Р Е Ш Е Н И Е
Номер 31.01.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16287 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.12.2018г., гр.д.76122/16г., СРС, 71 с-в
осъжда Е.А.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 2 798,47 лв. - доставена през периода
от м.06.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия и сумата 56,52 лв. - такса за
дялово разпределение, ведно със законна лихва от 25.07.2016г. до окончателното
плащане, сумата 347,67 лв. - лихва за забава през периода от 31.07.2013г. до
13.07.2016г. и сумата 642,55 лв. – разноски, отхвърля иска за главницата за разликата
до 2 834,15 лв., иска за
мораторна лихва за разликата до 418,75 лв. и изцяло иска за мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение от 8,29 лв., като оставя без уважение искането
на ответницата за присъждане на разноски.
Срещу решението в
частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях
Е.А.С.. Счита, че не се установява насрещните страни да са обвързани от облигационно
правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е количеството на
доставена топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени
документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно
чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение,
мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба
с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи
на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема
следното:
Обстоятелството, че ответницата по исковете Е.А.С. е потребител
на топлинна енергия се установява с притежаваното от нея право на собственост
върху топлоснабдения обект. В тази
насока е договор за дарение от 18.04.1997г., т.ХLІІІ, д.8374/1997г., I н-с при СРС. Изпълнена
е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По силата на
законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от
облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови
нужди, както и от Общите условия на ищеца.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени
суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата
експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на
постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница
и мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.12.2018г., гр.д.76122/16г., СРС, 71 с-в в
частта, с която се осъжда Е.А.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 2 798,47 лв. -
доставена през периода от м.06.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия и сумата
56,52 лв. - такса за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
25.07.2016г. до окончателното плащане и сумата 347,67 лв. - лихва за забава през
периода от 31.07.2013г. до 13.07.2016г.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.