средство с цел същото да бъде ползвано от подсъдимите, като
отнемането е имало за цел да прекрати фактическата власт върху вещта от страна на собственика и да
установи временна фактическа власт от подсъдимите, като деянието е съпроводено
и с действие, което води до такова въздействие върху вещта, следствие на което
същата става частично негодна за използване по нейното предназначение.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че
лишава от фактическа власт собственика на чуждото моторно превозно средство,
съзнавал е че няма право да го ползва, предвиждал е преминаването на вещта в
своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, като е имал намерение да го ползва, въпреки волята на
собственика и владелеца, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост.
При определяне на квалификацията на
инкриминираното деяние, съдът установи, че подсъдимите са извършили
престъплението при условията на чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като същото е било
съпроводено с повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот. В
случая подсъдимите са счупили стъклото на предната лява врата на автомобила и
по този начин са проникнали в него,
което дава основание същото да бъде квалифицирано по чл.346, ал.2, т.3
от НК. Деянието е било осъществено от тримата подсъдими в състояние на
алкохолно опиване, което се доказва от заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебно-психиатрични експертизи, което дава основание
същото да бъде квалифицирано по чл.346, ал.2, т.2 от НК по отношение на всеки
един от тях.
При определяне на наказанието на подсъдимите за
извършените от тях престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност
на конкретното деяние, което преценява като
висока - касае се за опит за отнемане и повреждане на чуждо МПС. Степента на
обществена опасност на всеки от подсъдимите, която съдът преценява с оглед данните за личността им.
При преценка на личността на подсъдимият П. съдът
съобрази обстоятелството, че е неженен, в ниска младежка възраст. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема наличието на множество
осъждания на лицето за други противообществени прояви, за които са му били
налагани предимно наказания “лишаване от свобода”. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът възприема и опита на подсъдимия да осуети наказателното
преследване спрямо него. Въпреки, че му е било известно, че срещу него се води
наказателно производство, същият е напуснал границите на Република България и
до настоящия момент не се е завръщал. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът възприема тежкото семейно и финансово състояние на подсъдимия, което се
доказва от приложената по делото декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние. При преценка на наказанието съдът съобрази и изискването на
чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен срок”. Имайки в предвид, че
деянието е извършено през 2001 год., а постановяването на настоящата присъда е
в период от девет години по-късно, което обстоятелство се дължи не само на
отсъствието на подсъдимия, но и на обективни причини, изразяващи се в смяна на
съдебния състав и затруднения, свързани с призоваване на свидетели и др., които
са извън волята на самите подсъдими, то това обстоятелство само по себе си
следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и
Решение №545 от 05.10.2004 год. на ВКС по н.д. №72/2004 год., ІІІ н.о.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия П., като наказанието бъде определено при
превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, които съдът
преценява, като многобройни и при отчитане на отегчаващите такива. При определяне
на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че деянието на подсъдимите е
останало в стадия на опита и съгласно разпоредбата на чл.58 от НК съдът може да
приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Преценявайки изложените обстоятелства
съдът счита за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия И.И.П. да
бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в закона при приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок
от 3 /три/ месеца. Като съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия
престъпление, степента на неговото участие, както и предишните осъждания на П.,
съдът намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36
от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно
условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а такова дори да е възможно не би могло да даде
необходимия и целен положителен резултат.
Съдът като съобрази останалите осъждания на
подсъдимия намери основание за приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК,
във вр. с чл.23, ал.1 от НК и определи общо наказание на подсъдимия И.И.П.,
измежду наказанията, наложени му с настоящата присъда, с присъда №91/29.01.2002
год. по НОХД №521/2001 год. по описа на ШРС, обжалвана и потвърдена от ШОС и
ВКС, влязла в законна сила на 16.02.2005 год., с присъда №1642/21.11.2006 год.
по НОХД №1223/2004 год. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 06.12.2006
год., с присъда №1278/04.12.2003 год. по НОХД №1301/2001 год. по описа на ШРС,
влязла в законна сила на 19.12.2003 год., с присъда №950/30.09.2003 год. по
НОХД №396/2002 год. на ШРС, обжалвана и потвърдена от ШОС и ВКС, влязла в
законна сила на 22.11.2004 год., с присъда №1636/20.11.2006 год. по НОХД
№1418/2004 год. на ШРС, влязла в законна сила на 05.12.2006 год. и с присъда
№15/09.01.2009 год. по НОХД №1082/2008 год. по описа на ШРС, влязла в законна
сила на 26.01.2009 год. в размер на най-тежкото от определените наказания, а
именно 3 /три/ години “лишаване от свобода”.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание,
като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС прецени, че наказанието следва да бъде
изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.25,
ал.2 от НК приспадна от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните
присъди.
Съдът намира, че са налице основанията за
определяне на общо наказание измежду наложените наказания на подсъдимия по
посочените по-горе присъди, тъй като
деянията по всяка една от присъдите е извършено преди да има влязла в сила
присъда, по което и да е от тях. Освен
това не е налице друг вариант за кумулиране на посочените присъди, който да се
явява по-благоприятен за подсъдимия.
Доколкото, видно от
материалите по делото П. е неправоспособен водач, съдът намира, че към настоящия момент спрямо
него не може да се приложи санкцията
“лишаване от право да управлява МПС”, предвидена в разпоредбата на чл. 346, ал.4 от НК.
При
преценка на наказанието, което следва да бъде наложено по отношение на
подсъдимия М.М.Ж. съдът взе в предвид като смекчаващи вината обстоятелства
ниската му младежка възраст към датата на извършване на деянието – 21 години,
тежкото семейно и финансово състояние на подсъдимия, което се доказва от
приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема множеството
осъждания на лицето, които говорят за една трайна престъпна нагласа у
подсъдимия, въпреки, че по голяма част от осъжданията са му били налагани
наказания, различни от наказанието “лишаване от свобода”. При преценка на
наказанието съдът отново съобрази и изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане
на делото в “разумен срок”. Имайки в предвид, че деянието е извършено през 2001
год., а постановяването на настоящата присъда е в период от девет години
по-късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, изразяващи се в
спиране на делото, с оглед издирване на подсъдимия П., което не може да се
вмени във вина на Ж., смяна на съдебния състав и затруднения, свързани с
призоваване на свидетели и др., които са извън волята на самите подсъдими, то
това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината
обстоятелство. В този смисъл е и Решение №545 от 05.10.2004 год. на ВКС по н.д.
№72/2004 год., ІІІ н.о.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия Ж., като наказанието бъде определено при
превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, които съдът
преценява, като многобройни и при отчитане на отегчаващите такива. При определяне
на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че деянието на подсъдимите е
останало в стадия на опита и съгласно разпоредбата на чл.58 от НК съдът може да
приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Преценявайки изложените обстоятелства
съдът счита за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия М.М.Ж. да
бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в закона при приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок
от 3 /три/ месеца. Като съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия
престъпление, степента на неговото участие, както и предишните осъждания на Ж.,
съдът намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36
от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно
условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а такова дори да е възможно не би могло да даде
необходимия и целен положителен резултат.
Съдът като съобрази останалите осъждания на
подсъдимия намери основание за приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК,
във вр. с чл.23, ал.1 от НК и определи общо наказание на подсъдимия измежду
наложените наказания с настоящата присъда и със споразумение №1252/08.11.2004
год. по НОХД №878/2004 год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на
08.11.2004 год. в размер на най-тежкото от определените наказания, а именно 5
месеца и 18 дни “лишаване от свобода”. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС определи
първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание,
като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определи, че наказанието следва да бъде
изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23,
ал.1 от НК съдът определ общо наказание на подсъдимия М.М.Ж. измежду наложените
наказания със споразумение №752/26.05.2005 год. по НОХД №1021/2004 год. по
описа на ШРС, влязло в законна сила на 26.05.2005 год. и със споразумение
№1344/11.10.2006 год. по НОХД №450/2006 по описа на ШРС, влязло в законна сила
на 11.10.2006 год. в размер на най-тежкото от определените наказания, а именно
“глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева, като на основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.3 от НК присъедини така определеното общо наказание
“глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева към определеното на подсъдимия общо
наказание “лишаване от свобода” в размер на 5 месеца и 18 дни.
На основание чл.25,
ал.2 от НК съдът приспадна от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните
присъди, с което счете така определеното общо наказание “лишаване от свобода” в
размер на 5 месеца и 18 дни за изтърпяно изцяло на 08.11.2004 год.
Съдът намира, че са налице основанията за
определяне на общо наказание измежду наложените наказания на подсъдимия по посочените по-горе присъди, тъй като деянията по всяка
една от присъдите е извършено преди да има влязла в сила присъда, по което и да е от тях. Освен това не е налице друг
вариант за кумулиране на посочените присъди, който да се явява по-благоприятен
за подсъдимия.
На основание чл.346, ал.4 от НК, във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия М.М.Ж. и наказание “лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от три месеца. При
преценка на това наказание съдът съобрази обстоятелството, че Ж. е притежавал
свидетелство за правоуправление още към датата на извършване на деянието, което
се доказва от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
в тази насока. При определяне размера на
наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото същото се налага
успоредно с наказание “лишаване от свобода” за едно и също деяние, то двете
наказания следва да кореспондират помежду си. А изминалия дълъг период от време
от датата на извършване на деянието и обстоятелството, че изпълнението на
наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС ” ще започне след
влизане в сила на настоящата присъда, послужиха като основание съда да прецени,
че едно по-тежко наказание, за един по-продължителен период от време би било
несправедливо тежко и не би постигнало целите на наказанието, предвидени в
чл.36 от НК.
При определяне наказанието на подсъдимия В. съдът
съобрази като смекчаващи вината
обстоятелства ниската му младежка възраст към датата на извършване на деянието
– 19 години, тежкото семейно и финансово състояние на подсъдимия, което се
доказва от приложената по делото декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема наличието
и на други осъждания на лицето, въпреки,
че са му били налагани само наказания “глоба”. Все пак при преценка престъпната
деятелност на подсъдимия В. следва да бъде отчетен факта, че последното деяние,
за което същия е осъден е извършено на 08/09.05.2003 год., преди повече от
седем години, което само по себе си говори за желанието на подсъдимия да
продължи живота си по един правомерен начин. При преценка на наказанието съдът
отново съобрази и изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в
“разумен срок”. Имайки в предвид, че деянието е извършено през 2001 год., а
постановяването на настоящата присъда е в период от девет години по-късно,
което обстоятелство се дължи на обективни причини, изразяващи се в спиране на
делото, с оглед издирване на подсъдимия П., което не може да се вмени във вина
на В., смяна на съдебния състав и затруднения, свързани с призоваване на
свидетели и др., които са извън волята на самите подсъдими, то това
обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината
обстоятелство. В този смисъл е и Решение №545 от 05.10.2004 год. на ВКС по н.д.
№72/2004 год., ІІІ н.о.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия В., като наказанието бъде определено при
превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, които съдът
преценява, като многобройни и при отчитане на отегчаващите такива. При
определяне на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че деянието на
подсъдимите е останало в стадия на опита и съгласно разпоредбата на чл.58 от НК
съдът може да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Преценявайки изложените
обстоятелства съдът счита за справедливо и съответно на извършеното на
подсъдимия В.Р.В. да бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в
закона при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно
“лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца.
Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе и
отдалечеността на наказанието във времето, спрямо датата на извършване на
самото деяние, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително
влияние върху дееца не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради
което съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на
същото за срок от три години. При определяне размера на изпитателния срок съдът
съобрази гореизложените обстоятелства, както и степента на обществена опасност
на деянието, за което се налага наказанието и личността на дееца.
При преценка на предвиденото в разпоредбата на
чл.346, ал.4 от НК наказание “лишаване от право да управлява МПС” съдът
съобрази, че такова наказание на подсъдимия В. не може да бъде наложено, имайки
в предвид, че към момента на извършване на деянието подсъдимия е бил
неправоспособен водач, видно от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства в тази насока.
Съдът счита, че така определените наказание ще
въздействат предупредително върху всеки един от подсъдимите и ще окажат
възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.
По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки
един от подсъди4мите да заплатят в полза на държавата направените деловодни
разноски в размер на по 76.17 лева /седемдесет и шест лева и седемнадесет
стотинки/ и по 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: