№ 5524
гр. София, 02.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА С.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА С. Гражданско дело №
20221110100131 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
НОИ, е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл.190 ГПК да представи
по делото документ е основателно и следва да бъде уважено.
По искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза
съдът отлага произнасянето си в съдебното заседание след изслушване становищата на
страните по доклада на делото и отделянето на безспорните обстоятелства.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение , което да му послужи пред НОИ,
за снабдяване със сочения документ.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ищеца в срок до съдебното заседание да
представи по делото сочения в отговора на исковата молба документ, с препис за връчване
на насрещната страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.04.2022 г. от
13.00 ч., за когато страните да бъдат призовани, като им се връчи и препис от определението,
а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на следните суми: сумата от 33108,48 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, след като работникът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на шест брутни трудови
възнаграждения, и лихва за забава в размер 790,91 лева, начислена върху главницата,
1
дължима за периода от 10.10.2021 г. до 03.01.2022 г., при условията на евентуалност за
периода от 19.11.2021 г. до 03.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 30.12.1999 г. е заемал при
Държавния авиационен оператор длъжността „ Летец – борден инженер на вертолет“, като
трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № РД-10-128/14.09.2021 г. на
основание чл.328, ал.1, т.10б КТ. Твърди, че ответникът не му е изплатил дължимото
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което възлиза в размер на брутното му трудово
възнаграждение за шест месеца, тъй като е работил при същия работодател повече от десет
години. По подробно изложените съображения ищецът претендира заплащане на
горепосочените суми, както и присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът, редовно уведомен, е депозирал в законоустановения срок по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Поддържа,
че ищецът на 24.04.2001 г. е реализирал придобитото си право на военна пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО, като за периода от придобиването му като
военнослужещ – 31.12.1999 г., до реализирането на това право през месец април 2001 г. е
работил по срочни трудови правоотношения с Авиоотряд 28, а безсрочното му
правоотношение е възникнало на 01.01.2002 г. Твърди, че със заповед № 698/16.12.1999г. на
ищеца е изплатено дължимото обезщетение при прекратяването на кадровата военна служба
и придобито право на пенсия в максимален размер от 20 брутни трудови възнаграждения.
По предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца да докаже съществувало
трудово правоотношение между страните, неговото прекратяване, след като ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при прослужени повече от десет
години при ответника, размера на последното получено от него преди прекратяване на
правоотношението брутно трудово възнаграждение, включващо основно възнаграждение и
допълнителни такива. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2