Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. Пазарджик, 17.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 1766/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.А.С., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление №
19-1006-001465 от 02.05.2019 г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР- Пазарджик, с което е санкциониран, както следва:
1./ на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.70 ал.3 от ЗДвП- с глоба в размер на 20 лева;
2./ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП- с глоба в размер на 50 лева.
3./ на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП- с глоба в размер на 10 лева
В жалбата обобщено се правят възражения за недоказаност
на вменените нарушения, като за последното се излагат твърдения и за допуснати
нарушения на процесуалния закон при описанието на нарушението, поради което се
иска отмяна на НП като незаконосъобразно.
Редовно призован жалбоподателят не се явява, не
се явява и процесуалният му представител също редовно призован. От последния по
делото е постъпило кратко писмено становище, с което се иска НП да бъде
отменено по изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По
делото е депозирано писмено становище, в което се излагат аргументи за
законосъобразност и обоснованост на НП, като се иска същото да бъде потвърдено,
а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, съдът установи
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за
това, че на 22.04.2019 г., в 10,15 часа, в общ. Пазарджик, на АМ „Тракия“, км
89 в посока гр. Пловдив, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на E.С.В., като не бил включил задължителни къси или дневни
светлини и без да постави обезопасителен колан при наличието на такъв в МВПС.
При извършената му проверка било установено, че не носи КТ към СУМПС.
Всичко това съставлявало нарушение
съответно на чл.70 ал.3 от ЗДвП, чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
и чл.103 от ЗДвП, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
123565/22.04.2019 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. При
съставянето на акта жалбоподателят заявил, че няма възражения срещу направените
от контролния орган констатации. При предявяването на АУАН също не вписал
възражения.
Въз основа на АУАН било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 19.08.2019
г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното била подадена лично
от наказаното лице на 19.08.2019 г. до РС- Пазарджик чрез СДВР- София, от
където е препратена на АНО на МВР- Пазарджик. С оглед на това съдът намира, че
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, т.к. е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. А.Д..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Първо следва да
се каже, че при извършената служебна проверка от съда, не бяха констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. И
двамата акта са издадено от компетентни органи в кръга на правомощията им и в
законоустановените срокове. Спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
като и в АУАН, и в НП е направено ясно, точно и пълно описание на нарушенията.
Посочени са дата и място на извършването, както и всички обстоятелства-
елементи от състава на вменените нарушения, като са посочени и действията на
жалбоподателя, чрез които са реализирани изпълнителните деяния на всяко едно от
тях. Налице е и съответствие между описание на нарушението и посочената за
нарушена правна норма. В този смисъл съдът не споделя направените в жалбата
възражения за допуснати процесуални нарушения по отношение на нарушението по
пенкт 3 от НП. Невярно се сочи, че в описанието на нарушението по пункт 3 като
изпълнително деяние е вписано „не представя“ КТ към СУМПС. Видно и от АУАН, и
от НП, е че в описанието на нарушението е записано „не носи“ КТ към СУМПС,
което всъщност е и изпълнителното деяние на това нарушение. Също невярно е
посочено, че словесното описание на това нарушение било подведено под правната
норма на чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. Тоест вменени като нарушени били две
отделни нарушения. Пак от АУАН и НП се установява, че е посочена като нарушена
правна норма единствено чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, но не и т.2 на същата
разпоредба. посочената за нарушена правна норма в двата акта съответства на
словесното описание на нарушението.
По пункт1- за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП.
След анализ на
събраните по делото доказателства- приложените писмени такива и показанията на
св. А.Д., които съдът кредитира като правдиви, приема за установено по
безспорен начин, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на
административното нарушение по чл.70 ал.3 от ЗДвП.
От показанията на
посочения свидетел се установи, че поводът водачът на процесния автомобил да
бъде спрян за проверка от служителя на Група КПДГПА при Сектор „ПП“ ОДМВР-
Пазарджик, е именно движението без къси или дневни светлини на автомобила.
Вярно е, че св. Д. не можа да си спомни в детайли конкретния случай, но това е
съвсем нормално, като се има предвид изминалия дълъг период от време, а също
така и множеството такива случаи, с които полицейските служители при всяко едно
дежурство отработват. Освен това макар и да е в служебна зависимост с АНО, то
съдът не констатира какъвто и да е личен мотив у св. Д. да констатира нарушения
от страна на жалбоподателя, каквито той да сне е извършил. Вярно е, че
обстоятелството, че автомобилът се е движел без включени къси/дневни светлини
се оспорва от жалбоподателя, но следва да се отбележи първо, че това отричане
от негова страна е голословно и неподкрепено от каквото и да е доказателство по
делото. И второ- първата индиция, че той е осъществил това нарушение е липсата
на от негова страна на възражения на така констатираното от контролния орган.
Вярно е също, че той не е длъжен да прави възражения веднага при съставянето и
предявяването на акта, но когато е имал такава възможност и изрично е заявил че
няма възражения, то това винаги следва да бъде взето предвид при преценка на
по-нататъшното му поведение в АНП- при депозирането на жалбата, даване на
обяснения, ангажиране на доказателства и др. под.
С оглед на това
съдът приема, че въззивникът не е изпълнил задължението си управляваното от
него МПС да бъде с включени дневни или къси светлини. Поради това и правилно му
е било наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, където именно е
предвидена санкция за водач на МПС, който управлява МПС през деня без включени
светлини за движение през деня или къси светлини. Наложената глоба е в
установен твърд размер от законодателя, поради което и не може да бъде подлаган
на преценка относно неговото евентуално намаляване.
По пункт2- за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че
посоченото нарушение е безспорно установено и доказано. В показанията си св. Д.
посочи, че при приближаване на автомобила, когато вече е бил подаден сигнал на
водача за спиране, поради движението на МПС без включени дневни/къси светлини,
той е възприел, че водачът е без поставен обезопасителен колан, при наличието
на такъв в автомобила. Така, че по време на управлението на МПС, когато водачът
има задължение да е с поставен обезопасителен колан, жалбоподателят е бил без
такъв. Както се посочи вече, жалбоподателят не е възразил срещу така
констатираното при съставянето и предявяването на акта, нито устно, нито
писмено, което е видно и от АУАТН и се установи и от показанията на св. Д..
Както се посочи вече, макар да не е бил длъжен да се брани срещу вмененото
нарушение още при съставянето и предявяването на АУАН, когато е имал възможност
да стори това и изрично е заявил, че няма възражения, то това му поведение неминуемо
е индиция за неговото противоправно поведение. Вярно е, че в жалбата се твърди,
че жалбоподателят бил свалил колана си едва след спирането му за проверка, за
да предостави документите си на полицейските служители, но както се посочи
по-горе, това му твърдение не е подкрепено от нито едно от доказателствата по
делото. Освен това тези твърдения се опровергават и от показанията на св. Д.,
на които поради изложените по-горе съображения съдът даде вяра.
Съдът намира, че
това нарушение е достатъчно ясно и точно описано в АУАН. Вярно е, че не е
визирана съответната категория на МПС. В АУАН описанието на нарушението се
свежда до „водачът не използва обезопасителен колан”. Това описание съдържа
достатъчно обстоятелства, за да е годна основа за формиране на защита, тъй като
разпоредбата на чл.137а ал.2 от ЗДвП гласи „Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани“. Действително в АУАН и НП липсва посочване на конкретната категория
на процесното МПС, визирана в нормата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, но тази липса не
съставлява съществено процесуално нарушение. Това е така, защото при описание
на обстоятелствата е отразено изрично вида, марка и модел на МПС- лек
автомобил, марка ***, модел ***. Като се има предвид дефинитивната норма на
чл.149 от ЗДвП описаното МПС е категория М1. Или иначе казано същественото за
гарантиране правото на защита на нарушителя е толкова да се посочи конкретната
категория, колкото да се опише вида, марката и модела на МПС по начин, който
позволява изводи към коя категория принадлежи то. В случая това е изпълнено.
Същият извод следва да се направи и относно отразеното в НП, в което освен
възпроизведеното описание по акта на нарушението по пункт 3 е цитираната и
самата норма на чл.137а ал.1 от ЗДвП. От описанието на нарушението в акта и в
НП става ясно за водача, че му е вменено следното бездействие- липса на
поставен от водача по време на управление обезопасителен колан, с какъвто
МПС-л.а. „***”, принадлежащ към една от категориите М1, М2, М3, N1, N2, N3- разполага.
Нарушението по
пункт 2, като факт, е напълно доказано. Поради това и правилно жалбоподателят е
санкциониран с твърд размер глоба 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1
от ЗДвП.
По пункт3- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Установено е безспорно, че на посочената дата, час и
място, жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил, като при извършената му
проверка не е представил КТ към СУМПС. Категорично в показанията си св. Д.
сочи, че С. не е представил посоченият документ. Вярно е, че той заяви, че
лицето не му е представило КТ. При положение, че този документ е изискан от
контролния орган от водача и същият не го е дал води до извода, че не го носи.
Ако жалбоподателят е носел КТ и не го е представил, като изрично е заявил това
пред органа, а именно, че няма да представи КТ към СУМПС, то тогава
актосъставителят щеше да отрази като негово действие именно отказа му да
представи носеният от него КТ, а не да отрази, че същият не го носи. В подкрепа на показанията на св. Д. е и обстоятелството, че жалбоподателят
не е възразил в АУАН по отношение на тази констатация от актосъставителя, но
също не е и отрекъл това обстоятелство, нито е оспорил нарушението, а напротив
изрично е заявил, че не възразява срещу констатацията.
С разпоредбата на
чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено задължение водачите на МПС да носят КТ към
СУМПС. Въззивникът не е изпълнил това си задължение, поради което и правилно му
е било наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП, където
именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи КТ към свидетелство
за управление на МПС. Правилно е било наложено наказание „глоба“ в размер на 10
лева, който размер е императивно посочен в закона.
Накрая, следва да
се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в настоящия случай.
Самото естество на описаните нарушения, а и техният брой, е показателно за
неговата тежест и не би могло да се третира като маловажен случай. Напротив,
случаят е с по-висока степен на обществена опасност спрямо други случаи на
нарушения от същия вид. Предвид конкретиката на настоящият казус, съдът намира,
че не може да се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.
С оглед всичко
изложено до тук съдът намира НП за законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на посоченото основание,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1006-001465 от 02.05.2019 г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ в Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР- Пазарджик, с което Д.А.С., ЕГН **********,***, е санкциониран, както следва:
1./ на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.70 ал.3 от ЗДвП- с глоба в размер на 20 лева;
2./ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП- с глоба в размер на 50 лева.
3./ на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП- с глоба в размер на 10 лева, като
законосъобразно.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: