ОПРЕДЕЛЕНИЕ №399
11.05.2020 г., град Стара Загора
ОКРЪЖЕН
СЪД СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети май
2020 година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1175
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чрез
пълномощника му юрк. Пенка Петрова Пенева, срещу Разпореждане №1705 от 10.02.2020
г. по ч.гр.д. №476/2020 г. по описа на РС Стара Загора, с което е отхвърлено
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника С.Г.Д..
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, като счита, че предсрочната
изискуемост на вземането е обявена редовно на длъжника. Моли обжалваното
разпореждане да бъде отменено и да бъде постановена издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми, включително и за разноски. В
случай че съдът приеме предсрочната изискуемост за нередовно обявена и потвърди
обжалваното разпореждане, иска да му бъде присъдена сумата от 913.36 лева,
редовно падежирали главници за периода от 15.10.2018 г. до 15.11.2019 г.,
посочена в извлечението по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Въззивният
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, срещу С.Г.Д. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
5673.38 лв. – главница (от която 913.36 лв. – редовно падежирала главница за
периода от 15.10.2018 г. до 15.11.2019 г. и 4760 лв. – предсрочно изискуема
главница с дата на настъпване 06.12.2019 г.); 469.73 лв. – изискуема редовна
лихва, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 05.12.2019 г. включително; 245.84
лв. – изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 15.10.2018 г. до
05.12.2019 г. включително; 24 лв. – разноски за уведомление; законна лихва за
забава за периода от 31.01.2020 г. до изплащане на вземането; 128.26 лв. –
държавна такса; 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В
заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните
книги на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за размера на дълга на
кредитополучателя и договор за потребителски кредит от 14.09.2017 г., сключен
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и кредитополучателя С.Г.Д..
С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението, като е приел, че извлечението
от счетоводните книги на заявителя не удостоверява подлежащи на изпълнение
вземания срещу длъжника, тъй като обявената предсрочна изискуемост на
предоставения кредит не е надлежно съобщена на длъжника. Съдът подробно е
изследвал процедурата по уведомяване, извършена по възлагане от кредитора на
ЧСИ, по реда на чл. 47 от ГПК, и е достигнал до извод, че същата е нарушена,
тъй като писмото до длъжника не е било връчено от ЧСИ, а от кмета на населеното
място; адресът на длъжника не е посещаван в продължение на един месец; в
разписката не е удостоверено дали на адреса са намерени други лица, съгласни да
получат съобщението; уведомлението не е залепено при последното посещение на
адреса, а на последваща дата, за която не е удостоверено да е посетен адресът;
не е пуснат екземпляр от уведомлението в пощенската кутия, без да е отразено,
че не е имало достъп до нея или че кутия въобще липсва. Поради това е приел, че
като са нарушени императивните разпоредби на чл. 43 от ЗЧСИ и чл. 47 от ГПК,
връчването като нередовно е равносилно на неосъществено, а освен това липсват
други доказателства за уведомяване на длъжника.
Въззивният
съд споделя извода за нередовност на връчването на изявлението и на обявяването
на предсрочна изискуемост на цялото вземане, по следните съображения.
Съгласно
даденото разрешение в т. 18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението
на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Кредиторът не е ограничен
относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на
връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен
редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му
е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от
нотариус (чл. 50 от ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 от ЗЧСИ).
При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.
37-58 от ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 от ГПК или отсъствието от
адреса по чл. 47 от ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени (така, Решение №148/02.12.2016 г. по т.д. №2072/2015 г., I
ТО; Решение №25/03.05.2017 г. по гр.д. №60208/2016 г., II ГО).
Предвид
на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за
недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да
получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и
кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за
връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна,
без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите
на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще
се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно
връчването на съобщения, включително такива, които позволяват неполучено
фактически изявление да се счита достигнало до страната, а кредиторът желае да
се възползва от подобен начин на връчване, то следва да избере друг способ за
връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция (в този
смисъл Решение №148/02.12.2016 г. по т.д. №2072/2015 г., I ТО).
Какъвто
и способ за уведомяване да избере кредиторът, приложимите към него правила
следва да бъдат спазени. Спорните в настоящия казус въпроси касаят
съблюдаването на процесуалната норма на чл. 47 от ГПК, която урежда процедурата
по връчване на съобщения чрез залепване на уведомления.
Кредиторът
е избрал да възложи връчването на изявлението, с което е обявил кредита за предсрочно
изискуем, на частен съдебен изпълнител. Буквалният прочит на разпоредбите на
чл. 18, ал. 5, чл. 37, ал. 1 и чл. 43 от ЗЧСИ сочат на извод за непредвидена
законова възможност ЧСИ да възлага връчване на книжа на други освен посочените
в разпоредбите лица (помощник ЧСИ, служители в кантората си), какъвто е кметът
на населеното място, в което се намира адресът на адресата на съобщението.
Настоящият състав намира, че това отклонение само по себе си не съставлява
такова нарушение, което да опорочи процедурата по връчване, стига по делото по
несъмнен начин да може да бъде установено, че изявлението действително е
достигнало до своя получател или от приложението на процедурата на чл. 47 от ГПК то да може да се счита достигнало, макар да не е било фактически връчено.
Подобно превъзлагането евентуално би могло да ангажира дисциплинарната
отговорност на ЧСИ, но не и само по себе си да даде основание да се приеме, че
изявлението е останало невръчено. Противното би означавало да се прехвърли
върху кредитора отговорността за пропуските при извършването на действия, които
се обхващат от професионалната дейност на орган по изпълнението и върху които
кредиторът няма контрол, дори и да е действал добросъвестно и да е положил
дължимата грижа за откриване на длъжника (какъвто стандарт на грижа му е вменен
съобразно и разрешенията в Решение на Съда на ЕС от 17.11.2011 г. по дело C‑327/10).
В
случая обаче не е спазена процедурата на чл. 47 от ГПК. При удостоверяване, че съобщението не е
връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият
е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че
е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно
време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Връчителят е
длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването,
включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 от ГПК
обстоятелства – по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е
направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото
адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението
(Решение №14/20.04.2015 г. по гр.д. №5741/2014 г.). В разглеждания случай не е
надлежно удостоверено, че адресатът не може да бъде намерен на адреса и че
връчването не може да бъде извършено на лице по чл. 46 от ГПК. Това са такива
нарушения на процедурата, които препятстват да се приложи фикцията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
В
частната жалба е направено евентуално искане - в случай че съдът приеме
предсрочната изискуемост за нередовно обявена и потвърди обжалваното
разпореждане, да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за
сумата от 913.36 лева, редовно падежирали главници за периода от 15.10.2018 г.
до 15.11.2019 г., посочена в извлечението по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Въззивният
съд намира това искане за основателно.
Съгласно
приетото в ТР №8/02.04.2019 г. по т.д. №8/2017 г., ОСГТК на ВКС, предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК. В този случай разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил
падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въпреки
че се отнася за исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в мотивите на
тълкувателното решение е указано, че предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, обуславяща възможност на кредитора да иска изпълнение на цялото
задължение, но ако се установи, че такава възможност се е породила само за част
от задължението (вноските с настъпил падеж), искът не следва да се отхвърля
изцяло, а да се уважи до размера на вземането, чиято изискуемост е настъпила.
Ненадлежно
упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит, в хипотезите когато същият се е снабдил по
реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен
размер и изпълнителен титул за провеждане на принудителното изпълнение, не може
да изключи дължимостта на онези неизпълнени вноски за погасяване на кредита до
момента на подаване на заявлението по чл. 417-418 от ГПК, нито възможността за
снабдяване с изпълнителен титул по посочения ред – по арг. на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ (Решение №7/19.05.2017 г. по гр. д. №60053/2016 г., II ГО).
За
да може да присъди падежиралите вноски, заповедният съд трябва да изхожда
изцяло от документа по чл. 417, т. 2 от ГПК и, тъй като в заповедното
производство не се събират доказателства, издаването на заповед за изпълнение
за падежиралите до произнасянето на съда вноски ще бъде възможно, само ако в
извлечението от сметка се съдържат достатъчно данни за тях.
В
настоящия случай, в заявлението е посочено, че за част от вноските,
съставляващи главница в размер на 913.36 лв., падежът е настъпил за периода от
15.10.2018 г. до 15.11.2019 г. Самото заявление е подадено на 31.01.2020 г.,
т.е. изискуемостта на посочените вноски е настъпила преди подаване на
заявлението и в частта за сумата 913.36 лв. следва да бъде издадена заповед за
изпълнение.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е частично
основателна. Разпореждането следва да бъде отменено в частта, в която
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
отхвърлено за сумата от 913.36 лв. – редовно падежирала главница за периода от
15.10.2018 г. до 15.11.2019 г. В останалата част разпореждането следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1705 от 10.02.2020 г. по ч.гр.д. №476/2020 г. по
описа на РС Стара Загора в частта, с
която заявлението на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу С.Г.Д. е отхвърлено за вземане в размер на 913.36
лева – вноски с настъпил падеж за периода от 15.10.2018 г. до 15.11.2019
г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД срещу С.Г.Д. за сумата 913.36 лева – вноски с настъпил
падеж за периода от 15.10.2018 г. до 15.11.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1705 от 10.02.2020 г.
по ч.гр.д. №476/2020 г. по описа на РС Стара Загора в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: