№ 3646
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110205203 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. С., ЕГН **********, чрез адв. Д. С.,
срещу наказателно постановление/НП/ № 23-4332-033995 от 21.02.2024 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" /О"ПП"-СДВР/, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 6 / шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че оспореното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се аргументи за
наличие на противоречие и неяснота в обстоятелствената част на двата
процесуални документа. Излагат се съображения за липсата на уведомяване
на жалбоподателя С., в качеството на собственик на процесния автомобил,
за служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от нея
моторно превозно средство. Твърди се нарушено право на защита на
жалбоподателя, тъй като в АУАН и НП била отразена дата на закупуване на
процесния автомобил.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител
Въззиваемата страна О"ПП"-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
1
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.07.2023 г. в централна база на АИС – КАТ служебно била отразена
промяна на регистрацията на МПС – „***********“, с рег. № *********, във
връзка с регистриран договор за покупко – продажба на посочения автомобил,
с посочен приобретател Н. М. С., ЕГН **********. На 07.11.2023 г. около
11.17 часа, в гр. СОФИЯ, по Бул. "Цариградско шосе", с посока на движение
от ул. "Павел Красов" към бул. "Копенхаген", жалбоподателят С. управлявала
лек автомобил марка "********" модел "**********" с рег. № *********,
нейна собственост, като била спряна за проверка от служители при отдел
"Пътна полиция" СДВР. След извършена справка, направена чрез Оперативно-
дежурна част на Отдел "Пътна полиция", се установило, че управляваното от
жалбоподателя МПС било с прекратена регистрация, считано от 28.09.2023 г.
Във връзка с посоченото обстоятелство младши автоконтрольор С. В. Д. от
ОПП – СДВР съставил срещу водача Н. С. акт за установяване на
административно нарушение № GA 632930/07.11.2023 г., изразило се в
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на свидетел -
очевидци на извършването и установяването на нарушението, както и на
жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
Материалите по административнонаказателната преписка ведно със
съставения АУАН били изпратени във 08 РУ-СДВР с мнение, че са налице
данни за извършено престъпление от общ характер. С постановление от
29.01.2024 г. прокурор от СРП отказал да образува досъдебно производство,
доколкото за реализиране състава на чл. 345, ал. 2 от НК се изисква умисъл, а
прокурорът направил преценка за липса на виновно поведение у
жалбоподателката, поради което е счел извършеното от нея за несъставомерно
по чл. 345, ал. 2 НК. Материалите били изпратени към началника на
ОПП-СДВР с оглед осъществяване на преценка за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дееца за допуснатото
нарушение по ЗДвП.
Въз основа на така получените материали началник група в СДВР ОПП
издал процесното наказателно постановление /НП/ № 23-4332-033995 от
21.02.2024 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/
месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на актосъставителя С. Д. и събраните по делото писмени доказателствени
материали, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК – справка-картон
на водача за извършени от него нарушения на правилата на ЗДвП, справка от
централна база на АИС – КАТ по история на регистрацията за лек автомобил
2
„***********“, с рег. № *********, заповед № 8121К-13140/23.10.2019 г.,
заповед № 513з-5223/08.07.2016 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство от 29.01.2024 г., акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 632930 от 07.11.2023 г.
Съдът се довери на показанията на свидетеля С. Д., който има ясен
спомен за процесните събития и извършена проверка. Показанията на
свидетеля са последователни и непротиворечиви и спомагат за формиране на
значимата фактическа обстановка и доколкото се подкрепят от останалия
доказателствен материал следва да бъдат кредитирани. От същите се изяснява
обстоятелството, че жалбопдоателката е управлявала процесния автомобил,
след като същият е бил с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП. Цялостният преглед на събраните по делото доказателства ги
характеризира като безпротиворечиви, правдиви и еднопосочни, като чрез
събраната писмена и гласна доказателствена маса се изясняват релевантните
факти от значение по делото, с оглед на което настоящият съдебен състав й се
доверява изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса. Подадена е срещу акт от категорията на
обжалваемите, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда
в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приложените по делото заповеди.
След служебна проверка съдът прие, че са изпълнени процесуалните
правила на ЗАНН относно издаването на процесното наказателно
постановление. В него нарушението е описано ясно и разбираемо, като са
посочени датата, часа, мястото, посоката на движение на МПС-то и това, че
същото е с прекратена регистрация (служебно дерегистрирано) по реда на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, а също и от кой момент. Налице е пълно съответствие
между фактическото и цифровото описание на нарушението в обжалваното
наказателно постановление.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че е посочена датата на
придобиване на МПС, доколкото същата не е съставомерен елемент на
деянието, а се установява от доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
3
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. " В конкретния случай безспорно
се установи, че на 07.11.2023 г. около 11.17 часа, в гр. София, по бул.
"Цариградско шосе", с посока на движение от ул. "Павел Красов" към бул.
"Копенхаген", жалбоподателят С. управлявала лек автомобил марка
"********" модел "**********" с рег. № *********, нейна лична собственост
/считано от 27.07.2023 г./, като управляваното превозно средство било с
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради изтекли
два месеца от промяната в собствеността. Няма спор, че процесното МПС е
закупено на 27.07.2023 г. от жалбоподателката, както и че последната не е
изпълнила задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, да регистрира превозното
средство в срок до един месец от придобиване на собствеността пред органите
на Пътна полиция. Съгласно текста на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Предвид изложеното от обективна страна е
налице управление на автомобил по път, отворен за обществено ползване,
който не е регистриран по надлежния ред.
От субективна страна налице е виновно поведение, понеже като купувач
по договора за покупко-продажба, жалбоподателката С. е знаела, че е
настъпила промяна в собствеността на превозното средство, която тя като
настоящ собственик е длъжна да декларира пред компетентните органи в
едномесечен срок от продажбата, като в противен случай след изтичането на
два месеца автомобилът ще бъде дерегистриран служебно. Въпреки това
обаче жалбоподателят не е изпълнил вмененото му задължение и на
07.11.2023 г. е управлявала вече дерегистрирания служебно автомобил /в тази
насока Решение № 6677 от 10.11.2022 г. на Административен съд - София по
адм. д. № 6832/2022 г. /. Дори да се приеме, че жалбоподателят не е знаела и
не е предполагала за съществуването на това задължение, то следва да се
отбележи, че незнанието на фактите би могло да е оправдание, но не и
незнанието на закона. Извън това вината има две основни форми- умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и
самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди. Дори и втората форма на вината, когато деецът е
съзнавал, изхождайки от законовата презумпция, но е мислел, че няма да
настъпят обществено опасни последици, покрива състава на нарушението тъй
като по силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
4
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да
носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че
няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от
него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед,
дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на водач" и т. н. В случая ответникът, който е с ясното съзнание,
че е собственик на въпросния автомобил (който факт не е спорен), не е
изпълнил това си задължение с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В настоящият случай е налице служебно прекратяване на регистрацията, но то
е следствие от неизпълнение на задължението за регистрация на автомобила
след придобиването му. Т. е. тук сроковете и служебните действия са изцяло
следствие от поведението на жалбоподателя, като неизпълнението на
задължението за регистрация на МПС от страна на собственика води до
прекратяване на регистрацията на МПС по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Обратното би означавало да се приеме, че закона създава презумпция за
незнание у лицето, в т. ч. и за задължението му да пререгистрира МПС след
като го е придобило, което обезсмисля както двумесечният срок за
пререгистрация, така и въобще изискванията за регистрационен режим на
МПС в страната. Така всъщност се обезсмисля и цялостното задължение за
пререгистрация, доколкото деянието не би било несъставомерно, респ.
държавата следва да следи за всяка покупко-продажба на МПС уведомявайки
и приканвайки новите собственици да пререгистрират закупените
автомобили, от която дата на уведомление евентуално да се брои и
двумесечният срок. Конструкция отиваща отвъд смисъла на приложимият
закон и встрани от посоченото тълкувателно постановление. В допълнение – в
настоящият казус служебното действие за прекратяване на регистрацията не е
следствие от подадени и отразени данни след автоматизирано уведомление от
гаранционния фонд/т. е. трети частен субект до чиито масив лицата нямат
достъп/, а е следствие само и единствено от неизпълнение на задължение на
лицето в преките му отношение с публичните власти. /така р. № 11222 от
09.07.2024 г. на АССГ по дело № 4003/2024 г., р. № 1360 от 29.02.2024 г. на
АССГ по дело № 11986/2023 г. и р. № 1064 от 16.02.2024 г. на АССГ по дело
№ 11392/2023 г./.
По повод наведеното от жалбоподателя оплакване относно липсата на
уведомяване за служебно прекратената регистрация на моторното превозно
средство, съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай –
при служебно прекратена регистрация по смисъла на чл. 18, т. 2 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г., не се предвижда уведомяване на собственика на
превозното средство, посочен в регистъра. В тази насока в разпоредбата на чл.
5
18б, ал. 2 от посочената Наредба са ясно разписани случаите, при които следва
да се предприемат стъпки по уведомяване на собствениците на моторните
превозни средства, посочени в регистъра.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че процесното наказателно
постановление се явява законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и липсата на претендирани от представител на
въззиваемата страна разноски в производството, такива не следва да бъдат
присъждани.
Въз основа на горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ № 23-4332-033995 от
21.02.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция"
/О"ПП"-СДВР/, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на Н. М. С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 6 / шест/ месеца за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6