РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 16009 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 465867 от 07.08.2018 г., постановено по
гр.дело № 89182/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 145 с-в е признато за установено, че „С.п.“ ООД, ЕИК *********дължи
на С.И.А., ЕГН ********** на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2500,00 лева, представляваща незаплатено от
ответника на ищцата възнаграждение по граждански договор № 3116/01.04.2016 г.,
дължимо за периода м. 06.2016 г. – м. 11.2016 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 05.05.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28864/2017 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.п.“ ООД,
ЕИК *********е осъдено да заплати в полза на С.И.А., ЕГН ********** сумата от
367,50 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата
от 455 лева, представляваща разноски в производството пред първата инстанция.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „С.п.“
ООД, ЕИК *********. В жалбата се навеждат съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, поради допуснати от СРС съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
В жалбата са изложени съображения, че по никакъв начин
не е доказано в производството, че ищцата е предавала и отчитала резултата от
възложената ѝ работа. В тази връзка се поддържа, че ищцата не е представяла
в дружеството отчети за извършената работа, поради което при ответника липсват
протоколи за отчитане на извършената от лицето работа за периода юли-ноември
2016 г. Посочва се, че протоколите, които дружеството не е представило по реда
на чл. 190 ГПК няма как да установят обстоятелствата, че ищцата е разнесла
качествено и в срок предоставените ѝ пратки. В тази връзка се поддържа,
че представените по делото приемо-предавателни протоколи, удостоверяват
единствено, че на ищцата са предоставени пратки за разнос, но не и дали тези
пратки са разнесени. Излагат се твърдения, че ищцата сама е посочила, че не е
разнесла и отчела в дружеството предоставени пратки за разнасяне с обратна
разписка, като е представила по делото тези обратни разписки. Поддържа се, че
показанията на разпитаните по делото свидетели не са анализирани задълбочено от
първоинстанционния съд.
Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна С.И.А. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на същата. Моли се за
оставането ѝ без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание,
процесуалният представител на въззивника – адв. М. поддържа изложените
съображения във въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от насрещната страна във въззивната инстанция.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
въззиваемата страна не се явява и не изпраща процесуален представител.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 05.05.2017 г.
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна С.И.А.,
с което е поискано да бъде разпоредено длъжникът „С.п.“ ООД да му заплати
сумата от 2500,00 лева, представляваща дължимо възнаграждение по граждански
договор № 3116/01.04.2016 г., за извършени услуги по доставка, пренасяне и получаване
на пратки за периода м. 06.2016 г. – м. 11.2016 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 05.05.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане.
На 23.05.2017 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д. № 28864/2017 г., по описа на СРС, ГО, 145 състав, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора посочените в заявлението суми, както и
разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на длъжника „С.п.“
ООД. Във връзка с горното на заявителя С.И.А. е указано, че в едномесечен срок
от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията
си. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу
длъжника за претендираните в заявлението суми.
Въззивната жалба срещу решение № 465867 от 07.08.2018
г., постановено по гр.дело № 89182/2017 г. по описа на СРС, ГО, 145 с-в е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на
инстанционна проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидно облигационно правоотношение, което да обвързва страните в настоящото
производство, изпълнение на задължението на ищеца по това облигационно
правоотношение, а именно, че е изработил поръчаното, и приемане на поръчката от
възложителя, като при проведено успешно доказване от страна на ищеца на горните
факти, ответникът следва да установи, че е изпълнил задължението си за
заплащане на възнаграждение.
Договорът за изработка е двустранен, консенсуален,
възмезден и неформален договор.
По делото е представен и приет като доказателство граждански
договор № 3116/01.04.2016 г. със страни „С.п.“ ООД в качеството на възложител и
С.И.А. в качеството на изпълнител, като предмет на договора е извършване на
услуги от страна на изпълнителя за възложителя, във връзка с осъществяваната от
последния търговска дейност, а именно: доставка, пренасяне и получаване на
пратки /писма, документи, пакети/ до и от контрагенти на възложителя. Съгласно
чл. 3 от договора същия е сключен за срок от 3 месеца, считано от датата на
подписването му, като действието му може да бъде продължено по взаимно съгласие
на страните с Анекс.
По делото са представени като писмени доказателства
приемо-предавателни протоколи удостоверяващи, че на изпълнителя по договора от
01.04.2016 г. са предоставени пратки за разнасяне от страна на възложителя по
договора и в процесния период от м. 06.2016 г. – м. 11.2016 г. Отделно от това
са представени по делото и са приети като доказателства в хода на
първоинстанционното производство обратни разписки за доставени от страна на
ищеца /изпълнител по договора от 01.04.2016 г./ пратки за дружеството ответник
разнесени през м. 09, 10 и 11.2016 г. Обстоятелството, че изпълнителя по граждански
договор № 3116/01.04.2016 г. е продължил да получава и разнася пратки и след
изтичане на срока по чл. 3 от договора не се оспорва, а и изрично се признава
от ответното дружество, както пред първоинстанционния съд, така и в настоящото
производство.
Предвид горните съображения се налага извод, че през
процесния период страните в настоящото производство са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, по силата на което
ищецът изпълнител е поел задължение за извършване на услуги в полза на
възложителя, във връзка с осъществяваната от последния търговска дейност, а
именно: доставка, пренасяне и получаване на пратки /писма, документи, пакети/
до и от контрагенти на възложителя.
Основните спорни по делото въпроси са свързани с това,
дали ищецът е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по сключения
договор, както и дали е налице приемане на работата от страна на ответното
дружество – възложител.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата по смисъла
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД съдържа в същината си два момента - фактическото
получаване на изработеното от поръчващия и признанието на последния, че то
съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора. В този
смисъл приемането по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, което по силата на закона е
вменено като задължение на поръчващия, не съставлява, само осъществено от
негова страна фактическо действие, но и правно такова. Настоящият съдебен
състав счита, че приемането не е обвързано със законово изискване за форма,
като с оглед свободата на договаряне страните могат да уговорят такава, но дори
и в тази хипотеза тя има само доказателствена стойност.
За горните
обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства, както и гласни такива
чрез разпит на свидетелите Х.Т.К.и З.В.Г..
При преценката на показанията на горепосочените свидетели,
въззивният съд отчете евентуалната им заинтересованост от изход на делото в
полза на страната по делото, в полза на която свидетелстват, доколкото Х.К.е в
приятелски отношения с ищцата, а З.Г.е служител на ответното дружество.
На основание чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля
в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други
данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Не съществува
забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована
с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че
данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му.
От показанията на свидетеля К.се установява по делото,
че през процесния период ищцата е получавала от ответното дружество пратки за
разнасяне, както и че същата е извършвала дейност по разнасяне на получените от
ответника пратки и писма. Показанията на посочения свидетел в тази им част са
ясни, последователни и безпротиворечиви, като същевременно се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателства, в това число приемо-предавателни
протоколи и обратни разписки, от които се установява извършването на дейност по
разнасяне на пратки и писма от страна на ищцата през процесния период, в
изпълнение на задълженията ѝ поети с процесния граждански договор №
3116/01.04.2016 г., поради което въззивният съд намира, че следва да кредитира
показанията на свидетеля К.в посочените части.
От показанията на свидетеля Г.се установява по делото
начина на отчитане на обратната поща, т.е. на доставените от страна на
изпълнителя пратки и писма, като изрично свидетелят посочва, че в дружеството е
формирана практика отчитането на връчената поща да се извършва на лицето, което
носи новата поща за доставка, при предаване на последната. Показанията в тази
им част са обективни, последователни и безпротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира. В показанията си свидетеля Г.посочва също, че взаимоотношенията
между ищцата и ответното дружество са прекратени поради неизпълнение на
задълженията на ищцата, поети със сключването на процесния граждански договор
между страните, както и че от страна на дружеството е установено през м.
11.2016 г., че ищцата не разнася предоставените ѝ пратки и писма, поради
което не ѝ било платено възнаграждение. Показанията на свидетеля Г.в тези
им части противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал,
доколкото и от показанията на свидетеля Колева, и най-вече от събраните писмени
доказателства /приемо-предавателни протоколи и обратни разписки/ се установи по
делото, че през процесния период ищцата е доставяла предоставени от ищеца
пратки и писма, за което са оформени и подписани надлежните обратни разписки.
Предвид констатираните по-горе противоречия между показанията на свидетеля Г.в
посочената им част и останалия събран по делото доказателствен материал и като
съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК и евентуалната заинтересованост на този
свидетел от благоприятен изход на спора за ответната страна, настоящият съдебен
състав намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Г.в
обсъдените по-горе части.
Предвид установените по-горе обстоятелства, както и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице изпълнение на
възложената по процесния граждански договор работа от страна на ищеца в
настоящото производство, респективно и приемане на извършената работа,
доколкото от показанията на свидетеля Г.се установи, че в ответното дружество е
формирана практика отчитането на връчената поща да се извършва на лицето, което
носи новата поща за доставка, при предаване на последната, като от страна на
ответника не бяха представени доказателства за това, че е направено възражение
за некачествено извършване на работата в срок, поради което въззивният съд
споделя извода на първоинстанционния такъв, че работата е приета без възражения
от страна на възложителя.
При така установеното в тежест на ответника е било да
докаже, че е изпълнил основното си задължение по сключения между страните
договор, а именно, че е заплатил на ищеца възнаграждение за извършената работа,
предмет на договора.
За установяване на размера на дължимото възнаграждение за
извършената от ищеца – изпълнител работа, възложена му от ответното дружество -
възложител, съдът намира, че правилно СРС е кредитирал събраните по делото
гласни доказателства. В тази връзка следва да бъде посочено, че от разпита на
свидетеля К.по делото се установява, че възнаграждението, което е следвало да
се заплаща от възложителя на изпълнителя за извършената работа по договора за
процесния период е било в размер на 450 лева, което обстоятелство свидетелката
е възприела от проведен между ищцата и представител на ответното дружество
/свидетелят З.Г./ телефонен разговор, на
който К.лично е присъствала. Настоящият съдебен състав преценявайки показания
на свидетеля К.в частта им относно размера на дължимото възнаграждение за
извършената от изпълнителя по процесния договор работа намира, че същите следва
да бъдат кредитирани, поради следните съображения: на първо място същите са
непосредствени – всички описани от свидетеля обстоятелства същият е възприел
лично и конкретни - дава точни и непротиворечиви данни за всяко от описаните от
него за осъществили се в негово присъствие обстоятелства. На следващо място
показанията на свидетеля К.в тази им част кореспондират и с останалия събран по
делото доказателствен материал, а именно с показанията на свидетеля Г., от
които се установява, че при определяне на възнаграждение, дължимо на
изпълнителя е определена от дружеството ответник база, на която се изчисляват
възнагражденията, съобразно различните квартали, както и от представените и
приети по делото сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ на лицето С.И.А.
за периода предшестващ процесния, а именно месеците февруари, март и април 2016
г.
Предвид всички изложени по-горе доводи въззивната жалба
се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има
въззиваемата страна. Същата е поискала присъждането на такива до приключване на
последното заседание пред настоящата съдебна инстанция, като е представила и
доказателства за извършването на такива, а именно за заплатено от страната
адвокатско възнаграждение за един адвокат, което се претендира в размер на 500
лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание,
процесуалният представител на въззивника – адвокат М. е направила възражение за
прекомерност на претендирания от въззиваемата страна адвокатски хонорар.
Настоящият съдебен състав, отчитайки фактическата и правна сложност на делото,
както и процесуалното поведение на процесуалния представител на въззиваемата
страна – адв. Д., което се изразява единствено в подаване на отговор на
въззивната жалба, намира че претендираното адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие в настоящото производство от страна на въззиваемата страна
е прекомерно и следва да бъде намалено до размера от 300 лева.
Предвид горното и на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК „С.п.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на С.И.А. разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
465867 от 07.08.2018 г., постановено по гр.дело № 89182/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 145 с-в.
ОСЪЖДА „С.п.“ ООД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление:*** В да заплати на С.И.А., ЕГН
**********, адрес: *** на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.