Решение по дело №5829/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 223

                                                 гр. Русе, 14.02.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                            

 

Председател : Милен Бойчев

 

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5829 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 128 т.2 и чл. 224, ал.1 КТ.

Постъпила е искова молба от И.Д.И. и Т.Д.С. против „ВСВ Инвест“ ЕООД гр. София, в която се твърди, че двете ищци са наследници на Д.Н.Н., починала на 06.08.2018г. Същата на 01.08.2016г. сключила с ответното дружество безсрочен трудов договор и постъпила на длъжност строителен работник с брутно трудово възнаграждение в размер на 420лв., като е изпълнявала трудовите  си задължения на обекти в гр. Русе. През м.декември трудовият й договор бил прекратен. Твърди се, че през цялото време работодателят не й заплащал уговореното и дължимо трудово възнаграждение, а именно за периода от 01.08.2016г. до 31.11.2019г., което възлизало в нетен размер на по 330лв. месечно. Също така не бил заплатил и неизползвания платен годишен отпуск за 2016г. пропорционално за времето, което се признавало за трудов стаж в размер на 100лв. След смъртта си наследодателката оставила за свои законни наследници двете ищци като нейни дъщери и втория си съпруг Д.К..

С оглед на изложеното се иска да бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всяка една от ищците И.Д.И. и Т.Д.С. по 1/3 ид.ч. от дължимите на наследодателката им Д.Н.Н. трудови възнаграждения и обезщетения, а именно по 110лв. за месеците август, септември, октомври и ноември 2016г. и по 50лв.обезщетение по чл. 224 от КТ. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че трудовото правоотношение между наследодателката на ищците и ответното дружество е възникнало по силата на сключен трудов договор от 01.08.2016г., съгласно който дължимото й основно трудово възнаграждение било в размер на 420лв. месечно. Същият трудов договор бил прекратен след депозирана от наследодателката на ищците молба от 15.12.2016г. и е прекратен на 19.12.2016г. на основание чл.325 КТ. След прекратяване на договора, въпреки поканата до наследодателката на двете ищците, тя не се явила в офиса на фирмата, за да й бъде връчена Заповед за  прекратяване на трудовия договор и да бъде оформена трудовата й книжка. Твърди се че за времето, през което е съществувало трудовото правоотношение, работодателят е изпълнил своите задължения и е заплащал уговореното на наследодателката трудово възнаграждение.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2016г. между „ВСВ Инвест“ ЕООД в качеството на работодател и Д.Н.Н. като работник/служител за длъжността „строителен работник“ е сключен трудов договор при условията на 8 часа работно време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420лв. и 20 работни дни платен годишен отпуск.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №**/19.12.2016г. на основание чл. 325, т.1 КТ.

Според представените по делото разчетно - платежни ведомости, за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2016г., Д.Н.Н. е получавала суми срещу положен подпис, в размери съответно 329,24лв. за първите четири месеца и 566,14лв. за месец декември. Положените подписи са оспорени по реда на чл. 193 ГПК от ищците по делото.

Д.Н.Н. е починала на 06.08.2018г. и е оставила за свои законни наследници двете си дъщери – ищците по делото и съпруга си Дамян Иванов Кьосев.

Съгласно заключението на изготвената по делото графологична експертиза, подписите положени във ведомостите за заплати на „ВСВ Инвест“ ЕООД за месеците октомври, ноември и декември 2016г. са изпълнени от Д.Н.Н.. За да достигне до този извод вещото лице е използвало за образец подписа й положен в трудовия договор. Подписите положени за месеците август и септември според вещото лице са нечетливи и е невъзможно идентифициране на изпълнителя им. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че подписите положени за Д.Н.Н. в други представени документи за изследване по делото се различават по обработеност, сложност, наклон и качество на движение, но  са „вариант по изпълнение на подписи“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че през процесния период м. август – м. ноември включително, между наследодателката на ищците и ответното търговско дружество е имало сключен трудов договор. Спорен е въпросът дали за този период работодателят е изплатил на починалата Н. дължимите трудови възнаграждения, както и обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото й правоотношение.

Съгласно чл. 270, ал.3 КТ, един от възможните начини за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците или служителите е по ведомост.  Разрешаването на спорния по делото въпрос е обусловено от преценката относно успешното оспорване авторството на подписа положен за наследодателката на ищците в представените по делото ведомости за изплатени заплати на работниците и служителите в ответното дружество за процесния период.

Вещото лице е дало заключение за съвпадение по общи и индификационни признаци на подписите положени за Д.Н.Н. в трудовия й договор и във ведомостите за заплати за месеци октомври, ноември и декември 2016г. Ответникът в първото съдебно заседание е представил процесния трудов договор, както и останалите документи от трудовото досие на наследодателката на ищците заедно с ведомостите за заплати. Процесуалният представител на ищците е оспорил по реда на чл. 193 ГПК подписите на Д.Н.Н. само във ведомостите. По тази причина оспорването във второто съдебно заседание, след получаване заключението на вещото лице подписа й под представения трудов договор се явява преклудирано и не би могло да бъде съобразено, още повече, че самите ищци са основали исковите си претенции на трудовия договор между страните и са го представили още с исковата си молба. Няма твърдения и основание да се направи извод, че двата екземпляра представени от страните са различни. Поради това, следва да се приеме, че за месеците октомври и ноември 2016г. наследодателката на ищците е положила подпис във ведомостите за заплати, с което е удостоверила получаването на дължимото й трудово възнаграждение, което съответства на уговореното в трудовия й договор. През месец декември също има удостоверяване чрез подпис от нея получаването на сума, която надвишава дължимото й трудово възнаграждение, с което следва да се приеме, че й е изплатено и дължимото (дори по-голямо от претендираното) обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ, изрично упоменато и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.  

По изложените съображения, следва да се приеме, че оспорването на подписа положен за Д.Н.Н. във ведомостта за заплати на ответното дружество за месеците октомври, ноември и декември е неуспешно. Следователно ведомостта в тази част удостоверява получаването на посочените в нея суми от наследодателката на ищците и претенциите на последните за тях са неоснователни.

Вещото лице е установило, че подписите във ведомостите за месеците август и септември са нечетливи и е невъзможно идентифициране на изпълнителя, т.е. не е възможно нито да бъде потвърдено, нито отречено по категоричен начин сходство с подписа на Д.Н.Н.. По тази причина следва да се приеме, че представените ведомости за заплати не доказват плащането на трудовите й възнаграждения за месеците август и септември 2016г., т.е. оспорването на подписа за тези два месеца е успешно. След като работодателят е избрал посочения начин за заплащане на трудови възнаграждения – срещу подпис на своите работници и служители, той следва да осигури възможност за наличието на достатъчно възможност (достатъчно пространство) за четливо полагане на подписа и да следи за това, доколкото ведомостта в тази част изпълнява функцията на доказателство за извършеното от него плащане на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. По тази причина следва да се приеме за недоказано твърдението на ответника, че е изпълнил задължението си за заплащане на трудовите възнаграждения за първите два месеца от процесния период. Ведомостите за всеки месец са на отделни страници и няма пречка някой от тях да са подписани, а други не. Само на основание „житейска логика“ в конкретния случай не би могло да се приеме, че след като Д.Н.Н. е получила трудовите си възнаграждения са последните три месеца от трудовото си правоотношение е получила и тези за първите два, в който смисъл ответната страна възразява.

Доколкото двете ищци в качеството си на наследници на починалата работничка са претендирали заплащане на трудови възнаграждения за период от общо четири месеца, за изхода на спора е без значение да се обсъжда дали незаплатената част е за първите два или последните два от периода с оглед поредността за погасяване на задължения.

По изложените съображения предявените от двете ищци искове следва да бъдат уважени за по 1/3 от установени като неплатени трудови възнаграждения (съобразно наследствените им права) или за всяка от тях по 219,49лв. (1/3 от  2х329,24лв.).

До пълния предявен размер от 440лв. предявените искове по чл. 128 т.2 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и исковете по чл. 224, ал.1 КТ по изложените по-горе съображения относно плащането за месец декември 2016г.

При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ищците следва да се присъди на основание чл. 38, ал.2 ЗА възнаграждение съобразно уважената част от претенциите или сумата от 134,38лв. (при съобразен адвокатски хонорар в размер на 300лв., колкото е претендирала и ответната страна). По делото съдът не разполага с доказателства за имущественото състояние на ищците, с оглед на което не може да обоснове извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднени лица, каквато е преценка на страната и адвоката им. Поради това не би могло да бъде споделено възражението на ответната страна за приложението на чл. 38, ал.1 т.2 ЗА. 

На основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищците следва да се възложат направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, в размер пропорционално на отхвърлената част от исковете или сумата от 165,62лв.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса в размер на 100лв. за уважената част от исковите претенции.    

 Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ВСВ Инвест“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Станишев“ №26-28, ап.6, представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев да заплати на И.Д.И. ЕГН********** с адрес *** сумата от 219,49лв., представляваща неизплатена част от нетното трудово възнаграждение на наследодателката й Д.Н.Н., поч. на 06.08.2018г., за периода месец август – месец ноември 2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.09.2019г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.И. ЕГН********** против „ВСВ Инвест“ ЕООД ЕИК ********* искове за заплащане на трудово възнаграждение за сумата над 219,49лв. до пълния предявен размер от 440лв. и на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за сумата от 50лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА „ВСВ Инвест“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Станишев“ №26-28, ап.6, представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев да заплати на Т.Д.С. ЕГН********** с адрес *** сумата от 219,49лв., представляваща неизплатена част от нетното трудово възнаграждение на наследодателката й Д.Н.Н., поч. на 06.08.2018г., за периода месец август – месец ноември 2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.09.2019г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.С. ЕГН********** против „ВСВ Инвест“ ЕООД ЕИК ********* искове за заплащане на трудово възнаграждение за сумата над 219,49лв. до пълния предявен размер от 440лв., и на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за сумата от 50лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА „ВСВ Инвест“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Станишев“ №26-28, ап.6, представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев да заплати на адвокат М.С. *** сумата от 134,38лв. адвокатско възнаграждение определено на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН********** и Т.Д.С. ЕГН********** и двете с адрес *** да заплатят на „ВСВ Инвест“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Станишев“ №26-28, ап.6, представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев сумата от 165,62лв. разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „ВСВ Инвест“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Станишев“ №26-28, ап.6, представлявано от управителя Пламен Станчев Илиев да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 100лв. държавна такса по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                Районен съдия: