Р Е
Ш Е Н И Е
№ 25
15.07.2022 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
четвърти състав, на седми
юли две хиляди двадесета и втора година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретаря Мария Станчева, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
211 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А.А.К., ЕГН
**********, с адрес ***, и адрес за призоваване и съобщения гр. Русе, ул. „Църковна
независимост“ № 3, партер, офис № 8 против Решение №
2153-17-153/11.05.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе. С
обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. срещу Разпореждане № 2140-17-207/11.04.2022
г. на Ръководителя по Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ Русе и същото
разпореждане е потвърдено. Иска се отмяна на решението и съдът да върне преписката
на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. И.Г.,***, който поддържа жалбата на основания, изложени в
нея и претендира разноски по представен списък.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ Русе, редовно уведомен, се представлява в съдебно
заседание от надлежно упълномощения си представител – главен юрисконсулт
Цветелина Рачева. В съдебно заседание процесуалния представител оспорва жалбата
като неоснователна, представя писмени бележки по съществото на спора и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в
предвидения по чл. 117, ал. 1 от КСО срок и отговаря на изискванията на чл. 150
от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения;
след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална
предпоставка. По изложените причини същата е процесуално допустима за
разглеждане и основателна по същество.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление за отпускане на
пенсия/и и/или добавка/и вх. №
2113-17-361/31.03.2022 г. К. *** с искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО.
В административната преписка
е наличен Опис на осигурителния стаж на К., с дата на изготвяне 04.04.2022 г.,
като са отчетени различните периоди на трудова заетост на К.. Под № 1 в описа е
отбелязано, че в периода 08.03.1974 г. – 08.03.1976 г. К. е бил срочнослужещ на
наборна служба в Българската армия, като периода с продължителност 2 г. 00 м. 01
д. и е приравнен на осигурителен стаж. Представена е военна книжка Серия Я, №
033554. Като доказателство за останалите периоди на осигуряване е представено
копие на Трудова книжка № 5286/06.07.1990 г., издадена от „Захарни заводи
Димитър Благоев“ гр. Русе.
Във връзка с подаденото
заявление, ръководителят на ПО при ТП на НОИ Русе е отказал отпускане на ЛПОСВ
на К. с Разпореждане № 2140-17-207/ 11.04.2022 г. В мотивната част на
разпореждането е посочено, че към 31.03.2022
г. - датата на заявлението, лицето има навършени 67 г. 08 м. 16 д., като по
представените документи е зачетен осигурителен стаж от трета категория 13 г. 06
м. 03 д. Административният ръководител е посочил, че съгласно чл. 68, ал. 1 и
ал. 2 от КСО, за 2021 г. за мъжете се изисква възраст 64 г. 05 м. и минимален
осигурителен стаж 39 г. 02 м. Към датата на заявлението лицето нe изпълнява
условието за минимален осигурителен стаж 39 г., от което следва, че няма право на
исканата пенсия. В мотивите е посочена още нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО за
случаи, при които лицата нямат право на пенсия по aл. 1 и ал. 2 през 2022 г.,
те могат да придобиват право на ЛПОСВ при навършване на 66 г. 10 м. възраст и 15
г. действителен осигурителен стаж. Като е съобразил дефиницията на действителен
стаж, съдържаща се в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, ръководителя на ПО е
достигнал до извода, че времето, през което лицето е било на наборна служба, не
е действителен осигурителен стаж и този период не може да послужи на К. за
придобиване на право на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, независимо, че
отговаря на изискването за навършена възраст. Разпореждането е връчено на К. на
12.04.2022 г., видно от известие за доставяне (л. 9 от преписката).
К. е обжалвал цитираното
разпореждане пред директора на ТП на НОИ Русе с жалба вх. № 1012-17-172/12.04.2022
г. с твърдения, че в същото не е съобразена разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, с която периода на наборна служба се зачита като осигурителен стаж, като
следва да се съобрази и действието на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. В този смисъл, К.
счита, че има необходимия осигурителен стаж за отпускане на ЛПОСВ и иска
отмяната на атакуваното разпореждане.
Във връзка с така подадената
жалба, директорът на ТП на НОИ Русе се е произнесъл с Решение № 2152-17-153/21.05.2022
г., с което потвърждава обжалваното пред него Разпореждане № 2140-17-207/11.04.2022
г. на ръководителя на ПО. В мотивната част на решението са тълкувани
разпоредбите на чл. 68, ал. 3; § 1, ал.
1, т. 12 и чл. 9, ал. 7 от КСО във връзка с изясняване съдържанието на
понятието действителен осигурителен стаж. Решаващият орган се е позовал на чл.
44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно който за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето па обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж
се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Отчетен е факта, че К.
е представил доказателство за периода на наборната си служба. В мотивите на
решението е посочено, че съществува разлика между понятията осигурителен и
действителен стаж, като се дават разяснения в тази връзка. По тази причина,
решаващият орган счита, че правилно периодът, в който К. е бил на наборна
служба не е зачетен за действителен стаж, поради което обжалваното разпореждане
е законосъобразно. Решението е връчено на К. на 16.05.2022 г., което се
установява от известие за доставяне ИД PS 7000 01KF76 1 (л. 12 от делото).
Недоволен от така постановеното решение, К. обжалва
същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност. Иска неговата
отмяна и връщане на административната преписка за ново произнасяне съобразно
закона. Твърди, че спорният момент е дали времето, през което
лицето е отбило наборна военна служба, се зачита за действителен стаж. Излага
подробни възражения относно неправилното тълкуване на разпоредбите на чл. 9,
ал. 7 от КСО и чл. 44 от НПОС, във връзка с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 81
от ППЗП (отм.). Цитира множество решения на ВАС в тази насока. Посочва, че ако
периодът на военна служба се признае за действителен осигурителен стаж, то
тогава той има повече от 15 г. стаж към датата на подаване на заявление за
отпускане на ЛПОСВ и няма причина тази пенсия да му бъде отказана.
С Определение от 26.05.2022 г. съдията -
докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.
Указал е на жалбоподателя, че на
основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 154 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, в тежест на оспорващия е да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Дал е указание на ответника, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е
на административния орган.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Не е
спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в кръга на
правомощията му по закон.
Спазена е
разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити
на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правното
основание, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед
изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена
форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.
Съдът
намира, че при постановяването на обжалвания административен акт не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а такива
не се сочат и от жалбоподателя. Административното производство е започнало със
Заявление вх. № 2113-17-361/31.03.2022 г. за отпускане на ЛПОСВ, поради което за
административният орган не е налице задължение за прилагане на разпоредбата на
чл. 26 от АПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че издадената заповед е постановена в противоречия на
материалния закон, като релевираните в жалбата и в писмената защита възражения
в тази насока са основателни.
По
делото няма спор по фактите. Спорът между страните се свежда до това дали
периодът, в който К. е отбивал наборна военна служба, следва да се зачита за
действителен осигурителен стаж.
Съдът
споделя становището на жалбоподателя, като счита, че стажа, положен в периода 08.03.1974
г. – 08.03.1976 г. или 02 г. 00 м. 01 дни, следва да бъде
зачетен за действителен осигурителен стаж.
От приетите без оспорване
от страните по делото писмени доказателства е видно, че в посочения период е
бил на редовна военна служба. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 от НПОС за осигурителен стаж
от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от
ППЗП (отм.), която норма е и относимата към периода на полагане
военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след
навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от трета категория.
Съгласно чл. 3 от Закона за
всеобщата военна служба в Народна република България (обн.
Изв., бр. 13/14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112/27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г.) в процесния период 1974 г. - 1976 г. наборната военна
служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, т.е., същата е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то
да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и
съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство. Предвид изложеното, положеният от К. трудов стаж от трета
категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е
работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за
действителен стаж. След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно
действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.)
във връзка с § 9, ал. 1 от КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.
1, т. 12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС,
изразена в Решение № 1733/23.02.2022 по адм. д. № 9956/2021 г.; Решение №
9097/08.07.2020 г. по адм. д. № 890/2020 г.; Решение № 15601/18.11.2019 г. по
адм. д. № 2021/2019 г.; Решение № 15587/13.12.2018 г. по адм. д. № 13944/2017
г.; Решение № 2553/19.10.2017 г. по адм. д. № 8645/2016 г. на ВАС и множество
други.
Като е отказал да зачете
този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган
неправилно е тълкувал и приложил закона.
След признаването за
действителен осигурителен стаж за периода на редовна (наборна) служба за
времето от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г., действителният
осигурителният стаж на К. безспорно е повече от 15 години, поради което
несъмнено се стига до извода, че е придобил право на пенсия при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО.
По посочените причини
обжалваното решение, макар и постановено от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, е в
несъответствие с приложимите материалноправните разпоредби и следва да бъде
отменено като преписката бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на
НОИ Русе за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете
страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на К. следва да се присъди сума в
размер на 400 лева за възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по
делото (л. 5) Договор за правна помощ и защита № 16142 (л. 6 от делото).
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Русе, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-17-153/11.05.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе.
ВРЪЩА административната преписка на Ръководителя на
Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе за ново произнасяне по подаденото от А.А.К.
Заявление вх. № 2113-17-361/31.03.2022 г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно
дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ Русе да заплати на А.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, и адрес за
призоваване и съобщения гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, партер, офис
№ 8 възнаграждение за един адвокат в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: