№ 131
гр. Стара Загора, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20255500500175 по описа за 2025 година
Производството е на осн. чл.258- 267 от ГПК във вр. с чл.328, ал.2,
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД.
В законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от ответника - работодател „М.М.-и.“ ЕАД, гр.Р., *** - с.К.,
*** против негативното за него първоинстанционно Решение №
7/27.01.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 754/2024г. по описа на
РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, с което са били изцяло уважени
предявените против него искове за признаване уволнението за
незаконосъобразно, за неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ за времето, през
което ищецът /служител/ С. Д. С. от гр.Н.З., *** е бил останал без работа.
Счита, че така постановеното Решение се явява незаконосъобразно и
неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази
насока. С оглед на изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1,
пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с
което да отмените изцяло атакуваното изцяло негативно за него Решение на
РС- гр.Раднево, и вместо него да постановите друго свое, с което да отхвърли
всички обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225
от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, ведно със законните последици от това, както и да
му се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни
инстанции. Не е имал нови доказателствени искания пред настоящия въззивен
съд. Претендира разноските си по делото. В този смисъл е и пледоарията на
1
процесуалния му представител- юрисконсулт.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил
писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 687/17.02.2025г. от ищеца
/служител/ С. Д. С. от гр.Н.З., ***, който е бил предупреден за законовите
последици по смисъла на чл.133 от ГПК. Същият твърди, че атакуваното
Решение на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска било напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, счита въззивната жалба за неоснователна и
недоказана и излага своите подробни фактически и правни аргументи в
подкрепа на защитната си теза. Поради което моли настоящия въззивен съд да
не се уважава в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РС-
Раднево, със законните последици. Не е имал свои нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция. Претендира разноските си пред
въззивната инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат по делото. Настоящият въззивен съд, като обсъди
доводите на всяка от страните по делото, мотивите на атакуваното
първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени
и гласни доказателства и предвид липсата на нови доказателства пред
въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите
по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин следното:
Още пред РС е било изрично признато и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът /въззиваем/ - служителя е заемал длъжността „заместник ръководител
участък добивна промишленост - РТНК“ в участък „РТНК“ в участък „РТНК -
5“ при ответника /въззивник/ - работодателя съгласно Трудов договор №
52/16.04.2009г. и Допълнително споразумение № 3273/01.11.2019г., че в
периода от 03.06.2024г. до 17.07.2024г. включително със Заповед №
96/05.06.2024г. на управителя на клон- Рудник „Т.-с.“ е бил преместен от
длъжност „заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК“ в
участък „РТНК“ в участък „РТНК - 5“ на другата длъжност „диспечер
транспортни средства - автомобилен“ в участък „Автотранспорт“, че
трудовото правоотношение/ТПО/ било прекратено със Заповед №
67/11.07.2024г. издадена от управителя на Рудник „Т.-с.“, като с нея изрично е
посочено, че на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ поради сключване на Договор за
управление и във връзка със сключен Договор на от 15.01.2024г. /но влязъл в
сила на 21.01.2024г./ със Стойко Георгиев Башалов в качеството му на
„управител“ за възлагане на управлението на работодателя Рудник „Т.-с.“, с.К.,
клон на „М.М.-и.“ ЕАД, гр.Р., ***, връчено на 11.07.2024г. предизвестие,
считано от 12.07.2024г. В първоинстанционното дело е било прието като
писмено доказателство предизвестие, с което работодателят по смисъла на § 1,
т.1 от ДР на КТ, чрез управителя на рудника, на осн. чл.328, ал.2 от КТ е
предизвестило служителя си С. Д. С., че от деня, следващ деня на връчването
й, ще бъде прекратен трудовия договор му договор за заеманата длъжност
„заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК”, поради
сключване на договор от 15.01.2024 г. за възлагане управлението на рудника, в
2
сила от 21.01.2024 г., и приложена към него „бизнес-програма на Клона“.
Безспорно предизвестието е било връчено лично на служителя на 11.07.2024г.,
едновременно с връчването на Заповед № 67/11.07.2024г., 2 бр. документа,
подписани от управителя на рудника С.Б., с която на осн. чл.328, ал.2 от КТ е
било прекратено ТПО, считано от 12.07.2024г., като изрично е било посочено
на осн. чл.224, ал.1 от КТ да се изплати парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на общо 7 дни и на осн. чл.220, ал.1 от КТ за
неспазен срок на предизвестието в размер на 1 БТВ за 30 бр. работни дни.
Следователно ТПО на служителя, възникнало със сключването на Трудовия
договор № 52/16.04.2009г., изменен последно с допълнително Споразумение
№ 3273/01.11.2019г., с което той е бил заел длъжността „заместник
ръководител участък добивна промишленост - РТНК” в Отдел 5: Участък
РТНК-5, в звено преки ръководители и клас по НКПД „Ръководители“, е
прекратен едностранно с предизвестие от работодателя, за което е била
издадена констатиращата прекратяването на ТПО Заповед № 67/11.07.2024г.
Безспорно предизвестието и оспорената заповед са издадени от компетентното
лице, носител на правото да прекратява трудовите договори с работниците и
служителите в дружеството - работодател, тъй като управителят на рудника
съгласно §.1, т.1 от ДР на КТ и въз основа на служебната Справка в търговския
регистър по ЕИК на работодателя съгл. чл.11, ал.1 във вр. чл.23, ал.6 от ЗТР и
Договора за възлагане на управлението от 15.01.2024г. Този договор за
възлагане управлението на клон, същият съгласно неговата т.11, т.2 влиза в
сила на 21.01.2024г., от когато е започнало изпълнението на договора и в
законния 9-месечен срок по чл.328, ал.2 от КТ са връчени на служителя
предизвестието и Заповед № 67/11.07.2024г. за прекратяване на ТПО на осн.
чл.328, ал.2 от КТ. Следователно видно от всички писмени доказателства пред
РС се установява наличието на валидно упражнена от страна на управителя на
клона работодателска правоспособност по чл.328, ал.2 от КТ, между датата на
начало на договора за възлагане на управлението/21.01.2024г./ и датата на
прекратяване на ТПО/12.07.2024г./ е налице срок по- малък от 9 месеца.
Поради което по чл.328, ал.2 от КТ заеманата от служителя преди
уволнението длъжност е била „ръководна“ по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ,
в ръководството на предприятието освен ръководителят и неговите
заместници, а също и други лица, на които е възложено ръководство на
трудовия процес. Характерът на длъжността, като „ръководна“ се определя не
от нейното формално наименование, а от съдържанието на трудовите функции
по длъжностната му характеристика, като служители от „ръководството на
предприятието“ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи
дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането
на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. Въззивният съд
счита, че съгласно легалното определение на понятието „ръководство на
предприятието“, дадено в §1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на
предприятието се включват освен ръководителя и неговите заместници, а
също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес.
3
От тази разпоредба е видно, че приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ обхваща
и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия
процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в
„ръководството на предприятието“ са включени всички лица, които
притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение
на определени лица или по отношение на производствената и служебната
дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се
облекчи управлението на предприятието ръководителят, комуто е възложено
управлението на дружеството или поделението - работодател, по силата на
договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от
сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В
това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и тази
преценка на ръководителя е автономна, субективна, поради което не подлежи
на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи единствено преценката дали
служителят, чието трудово правоотношение се прекратява, е част от
ръководството на предприятието. Разрешаването на този въпрос трябва да се
извършва въз основа на конкретните факти за всеки случай, но очертаните от
съдебната практика два основни критерия за определяне на една длъжност
като ръководна са следните: какво е мястото на длъжността в системата на
управление на предприятието и какви са възложените на служителя трудови
функции, съгласно длъжностната му характеристика. Съобразно константната
съдебна практика по аналогични казуси, характерът на длъжността като
„ръководна” се определя за всеки един конкретен случай, в зависимост от
длъжностната характеристика на длъжността и структурната схема на самото
предприятие/рудника/. Същевременно от съществено значение за преценката
на конкретната длъжност, като „ръководна” или не са конкретните трудови
функции, които са възложени да се изпълняват/организаторски, контролни
или ръководни/, и мястото й в трудовия процес на конкретното предприятие
/рудника/. Без значение за преценката на длъжността, като „ръководна” обаче е
формалното й включване в Единния класификатор на длъжностите или в
Националния класификатор на професиите и длъжностите, както и
обстоятелството дали има подчинени други длъжности и лица, или не. А
относно мястото на длъжността в системата на управление на предприятието,
ръководството на трудовия процес е възможно да се осъществява от лицето,
заемащо съответната длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така
и в поделение на предприятие, както и в колективните изборни органи за
управление, но не и в случаите на осъществявано ръководство на трудовия
процес, когато ръководещият от своя страна е организационно подчинен
едновременно на преките си административни ръководители в съответното
поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на
самостоятелните отдели, служби и звена в съответното предприятие. Предвид
което съществува пряка свързаност от множество други служители, стоящи в
организационно - йерархическата структура между него и ръководителя на
предприятието, с когото е сключен договора за управление. В мотивите на
4
атакуваното първоинстанционно Решение РС подробно е изследва и
анализирал йерархическата подчиненост спрямо лицето, с което е сключен
договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен
екип с оглед постигане на поставените от възложителя бизнес- цели. По
конкретния казус са обективно налице две оспорвания от служителя и е
налице реален фактически и правен спор на каква длъжност е бил служителя
по време на уволнението, мотивирано, законосъобразно и доказано РС е
приел, че видно от приетата, като доказателство по делото писмена Заповед №
96/05.06.2024г. на управителя на рудника - работодател, с която заповед е
изменено едностранно трудовото правоотношение със служителя на осн.
чл.120, ал.1 от КТ относно мястото и характера на работата, на служителя е
било възложено за периода от 03.06.2024г. до 17.07.2024г. включително да
изпълнява длъжност „Диспечер транспортни средства - автомобилен“ в
участък „Автотранспорт“. Не налице никакъв фактически и правен спор
между страните по делото спрямо основанието за издаване на заповедта,
наличието на производствена нужда и че същевременно действително
служителят е работил от 03.06.2024г. на длъжността „Диспечер транспортни
средства - автомобилен“, макар че формално основната му работна заплата не
е била променяна, като е била изцяло запазена съгласно нормата на чл.267,
ал.3 от КТ. Едностранна промяна в трудовия договор /като процесния/ е
законово допустима в мястото и/или характера на работа, но единствено и
само при изрично и изчерпателно посочени от законодателя хипотези по
чл.120 от КТ- престой, производствена необходимост и непреодолими
причини. Следователно характера на работа е водещ за определяне на
наименованието на длъжността и същите са функционално свързани, поради
което и правото на работодателя по чл.120, ал.1 от КТ да измени едностранно
характера на работа включва и наименованието на самата длъжност, както
безспорно е направил и самия работодател със своята Заповед по реда на
чл.120, ал.1 от КТ, с която на служителя е било едностранно възложено да
премине на длъжност „Диспечер транспортни средства - автомобилен“ в
участък „Автотранспорт“, което не се оспорва от никоя от страните по делото.
Предвид което е без значение дали изменението на трудовия договор е
осъществено с двустранно съгласие на страните, изразено в писмено
допълнително споразумение /каквито 2 бр. са сключили страните по делото/,
или е осъществено едностранно от работодателя с предоставеното му от
закона правомощия по чл.120, ал.1 от КТ, тогава се променят задължителните
реквизити по чл.66, ал.1, т.1 и т.2 от КТ относно мястото и характера на самата
възложена работа. Следователно промяната на ТПО се явява такава поС.на
или временна промяна на конкретните задължителни елементи от трудовия
договор, които следва да се зачитат от страните по договора и са
задължителни за всяка една от тях. Никоя от страните по делото не оспорва, че
такава писмена Заповед за едностранна промяна е издадена от работодателя и
няма спор относно фактическото и правното основание за издаване на самата
заповед, както няма спор между страните по делото и, че служителят в
5
изпълнение на Заповедта по реда на чл.120, ал.1 от КТ е преминал фактически
и юридически на длъжността „Диспечер транспортни средства - автомобилен“
от 03.06.2024г. до датата на уволнението му по чл.328, ал.2 от КТ, с
връчването на Заповедта му на 11.07.2024г., макар очевидно периодът за
изменение на характера на работа и длъжността е бил в сила точно до
17.07.2024г. включително. Следователно към датата на уволнението ищецът е
заемал реално длъжността „Диспечер транспортни средства - автомобилен“,
която категорично не е „ръководна“ длъжност, което следва и от самото й
наименование. Още повече, че и работодателят въобще не възразява на това
фактическо и правно основание за незаконосъобразност на процесното
уволнение. Същевременно безспорното запазване на трудовото
възнаграждение съгласно чл.267, ал.3 от КТ е норма в защита на самия
служител с цел да се гарантира трудовото му възнаграждение при
едностранна промяна на характера на работа от страна на работодателя на по-
ниско платена длъжност, както е в процесния случай. Тази норма обече сама
по себе си не променя правните изводи на РС каква длъжност е заемал
служителя съгласно чл.120, ал.1 от КТ, поради което и оплакването на
работодателя в този смисъл се явява неоснователно и недоказано.
Неоснователни и недоказани са и оплакванията на работодател, че той нямал
задължение да уведоми НАП за промяната, което водело до извода, че такава
промяна нямало, тъй като промяната на длъжността, характера и естеството
на работа следват пряко и непосредствено от нормата на чл.120, ал.1 от КТ и
евентуално такова задължение с административен характер не може да
промени тези правни изводи. Предвид което работодателят сам е блокирал
законовата си възможност да упражни субективното си право по реда на
чл.328, ал.2 от КТ спрямо служителя си чрез издаване на заповедта по чл.120,
ал.1 от КТ и преместването му на неръководна длъжност, което прави
извършеното прекратяване на трудовия договор и на съответното ТПО на осн.
чл.328, ал.2 от КТ изцяло незаконосъобразно. Поради което работодателят е
уволнил служителя си от длъжност, която той не е заемал към датата на
прекратяване на трудовия му договор и е без никакво фактическо и правно
значение дали на последната дата/17.07.2024г./ е щяла да настъпи нова
промяна в трудовия договор и съответно служителят отново да заеме старата
си длъжност, от която е бил преждевременно и реално уволнен, което не
санира процесния допуснат порок при уволнението му от работодателя му.
Следователно основният спорен принципен въпрос дали длъжността
„заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК” е била
„ръководна“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, това обстоятелство няма
значение в процесния случай, понеже е установено и доказано пред РС, че към
датата на прекратяване на ТПО служителят безспорно е заемал друга
длъжност при същия работодател, която безспорно не е била „ръководна“.
Предвид всички гореизложено в мотивите на атакуваното първоинстанционно
Решение напълно обосновано, доказано и законосъобразно е било обсъдено и
прието, че в полза на работодателя не е съществувало и не е надлежно
6
упражнено правото да прекрати ТПО със служителя си на осн. чл.328, ал.2 от
КТ, предвид което изводът му, че процесното уволнение се явява
незаконосъобразно и неправилно, и следователно предявеният иск с правно
основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е бил уважен изцяло, ведно с всички
законни последици.
По оплакването за наличие на противоречие в мотивите на съда и
постановения диспозитив относно наличието и осъществяването на
предпоставките за прилагане на чл.328, ал.2 от КТ, с постановеният съдебен
акт РС е обсъдил изискуемите по закон за прилагането предпоставки, но
същевременно РС не е приел, че същите са се били осъществили. Основният
мотив в атакуваното Решение за признаване на уволнението за незаконно е, че
към датата на упражняване на правото по чл.328, ал.2 от КТ, служителят не е
заемал длъжността „заместник ръководител участък добивна промишленост“,
поради което не е налице фактическото основание за упражняване на правото
по приложената правна норма. Всички посочени от жалбоподателя
доказателства са обсъдени от РС в тяхната цялост и логическа обоснованост,
като въз основа на тях и останалия доказателствен материал е приел, че към
момента на уволнението служителят не е заемал ръководна длъжност, за да
бъде законосъобразно упражнено предвиденото право в нормата на чл.328,
ал.2 от КТ.
Относно въззивното оплакване за неправилно тълкуване на
представената по делото Заповед за преместване на служителя на неръководна
длъжност, приетата по първоинстанционното дело Заповед № 96/05.06.2024г.
на управителя на Рудник „Т.-с.“, с която ТПО на служителя е изменено, като
той е бил преместен от длъжността „заместник ръководител участък добивна
промишленост - РТНК“ в участък „РТНК-5“ на длъжност „Диспечер
транспортни средства - автомобилен“ в участък „Автотранспорт“. Въззивният
съд счита, че при тълкуването на представената Заповед, РС не е допуснал
твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения. Безспорно
тълкуването на един акт следва да бъде извършено не само въз основа на
посоченото в него правно основание, а преди всичко на неговото съдържание
и възпроизведено чрез него волеизявление. В конкретния процесен случай със
Заповед № 96/05.06.2024г. на управителя на Рудник „Т.-с.“, работодателят е
възложил на служителя си с раб.№ 2262 на длъжност „Заместник ръководител
участък добивна промишленост - РТНК„ в участък „РТНК 5“ да премине на
длъжност „Диспечер транспортни средства - автомобилен“ в участък
„Автотранспорт“. Безспорно промяната се отнася не само до мястото и
характера на работа, както допуска разпоредбата на чл.120 от КТ при
временно преместване на друга работа в същото или друго предприятие, а
съгласно диспозитива на издадената Заповед, работодателят е разпоредил
преместването на доверителя на друга, различна от заеманата от него
длъжност, което е извън обхвата на чл.120 от КТ и което представлява
изменение на трудовото правоотношение по отношение на длъжността, а не
само по отношение на място и характер на работа. Въззивният съд споделя
7
констатациите и изводите на РС, че по смисъла на чл.66, ал.1, т.2, пр.1 от КТ
„длъжността“ е самостоятелен реквизит от съдържанието на трудовия
договор, което е напълно различно от „място на работата“ по смисъла на
чл.66, ал.1, т.1 от КТ и „характер на работа“ съгласно чл.66, ал.1,т.2, пр.2 от
КТ. Поради което с процесната Заповед № 96/05.06.2024г. работодателят
действително е променил длъжността на служителя си, и от „ръководна“ го е
преназначил на „неръководна“ длъжност. Предвид което по казуса безспорно е
неприложима нормата на чл.328, ал.2 от КТ, и при безспорно неоспорена от
никоя от страните процесна Заповед № 96/05.06.2024г., същата изцяло
произвежда предвидените с нея фактически и правни последици/независимо
дали тя е правилна и законосъобразна, или не/, като всеки съд е длъжен да се
съобрази с направеното в нея волеизявление от работодателя. Промяната в
заеманата от ищеца длъжност и практическото му преназначаване на друга
длъжност, който категорично няма ръководен характер /макар и със същото
му трудово възнаграждение/, изключват всякаква правна възможност
работодателят да упражни предвиденото в нормата на чл328, ал.2 от КТ свое
право, дори и да бяха налице останалите елементи от фактическия състав на
тази правна норма.
Наред с това е безспорно установено и доказано от събраните пред РС
писмени и гласни доказателства, че е налице проявена от работодателя
недобросъвестност при уволнението на служителя, тъй като Заповед №
67/11.07.2024г. за прекратяване на ТПО е била издадена и връчена на
служителя на 11.07.2024г., само няколко дни преди изтичане на срока на
разпореденото със Заповед № 96/05.06.2024г. изменение на ТПО, което е
изтичало след само 6 дни на 17.07.2024г. Безспорно срокът за упражняване на
това право за работодателя по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ изтичал на
15.10.2024г., който срок е бил достатъчен работодателят да изчака
възстановяване на ТПО на служителя му за длъжността „заместник
ръководител участък добивна промишленост“, от където би бил уволнен на
законно основание, ако се приеме, че тази длъжност има по същността си
„ръководен“ характер. Не е установено пред РС да е имало причина
работодателят да бърза със сформиране на нов екип чрез назначаване на друго
лице на длъжността „заместник ръководител участък добивна
промишленост“, тъй като по време на отсъствието на служителя му от работа
и по време на преместването му на друга длъжност, на длъжността „заместник
ръководител участък добивна промишленост“ е било назначено друго, трето за
спора лице, считано от 01.01.2024г. до датата на изготвяне на заключението на
назначената, изготвена, представена, изслушана и приета от РС без никакво
възражение от която и да е от страните по делото съдебно- икономическа
експертиза.
Преди издаването на Заповед № 96/05.06.2024г. длъжността „заместник
ръководител участък добивна промишленост - РТНК“, предвидените в него
ръководни функции да възлага текущи производствени задачи на
специалистите и работниците от участъка и изисква тяхното изпълнение, да
8
дава отчет на ръководителя на участъка за изпълнението на поставените му от
него конкретни задачи, да участвува в разработването на технологични
решения и графици за изместването на гумено-лентовите транспортьори и
следи за тяхното изпълнение, да следи и контролира за спазването на
установения в рудника ред за допускане на външни лица и групи в участъка и
др. са опосредени от предвидените преди това задължения да съдейства на
ръководителя на участъка за организирането на производствения процес в
комплекса в съответствие с изискванията на технологията и организацията на
труда и да изпълнява своевременно нарежданията и указанията на
ръководителя на участъка и на ръководството на рудника. Следователно
предвид йерархическата структурираност на длъжността на служителя и
нейната подчиненост на ръководителя на участък добивната промишленост /а
в негото отсъствие на Директора - ПТВ и на ръководител отдел в
промишлеността/ изключва самостоятелността за планиране, организиране,
ръководене и контролиране на трудовия процес, която да определя ръководния
й характер по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ. С оглед мястото на длъжността в
общата структура на длъжностите в рудника и съществуващата опосреденост
между служителя и ръководителя на рудника чрез ръководител участък
добивна промишленост, директор - ПТВ и ръководител отдел в
промишлеността - ПТО, следователно длъжността на служителя не е част от
ръководния екип на управляващия, поради което работодателят не е имал
правно основание да приложи разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ.
Относно въззивното оплакване, че РС въобще не бил обсъдил
направените от работодателя твърдения и възражения в отговора на исковата
молба и в писмената си защита- видно от мотивите на атакуваното
първоинстанционно Решение, то е постановено при подробно, пълно и
обосновано тълкуване на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и на заключението на СИЕ, анализирани са правилно и
законосъобразно, без възприемане единствено и само на ищцовата теза на
служителя, но и на тази за отвметника - работодател. Посоченото в доклада на
РС и в мотивите на атакуваното му първоинстанционно Решение, че
процесната Заповед за прекратяване на ТПО на осн. чл.328, ал.2 от КТ се
явява достатъчно обемно и съдържателно мотивирана от фактическа и правна
страна, издадена от компетентен орган, с надлежно утвърдена нова
длъжностната характеристика и нов бизнес- план, не води до автоматичния
претендиран от въззивника - работодател фактически и правен извод, че РС не
бил обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, че не ги бил
анализирал правилно, а превратно, и че по този начин бил стигнал до грешен и
неправилен извод, като бил възприел единствено и само тезата на работника.
В тази връзка въззивният съд счита, че атакуваното първоинстанционно
Решение е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, не се установиха
и доказа твърдените от въззивника нарушения в самото Решение, атакуваната
Заповед обосновано, законосъобразно и правилно е приета от РС за
незаконосъобразна и за неправилна, поради което атакуваното
9
първоинстанционно Решение се явява в своята цялост мотивирано,
законосъобразно и правилно, при постановяването му не са допуснати
сочените от въззивника - работодател съществени процесуални нарушения, и
то следва да се потвърди напълно, ведно с всички законни последици от това.
Аналогично това се отнася и до останалите процесни акцесорни
трудово-правни искове по реда на чл.344, ал.1, т.2, по чл.344, ал.1, т.3 и по
чл.225, ал.1 от КТ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на работодателя против
постановеното изцяло негативно за него първоинстанционно Решение №
78/27.01.2025г. по приключеното гр.д.№ 754/2024г. по описа на РС-
гр.Раднево, обл.Старозагорска се явява напълно неоснователна и недоказана,
ето защо тя следва да се остави изцяло без уважение, ведно с всички законни
последици от това.
На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1,т.2 и
т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия
законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- гр.София.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.271, ал.1,изр.1, пр.1 от
ГПК, чл.328, ал.2, чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД,
въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 7/27.01.2025г. по гр.д.№
754/2024г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10