РЕШЕНИЕ
№ 2108
Русе, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
| Членове: | ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА |
При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА канд № 20257200600373 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ИТ" гр.Русе, срещу Решение № 162/03.04.2025 г. по АНД № 102/2025 г. по описа на РРС, с което е отменено НП № 18-2400132/25.11.2024г. на Директора на Дирекция „ИТ" гр.Русе, с което на „В. 33" ООД гр.Русе, ЕИК: *********, представлявано от Д. С. Д., е наложено наказание на осн. чл.79, ал.4, вр.чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., и е осъдена Дирекция „ИТ" гр.Русе да заплати на „В. 33" ООД гр.Русе, сумата от 400.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендират направените по делото разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба, в отговора и в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител счита жалбата за неоснователна, претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за нейната основателност и счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 13.05.2024г. при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на „В. 33" ООД гр.Русе, с обект на контрол- ресторант „Кино Роял" в гр. Русе, било констатирано, че лицето Р. И. Б., гражданин на Узбекистан, полагал труд като „работник кухня". Работодателят бил сключил с него писмен трудов договор № 608 от 13.05.2024г., връчен на лицето на същата дата. Била му връчена и длъжностна характеристика, преведен бил начален инструктаж, видно от издадената служебна бележка № 608/13.05.2024г., поради което работникът бил допуснат до работното си място да полага труд. От представения график за работа за месец май 2024г. и ведомост за работна заплата за месец май 2024г., се установило, че Р. И. Б. до 13.05.2024г. бил отработил 14 дни през месец май, като същите му били заплатени. От направените допълнителни проверки се установило, че Р. И. Б. получил разрешение за продължително пребиваване и работа по чл.24и от ЗЧРБ от 17.05.2024г. и към 13.05.2024г. нямал издадено такова. За Р. И. Б. нямало и регистрация на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ. За така установеното нарушение бил издаден АУАН. В последствие въз основа на него било издадено и обжалваното НП № 18- 2400132/25.11.2024г. от 19.09.2023г.
В процесното решение РРС е приел, че към 13.05.2024г. не било извършено нарушение от страна на „В. 33" ООД, тъй като не е изтекъл предвидения в закона 7-дневен срок за подаване на заявление в Агенцията по заетостта по чл.30а от Правилника за прилагане на ЗТМТМ.
Касацонната инстанция намира тези изводи на РРС за неправилни.
Съгласно разпоредбата на чл. 75а ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на работодател - юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Данните по делото безспорно сочат, че на процесната дата - 13.05.2024г. в ресторант „Кино Роял", находящ се в гр. Русе, стопанисван от „В. 33" ООД, лицето Р. И. Б., роден на 15.05.1998 г., гражданин на Узбекистан -чужденец по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, е предоставяло работна сила без регистрация в Агенцията по заетостта.
При извършената на 13.05.2024г г. проверка от служители на ДИТ е констатирано, че Р. И. Б., извършва работа като „работник кухня" в стопанисвания от дружеството обект, като той е попълнил и декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, в която изрично е посочил, че работи за „В. 33" ООД. Към датата на проверката, Р. И. Б. е работел в процесния обект по срочен трудов договор на основание чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, поради което е следвало да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта към датата на сключването на Трудовия договор № 608 от 13.05.2024 г. Същият има право за продължително пребиваване и работа на основание чл.24и от ЗЧРБ от 17.05.2024 г.
Нормата на чл. 75а ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност съдържа едновременно правилото за поведение и санкцията за неговото неизпълнение, т. е. явява се и материална и процесуална норма. В случая дружеството-жалбоподател е санкционирано именно защото за него е престирал труд чужденец – гражданин на трета страна, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта, с оглед на което е налице пълна идентичност между описаната фактическа обстановка и посочената като нарушена правна норма.
За така извършеното нарушение, АНО с обжалваното НП е наложил имуществена санкция на дружеството в размер на 2 000 лв., който размер е минималния, предвиден в закона, поради което няма основания размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален.
В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с трудовата заетост на чужденците-граждани на трети страни и изпълнение на вменени на работодателите задължения. Въведените в ЗТМТМ правила за постъпване на работа на граждани на трети държави, вкл. и съблюдаването на съответните режими (регистрационен и разрешителен) има за цел да не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания (чл. 2 от ЗТМТМ). Т. е. основната цел на всички предвидени ограничения е да не се допусне незаконосъобразна експлоатация на работници от трети държави на територията на Република България.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, респективно чл.30а от ППЗТМТМ, посочва, че в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", но ал.2 на чл.10 от закона разпорежда, че при наемане на работа или при приемане на работник – гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.
Като е достигнал до противоположен правен извод районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото да бъде решено по същество като наказателното постановление бъде потвърдено.
При този изход на делото, основателно се явява искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството / въззивно и касационното/. Съдът определя същото в размер на общо 200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 162/03.04.2025 г. по АНД № 102/2025 г. по описа на РРС, с което е което е отменено НП № 18-2400132/25.11.2024г. на Директора на Дирекция „ИТ" гр.Русе, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 18-2400132/25.11.2024г. издадено от Директора на Дирекция „ИТ" гр.Русе, с което на „В. 33" ООД гр.Русе, ЕИК: *********, представлявано от Д. С. Д., е наложено наказание на осн. чл.79, ал.4, вр.чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.
ОСЪЖДА „В. 33" ООД гр.Русе, ЕИК: *********, представлявано от Д. С. Д. да заплати на Дирекция „ИТ" гр.Русе, сумата от общо 200 лева – разноски за юрисконсулско възнаграждение за въззивното и касационното производство.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |