Р Е Ш Е Н И Е

№

град Горна Оряховица, 04.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                      Членове : ……………………………  

                                                                                                       ……………………………

при участието на секретаря М.Димитрова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 974 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ.

Ищцата М.Д.М. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Х.М.В. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че на основание трудов договор № 891/02.05.2011г., в сила от 02.05.2011г., и по силата на последвалите по него изменения, ищцата е била в трудови правоотношения с МБАЛ „Свети И. *** ЕООД, като е заемала длъжността „Санитар”. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, мястото й на работа е било в „Отделение по педиатрия” на МБАЛ „Свети И. *** ЕООД. Заявява, че на 28.05.2020г. й е връчено предизвестие № А-310/26.05.2020г., с което е уведомена, че на основание чл.326,ал.2 от КТ във вр. чл.328,ал.1,т.2,предл.2 от КТ, считано от 01.06.2020г., поради съкращаване на щата, ще й бъде връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и ще й бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие. Твърди, че на 01.06.2020г. й е връчена Заповед № 356/29.05.2020г., издадена на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ и писмено предизвестие с изх. № А-310/26.05.2020г., връчено на 28.05.2020г., от управителя на МБАЛ „Свети И. *** ЕООД. Не е доволна от тази заповед и извършеното въз основа на нея уволнение. Счита, че Заповед № 356/29.05.2020г., изд. от управителя МБАЛ „Свети И. *** ЕООД, е незаконосъобразна, защото не е налице посоченият като основание за прекратяване на трудовото правоотношение фактически състав на чл.328,ал.2 от КТ. Счита, че работодателят не е извършил подбор, а в случай, че е извършил - подборът не е законосъобразен. Поради тази причина изцяло го оспорва като незаконосъобразен. Твърди, че уволнението й е извършено, без работодателят да е спазил каквито и да било критерии, а още повече - законовите такива. Заявява, че на работа са останали лица с по-ниска квалификация от ищцата и такива, които не работят по-добре от М.М..

Моли съда да постанови решение, с което : 1/ Да признае уволнението, извършено със заповед Заповед № 356/29.05.2020г. за незаконно и да го отмени; 2/ Да възстанови ищцата на заеманата до уволнението длъжност „Санитар”, с място на работа в „Отделение по педиатрия” на МБАЛ „Свети И. *** ЕООД; 3/ Да осъди МБАЛ „Свети И. *** ЕООД да й заплати сумата 4 758.00 лв., представляваща обезщетение по реда на чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 от КТ, за времето, през което е останала без работа - от 02.06.2020г. до 02.12.20202г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Х.В. от ВТАК, ищцата поддържа предявените искове. В допълнителна молба, уточнява, че заповед № 356/29.05.2020г. е незаконосъобразна, тъй като не е налице посоченият като основание за прекратяване на тпо фактически състав на чл.328,ал.1,т.2 от КТ  - поради съкращаване на щата. Посочва също, че работодателят не е извършил подбор, а в случай, че е извършил такъв, то той е незаконосъобразен. Извършва изменение на размера на исковата претенция с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, като увеличава същия на брутната сума от 5106 лв., вместо първоначално предявената брутна сума от 4758 лв., считано за период от 6 месеца. Изменението е допуснато по реда на чл.214,ал.1 от ГПК, с протоколно определение на съда от 12.02.2021г. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.

Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „Свети И. *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 72, представлявано от управителя д-р И.Д.И., чрез юрисконсулт К.Х.М., депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Няма възражения за допустимостта на иска, но категорично счита, че исковата молба е бланкетна, неоснователна и нескрепена с доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, поради което следва претенциите му да бъдат отхвърлени изцяло от страна на съда. Заявява, че на 02.05.2011г. между МБАЛ „Св. И. *** ЕООД и М.Д.М. е сключен трудов договор № 891, на основание чл.70,ал.1 във вр. чл.68,ал.1,т.3 от КТ, като през целия период на работа лицето е заемало длъжността „санитар” в различни структурни звена на лечебното заведение. Сочи, че възникналото трудово правоотношение е било изменяно и допълвано с последващи допълнителни споразумения и е действало до 01.06.2020г., когато на лицето е връчена Заповед № 356/29.05.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение. Твърди, че до прекратяване на процесното трудовото правоотношение се е стигнало поради съкращаване на щата, който е заеман от работника. Сочи, че от месец март 2020г. страната ни е под въздействието на епидемия от корона вируса COVID-19, която епидемия прерасна в световна пандемия и оказа неблагоприятно влияние върху всички сфери от живота ни; в България беше обявено извънредно положение, като след отпадането му бе въведена извънредна епидемична обстановка, която действа и в момента. Заявява, че приходите на лечебните заведения намалели драстично, поради което са предприети и мерки за частичното им подпомагането им от страна на министерството на здравеопазването. Твърди, че от страна на здравните власти, чрез лечебните заведения били въведени драстични и всеобхватни мерки за ограничаване на епидемията. Заявява, че с цел по-добро справяне с епидемичната обстановка, в т.ч. овладяване на значително нарасналите непредвидени разходи на дружеството (за закупуване на предпазни средства, дезинфектанти, машини за почистване, медицинска апаратура и много други) и намаляване риска от заразяване с COVID-19 на пациенти и персонал на лечебното заведение МБАЛ „Св. И. Рилски”, управителят на дружеството е предприел действия по съкращаване на целия щат, определен за заемане от санитари в Отделението по педиатрия, както и целия щат, заеман от санитари в Отделението по акушерство и гинекология. Сочи, че тази промяна цели реорганизация на целия работен процес по извършване на почистване и дезинфекция сградата на болницата, като се използва обслужващ (немедицински) персонал там, където е необходимо, както и въвеждането на почистване чрез специални машини, които максимално елиминират човешкия фактор и физическия контакт между хората. Счита, че по своето същество, съкращенията на щата са управленски решения и действия по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Твърди, че при прекратяване трудовото правоотношение на М.Д.М. са спазени всички законови изисквания, в т.ч. КТ и подзаконовата нормативна база в областта на трудовото право. Счита, че в исковата молба е налице противоречие относно оспорване правното основание на уволнението. Оспорва твърдението на ищцата, че за заемане на длъжност „санитар” не е необходимо притежаването на специална квалификация, образование или опит. Твърди, че в щатното разписание на лечебното заведение е записано, че за заемане на тази длъжност е необходимо основно образование. Заявява, че към този момент не е налице нормативен акт, който да регулира реда за придобиване на квалификация по професия „санитар”, което от своя страна изключва твърденията на ищеца относно това, че именно той има по-висока квалификация от други санитари в болницата. Счита, че исковете по чл.344,ал.1,т.2 от КТ и по чл.344,ал.1,т.3 КТ са акцесорни спрямо основния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ, т.е. с отхвърляне на основния иск без предмет остават и акцесорните такива. Твърди, че не е налице основание за възстановяване на лицето на предишната му работа, доколкото при прекратяването на трудовото му правоотношение не са нарушени императивите на КТ и работникът е получил всички обезщетения, които му се полагат (обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие; обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл.222,ал.1 КТ за оставане без работа). Оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото не е ясно дали до приключване делото лицето все още ще бъде безработно и дали процесът ще продължи по-малко от 6 месеца. Смята, че такова обезщетение не се дължи изначално с оглед на това, че уволнението е напълно законосъобразно. Поради неоснователност на иска за парично обезщетение, счита, че не следва да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва върху претендираната сума. Твърди, че цялата процедура по прекратяване на трудовото правоотношение между МБАЛ „Св. И. *** ЕООД и М.Д.М. е съобразена с предпоставките в КТ и с индивидуалните трудови права на работника.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца и да остави в сила Заповед № 356/29.05.2020г. на управителя на МБАЛ „Св. И. *** ЕООД, с която, считано от 01.06.2020г., на основание чл.328,ал.1,т.2,предл.2 от КТ, поради съкращение на щата, е прекратено трудовото правоотношение на работника М. Д.М.. Моли съда да му присъди сторените разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К.Х.М., поддържа отговора на исковата молба. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове , да остави в сила Заповед № 356/29.05.2020г., както и да му присъди направените по делото разноски.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че ищцата М. Д.М. и ответникът МБАЛ «Св.И. *** са се намирали в трудово правоотношение, съгласно сключен между тях трудов договор № 891/02.05.2011г., по силата на който и сключените към него допълнителни споразумения, ищцата е изпълнявала длъжността „Санитар” в различни отделения на МБАЛ „Свети И. ***, а към датата на прекратяване на тпо – длъжността „Санитар” в „Отделение по педиатрия” на ответното лечебно заведение. Тези факти се установяват по категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства – заверении преписи от ЛТД на ищцата.

Безспорни между страните са и фактите, че на 28.05.2020г. ищцата е получила Предизвестие № А-310/26.05.2020г., с което е била уведомена от работодателя, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.326 във вр. чл.328,ал.1,т.2,предл.2 от КТ. Видно от приетото като писмено доказателство предизвестие № А-310/26.05.2020г., в същото е вписано, че работодателят възнамерява да прекрати трудовото си правоотношение с М.М., считано от 01.06.2020г., поради съкращаване на щата, като до 01.06.2020г. ще й бъде връчена заповед за прекратяване на тпо, а на основание чл.220,ал.1 от КТ  ще й бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието съгласно трудовия й договор.

         Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 356/29.05.2020г., издадена от управителя на МБАЛ „Свети И. ***, считано от 01.06.2020г., на основание чл.328,ал.1,т.2,предл.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Видно от приложените по делото заверении преписи от цитираната заповед, същата е връчена на ищцата М. на 01.06.2020г.

По делото е приложен заверен препис-извлечение от щатно разписание на персонала и началните заплати в МБАЛ „Св.И. ***, в сила от 01.05.2020г., видно от което, утвърдените щатни бройки за длъжността „санитар” в Отделение по педиатрия са общо 5 броя.

            Видно от приетото писмено доказателство, приложено на лист 41 от делото, с дата на издаване 11.05.2020г., подписано от „Икономист, труд” К.П.и от „Гл.счетоводител” А.З., в същото е вписано, че на основание чл.69,ал.2,т.5 от Закона за лечебните заведения, с цел оптимизиране на работния процес и ефективно използване на човешките ресурси в МБАЛ „Св.И. *** ЕООД, считано от 01.06.2020г., променят щатното разписание, както следва : в Стационарен блок на Отделение по акушерство и гинекология от налични 5 бр. санитар става 0 бр. санитар, в Отделение по педиатрия от налични 5 бр. санитар става 0 бр. санитар, в ОФРМ от налични 1,75 бр. санитар става 0 бр. санитар, в Обслужващ персонал от налични 26 бр. санитар, общ, става 37,75 бр. санитар, общ. В същия документ е вписано също, че след направената промяна числеността на МБАЛ „Св.И. *** ЕООД остава непроменена, 278,75 длъжности, както и че същото е утвърдено от Д-р И.И..

Видно от приетите по делото писмени доказателства - препис-извлечение от трудова книжка на М.Д.М., справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 30.06.2020г., справка за осигуряването, изд. от ТП на НОИ – В.Търново  

след прекратяването на трудовото й правоотношение с МБАЛ „Св.И. ***, същата не е започвала работа по сключен нов трудов договор.

От приетите писмени доказателства – заверени преписи от регистрационна карта, изд. на 01.06.2020г. от Д”БТ” гр. Горна Оряховица, служебна бележка от 01.07.2020г., изд. от Д”БТ” гр. Г.Оряховица, служебна бележка от 06.01.2021г., изд. от Д”БТ” гр. Г.Оряховица, се установява, че към датата 06.01.2021г. ищцата М. е регистрирана като безработна в Дирекция «Бюро по труда» гр. Горна Оряховица и не полага труд по трудово правоотношение.

            Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. май 2020г., предхождащ месеца на уволнението й, е 851 лв. /нетен размер от 660,37 лв./. От заключението на ССчЕ се установява, че евентуалният размер на обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТза период от шест месеца би бил в общ брутен размер от 5106 лв. /общ нетен размер от 3962,22 лв./. Съдът приема заключението на ССчЕ като обосновано, съответстващо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл.358,ал.1,т.2 от КТ, а заедно с това за ищеца е налице правен интерес от предявяването му.

          Съдът приема, че разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен със законните последици от това.

          Видно от приетите по делото доказателства, безспорно се установява, че страните по делото – ищцата М.М. и ответникът МБАЛ „Св.И. *** са били във валидно трудово правоотношение, считано до 01.06.2020г., по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Санитар”, с код по НКПД 2011:5321 1002, в Отделение по педиатрия. Страните по делото не спорят, че трудовият договор между тях е сключен за неопределено време и че до 01.06.2020г. ищцата е изпълнявала трудовите си задължения.

          Видно от приетата като доказателство заповед № 356/29.05.2020г. на управтеля на МБАЛ „Св.И. ***, трудовото правоотношение между страните е прекратено със същата заповед на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ – “поради съкращаване на щата”. Основанието за прекратяване на безсрочния трудов договор по реда на чл.328,ал.1,т.2 от КТ, представлява безвиновно основание за уволнение на работниците или служителите, което се прилага при премахване, заличаване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой работници или служители, като наименованието и броят на съкратените длъжности следва да бъде изрично посочен. Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание предполага доказване на фактическия състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка, след като прецени приетите по делото доказателства, съдът приема за основателни и обосновани твърденията на ищцовата страна за незаконност на уволнението в настоящия случай.

          Съдът приема, че при извършване уволнението на ищцата М. със заповед № 356/29.05.2020г. ответникът - работодател е спазил изискванията, установени в чл.328,ал.1 във вр. чл.326,ал.2 от КТ, самото прекратяване на трудовия договор да се извърши с писмено съобщаване на работника или служителя на волеизявлението на работодателя и с изтичане на срока на предизвестието, като единство на два елемента от сложния фактически състав на тази законова разпоредба. Приетото писмено доказателство – писмено предизвестие № А310/26.05.2020г., връчено на ищцата на 28.05.2020г., удостоверява, че в случая работодателят е упражнил правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор при спазване на реда, установен в в чл.328,ал.1 във вр. чл.326,ал.2 от КТ, чрез отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя, което съдържа два елемента – волеизявлението на работодателя за намерението му да уволни работника на това законово основание и уведомление, че след изтичане на определения от закона срок, трудовият договор ще бъде прекратен.

       Въз основа на приетите по делото писмени доказателства обаче, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че към момента на извършване на уволнението реално не е било налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, а именно : “съкращаване на щата”. Видно от доказателствата по делото, работодателят обосновава съкращаването на щата в настоящия случай да е извършено по надлежния за това ред – с предприети от управителя на дружеството действия по съкращаване на целия щат, определен за заемане от санитари в Отделението по педиатрия, както и целия щат, заеман от санитари в Отделението по акушерство и гинекология, с цел реорганизация на целия работен процес по извършване на почистване и дезинфекция сградата на болницата, като се използва обслужващ (немедицински) персонал там, където е необходимо, както и въвеждането на почистване чрез специални машини, които максимално елиминират човешкия фактор и физическия контакт между хората, целящо по-добро справяне с епидемичната обстановка, в т.ч. овладяване на значително нарасналите непредвидени разходи на дружеството (за закупуване на предпазни средства, дезинфектанти, машини за почистване, медицинска апаратура и много други) и намаляване риска от заразяване с COVID-19 на пациенти и персонал на лечебното заведение МБАЛ „Св. И. Рилски”.

Видно от разписанието на длъжностите в МБАЛ „Св.И. ***, в сила от 01.05.2020г., същото е утвърдено от компетентния за това орган – управителят на посоченото болнично заведение, като съгласно това щатно разписание за длъжността „санитар” с НКПД 5321 1002, в Отделение по педиатрия към МБАЛ „Св.И. *** ЕООД, са утвърдени 5 броя. В тази връзка, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че в процесния случай, при соченото от ответника основание за уволнение - съкращаването на щата считано от 01.06.2020г., работодателят не е изпълнил задължението си да изготви и утвърди по надлежния ред ново щатно разписание на длъжностите с посочване на наименованията и броя на всички длъжности, които се съкращават от действащото до този момент основно разписание на длъжностите в МБАЛ „Св.И. *** ЕООД, в сила от 01.05.2020г. Съгласно трайно установената практика на ВКС по материалноправния въпрос кой е компетентният орган на търговско дружество – работодател да извърши съкращаване на щата, се приема, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност /Решение № 413/30.01.2014г. по гр. дело № 2362/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 209/20.11.2020г. на ВКС по гр. д. № 4884/2019г., IV г.о., ГК/. Изпълнителният директор, комуто е възложено да управлява търговското дружество, разполага с компетентността да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или устава на дружеството, в т.ч. с правомощието да променя щатното разписание. Той разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган. Структурната промяна съставлява откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне и пр. на отдели или други звена на дружеството, а когато тези промени са свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал, то въз основа на решението за структурна промяна изпълнителният директор утвърждава щатното разписание. /В същия смисъл са и Решение № 343/28.12.2012г. по гр. дело № 748/2011г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 8/02.03.2012г. по гр. дело № 672/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 263/21.10.2013г. по гр. дело № 2759/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Съгласно чл.69,ал.2,т.5 от Закона за лечебните заведения, управителите, съответно изпълнителните директори на лечебните заведения извършват структурни и организационни промени в лечебното заведение, като видно от данните по делото, през процесния период от време МБАЛ „Св.И. *** ЕООД се управлява от управителя д-р И.И., който разполага с компетентността да извършва структурни промени, в т.ч. с правомощието да променя щатното разписание на ответното дружество.

 Настоящият съдебен състав намира, че въпреки възложената върху него доказателствена тежест, ответникът не ангажира годни писмени доказателства – изричен акт на управителя на МБАЛ „Св.И. *** ЕООД, от който да се установява, че действително е взето решение от компетентния за това орган на дружеството за заличаване за в бъдеще на трудовата функция, осъществявана от ищцата М. в изпълнение на длъжността „санитар” в Отделение по педиатрия, както и за премахване на всички налични щатни бройки, които биха могли да осъществяват тази дейността в същото отделение на болничното заведение, за в бъдеще - считано от 01.06.2020г. Наред с това, ответната страна не представя по делото писмени доказателства, които да удостоверяват и подлежащия на доказване факт относно наличие на съставено по надлежния ред, въз основа на решение на компетентния орган за промяна на щата, и ново щатно разписание на длъжностните в ответното дружество, което да я влязло в сила по предвидения за това ред считано от 01.06.2020г. Действително, по делото е приет като писмено доказателство представения от ответника документ с дата на издаване 11.05.2020г., приложен на лист 41 от делото, в който е вписано, че на основание чл.69,ал.2,т.5 от Закона за лечебните заведения, с цел оптимизиране на работния процес и ефективно използване на човешките ресурси в МБАЛ „Св.И. *** ЕООД, считано от 01.06.2020г., „променят щатното разписание, както следва : в Стационарен блок на Отделение по акушерство и гинекология от налични 5 бр. санитар става 0 бр. санитар, в Отделение по педиатрия от налични 5 бр. санитар става 0 бр. санитар, в ОФРМ от налични 1,75 бр. санитар става 0 бр. санитар, в Обслужващ персонал от налични 26 бр. санитар, общ, става 37,75 бр. санитар, общ”. Съдът счита, че посоченото писмено доказателство не може да се приеме като нарочен акт, удостоверяващ взето решение от компетентния за това орган - управителят на болничното заведение, за извършване на твърдяната в писмения отговор структурна промяна, в т.ч. промяна и на щатното разписание на ответното търговско дружество считано от 01.06.2020г. Цитираният документ не може да се приеме и като надлежно изготвено, въз основа на решение на компетентния за това орган, и утвърдено по съответния ред ново щатно разписание на длъжностите в МБАЛ „Св.И. *** ЕООД, което да е влязло в сила от 01.06.2020г., тъй като този документ не е съставен от управителния орган на лечебното заведение по чл.69,ал.2,т.5 от Закона за лечебните заведения, в рамките на неговата компетентност /документът е подписан от „Икономист, труд” К.П.и от „Гл.счетоводител” А.З./; в документа липсва удостоверяване на факта какъв е видът му /съставлява ли същият проект за изменение на щатното разписание или препис-извлечение от същото/, и кога е утвърден от Д-р И.И. /управител на дружеството/. Същевременно, по делото не са ангажирани никакви годни доказателства за удостоверяване на фактите послужил ли е горепосочения документ като решение и/или проект за изготвянето на ново щатно разписание на длъжностите на МБАЛ „Св.И. *** ЕООД и влязло ли е такова ново щатно разписание в сила от 01.06.2020г. /такъв документ до приключване на съдебното дирене не е представен като писмено доказателство по делото/. Следователно, в случая не могат да се приемат за доказани фактите относно възникването на фактическия състав на чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ към определен момент преди уволнението, както и неговата обусловеност от решение на компетентния орган за промяна на щата и съответното ново щатно разписание, обективиращо измененията към тази дата (в този смисъл са Решение № 275/04.06.2012г. по гр. д. № 1369/2010 г., IV г.о., Решение № 3/24.02.2015г. по гр. д. № 3770/2014г. на III г.о., Решение № 306/09.10.2013г. по гр. д. № 1851/2013г., IV г.о., Решение № 296/27.06.2012г. по гр. д. № 1712/2011г. IV г.о. на ВКС и др.).

Въпреки това, в случай, че цитираният по-горе документ се приеме за достатъчно и годно писмено доказателство, установяващо влизането в сила от 01.06.2020г. на ново щатно разписание за длъжностите в МБАЛ „Св.И. *** ЕООД, то същото удостоверява, че макар за длъжността „санитар” в Отделение по педиатрия бройките да се променят от 5 бр. на 0 бр., в Стационарен блок на Отделение по акушерство и гинекология – от 5 бр. на 0 бр., а в ОФРМ – от 1,75 бр. – на 0 бр., т.е. общо да се премахват 11,75 бр. „санитар” в посочените отделения, след направената промяна числеността на МБАЛ „Св.И. *** ЕООД остава непроменена - 278,75 длъжности, като същевременно в графа „Обслужващ персонал” наличните 26 броя за длъжността „Санитар, общ” се увеличават на 37,75 бр., т.е. с 11,75 броя. Предвид така установените факти, с оглед липсата на ангажирани от ответната страна годни писмени доказателства за удостоверяване на противното, в случая не може да се приеме, че дейността на „санитар” в Отделение по педиатрия е премахната реално за в бъдеще, тъй като съществува възможност същата да се извършва занапред от длъжността „Санитар, общ”, чиито бройки се увеличават по численост с толкова броя, колкото са предвидени за премахване от посочените по-горе отделения.

Въз основа на изложеното, в случая се налага извод, че към момента на извършване на уволнението на ищцата /01.06.2020г./, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото – съкращаване на щата, реално не е било налице. По тези съображения, съдът счита, че заповедта за прекратяване на трудовия договор се явява необоснована, немотивирана и неподкрепена с изискуемите от закона писмени доказателства, обосноваващи по безспорен начин наличието на предпоставките, визирани в чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ, т.е. издадена в нарушение на принципа на законоустановеност на основанията за уволнение в процесния случай, поради което същата се явява незаконосъобразна.

            На следващо място, съдът намира за обосновани твърденията на ищцовата страна, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като е издадена и в нарушение на изискванията, установени в разпоредбата на чл.329,ал.1 от КТ, а именно : работодателят не е извършил законосъобразен подбор, в съответствие с критериите, установени в закона. Уреденото в чл.329 от КТ право на подбор е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение, като в настоящия случай упражняването на правото на подбор от работодателя е необходимо и е част от правото на уволнение, тъй като съкращаването на щата би следвало да засегне всички от наличните 37,75 еднородни трудови функции “Санитар” в МБАЛ „Св.И. *** ЕООД. В тази връзка, въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответникът-работодател не е предприел никакви действия по извършване на подбор на лицата, подлежащи на съкращение, респ. на подбор, съгласно твърдяното от него ново основно разписание на длъжностите в МБАЛ „Св.И. *** ЕООД, в сила от 01.06.2020г., според което наличните общо 37,75 броя за длъжността „санитар” във всички отделения на болничното заведение остават непроменени по численост, като на мястото на закритите 11,75 бр. от длъжността „санитар” в Отделение по педиатрия, Стационарен блок на Отделение по акушерство и гинекология и ОФРМ се разкриват нови 11,75 броя за длъжността „санитар, общ” в същото болнично заведение.

         По тези съображения, съдът приема, че към момента на извършване на уволнението не са били налице предпоставките, визирани в чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните по делото, при което работодателят незаконосъобразно, макар и в предвидената от закона форма, е прекратил трудовото правоотношение с ищцата – работник поради съкращаване на щата. Поради това, съдът намира, че уволнението на М.М., извършено със заповед № 356/29.05.2020г. на управителя на МБАЛ „Св. И. ***, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този смисъл, предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като посочената по-горе заповед № 356/29.05.2020г. бъде отменена.

         По делото е предявен и иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Предвид акцесорния характер на този иск и изхода по главния иск за признаване незаконност на уволнението, се налага изводът, че в настоящия случай ищцата следва да се ползва от субективното преобразуващо право за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. В този смисъл съдът прецени, че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е уважен от съда като основателен и доказан. По тези съображения, съдът приема, че и предявеният иск по чл.344,ал.1,т.2 от КТ се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като ищцата М.М. бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност – „санитар” в Отделение по педиатрия в МБАЛ „Св. И. ***.

         Съдът приема, че с оглед изложените по-горе обстоятелства предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ в общ брутен размер на 5106 лв. също се явява основателен и доказан в настоящия случай. Правото на обезщетение за работника или служителя възниква при наличието на три кумулативно дадени предпоставки – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя, наличие на подлежаща на обезщетяване вреда, причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа. Предвид изхода на делото по главния иск, предявен от М.М., съдът приема, че в настоящия случай е налице първата предвидена от закона предпоставка – незаконно уволнение. Видно от данните по делото, ищцата ангажира писмени доказателства, удостоверяващи, че след извършеното уволнение не е работила и не е получавала доходи от трудово възнаграждение през процесния период от шест месеца /от 01.06.2020г. до 01.01.2021г./. Наред с това, безспорно се установява и наличието на третата кумулативно дадена от закона предпоставка, а именно : причинна връзка между оставането на ищцата без работа и незаконното й уволнение. Наред с това, по безспорен начин се установява и размерът на претендираното обезщетение чрез изслушване на ССчЕ, видно от заключението на която, размерът на брутното трудово възнаграждение на М.М. за месеца, предхождащ уволнението, е 851 лв., а брутният размер на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за период от 6 месеца – 5106 лв. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за присъждане в полза на ищцата на обезщетение по реда на чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа, но не за повече от шест месеца, се явява основателен и доказан в пълния предявен брутен размер от 5106 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 20.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.

При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в настоящото съдебно производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1036 лв.

Наред с това, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС държавна такса върху предявените искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ и върху уважения размер на иска по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, общо в размер на 304,24 лв., сумата от 80 лв. – възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджетните суми на съда, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

         ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М.Д.М. с ЕГН **********, с адрес ***, от длъжността „санитар” в Отделение по педиатрия към МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Свети И. *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 72, представлявано от управителя д-р И.Д.И., извършено със Заповед № 356/29.05.2020г. на управителя на МБАЛ „Свети И. ***.

         ОТМЕНЯВА Заповед № 356/29.05.2020г. на управителя на МБАЛ „Свети И. ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

         ВЪЗСТАНОВЯВА М.Д.М. с ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата до уволнението длъжност „санитар” в Отделение по педиатрия към МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Свети И. *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 72.

         ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТИ И. *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 72, представлявано от управителя д-р И.Д.И., ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 5106.00 лв. /пет хиляди сто и шест лева/, представляваща брутно обезщетение за времето, през което същата е останала без работа в резултат на уволнението, на основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2020г. до окончателното й изплащане.

         ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТИ И. *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 72, представлявано от управителя д-р И.Д.И., ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 1036 лв. /хиляда тридесет и шест лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТИ И. *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 72, представлявано от управителя д-р И.Д.И., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 304,24 лв. /триста и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху предявените искове и върху уважения размер на иска по чл.225,ал.1 от КТ, СУМАТА от 80,00 лв. /осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………..