Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н
И Е № 260032
гр.Оряхово, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 27.11.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№662/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ Агенция
за контрол на просрочени задължения „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“ Панайот Волов „ №29, ет.3, представлявано от
Ивелина Цанкова Кавурска чрез процесуалния представител Д.А. - юрисконсулт, с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ГПК, вр.чл.86 от ЗЗД,
вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД против М.И.И., ЕГН:********** ***, за приемане
за установено по отношение на ответника, на вземането му, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №361/16.09.2019г., издадена
по ЧГД №532/2019г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищеца
по договор за паричен заем №3337606/01.10.2018г., сключен между „ Изи Асет
Мениджмънт „ АД и длъжника, като в последствие вземането е прехвърлено в полза
на „ Агенция за контрол на просрочени задължения “ ЕООД по силата на Приложение
№1/01.04.2019г. към рамков договор за продажба на вземания / цесия / от
30.01.2017г., както следва:
-
сума в размер на 200.00 лева / двеста лева и нула стотинки / - главница до
погасяване на паричния заем;
-
договорна лихва в размер на 11.77 лева / единадесет лева и
седемдесет и седем стотинки / за периода от 31.10.2018г. до 30.12.2018г.;
-
сума в размер на 56.10 лева / петдесет и шест лева и десет стотинки /,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;
-
сума в размер на 45.00 лева / четиридесет и пет лева и нула стотинки /,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението;
-
законна лихва за периода от 01.11.2018г. до
27.08.2019г. в размер на 13.65 лева
/ тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки /;
законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД
върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 09.09.2019г. / видно от пощенското клеймо
/ до окончателното изплащане на сумата.
В
подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства –
договор за паричен заем №3337606/01.10.2018г., ведно с Тарифа на „ Изи Асет
Мениджмънт „ АД и предложение за сключване на договор за паричен заем; Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 30.01.2017г.,
сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ищцовото дружество, по силата на
което, вземането на „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и приложение към него;
уведомление за цесията и пълномощни.
В
исковата молба се сочи, че на 01.10.2018г. е бил подписан договор за паричен
заем №3337606 между „ Изи Асет Мениджмънт „, в качеството му на кредитодател и
ответника – М.И.И. в качеството му на кредитополучател.Съгласно сключеният
договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя
паричен заем в общ размер на 200.00 лева, като последният е усвоил цялата сума
веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил
задължението си по договора.Ответникът се е задължил да ползва и върне заемната
сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
211.77 лева, ведно с договорната лихва на три месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 70.59 лева.
Твърди
се, че ответникът не е извършил плащания, като дължи следните суми – 200.00
лева, представляваща главница, 11.77 лева – договорна лихва за ползването на
предоставената заемна сума за периода от 31.10.2018г. / датата на първата
вноска / до 30.12.2018г. / датата на настъпване на падежа на договора /, както
и 13.65 лева – обезщетение за забава за периода от 01.11.2018г. / датата на
последната погасителна вноска / до датата на подаване на заявлението –
27.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
В
исковата молба е отразено, че на 01.04.2019г. е било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 30.01.2017г.,
сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ищцовото дружество, по силата на
което, вземането на „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, произтичащо от договор за
паричен заем №3337606/01.10.2018г., е прехвърлено в собственост на ищцовото
дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество, като от
последния по делото е постъпила молба, като се моли да бъде уважен предявения
иск съобразно представените писмени доказателства и на основание чл.238 от ГПК
и чл.239 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, в случай, че ответникът
или негов пълномощник не се яви в първото по делото съдебно заседание.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.Ответникът
не се явява и в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.10.2018г. е бил
подписан договор за паричен заем №3337606 между „ Изи Асет Мениджмънт „, в
качеството му на кредитодател и ответника – М.И.И. в качеството му на
кредитополучател.Съгласно сключеният договор за заем, заемодателят се е задължил
да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 200.00 лева, като
последният е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с
което заемодателят изпълнил задължението си по договора.Ответникът се е
задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 211.77 лева, ведно с договорната лихва
на три месечни погасителни вноски, всяка в размер на 70.59 лева.
Като кредитополучател,
длъжникът не заплатил задълженията си по договора.Кредитодателят
му начислил сума в размер на 11.77 лева – договорна лихва за ползването на
предоставената заемна сума за периода от 31.10.2018г. / датата на първата
вноска / до 30.12.2018г. / датата на настъпване на падежа на договора /, както
и 13.65 лева – обезщетение за забава за периода от 01.11.2018г. / датата на
последната погасителна вноска / до датата на подаване на заявлението –
27.08.2019г..Претендира и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Тъй като длъжникът не
изпълнил задълженията си и не заплатил в срок всички дължими към ищцовото
дружество суми суми, на 09.09.2019г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, по което било
образувано ЧГД №532/2019г. по описа на РС - Оряхово.
На 16.09.2019г., по образуваното ЧГД
№532/2019г. по описа на РС – Оряхово, била издадена Заповед №361 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сума в размер на 200.00
лева / двеста лева и нула стотинки / - главница до погасяване на паричния
заем, договорна лихва в размер на 11.77
лева / единадесет лева и седемдесет и седем стотинки / за периода от
31.10.2018г. до 30.12.2018г., законна лихва за периода от 01.11.2018г. до
27.08.2019г. в размер на 13.65 лева
/ тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки /, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 09.09.2019г. - датата на подаване на заявлението в съда /
видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула
стотинки / - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула
стотинки /.
На основание чл.415 от ГПК, с
Разпореждане от дата 08.10.2019г., след подадено възражение по чл.414 от ГПК от
длъжника, съдът е
указал на заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си
в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
За да се уважат
предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция, а именно – наличието на сключен
договор за кредит, изпълнението на договорните си задължения за предоставяне на
заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното
връщане, както и, че вземането е станало предсрочно изискуемо, каквито
твърдения са изложени в исковата молба.Ищецът също така следва да докаже, както
по основание, така и по размер дължимостта на процесното частично вземане,
както и правомерността на начисляването му.В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията си в
отговора.
В производството по
чл.422 от ГПК, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, а не към датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образуван изпълнителен процес.
В настоящия случай,
безспорно по делото се установява, че вземането произтича от договор за банков
кредит с определен падеж за плащане на отделните вноски, формирани от главница
и лихви.
Събраните в хода на производството доказателства
са в състояние да обусловят несъмнения извод, че длъжникът дължи на ищцовото
дружество по
договор за паричен заем №3337606/01.10.2018г., сключен между „ Изи Асет
Мениджмънт „ АД и длъжника, като в последствие вземането е прехвърлено в полза
на „ Агенция за контрол на просрочени задължения “ ЕООД по силата на Приложение
№1/01.04.2019г. към рамков договор за продажба на вземания / цесия / от
30.01.2017г., както следва:
-
сума в размер на 200.00 лева / двеста лева и нула стотинки / - главница до
погасяване на паричния заем;
-
договорна лихва в размер на 11.77 лева / единадесет лева и
седемдесет и седем стотинки / за периода от 31.10.2018г. до 30.12.2018г.;
-
законна лихва за периода от 01.11.2018г. до
27.08.2019г. в размер на 13.65 лева
/ тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки /;
-
законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 09.09.2019г. / видно от
пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата;
Не е налице плащане
от страна на длъжника, поради което и предявените искове са основателни.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК.В откритото съдебно заседание, както
за ищеца, така и за ответника, редовно призовани, не се явява представител.Ответникът
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор / чл.131 от ГПК / и призовка за страна за открито
съдебно заседание / чл.142 от ГПК / са му указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение са налице.Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се явява и
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е с
оглед разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ГПК, както и чл.44, ал.1 от ГПК, не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.От приложените към исковата
молба писмени доказателства, може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции, поради което следва да се постанови Решение по реда на
чл.238 от ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.
С протоколно
определение в съдебно заседание, проведено на 27.11.2020г., съдът е приел,че са
налице законовите условия и е уважил направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение по предявения иск, съгласно чл.239 от ГПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №532/2019г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна
такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / - адвокатско
възнаграждение.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 375.00 лева / триста
седемдесет и пет лева и нула стотинки /, както следва – 25.00 лева / двадесет и
пет лева и нула стотинки / – държавна такса и 350.00 лева / триста и петдесет
лева и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение.
При този изход
от спора и съобразно чл.78 от ГПК, в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца в размер на 112.00 лева / сто и дванадесет лева и нула
стотинки /.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М.И.И.,
ЕГН:********** ***, че същият дължи на „ Агенция за контрол на просрочени
задължения „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“ Панайот Волов „ №29, ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска,
сума в размер на 200.00 лева / двеста
лева и нула стотинки /, представляваща главница до погасяване на паричния заем по
договор за паричен заем №3337606/01.10.2018г., сключен между „ Изи Асет
Мениджмънт „ АД и длъжника, като в последствие вземането е прехвърлено в полза
на „ Агенция за контрол на просрочени задължения “ ЕООД по силата на Приложение
№1/01.04.2019г. към рамков договор за продажба на вземания / цесия / от
30.01.2017г., договорна лихва в размер на 11.77
лева / единадесет лева и седемдесет и седем стотинки / за периода от
31.10.2018г. до 30.12.2018г., законна лихва за периода от 01.11.2018г. до
27.08.2019г. в размер на 13.65 лева
/ тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки /, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №361/16.09.2019г. по ЧГД №532/2019г. по
описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 09.09.2019г. / видно от
пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.И.И., ЕГН:**********
*** да заплати на „ Агенция за
контрол на просрочени задължения „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Панайот Волов „ №29, ет.3, представлявано от Ивелина
Цанкова Кавурска сума в размер на 75.00
лева / седемдесет и пет лева и нула стотинки /, представляваща сторените в заповедното производството
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.И.И., ЕГН:**********
*** да заплати на „ Агенция за
контрол на просрочени задължения „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Панайот Волов „ №29, ет.3, представлявано от Ивелина
Цанкова Кавурска сума в размер на 375.00
лева / триста седемдесет и пет лева и нула стотинки /, представляваща сторените в исковото производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответника може да търси защита по реда на чл.240 от ГПК пред ОС – Враца в
едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: