РЕШЕНИЕ
№35/19.2.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на
тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното НАХД № 349/2018 г. по
описа на Районен съд – Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „***“ЕООД, ЕИК:***,
представлявано от управителя Ж. Г. Ж. против Наказателно постановление № 23-0001323,
издадено на 21.12.2017 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което
на въззивника за нарушение по чл. 32§1 изр. 2 пр. 1 от Регламент/ЕС/ №165/2014,
на основание чл. 104 ал. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление, като счита същото за неоснователно и недоказано.
Оспорва изцяло приетата за установена фактическа обстановка, като твърди, че не
е извършвал нарушението. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и НП. Претендира липса на компетентност на органите, които
са ги издали. Намира наложената санкция за твърде завишена.
Жалбоподателят, редовно призован
не се явява в с.з. Чрез процесуален представител изпраща писмено становище и
представя доказателства.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.
Контролиращата страна – РП -
Девня, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.09.2017 г. дружеството –
жалбопадател е осъществило превоз на товари за собствена сметка с товарен
автомобил марка „***“ с кат. № 3, рег. № В *** СС с водач Г. Д. Т., ЕГН: **********
по маршрут гр. Варна – с. Ч., обл. Варна. В гр. Варна водачът бил спрян за
проверка от контролни органи на ОО”Автомобилна администрация” – Варна, при
което се установило, че водачът не използва тахографски лист. За констатираното
нарушение на водача Томов бил съставен АУАН №240250/18.09.2017 г.
При извършена документална
проверка на този акт контролните органи констатирали, че дружеството –
въззивник, като транспортно предприятие, за чиято сметка се е извършвал превоза
е допуснало нарушение на чл. 34 §1 изр. 2 пр. 1 от Регламент/ЕС/ 165/2014 г.,
тъй като не е осигурило правилното функциониране на аналогов тахограф, с какъвто
е било оборудвано транспортното средство.
При така установеното на
10.10.2017 г. до въззивника била изпратена покана рег. № 50-00-857/27/ за
явяване в ОО“АА“ – Варна за съставяне на АУАН. Поканата е получена от
управителя на дружеството – въззивник на 12.10.2017 г. Тъй като в определения
срок представител на въззивника не се явил в ОО“АА“ – Варна, на 18.10.2017 г.
бил съставен АУАН в негово отсъствие при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН.
Акта бил връчен на нарушителя на 13.11.2017 г., като на 20.11.2017 г. в ОО“АА“
– Варна постъпили писмени възражения срещу него. Приемайки възраженията за
неоснователни АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, като наложил на въззивника предвидената в чл. 104 ал. 3 от ЗАвтП
санкция, приемайки, че на горепосочената дата като превозвач, извършващ превоз
за собствена сметка не е осигурил правилното функциониране на тафографа.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на наличните по делото гласни и писмени доказателства,
които анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи относно
фактологията на събитията.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е приета от съда за разглеждане като
допустима, тъй като наказателното постановление не е било редовно връчено по
реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази Определение
№10768/11.09.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело №
2454/2018 г., с което е отменено определение на настоящия състав по аналогичен
казус.
Относно компетентността на органа, издал
обжалвания административен акт:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от
ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие
със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Възражението за некомпетентност на органите издали
АУАН и НП е не просто голословно, но и неоснователно, предвид приложената към
АНП Заповед и разпоредбите на Глава VІІ от ЗАвП /чл. 92 ал. 1 и 2 от ЗАвтП/.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН, включително и за съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя. АУАН е
връчен на нарушителя, при което той е имал възможността да се запознае с
неговото съдържание и да организира защитата си още от този момент, нещо, което
е и сторил депозирайки възраженията си пред АНО. Нарушението е описано по
начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. Описано е както в
АУАН, така и в НП, че неправилното функциониране на аналоговия тахограф се е
изразявало в това, че при извършения превоз водачът не е използвал тахографски
лист, поради което не може да се приеме, че за въззивника оставало неясно по
какъв начин не е осигурил правилното функциониране на тахографа.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Административно наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
това, че не е осигурил правилното
функциониране на аналагов тахограф, тъй като водачът не е използвал
тахографски лист, респ. в тахографа нямало поставен тахографски лист.
За да се разбере какъв смисъл е вложен в израза: „транспортното предприятие
осигурява правилното функциониране на аналоговите тахографи и правилното
използване на тахографските листи“, следва да се обърне внимание на чл. 33 от
цитирания регламент, озаглавен „Отговорност на транспортните предприятия“. От
тази разпоредба става ясно, че отговорността на превозвача за правилното
използване на тахографите и тахографските листи най – общо се свежда до:
осигуряване на подходящо обучение и инструктаж за правилното функциониране на
тахографите, предоставяне на достатъчен брой тахографски листи по одобрен
образец, съхранение на тахографските листи най-малко една година след тяхното
използване.
От своя страна, отговорността на водача на превозното средство
за правилното функциониране на тахографа и правилното използване на
тахографските листи по смисъла на чл. 32 от Регламент /ЕС/ №165/2014
трябва да се разглежда в светлината на чл. 34 от същия регламент, озаглавен
„Използване на карти на водача и тахографски листи“. Според чл.34 от
посочения регламент, водачът има следните задължения: 1/ Не може да изважда
тахографските листи или картата на водача преди края на дневното
работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският лист
или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време
от този, за който са предназначени. 2/ Да пази по подходящ начин
тахографските листове и картите на водача и да не използва замърсени или
повредени тахографски листове или карти на водача. 3/ Когато в резултат на
отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва
тахографа, с който превозното средство е оборудвано да вписва ръчно четливо и
без зацапване необходимите данни в тахографския лист или ръчно да въвежда данни
в дигиталния тахограф. 4/ Да осигурява поставянето на неговата карта на
водача в правилния вход на тахографа. 5/ Да нанася необходимите изменения
в тахографските листове, така че съответната информация да бъде регистрирана в
тахографския лист на водача, който действително управлява превозното средство.
6/ Да осигурява съответствието на часовото време, регистрирано върху
тахографския лист, с официалното време в държавата на регистрация на превозното
средство. 7/ Всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф,
въвежда следните данни върху своя тахографски лист: а) в началото на
използването на тахографския лист — своето фамилно и собствено име; б) датата и
мястото, където започва използването на тахографския лист, и датата и мястото,
където приключва използването; в) регистрационния номер на всяко превозно
средство, което е определено за водача, както в началото на първото пътуване,
регистрирано върху тахографския лист, така и впоследствие в случай на смяна на
превозното средство по време на използването на тахографския лист; г)
показанието на сумиращия брояч за изминатото разстояние: 1.г) в началото на
първото пътуване, регистрирано върху тахографския лист; 2.г) в края на
последното пътуване, регистрирано върху тахографския лист; 3.г) в случай на
смяна на превозното средство по време на работния ден — показанието на брояча
на първото определено за водача превозно средство и показанието на следващото
превозно средство; д) часът на всяка смяна на превозно средство.
Следователно, отговорност на водача е тахографския лист да бъде използван
до края на дневното работно време и да може да бъде изваден само със специално
разрешение за това, предвид §1 на чл.34 от Регламент /ЕС/ №165/2014,
където е записано: „Водачите използват тахографски листове или карти
на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от
момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да
бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално
разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат
използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.“.
От изложеното следва правния извод, че задължение на водача е да не изважда
тахографския лист преди края на дневното работно време, освен ако има
специално разрешение за това, както и да го използва само за периода от време,
за който е предназначен. След като това задължение не е вменено в отговорност
на транспортното предприятие, то не може да бъде наказвано за неговото
неизпълнение. /В същия смисъл е Решение 1722/12.10.2017г. по н.д. 1875.2017г.
на XIX състав на Варненски
административен съд/.
Твърдение, че въззивникът превозвач по някакъв друг начин не е
осигурил правилното функциониране на тахографа /напр. като не е предоставил достатъчен
брой тахографски листи по одобрен образец по делото няма/, а да му се вменява
отговорност за неправомерно поведение на водача е незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното съдът намира
претенцията на въззивника за отмяна на обжалваното наказателно постановление за
основателна, тъй като макар и на други основания констатира неговата
незаконосъобразност и неправилност.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001323,
издадено на 21.12.2017 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което
„***“ЕООД, ЕИК:*** за нарушение по чл. 32§1 изр. 2 пр. 1 от Регламент/ЕС/
№165/2014, на основание чл. 104 ал. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: