№ 13003
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110129928 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. С. Х. ЕГН ********** искове с правно основание
чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 2 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата от договор за кредит №./15.12.2021 г., сключен с ответника [ фирма] ЕООД
ЕИК . /предишно наименование [ фирма ]/, по силата на която ищецът е бил задължен
да заплати на ответника сумата в размер на 51,13 лв., представляваща такса за бързо
разглеждане, както и да бъде осъден същият да заплати на ищеца сумата в размер на
51,13 лв., като заплатена при начална липса на основание. Ищецът твърди, че на
15.12.2021 г. сключил с ответника договор за кредит №./15.12.2021 г., съгласно който
получил заемна сума в размер на 350 лв. със задължение да я върне до 21.12.2021 г.
Сочи, че в процесния договор кредиторът бил уговорил, че кредитополучателят му
дължи сумата в размер на 51,13 лв., представляваща такса за експресно разглеждане.
Счита, че процесната клауза е в протИ.речие с императивни правни норми. Навежда, че
същата протИ.речи на добрите нрави, по същество се начислява печалба за кредитора,
надбавка към главницата, поради което е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП,
което влече недействителност на целия договор, респ. на клаузата от същия,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на кредита. Моли съда да
прогласи нищожността на процесната договорна клауза, респ. да осъди ответника да
му заплати сумата в размер на 51,13 лв., като заплатена при начална липса на
основание. Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
1
който оспорва исковете. Поддържа, че на същата дата бил сключен анекс към договора,
по силата на който страните се съгласили да кредитополучателя да бъде предоставена
допълнителна сума към основния договор в размер на 400 лв., в резултат на което
задължението, което е следвало да погаси на падежната дата е било в размер на 700 лв.
главница, 4,98 лв. договорна лихва и 105,01 лв. такса за бързо разглеждане, която не
била задължителна услуга. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е
еквивалентност на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения
в съглашението, като същият бил в рамките на нормативно уреденото и изчислен в
съответствие със законовата формула към чл.19 ал.2 ЗПК. Оспорва се твърдението за
заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. ал.1 предл.1 ЗЗД, евентуално чл.26 ал.1
предл.2 ЗЗД, вр. чл.143 ал.1 вр. чл.146 ЗЗП:
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за кредит с
твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице
твърдените пороци на договора, че процесните клаузи са индивидуално уговорени и не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява,
че между ищеца С. Х. и [ фирма] ЕООД ЕИК . /предишно наименование [ фирма ]/ е
възникнало правоотношение по повод сключен договор за заем № ./15.12.2021 г., по
повод на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата в размер на 350
лв. за срок до 21.12.2021 г. седмици, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер
на 49,5 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,97 %. Не се спори, че в
условията по кредита – т.8 от договора за паричен заем, било уговорено задължението
на заемополучателя да заплати сумата в размер на 51,13 лв., представляваща такса за
бързо разглеждане. Не се спори между страните и, че на същата дата към процесния
договор бил сключен анекс за допълнителна сума, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сумата в размер на допълнително 400 лв., с оглед
на което заемната сума се трансформира на 750 лв., с падеж 21.12.2021 г., при ГПР
49,70 % и ГЛП 40,97 %. В същия анекс е включена договорка за такса за бързо
разглеждане след отпускане на допълнителна сума в размер на 105,01 лева. В
приложимите към Договора за кредит ОУ е прието относно таксата за бързо
разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна незадължителна
услуга по искане на кредитополучателя за бързо разглеждане от кредитора на Искането
за отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането за кредит в рамките на
2
15 минути от подаването. Съгласно т. 4. 2. от ОУ кредиторът дава право на
кредитополучателя изрично да заяви получаването на бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя
и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от
изпращането му. Съгласно т. 4. 3., когато Искането за отпускане на кредит постъпи
извън работно време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се
допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се
гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и ускорена
процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 2 часа от началото на първия
следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде отговорен за забавяния, възникнали
поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни услугата в
първия възможен момент. Според т. 4. 4. за заявката на допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит,
кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо
сумата на кредита и срока на кредит, а в т. 4. 5. е предвидено, че таксата не е
задължително условие за получаване на кредит и не увеличава шансовете на
кредитополучателя да получи такъв.
Прието е заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, от което се установява, че с входящо кешово плащане в размер
на 855,90 лв., извършено на 16.12.2021 г., е извършено пълно погасяване на
кредитното задължение на ищеца по процесния договор за кредит в размер на 855,84
лв., като същите са съотнесени от дружеството –ответник както следва: 750 лв.
главница, 0,83 лв. лихва и 105,01 лв. такса за бързо разглеждане. По допълнително
поставения въпрос, вещото лице изчислява, че ГПР по договора за паричен заем на
годишна база възлиза на 587 %.
Преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит
и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора /източник в частност на претендираните от
заявителя вземания/, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави,
което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските
сделки /чл. 288 ТЗ/. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, то на
първо място следва да се разгледат твърденията за протИ.речие с разпоредбите на ЗПК.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер
3
на заема е регламентирана в чл.10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно
сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а ал.1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране.
Таксата за експресно/бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на
кредита. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор е
неравноправна, тъй като протИ.речи на чл.10а ал.2 ЗПК, поради което е нищожна.
Оттук и предявеният иск следва да се уважи, доколкото процесната клауза протИ.речи
на закона.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД,
в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на
парична престация, нейният размер и пряка причинно – следствена връзка между
обогатяването и обедняването.
В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение, по
повод на което е осъществено имущественото разместване
Между страните не се спори и от заключението на вещото лице е видно, че цялата
дължима сума по договора за кредит и анекса към същия възлиза на 859,99 лв., че в
изпълнение на задълженията си по договора, ищецът е заплатил на ответника сума в
размер от 855,84 лв. Предвид съображенията, изложени по- горе, то плащането на
сумата от 51,13 лв. /такса бързо разглеждане/ е осъществено по недействителна клауза.
Поради това, искът се явява и основателен, доколкото ответната страна не обоснова
наличието на валидна договорна клауза, по силата на което да е настъпило
имущественото разместване. Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД сума в
размер от 51,13 лв., представляваща предадена от ищецата на ответника сума при
начална липса на основание.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски се поражда
единствено за ищеца. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в общ
размер от 365 лв. за платена държавна такса, депозит за вещо лице и такса за съдебни
удостоверения. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г., следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ . адвокатско възнаграждение от 480 лева с
ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в отношенията
между С. С. Х. ЕГН **********, съдебен адрес гр.София, бул., №, ет., оф.и [ фирма]
ЕООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. , №, че клаузата от
договор за кредит №./15.12.2021 г., сключен с ответника [ фирма] ЕООД ЕИК .
/предишно наименование [ фирма ]/, предвиждаща задължение на ищеца да заплати на
ответника сумата в размер на 51,13 лева, представляваща такса за бързо разглеждане, е
нищожна поради протИ.речие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД [ фирма] ЕООД ЕИК ., ДА ЗАПЛАТИ
на С. С. Х. ЕГН ********** сумата от 51,13 лева, представляваща недължимо платена
сума за такса за бързо разглеждане по договор за кредит №./15.12.2021 г., сключен с
ответника [ фирма] ЕООД ЕИК ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 06.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ фирма] ЕООД ЕИК ., ДА ЗАПЛАТИ на С.
С. Х. ЕГН ********** сумата от 365 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА [ фирма] ЕООД ЕИК ., ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ . адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5