№ 66
гр. Самоков, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20251870200145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 44 от 26.07.2024г.,
издадено от Началник РУ-Самоков с което на И. Г. Б. с ЕГН ********** от
гр.Самоков е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева на основание чл.45, ал.2 от Закон за закрила на детето за
нарушение на основание чл.45, ал.2 от Закон за закрила на детето.
Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, изпраща
представител- адв.Симитчиев, който подържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител, със становище от
юрк.Г.а прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и
моли НП да се повърди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
29.06.2024г. около 22.30 часа в гр.Самоков, на ул.Б....... 11. в качеството си на
управител допуснал в кафе-клуб „А......“ пет деца които не са навършили
пълнолетие без пълнолетен придружител или родител.
От писмените доказателства по делото съдът установи следната
фактическа обстановка.
1
На на 29.06.2024г. около 22.30 часа в гр.Самоков, на ул.Б....... 11. в
качеството в кафе-клуб „А......“ били установени пет деца които не са
навършили пълнолетие без пълнолетен придружител или родител, а именно
В.Я., А.С., Я.С., Х.Х. и Г.А., всички ненавършили 18 години.
При така изложената и установена фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи.Действително нарушение от обективна
страна и от субективна е извършено от лицето сочено за нарушител.В хода на
производството обаче са допуснати съществени нарушения довели до
нарушаване правото на защита изразяващи се в следното.
На първо място в АУАН и НП нарушението е описано по различен
начин, но не от такова същество че да не се разбере обвинението.Като се
добави обаче към този факт и неизпиването на нарушената норма вече
описанията в АУАН и НП досежно нарушението не са пълни и ясни.Това е
така тъй като никъде в двата акта не е изписана нарушената норма.Напротив
изписана е санкционната норма като нарушена такова.Това разграничение
обаче следва да бъде направено и не може съдът с решението си за пръв път
да го стори тъй като ще излезе че през цялото време на производството до
касационната инстанция жалбоподателя не знае кой текст е нарушил.За
пълнота съдът ще отбележи че това е чл.8, ал.3 от ЗЗД, а не чл.45, ал.2 от ЗЗД
което се явява санкционна норма, а не материална обективираща задължение
за спазване на определено поведение.
С оглед на така изложеното съдът е на становище, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят, като искане в тази насока е направено своевременно от
страна на процесуалния му представител.
Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОД на МВР-София.
Жалбоподателят е доказал реалното заплащане на 600, 00
/шестстотин/ лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е релевирала възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Действително с оглед решение от 25.01.2024г. на Съдът на
Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22г. по описа на съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо и настоящия съд не е
обвързан с прилагането на тази наредба и може да присъди възнаграждение и
2
под определените там размери.В настоящия случай обаче като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за
подобен род дела, обстоятелството, че освен
парична санкция е в размер на 2000лева, както и вида на осъществената
адвокатска защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и
реално представителство в открито заседание съдът намира, че заплатения
размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 44 от 26.07.2024г., издадено
от Началник РУ-Самоков с което на И. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Самоков е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева на основание чл.45, ал.2 от Закон за закрила на детето за нарушение на
основание чл.45, ал.2 от Закон за закрила на детето.като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-София да заплати на И. Г. Б. с ЕГН **********
от гр.Самоков сумата от 600/шестстотин/ лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд Самоков.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд - София област, на
основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
3