Р Е Ш Е Н И
Е
№ 187 13.10.2023г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
втори октомври две
хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 197 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 от
ЗУСЕФСУ във вр. с чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
Адв.С.Б. като пълномощник на „Р.П.“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, със законен представител управителя Й.Н.Н.и
съдебен адрес:*** обжалва решение №10/311/00774/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх.№01-2600/6540-14 от 19.05.2022г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и
т.4 от АПК. Нарушенията на формата свързва с несъответствие между фактически и
правни основания за издаване на акта и липса на мотиви за извода досежно
хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. Твърди, че не е посочен фактическия
състав за „нередност“ по съюзното право, че няма данни за финансовото отражение
на нарушението върху бюджета на ЕС и липсва яснота за основата на ФК.
Противоречието с материалния закон е поради отсъствие на нередност по чл.70,
ал.1 от ЗУСЕФСУ, липса на нарушение на договора и Наредба №30/2008г. и осъществяване
на договорената инвестиция. Сочи, че приходите са резултат от дейността на
инвестицията. Възразява за изтекъл мониторингов период на 07.11.2019г., поради
което счита, че отсъства основание за налагане на ФК. Моли за отмяна на решението.
Претендира деловодни разноски.
В с.з. и писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Допълнително релевира основанието за оспорване по чл.146, т.1
от АПК. Твърди за нищожност на акта поради некомпетентност на органа, т.к.
съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ ръководител на УО е министъра на земеделието
във вр. с чл.3, ал.1 и ал.3 от договор №РД50-61/11.04.2008г. и №01-РД/292 от
11.04.2008г. Моли за обявяване
нищожността на оспореното решение, евентуално за неговата отмяна. Представя
списък на разноските.
В с.з. и писмени молби
пълномощниците на ответният изпълнителен директор на ДФЗ оспорват жалбите.
Претендират деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Оспореното решение №10/311/00774/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх.№01-2600/6540-14 от 19.05.2022г. на изпълнителния
директор на ДФЗ е издадено на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП,
чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба
№30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013г.,
чл.70, ал.1, т.7 във вр. с чл.72, ал.1, чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ
/сега ЗУСЕФСУ/ и в изпълнение на влязло в сила решение №51/06.01.2022г. на ВАС по
адм.д.№6179/2021г. Органът е посочил, че между ДФЗ и „Р.П.“ ООД е сключен
договор за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“
от ПРСР 2007–2013г. с предмет „Изграждане на къща за гости в с.П, община Р“, по
който договор на 16.02.2015г. има авансово плащане в размер на 131 621.30лв.
и на 20.11.2015г. е изплатено окончателно плащане в размер на
130 776.91лв. Общата получена субсидия по договора е в размер на
262 398.21лв. Производството по налагане на ФК е открито с писмо изх.№01-2600/6540-9
от 01.03.2022г. на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ в изпълнение
на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на издаден АУПДВ
№10/311/00774/01/04/01. Органът е посочил, че съгласно мотивите на решението на
ВАС, отмяната е поради приетото от съда разбиране за допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила, т.к. срещу дружеството е
издаден АУПДВ по реда на ДОПК, а не решение за налагане на ФК по реда на
ЗУСЕСИФ. Съгласно решението на ВАС, посочените фактически основания за издаване
на АУПДВ, свързани с непостигане на финансови показатели, посочени в бизнес
плана представляват неизпълнение на одобрени индикатори по см. на чл.70, ал.1,
т.7 от ЗУСЕСИФ и възстановяването на получените от ползвателя суми следва да се
извърши въз основа на решение за ФК. С оглед на изложеното, производството по
издаване на оспореното решение е открито във връзка с констатациите, направени
от извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 24.06.2019г. –
26.06.2019г. по проект №10/311/00774 и след извършени допълнителни административни
проверки, при които е установено неспазване на договорни и нормативни
задължения, свързани с неизпълнение на финансовите показатели в представения и
одобрен с договора за подпомагане бизнес план, на базата на които показатели
проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидия по него. При проверката на място са представени документи за
3 пълни финансови години и за периода 01.01-26.06.2019г. Установено е
неизпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни финансови години
/2016г., 2017г. и 2018г./ в размер на 27.82%. от заложените приходи.
Конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението
на одобрения бизнес план са следните:
-за финансовата 2016г. общо приходи
от 19 600лв. /без ДДС/ при заложени в бизнес плана приходи от
59 800лв., което съставлява 32.73% изпълнение на плана,
-за финансовата 2017г. общо приходи
от 20 300лв. /без ДДС/ при заложени в бизнес плана приходи от
68 644.80лв., което съставлява 29.57% изпълнение на плана и
-за финансовата 2018г. общо приходи
от 18500лв. /без ДДС/ при заложени в бизнес плана приходи от 81 426.60лв.,
което съставлява 22.72% изпълнение на плана.
За периода 01.01.-26.06.2019г.
проверката е установила общо приходи от 9300лв. /без ДДС/, което съставлява
19.19% изпълнение спрямо заложените приходи за периода, но този резултат не е
взет предвид при оценка на изпълнението на финансовите показатели на бизнес
плана поради липса на пълна финансова 2019г. Изчисленията са без ДДС, т.к. дружеството е
регистрирано по ДДС и данъка подлежи на възстановяване. Имайки предвид
дефинициите по §1, т.19 от ДР на Наредба №30/11.08.2008г. и по т.9.1, б.г“ от
договора за „проект“ и задълженията на ползвателя на помощта по т.4.12 и т.4.18
от договора за извършване на инвестицията в съответствие с проекта и таблицата
на одобрените инвестиционни разходи и за спазване на проекта за срок от 5
години от сключване на договора, органът е формирал извод за наличие на
основанието по чл.46, ал.1 от Наредбата за връщане на помощта от ползвателя, в
каквато насока е правомощието на ДФЗ в т.4.4, б.“б“ от договора. Според органа,
допуснатото от ползвателя нарушение се изразява в неизпълнение на одобрения
проект поради непостигане на нивата на показатели в бизнес плана за цели три
финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./. ФК е наложена на основание т.30,
пр.1 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г./, т.к. реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години са под 50% и над 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години.
Размерът на ФК е 39 359.73лв. и представлява 15% от предоставената
финансова помощ по договора. ФК е наложена на основание чл.46, ал.1 и ал.2 във
вр. с чл.16 от Наредба №30/2008г., т.8.1 във вр. с т.4.1 и 4.18 от договора,
влязлото в сила решение на ВАС и чл.70, ал.1, т.7 във вр. с чл.73, ал.1 от
ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/.
Решението е връчено на адресата на 29.05.2022г., а жалбата е
подадена по куриер на 01.06.2022г.
Видно от протокол №189 от заседанието на УС на ДФЗ от 02.03.2022г.,
издателят на акта Н Г К е назначен за изпълнителен директор на фонда.
Административното производство по издаване на оспореното
решение е образувано с посоченото в решението уведомително писмо по чл.73, ал.2
от ЗУСЕСИФ с изх.№01-2600/6540-9 от 01.03.2022г., издадено от зам.изпълнителния
директор на ДФЗ Виктория Иванова, избрана на длъжността с решение на УС на ДФЗ
по Протокол №178/10.06.2021г. и с възложени правомощия по силата на заповед №03-РД/327
от 07.02.2022г. от изпълнителния директор на ДФЗ /т.1.40 от заповедта/. Писмото
съдържа фактически констатации по изпълнението на договора между страните,
идентични с посочените в оспореното решение. УП е връчено на адресата на 09.03.2022г.,
който на 22.03.2022г. е подал възражение.
Посоченият в оспореното решение АУПДВ №10/311/00774/3/01/04/01
с изх.№01-2600/6540-21 от 21.08.2020г. от изпълнителния директор на ДФЗ съдържа
идентично нарушение на договора между страните. АУПДВ е отменен с решение №99/26.03.2021г.
по адм.д.№362/2020г. по описа на КАС, оставено в сила с решение №51/06.01.2022г.
по адм.д.№6179/2021г. по описа на ВАС. Материалите по делото на КАС са приложени
към настоящето дело.
Приобщен по делото е бизнес плана на ползвателя с
наименование „Изграждане на къща за гости в с.П, община Р“ със сума на
инвестицията 376 060.86лв. Част IV от плана
е озаглавена „Финансово икономически статус-приходи и разходи“ и включва т.1.“Приходи“,
т.1.1.“Приходи от дейността“, таблица 2 „Производствена и търговска програма“
със заложени финансови показатели по отделни години в таблицата и т.2.“Разходи“
с отделни подточки по видовете разходи. Очакваните финансови приходи от
дейността за 2016г., 2017г. и 2018г. /първа, втора и трета година от таблицата/
съответстват на посочените в оспореното решение суми.
Приложен е договора с №10/311/00774 от 07.11.2014г. между
жалбоподателя и ДФЗ, сключен по реда на чл.31, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г.
за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013г. с предмет-предоставяне от
фонда на БФП, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, свързани с осъществяване на проект №10/311/00774 от 13.05.2013г. Част
от проекта е посочения по-горе бизнес план. Първоначално одобрената БПФ въз
основа на представените документи е в размер на 263 242.61лв., съгласно
Таблица на одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1/ със срок за
извършване на инвестицията до 15.09.2015г. Съгласно т.4.12 от договора,
ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата на одобрените
инвестиционни разходи, а съгласно т.4.18 ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съгласно т.4.4.,
б.“б“ от договора фондът има право да откаже изплащането на цялата или на част
от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на
цялата или част от изплатената финансова помощ когато ползвателят не изпълни
някое от задълженията си по договора и по Наредба №30/2008г. По см. на т.8.1 от
договора, в случай, че ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни
задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова
помощ фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях или да прекрати всички договори с ползвателя, като спазва
изискванията на чл.46 и чл.47 от Наредба №30/2008г. Договора е изменен с три
анекса по отношение одобрените инвестиционни разходи по Таблица 1.
Заявките за авансовото и окончателното плащане по проекта,
ведно с писмата за одобрение и оторизация удостоверяват размерите на
извършените плащания по договора, идентични с посочените такива в оспореното
решение.
Разпоредената със заповед №373838/24.06.2019г. на Технически
инспекторат-РА извънредна проверка на място през периода 24.06.2019г. - 26.06.2019г.
е обективирана в Контролен лист от проверката на л.170-186 от делото.
Резултатите от проверката са коректно отразени в съдържанието на оспореното
решение. Жалбоподателят не е имал възражения по констатациите в Контролния
лист.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза на вещо лице М.К.В. се установява верността на изчисленията в
оспореното решение относно заложените и реализирани приходи от дейността за
финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. и процентите изпълнение на приходите за
трите пълни финансови години, като има корекция в математическите изчисления
относно средно аритметичното изпълнение на плана като вместо посочения в
решението 27.82% изчисленията на експерта сочат на изпълнение от 28.34%. Вещото
лице сочи, че съгласно данните от Контролния лист от проверката, изпълнението
на инвестицията е съобразно договора без констатирани пропуски и
несъответствия. Според вещото лице, през проверявания период са реализирани
приходи от услуги, пряко свързани с инвестицията, но същите са по-ниски от
заложените в бизнес плана. Сумите по приходите и заложените такива в плана са
коректно отразени в оспореното решение. Вещото лице е потвърдило и верността на
изчислената от органа ФК по формулата: преведени 262 398.21лв. х 15% =
39 359.73лв.
Заключението на вещото лице в
посочените части съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на
писмените доказателства по делото и приложимата за изчисленията нормативна
база. Страните не го оспорват.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице обаче в
частта на изявлението, че неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи
не попада в случаите, при които неизпълнението на проекта би довело до нанасяне
на вреди на средствата от европейските фондове, т.к. този извод е правен. По
същият начин съдът не кредитира отговора на вещото лице относно
жизнеспособността на инвестицията за периода на бизнес плана, според който
отговор няма механизъм за изчисляване на жизнеспособността за част от периода
на изпълнение на инвестицията и че не
може да се определи жизнеспособност за 3 години, а е необходимо да се провери
изпълнението на целия бизнес план.
По делото е приет Договор за
уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на ПРСР за периода
2007 – 2013г. с №РД50-61/11.04.2008г. и №01-РД/292 от 11.04.2008г., сключен
между Министъра на земеделието и продоволствието, от една страна и ДФЗ, наричан
„Агенцията“, от друга страна на основание чл.75, ал.2 от Регламент на Съвета
/ЕО/ №1698/2005г за подкрепа развитието на селските райони чрез ЕЗФРСР във вр.
с чл.2г, ал.3 от ЗПЗП и чл.6, ал.2 от ЗФУКПС за уреждане на отношенията между
РА и Дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗП като УО на ПРСР 2007 – 2013г.
С договора се определят правата и задълженията на страните във връзка с
делегиране и изпълнение на дейности, произтичащи от отговорностите на УО,
определен в Регламента.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител
на надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК,
пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ и чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспореното решение е законосъобразен
административен акт. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Решението изхожда от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. Неоснователно жалбоподателят твърди за
нищожност на оспорения акт поради Договор за уреждане на правата и задълженията
във връзка с прилагане на ПРСР за периода 2007 – 2013г. с №РД50-61/11.04.2008г.
и №01-РД/292 от 11.04.2008г., сключен между Министъра на земеделието и
продоволствието и ДФЗ на основание чл.75, ал.2 от Регламент на Съвета /ЕО/
№1698/2005г. От една страна, чл.3 от договора не съдържа уредба за процесната
мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“, по която е предоставена БФП
на ползвателя. От друга страна, компетентността на органа е нормативно уредена
в тестовете на чл.11, ал.2, т.4, чл.11а, ал.1,
т.10, чл.20а, ал.1 и ал.5 от ЗПЗП. Според посочените норми ДФЗ изпълнява
функциите на РА и администрира нередности по ПРСР за периода 2007 – 2013г., а изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на РА, като организира и ръководи
дейността и има правомощие да издава решения за налагане на ФК по реда на глава
пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. Регламентацията се допълва от нормата на чл.27,
ал.6 от ЗПЗП, съдържаща препращане към реда за налагане на ФК по чл.73 от
ЗУСЕФСУ. Следователно, издателят на акта е ръководител на УО по смисъла на
чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, противно на възражението на жалбоподателя /вж. решение
№9227/03.10.2023г. на ВАС по адм.д.№5283/2023г., IV
о./.
Не е налице и основанието по чл.177, ал.2 от АПК. С
решението на ВАС по адм.д.№6179/2021г. е оставено в сила решението на КАС по
адм.д.№362/2020г., с което е отменен АУПДВ на органа, но отмяната е поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на
АУПДВ относно реда за възстановяване на БФП. Съдилищата са указали, че
дължимостта на подлежащата за възстановяване БФП следва да се установи с
издаване на решение за налагане на ФК по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ на основание
чл.27, ал.6 от ЗПЗП, т.к е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ
без да разглеждат спора по същество. Оспореното решение на органа е издадено
след стриктно изпълнение на указанията по тълкуване на закона в решенията на
КАС и ВАС. В случаи, като настоящия, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде
отменен оспорен ИАА на основанието по чл.146, т.2 от АПК, няма процесуална
пречка за издаване на нов административен акт при съобразяване с мотивите в
отменителното съдебно решение, както е сторил административния орган. Липсата
на разрешен въпрос по съществото на спора в решенията на КАС и ВАС не формира
сила на присъдено нещо относно спорното право.
По формата на акта:
При издаване на решението е спазено изискването на чл.73,
ал.1 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма. Решението отговаря и на общите
изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността
на издателя, неговия адресат, има фактически и правни основания за издаване и
ясно формирано волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически
обстоятелства и разпоредителна част. Възраженията на оспорващия за обратното за
неоснователни. Мотивите на органа включват преценка на дефиницията за
„нередност“ спрямо фактите по случая, за финансовото отражение върху бюджета на
ЕС, посочена е основата за изчисляване на ФК и има обосновка за приложението на
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ.
По административната процедура:
Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.73,
ал.2 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на
ползвателя да представи писмени възражения по установеното нарушение. Писмото
на органа с изх.№01-2600/6540-9 от 01.03.2022г. е поставило начало на
административното производство и в него се съдържат обективираните в решението фактически
обстоятелства по преписката. Ползвателят се е възползвал от възможността за
възражения. В изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК решението е
издадено след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата по случая и
събиране на относимите доказателства.
По материалния закон:
Решението е съответно на материалния
закон.
На основание чл.177, ал.1 от АПК решението на КАС по адм.д.№362/2020г.,
оставено в сила с решението на ВАС по адм.д.№6179/2021г., са задължителни за
страните и настоящия съд относно тълкуването на закона. Видно от мотивите на
съдебните решения, непостигането на заложените финансови показатели в бизнес
плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори, поради което е налице
основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за извършване на ФК.
Установи се сключен между страните
договор от 07.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. за предоставяне
на БПФ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, свързани с осъществяване на проект за изграждане на къща за гости в
с.П, община Р, област Кюстендил. Съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба
№30/11.08.2008г., издадена по приложението на ЗПЗП, „проект“ е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. На основание чл.26, ал.1 от
Наредбата кандидатите за подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец - приложение №5 и прилагат посочените в
приложението документи. Част от заявлението е изготвен от кандидата бизнес
план, който по см. на чл.16, ал.2 от Наредбата трябва да доказва икономическа
жизнеспособност за период от 5 години, водеща до реализиране на целите по чл.2
от Наредбата. Съгласно дефиницията по §1, т.6 от ДР на Наредбата „икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес
плана ползвателят на помощта е заложил приходи и разходи за всяка една година
от изпълнението на плана.
От изготвените от ползвателя на помощта счетоводни
документи, чиито данни са обективирани в Контролния лист от проверката на място
и заключението на вещото лице се установи бездействие от ползвателя, изразяващо
се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за
посочените от органа три пълни финансови години, което води до недостатъчна
икономическа жизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от
Наредбата. Съгласно чл.27, ал.3 от Наредбата решението за одобряване на
заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението
с целите, дейностите и изискванията, определени в наредбата и с критериите за
оценка, посочени в приложение №6. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в
него стойности са дело на кандидата за получаване на помощта, като доказаната
чрез него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът
за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана – приложение №3
към чл.16 от Наредбата е финансово-икономическия статус на проекта, отразен в
част IV, съставен от приходна и разходна част. Съдържанието на
бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват
на органа да прецени изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност. Следователно, преценката по чл.27, ал.3 от Наредбата включва
две самостоятелни, независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от
бизнес плана и са носители на информацията за съответствието със задължителните
условия по чл.16, ал.2 от Наредбата и са съществена част от одобрения и
финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи.
Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, реализирането
на планираните приходи доказва осъществяването на целите по чл.2 от Наредбата.
Те също са от особена важност, т.к. същността на мярката е да се изгради такъв
обект, който да се използва, като възможност за заетост, насърчаване на
разнообразяването към неземеделски дейности и развитие на интегриран туризъм в
селските райони.
Доказателствата по делото
установяват нарушения на т.4.12 и т.4.18 от договора. Ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с
одобрения проект, част от който е бизнес плана и да спазва проекта за срок от 5
години от сключване на договора. При неизпълнение на нормативните и договорни
задължения, след изплащане на финансовата помощ РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми при спазване на чл.46, ал.1 от Наредбата, в който смисъл са
т.4.4, б.“б“ и т.8.1 от договора. При проверката за изпълнение на бизнес плана
органът е изследвал цялостното изпълнение на плана за финансовите 2016г.,
2017г. и 2018г. в частта за планираните приходи. С установеното реализиране на
по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение
на инвестицията и тези, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим
за подпомагане. Неизпълнението на предварително заложената в бизнес плана
приходна част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал
средствата ефективно по см. на чл.30, §2, пр.3 от Регламент /ЕС, Евратом/
№966/2012г. на ЕС и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия
бюджет на ЕС. Допуснатото от ползвателя на помощта нарушение на разпоредбите от
Наредба №30/2008г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващо се
в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана през проверявания период
от договора води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и
непостигане на целите по чл.2 от Наредбата. Налице са елементите от фактическия
състав за „нередност“ по чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г. на ЕП и
Съвета от 17.12.2013г. Съобразно константната практика на СЕС, нарушение на
правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от
фондовете операции, представлява „нередност“, ако има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на
неоправдан разход в него. При това няма изискване да се докаже наличието на
точно финансово отражение , а е достатъчно да не може да се изключи
възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на
съответния фонд /решение от 01.10.2020г. по дело С-743/18, т.66 и т.67; решение
от 06.12.2017г. по дело С-408/16, т.60 и т.61 и др./.
Неоснователно жалбоподателят
възразява за недоказаност на нарушението. Вярно е, че с получената финансова
подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана като е изградил
къщата за гости /видно от Контролния лист от проверката и счетоводните
документи към него/, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема на
заложените икономически показатели в частта приходи от дейността, не може да
бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл.2 от Наредбата. От тук следва
извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира
икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т.е. не се ползва по предназначение.
Реализираните по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива засягат
условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на които
проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Голямата продължителност на
неизпълнението в рамките на три пълни финансови години показва постоянство при
непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението на плана в тази част е
ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно. Не
е необходимо проверката да обхваща целия период на инвестицията. Съгласно
чл.16, ал.2 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност за период от 5 години. Както през трите проверявани години,
така и през първата половина на четвъртата година е видно отсъствие на
икономическа жизнеспособност на плана, което не позволява формиране на друг
правен извод за целия 5-годишен нормативен период. Следователно, данните сочат
за неефективност на инвестицията.
Определената за нарушението ФК е в
съответствие с критериите по чл.46, ал.2 от Наредбата, прецизирани в Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. /обн. ДВ,
бр.69/30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г., изм./. Органът е приложил коректно
процентния показател за установеното нарушение, като е отчел неговия вид,
тежест, степен и продължителност във връзка с допълнителните пояснения в т.30,
пр.1 от приложението към раздел I „Общи
положения“ от Правилата. Касае се за нарушение над две финансови години, като
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявани три пълни финансови години са под 50% и над 20% от
предвидените такива в одобрения бизнес план /28.34% по заключението на вещото
лице/, поради което ФК е в размер на 15% от предоставената финансова помощ по
договора или сумата 39 359.73лв.
Правилата са издадени по делегация
от чл.27, ал.9 от ЗПЗП /нова, обн. ДВ, бр.51/2019г., в сила от 28.06.2019г./.
Правилата са били предмет на съдебно оспорване, като с решение
№15545/15.12.2020г. на ВАС по адм.д.№8071/2020г., 5-членен състав съдът е
оставил в сила решение №3618/10.03.2020г. на ВАС по адм.д.№14154/2019г., с
което са отхвърлени оспорванията срещу Правилата. В мотивите на решението на
ВАС, 5-членен състав е посочено, че с Правилата се определя единствено размера
на подлежащата на възстановяване сума, докато неспазването на критериите за
допустимост, ангажимент или друго задължение от ползвателя на помощта са
уредени преди това в съответните наредби, регламентиращи условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по мерките от ПРСР за програмния период
2007-2013г. В случая, това е Наредба №30/2008г., която е действащо право както
към момента на кандидатстване за помощта, така и към датите на подписване на
договора, на установяване на нарушението при проверката на място и при издаване
на оспореното решение за налагане на ФК. Правилата нямат обратно действие и не
преуреждат развилите се вече правоотношения, а се прилагат спрямо юридически
факти, настъпили преди влизането им в сила, за да им се придаде нова правна
оценка. С Правилата не се извършва преценка на юридически факти – нарушения на
задължения на ползвателите по мерките от ПРСР и не се променят техните правни
последици – отказ за изплащане на поискана сума и възстановяване на
неправомерно получена финансова помощ. За ползвателят съществува предварителна
яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената
финансова помощ в подписания с фонда договор. Както в Наредбата, така и в
договора са уредени задълженията на ползвателя и установената отговорност при
тяхното неизпълнение. Правилата са акт, чиято цел е да определят само размера на
подлежащата на възстановяване финансова помощ относно еднакви по степен, тежест
и продължителност нарушения. Вярно е че към момента на приемане на Правилата
програмния период на ПРСР 2007-2013г. е приключил, но Правилата не са
материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване
сума. Задължението за връщане на недължимо получена облага е последица от
установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща
от правната уредба на ЕС, не са били спазени, като по този начин тези условия
са направили получената облага недължима. По силата на чл.193, ал.2 от АПК
съдебното решение на ВАС, 5-членен състав има действие по отношение на всички и
е задължително за настоящия съд и страните.
Неоснователно жалбоподателят твърди
за изтекъл мониторингов период на 07.11.2019г. Изтичането на мониторинговия
период по §1, т.2, б.“а“ от ДР на Правилата от 5 години за сключените преди
01.01.2015г. договори, какъвто е процесния, не изключва възможността на ДФЗ да
извършва проверки за изпълнение на договора. Мониторинговият период обхвата
времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията
заедно със задълженията по договора, включително по одобрения бизнес план.
Мониторинговият период обаче не е времето, през което органът има право да
извършва проверки. Единствено нарушенията от ползвателя на договора, извършени
в рамките на мониторинговия период могат да бъдат повод на органа за
предприемане на действия по налагане на ФК. Проверките на органа включват задължение
да се установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите
от ползвателя на помощта задължения. Следователно, независимо от това дали
мониторинговия период е изтекъл или не, органът има винаги има правото и
задължението по чл.27, ал.3 от ЗПЗП да извърши необходимите проверки за да
установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите с
договора задължения от страна на ползвателя, а при констатирани нарушения – да
наложи ФК. Значимо ограничение за осъществяването на контрола е 4-годишния
давностен срок по чл.3, §1 от Регламент /ЕО, Евратом/ №2988/95 на Съвета от 18
декември 1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските
общности. В случая обаче този срок не е изтекъл поради прекъсването му с действията
на органа, свързани с нередността, обективирани в издадения АУПДВ.
По целта на закона:
Решението съответства с целта на
чл.27, ал.3 от ЗПЗП за събиране на недължимо платените суми по схеми, мерки и
интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове.
На основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК съдът ще отхвърли
оспорването.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи
заплащане на ДФЗ на деловодни разноски в размер на 290лв., включващи 190лв. за
вещо лице и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.24, изр.2 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП.
От внесените 200лв. под формата на депозит за вещото лице съдът не присъжда
10лв., т.к. сумата е недължимо внесена и съдът не я е включил в одобреното
възнаграждение на вещото лице. Тази сума подлежи на възстановяване по друг
правен ред с оглед указанията на съда в откритото съдебно заседание на 15.05.2023г.
Мотивиран от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на „Р.П.“
ООД /с посочени данни и съдебен адрес/ срещу решение №10/311/00774/3/01/04/02
за налагане на финансова корекция с изх.№01-2600/6540-14 от 19.05.2022г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Р.П.“
ООД да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ деловодни разноски в размер на 290лв. /двеста и деветдесет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: