О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 24 септември 2019 год.
Кюстендилският окръжен
съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-
мл. съдия
Като разгледа
докладваното от младши съдия Василев в.ч.гр.д. №464 по описа за 2019г. на КнОС
и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа
"Обжалване на определенията", чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна
жалба с вх.11058/14.08.2019г. от Р.Д.К., ЕГН:**********, адрес: ***, против
Определение 1139/06.08.2019г., постановено по гр.д. 1346/2019г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е прекратено
производството по делото, поради недопустимост на иска и е върната исковата
молба на ищеца.
Въззивникът намира
атакувания акт за неправилен, тъй като претенцията спрямо „***”АД касае друг
период. Продължавала архитектурната среда на клона на банката в Сапарева баня
да е недостъпен, не бил пригоден за лица с увреждания. Сочи че претенцията му е
идентична като предмет с иск предявен и уважен по-рано - Решение 17.05.2018г. по гр.д. 135/2018г. по
описа на КнОС, с което му е присъдена сума в размер на 2000 лв., поради
неизпълнение на изискванията за достъпна среда за хора с увреждания, но по
настоящия иск претенция е за периода след 18.05.2018г.
Въззиваемият – „***” АД,
ЕИК:*********, представлявана от В. С.– главен изпълнителен
директор и от Д.Н. – изпълнителен директор, чрез пълномощника им –
гл.юрисконсулт Г.К., съдебен адрес:***, предявява в законоустановения
срок писмен отговор на частната жалба. Счита жалбата за допустима, но
неоснователна. Молбата била подадена в нарушение на принципа за непререшаемост
на спора с влязло в сила решение. Правото да се инициира нов процес било
погасено, доколкото спорът между страните е разрешен. Ищецът не се е позовал на
новонастъпили след влизане в сила на Решение 17.05.2018г. по гр.д. 135/2018г.
по описа на КнОС факти и обстоятелства. Налице било пълно обективно и
субективно тъждество по отношение на страни и спор между Решение 17.05.2018г.
по гр.д. 135/2018г. по описа на КнОС и настоящото, поради което разглеждането
на второто би се явило в противоречие с нормите на чл.297 и чл.298 от ГПК.
Правилен бил извода на съда, че се касае до повторно предявен иск между същите
страни относно наличие на дискриминация по отношение на хора увреждания. Въззиваемият намира, че новият
исков период не може да представлява ново основание и от това да се прави извод
за нов предмет на спора. По спора било налице сила на пресъдено нещо, което се
явявало отрицателна процесуална предпоставка за завеждане на нов иск и за това
обстоятелство съдът следял служебно. За претендираната по настоящия спор сума в
размер на 2000 лв. ищецът вече се е снабдил с изпълнителен лист по силата
решението на въззивната инстанция. Искат потвърждаване на определението на ДРС
и присъждане на разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд-Кюстендил, след като служебно провери валидността на акта
и допустимостта в обжалваната му част, запозна се с материалите по делото и
намери от фактическа страна следното:
Частната жалба е допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Р.К., по силата на Експертно решение на
ТЕЛК 2040/10.10.2018г. е признат за нетрудоспособен със 100% т.н.р. с чужда
помощ за периода до 01.10.2021г. Въз основа на искова молба, предявена от Р.К.,
ЕГН:**********,***, с правно основание чл.71 от Закона за защита от
дискриминация, против „***”АД Районен
съд – Дупница с Решение 655/19.12.2017г. по гр.д. 681/2017г. е признала за
установено по отношение на банката, че не е изпълнила изискванията за достъп на хора с увреждания
до техен банкомат, находящ се в гр. Сапарева баня, ул. „Бенковски” 5 и ги е
задължила да поставят постоянна рампа до него, освен това ги е осъдила да
заплатят на ищеца сума в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от липсата на достъп до банкомата за хора с увреждания. Ищецът по иска е имал дебитна карта,
издадена от ответника, но доколкото нямал непосредствен достъп до банкомата да
извършва тегления от същия, се налагало да предава картата на служители на
банката или живущи в града, които да извършат теглене от негово име. Това било
опосредствано от научаване на пин-кода на картата му, което на свой ред носел
известни неудобства на К.. Актът на ДРС е обжалван от банката и с Решение от
17.05.2018г. по гр.д. 135/2018г. по описа на КнОС е потвърдил частта, в която
банката е осъдена да плати обезщетение в размер на 2000 лв. и е отменено в
частта за сумата над 2000 лв. до претендираната сума от 5000 лв., като
неоснователен. В останалата част – за поставяне на постоянна рампа до банкомата
актът не е обжалван. С искова молба от 24.06.2019г. Р.К. отново е сезирал
Районен съд – Дупница, като релевирани две искания: да се признае за установено
по отношение на „***”АД, че спрямо ищеца
е извършена дискриминация по признак „увреждане” по смисъла на чл.5 от ЗЗД; че
е налице нарушение на изискванията за осигуряване на достъпна среда, като бъде
осъдена банката да преустанови нарушението и да осигури достъп на хората с
увреждания; иска се и осъждане на банката да заплати обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, считано от 18.05.2018г. в размер на 2000 лв. С
Определение от 06.08.2019г., постановено по гр.д. 1346/2019г. по описа на
Районен съд – Дупница е прекратено делото, с аргументи, че е налице хипотезата
на чл.299, ал.1 от ГПК – забрана за пререшаване на правния спор. Съставът на
съда е преценил, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на спора между
същите страни.
От
правна страна съдът намери следното:
Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:
К. е предявил три
обективно съединени иска: да се установи
нарушение от страна на банката спрямо ищеца, изразяващо се в неспазване на
законовите изисквания за осигуряване на
достъпна среда, съгласно Наредба 4/01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението; да се осъди на ответника да преустанови нарушението – т.е. да
изгради постоянна рампа за придвижване на хора с увреждания към банкомата,
находящ се на цитирания адрес; да се осъди ответника да заплати на К.
обезщетение в размер на 2000 лв., представляващи претърпени неимуществени вреди,
считано от 18.05.2018г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
С цитираните решения на районния и окръжните съдилища, съдът се е произнесъл
окончателно по първите два от общо трите обективно съединени иска и по тях е
налице сила на пресъдено нещо, което се явява и отрицателна процесуална
предпоставка за водене на иск между тези страни с такъв предмет на спора,
поради което атакуваното определение е правилно в тази си част. По отношение на
първите два иска има пълен идентитет
между страни, предмет на спора и основание и същите не могат да бъдат
пререшавани. Налице е основанието за прекратяване по силата на чл.299, ал.2,
вр. с чл. 297 от ГПК. Що се касае, обаче, до последния иск - за обезщетяване за
претърпени неимуществени вреди, считано от 18.05.2018г. на основание чл.71,
ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация не е налице пълен идентитет по
отношение на основанието, тъй като периодът е различен. Обективните предели на
силата на пресъдено нещо между предходно съдебно решение /влязло в сила/ - Решение от 17.05.2018г. по гр.д.
135/2018г. по описа на КнОС, и
настоящото производство се различават по своите периоди. Именно различните
периоди дават правно основание на ищеца К. при същите останали условия да иска
репариране на нововъзникнали /т.е. след периода на влизане в сила на решението/
неимуществени вреди, тъй като същият твърди, че продължава да изпитва вреди от
затруднения достъп до въпросния банкомат, собственост на ответника - „***” АД.
Решението на КнОС в обективните си предели обхваща само периода до влизането на
акта си в сила, но не може да обхване и бъдещ, ненастъпил период. Това обуславя
и правния интерес за ищеца от предявяване на иска.
Изводът на Районен съд – Дупница за идентичност на спора във всичките му
части – обективни, субективни и времеви
предели /които влизат в понятието обективни
предели/, не е правилен. Без
съмнение е налице пълно съвпадение на страните по двата спора, предметът е
идентичен, но доколкото касае различни периоди, води до различно основание на
двата иска.
Ето
защо, атакуваното определение ще бъде частично отменено и делото ще се върне на
Районен съд – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че съдопроизводствените действия ще продължат пред
първоинстанционния съд, то същият е компетентен да се произнесе по исканията за
присъждане на разноски, съобразявайки броя на исковете и изхода им.
По обжалваемостта:
С оглед характера на настоящия акт, то не
е налице някоя от хипотезите на чл.274 от ГПК и същият не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното, съставът на
Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
от 06.08.2019г., постановено по гр.д. №1346/2019г. по описа на Районен съд –
Дупница, в частта с която е
прекратено делото за разглеждане на иска за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от Р.Д.К., ЕГН:**********, адрес: ***, срещу „***”
АД, ЕИК:*********, и му е върната исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 06.08.2019г., постановено по гр.д.
№1346/2019г. по описа на Районен съд – Дупница в останалата му част.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Дупница за продължаване съдопроизводствените действия.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.